„Гракхите“ (по името на братята Гракхи, известни от римската история с опитите си да реформират социалната система на древния Рим по тяхно време — 162-122 година преди Новата ера — бел. прев.) е общото име, което избраха група от стари сътрудници на президента на Френската република Франсоа Митеран и на правителствата на премиерите Мишел Рокар, Пиер Береговоа и Лионел Жоспен. Те обявиха своето появяване през май т.г., като призоваха за сближаване между кандидатите за президентското кресло на Франция Сеголен Роаял и Франсоа Байру. Намерението им е да съдействат за обновяването на една левица на социалдемокрацията и на реализма.
По-справедливо общество
Левицата е силата на тези, които са без сила, гласът на тези, които са без глас. Като проповядва в името на своите универсални ценности световен ред, основаващ се на мира, правото и развитието, тя се издига на нивото на нациите. Като се бори срещу безизходицата, която изолира най-онеправданите в тяхната социална съдба, тя се издига на нивото на всяко общество. Тя се бори картите постоянно да се размесват, равенството на шансовете постоянно да напредва, преразпределението под различни форми да коригира неравенствата. Като защитава на първо място изоставените, работниците, служителите, средните класи, тя допринася за напредъка на интереса на всички: едно по-справедливо, по-щастливо, по-динамично и по-сигурно общество.
Левицата не приема детерминизма по рождение, фаталността на отхвърлянето, пасивността на примирението. Тя се бори, за да създава повече икономическо, социално и културно богатство. Бори се нейните ценности непрекъснато да се споделят между отделните личности, между социалните класи, между поколенията. Тя дългосрочно се обвързва с въжделението да създаде по-добър свят за следващите поколения. Ето защо тя смята екологичната революция за основно измерение на нейното разбиране за света. Тя вярва в прогреса.
Както всички левици в света, и нашата е отговорна за надеждата за справедливост. Но не успява трайно да наложи тази отговорност. Тя никога не е печелила два пъти последователно парламентарни избори, нещо, което сякаш е била обречена да открие. Народните маси Ј обръщат гръб, сякаш да се мечтае, е проява на лукс от онези, които имат време да мечтаят. A Франция има нужда от левица, която да има желание да спечели и след като дойде на власт да промени живота.
ЕДНА ПО-ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
Да се следва идеалът за справедливост с пълна сила в никакъв случай не означава да не се вижда истината, не означава самозалъгване и възприемане на позиции, които заплашват да се превърнат в лъжи. Не е достатъчно да се каже например, че се приема пазарът, ако това се казва срамежливо и едновременно неефикасно. Въпросът е как би трябвало да се направи по друг начин? Левицата трябва да каже ясно, че пазарната икономика е хубаво нещо, но пазарните ценности не трябва да нахлуват във всички сфери.
Тя трябва да разбере позитивната динамика на пазарната икономика, тази, която дава възможност да се създава колективно и индивидуално богатство и в крайна сметка да служи на социалната справедливост. Няма противоречие между пазарната икономика и изискванията на преразпределението. Социалната справедливост е на първо място отказ от кастата на протежираните и от обществото на наследниците. Това е, което позволява на пазара да е динамичен, защото, когато той е добре регулиран, той е средството да се поставят на преразглеждане въпросите за завоюваните положения, за привилегиите и за рентите.
Вкусът към риска е фактор за нововъведения и за растеж. Той трябва да бъде оставен да се развива пълноценно, за да създава икономическата динамика, от която цялото общество има нужда.
Трябва също така да спрем да се лъжем относно развитието на международния обмен. Левицата трябва да каже високо и силно, че глобализацията е напредък. Това е отваряне за обмена, който тегли в голяма степен икономическия растеж. Глобализацията е тази, която позволи на стотици милиони мъже и жени в развиващи се страни да се отскубнат от срамна за човечеството мизерия. Модерната левица се отнася с нетърпимост към демагогските речи за икономически патриотизъм и към всички форми на протекционизъм, който в най-добрия случай донесе само упадък, а в най-лошия — война. Глобализацията насърчава свободното движение на блага, на услуги и на хора.
Тя вярва в управляемостта на световния обмен, за да се гарантира лоялна игра на всички актьори и реципрочност на отварянията. Тя се бори също за мощните стратегии на подпомагането, което глобализацията прави нужно в някои сектори на нашата икономика и върху някои територии от нашата страна, за да се предотврати работниците да правят разходи за тези промени.
И накрая, левицата трябва да каже, че държавата не е всичко и че гражданското общество има да играе основна роля в динамиката на прогреса. Тя мисли, че добро е това общество, в което посредническите съсловия — сдружения, синдикати, местни колективи — участват активно в регулацията. Тя е на мнение например, че в нашата социална демокрация е нужна революция, която да роди силни и представителни профсъюзи и да придаде на преговорите между социалните партньори силата да създават същността на социалното право, сила, която днес е обсебена от държавата. По същия начин модерната левица е децентрализирана, но децентрализация, която се съпътства с опростяване на колективните нива, с ограничаване на местните публични разходи, с подходяща за областите данъчна система.
За да се обнови, левицата трябва да промени дълбоко начина си на мислене, методите си на действие, схващането си за държава, отношението си към гражданите. Традиционната левица издаваше предписания, национализираше, облагаше с данъци и харчеше. Тези лостове вече са остарели. За да се води борба с новите форми на неравенство, бедност, отхвърляне, дискриминация, сегрегация; за да се гради социална мобилност, която трябва да бъде целта на левицата, защото без нея няма справедливост, с една дума, за да се върне отново в руслото на прогреса, са Ј нужни нови методи.
Трябва да бъде отхвърлен „левият консерватизъм“, който предава интересите на трудещите се, защото е неспособен да движи машината, за да произвежда едновременно икономически растеж и социален прогрес. В същото време обаче трябва да бъде демаскиран „десният модернизъм“, който предлага всичко да се върши наопаки, включително преразпределението; да се подготвя бъдещето на нашите деца, като се увеличава дефицитът; да се насърчава икономиката чрез потреблението на онези, които нямат нужда от нищо, защото вече имат всичко; и да преоцени труда, като освободи наследството от данъци. На основата на своя фундаментален избор съвременната левица трябва да утвърди своите ценности, тези на глобализацията в служба на справедливостта.
15 ЦЕННОСТИ, ЗА КОИТО ЗАСЛУЖАВА ЧОВЕК ДА СЕ БОРИ
Модерната левица е демократична в духа на традицията от Русо до антитоталитарното движение. Тя вярва във властта на народа, чрез народа, за народа. Има още много да се направи, за да може страната ни да надмине другите в това отношение, например в областта на справедливото представителство на мненията в законодателната система, на трудещите се в предприятията или на потребителите в обществените услуги. Власт на народа, не власт на популистите.
На тези, които смятат, че печелят, като опростяват предизвикателствата, събуждайки инстинктите и подклаждайки страстите, ние отговаряме, че народът разбира сложността на действителността. Няма действителност, която да не може да се опише и само истината е вечна.
Модерната левица е либерална в смисъла на традицията на Монтескьо и на Спиноза. Тя отказва да изостави във владение на десницата тази хубава дума, родена вляво. Тя вярва в легитимността на правовата държава, в ефикасността на инициативите на гражданското общество и от нуждата да има противодействие на властта. Тя уважава индивидуалните свободи. Тя смята, че за малцинствата и за жените предстои да бъдат отвоювани нови свободни територии от невежеството и от подтисничеството и че още много остава да се направи, за да възтържествува Държавата на справедливостта.
Модерната левица е обединяваща. Тя вярва в свободата на съвестта и на мнението в едно общество на много култури.
В същото време тя разбира, че трябва да бъде гарантирана светската ненамеса в публичното пространство. Доброто интегриране на чуждестранните общности във френското общество не може да оправдае никакво изключение от този принцип. Напротив, тя изисква към тях да се прилага политика на „градивно действие“ толкова дълго, колкото е нужно, и една от плоскостите на тази политика трябва да бъде положителното разпознаване.
Модерната левица е лейбъристка. Тя смята, че трудът продължава да бъде универсална ценност за интегриране в нашите общества, както показва злокобната съдба на обществата, които не споделят тази ценност. Модерната левица вярва, че нейната мисия е да придаде на труда и на трудещите се — работници, чиновници, кадри — ново значение и да позволи на всички достъп до работа. Тя знае, че динамична икономика е тази, която създава повече работни места, отколкото закрива. Приоритет на левицата не е да защитава всяко работно място, а да създава чувство на сигурност у всеки работник, като му дава възможност за достъп до работа, да я сменя, ако пожелае, и да не се страхува да направи това, ако трябва. Тя трябва и да осигурява възможности за професионално развитие на трудещите се. В крайна сметка трябва да се бори срещу новите страдания в труда, пораждани от модерния свят.
Модерната левица е регулатор. Тя вярва в регулиращата роля на силата на обществото и на неговата мисия да коригира социалните неравенства. Тя смята, че трябва да бъдат преразгледани действията и намесите на една заплашена от безсилие държава и която със своите дефицити и с дълговете си заплашва бъдещето на нашите деца. Обществените пари са рядко благо и ще останат такова. Това благо трябва да бъде повлияно от растежа и социалната справедливост, а не от възобновяване на статуквото или от задоволяване на съсловните интереси.
Модерната левица смята, че дълбоката реформа на организацията на държавата, основана на автономността на решенията, на мобилността на кадрите и на засилване на чувството им за отговорност е императивното условие за по-голяма ефикасност на обществените разходи и по-голямо задоволяване на потребителите и на производителите на обществени услуги. Тя иска да приложи този подход към всички колективи, които съдействат за разработване на обществени политики. Тя смята, че много разновидности на обществени услуги могат да се извършват в рамките на определен частен сектор под обществен контрол.
Модерната левица е привърженичка на преразпределението. Тя не вярва, че натрупването на богатство от едни е необходимото условие за напредъка на всички. Напротив, тя смята, че постоянната борба за равенство е социално справедлива и икономически ефикасна. На първо място трябва да е възможността за равни шансове чрез борба срещу социалното неравенство в училището. След това трябва да идва коригирането на неравенствата в доходите, но и в достъпа до заетост, до транспортни услуги, до здравеопазване…
Модерната левица смята, че тази борба не минава през повишаване на данъците, а изисква по-добро разпределение на публичните разходи, сиреч да бъдат принуждавани богатите да плащат повече за предлаганите услуги на цялото население и да бъдат предлагани повече обществени услуги на хората, които имат по-големи нужди от тях. Обществените услуги не трябва никога да принуждават хората да финансират нуждите на привилегированите. Обществените услуги трябва да са в изобилие за бедните и продуктивни за всички. Модерната левица подкрепя идеята да има по-висок данък за богатите домакинства, равенство на възможностите, като задължително се премине най-малко веднъж на поколение през преоценка на придобитото притежание.
Модерната левица е прогресивна. Тя вярва, че научният прогрес и технологичните нововъведения винаги са фактор за благосъстояние за най-много хора и понякога подходящ повод да се оспорят рентите, наследени в миналото.
Тя вярва, че конкурентоспособността на нашата икономика и способността да генерира трайно пълна заетост зависят винаги повече от избора на нововъведения и от адаптивността, отколкото от съхраняването на света от вчерашния ден. Тя смята, че един от залозите на борбата за равенство е да се позволи на всички да влязат пълноценно в обществото на познанието. Да се доверява на изследователите и на учените да просветляват умовете на тези, които вредят на здравето и да насърчават онези, които му служат. Тя иска всеки един да има достъп до терапевтичния прогрес, както и до текущите грижи за здраве.
Модерната левица е партията на образованието. Тя е едновременно за академично съвършенство и за демократизация на достъпа до знания. Тя е против съществуването на избор между масово, но посредствено образование и образование на високо ниво, но запазено за елита. Сърцевината на социалния прогрес е в масова образователна система, която демократизира съвършенството, подпомага достъпа на всички до култура и се бори срещу възпроизвеждане на социални неравенства, като подготвя студентите за взискателен и мобилен пазар на труда.
Първо в училище, а след това в достъпа до възможност за постоянно образоване отново се разместват картите на социалната съдба. Модерната левица се бори да се търси максимална ефикасност на системата за образование и възпитание в услуга на борбата за равенство на възможностите.
Модерната левица е за правото на сигурност, което тя признава като един от основните елементи на социалния договор. Безмилостна срещу престъпниците, но и безмилостна срещу причините за престъпленията, модерната левица трябва да се ангажира с дълбока реформа на правосъдието, на полицията и на затворите, чиято върховна функция, състояща се в укрепване на колективното доверие и на социалната тъкан, заслужава да бъде предпазена от политически натиск или от медийно манипулиране.
Тя иска французите да имат доверие в гражданското, търговското и наказателното правосъдие на страната си.
Модерната левица е ангажирана с опазване на околната среда. Тя иска трайно да бъдат преформулирани отношенията между човека и природата. Нашето поколение трябва да надмогне опростеното осъзнаване на предизвикателствата. То трябва да действа, за да защитава както непосредствената ни и всекидневна околна среда, така и правото на всички хора на основни блага, каквито са чистотата на въздуха и достъпът до вода.
Модерната левица смята, че развитието на науката и на технологиите включва и развитието на иновационни решения в услуга на екологията. Тя подкрепя и предприемането на специфични действия, насочени към възникващите икономически сили, за да могат те да интегрират екологията в своите модели за растеж. Тя вярва в създаването на международни норми за регулация и на световна екологическа организация.
Модерната левица е европейска. Защото Европа е средството в мащабите на Стария континент да се преодолее националният егоизъм. И за да може в звученето на концерта на нациите да се издигне един глас в полза на нов световен ред на солидарност и на права. Модерната левица иска една Европа, в която демократичният живот да дава възможност на хората да се чувстват нейни граждани, както се чувстват в собствените си страни.
Тя иска една Европа, която работи за своето бъдеще и за мира.
Модерната левица е интернационалистка. Тя вярва в колективното осъществяване на държава на правото на ниво нации и в ползата от мощни международни организации. Иска да осъществи старата мечта за нов международен ред, основан на мира, правото и развитието. Тя смята, че задължението за намеса допринася за напредъка на цивилизациите. Тя знае също, че само глобални действия са в състояние да отговорят ефикасно на въздействието на икономическия растеж върху климата, на масовата миграция, на регионалните конфликти, на тероризма, на международната престъпност и вярва, че тези действия са възможни и трябва да бъдат предприети незабавно.
Модерната левица е морална. Тя вярва в необходимостта ръководните класи да дават пример както в личния живот, така и във воденето на обществените дела.
Елитите не могат законно да защитават мобилността, адаптивността, промените и в същото време да се ползват с привилегии в заетостта или от правилата на едно друго време. В този смисъл тя се обявява за известна въздържаност в живота на държавата и на публичните личности, за ненатрупване на мандатите, за ограничаване на продължителността на избирателните длъжности и за прекратяване на защитата на заетост, с която се ползват висшите обществени служители.
Но тя желае също да се дава пример в поведението, както и да има прозрачност и регламентиране на възнагражденията и повече отговорни за начинания хора. Политически проект не се прави с наставления, но още по-малко без наставления.
Модерната левица е реалистка. Тя вярва във възпитателното въздействие на промяната, в дългия процес на обясняването, подчинено на изискването за точност и на истинност, което в крайна сметка предизвиква приобщаването. Тя иска да осигури договор между поколенията, който да закриля младите вместо да ги ограбва и да ги насърчава вместо да ги обезкуражава.
Модерната левица е преобразуваща. Тя иска да промени живота, като премахне неприемливото винаги, когато то може да бъде избегнато. Тя не приема фалшивите неизбежности. Тя иска да носи надежда, без да сее илюзии. Тя иска да разбира реалното и да го гледа в лицето, за да може да му въздейства по-добре и да се приближава към идеалното.
Свобода, равенство, братство: има много стар договор между примера, който представлява Франция, и световния прогрес и на левицата се пада да го сключи. Да поемем инициативата да защитаваме едно отворено общество, както повелява нашият идеал за справедливост и за прогрес.
В. „Льо Монд“, 13.09.2007 г.
Превод Методи Кръстев
