ИЗ „БОЛИВИЙСКИ ДНЕВНИК“

0
295

Когато на 8 октомври 1967 г. бе заловен Ернесто Че Гевара, боливийските военни и техните ментори — агентите на ЦРУ, откриха в раницата му тефтер, в който той най-подробно бе описал единайсетте месеца на пребиваването и борбата си в Боливия от 7.11.66 до деня преди неговото залавяне -7.10.1967 г. Военните си присвояват записките. След убийството на доктор Ернесто Гевара на 9 октомври 1967 г. копие от този дневник достига по тайни канали до Куба, където на 1 .07. 1968 г. е издаден в многомилионен тираж под заглавието „Боливийски дневник“ и се раздава безплатно в страната. Само няколко седмици по-късно дневникът е публикуван в превод и в Германия, Франция, Италия и много други страни и се превръща в Завета на команданте Че за западноевропейската левица.

Предлагаме на българския читател записките от този дневник за първите и последните няколко дни от борбата на Че в Боливия.
7 ноември 1966 г.

Днес започва нов етап. През нощта пристигнахме в ранчото1. Пътувахме горе-долу добре. Пачунго2 и аз, двамата с променена външност, минахме през гр. Кочабамба, установихме там необходимите свръзки и след това, за два дни всеки в отделен джип, се добрахме до ранчото.

Като стигнахме близко до него, спряхме колите и продължихме само с единия, за да не събудим подозрението на един съсед-собственик, който разправял, че ние сме се занимавали може би с производство на кокаин. Отбелязвам като куриоз, че неуморимият Тумаини3 бе считан за химик на нашата група. Продължихме към ранчото. При втория рейс Биготес4, като разбра кой съм, едва не обърна колата в пропастта. Оставихме джипа, заседнал на края на клисурата. Продължихме пешком и вървяхме около 20 км. Стигнахме в ранчото след полунощ, където намерихме трима партийни активисти.

Биготес заяви, че е готов да ни сътрудничи независимо от това, което ще предприеме партията, но остава верен на Монхе, когото уважава, а изглежда и обича. Според него Родолфо се придържа към същата позиция. Същото се отнася и до Коко5, трябвало да се направи необходимото, за да убедим партията да се включи в борбата. Помолих го да не уведомява партията до връщането на Монхе6 и да ни помага. Биготес се съгласи да изпълни и двете молби.

8 ноември1966 г.

Прекарахме деня в гората, само на стотина метра от къщата, близко до потока. Нападнаха ни някакви насекоми, които, макар че не хапеха, много ни досаждаха. Досега открих, че тук има ягуаси, хехени, мариги7, комари и кърлежи.

Биготес измъкна джипа с помощта на Арганярас8 и се уговорил да купи от него някои неща, като прасета и кокошки. Мислех да опиша по-подробно моите приключения, но оставям това за следващата седмица, когато чакам да посрещна втората група9.

–––––––––
9 ноември1966 г.

Ден без произшествия. С Тумаини изследвахме течението на река Накауасу (всъщност един поток), но не стигнахме до изворите Ј. Тече в тясна клисура и явно районът е рядко посещаван. Ако се спазва съответната дисциплина, ще може да се задържим тук дълго време. Следобед силен дъжд ни накара да напуснем гората и да се върнем в къщата.

10 ноември 1966 г.

Пачунго и Помбо отидоха на разузнаване. Придружи ги Серафин, един от боливийските другари. Стигнали по-далеч, отколкото ние, и открили мястото, където потокът се дели на два ръкава. Клисурата била удобна. Като се върнаха, останаха да се шляят из къщата, така че шофьорът на Алгараняс, като дойде с хората, отишли да правят покупки, ги видя. Вдигнах голям скандал и решихме утре да се прехвърлим в гората, където ще изградим постоянен лагер. Тумаини ще остане в къщата, тъй като го познават вече и минава за служещ в ранчото. Положението се влошава. Нека видим дали ще ни позволят да прехвърлим тук поне нашите хора. С тях ще бъда по-спокоен.


5 октомври 1967 г.

Тръгнахме и вървяхме много трудно до 5,15 часа, когато изоставихме пътеката за добитъка н навлязохме в една рядка горичка, достатъчно висока обаче, за да ни скрие от любопитни погледи. Бенигно и Пачо ходиха на няколко пъти да търсят вода, като обследвали безуспешно близката къща, без да намерят водоизточника Ј. Сигурно е някой кладенец до самата къща. Когато завършили разузнаването, видели шестима войници, които пристигнали в къщата. По всяка вероятност се отбили само пътем в нея. Тръгнахме на свечеряване. Хората бяха много изтощени от липсата на вода. Еустакио разигра цяла сцена и дори плака за капчица вода. След един много тежък преход, прекъсван от много почивки, стигнахме на зазоряване до една горичка, от която чухме лай на кучета, намиращи се наблизо. Пред нас се издига някакво високо и голо възвишение.

Лекувах Бенигно, тъй като раната му е малко загноила и сложих инжекция на Лекаря. Въпреки лекуването Бенигно се оплакваше от болки през нощта.

Радиото съобщи, че нашите двама партизани камба10 били прехвърлени в Камири, за да свидетелстват по делото на Дебре11. Височина над морското равнище — 2000 м.
––––––

6 октомври 1967 г.

Разузнаванията, които направихме, показаха, че близо до нас има къща, а в една по-далечна клисура има вода. Прехвърлихме се в тази клисура и готвихме цял ден под една голяма скална козирка, която ни служеше за покрив. Не бях никак спокоен, защото се приближихме посред бял ден до места, които са до известна степен населени, и на всичко отгоре се намираме в една дупка. Тъй като закъсняхме с приготвянето на храната, решихме да тръгнем сутринта. Ще се прехвърлим до близкия приток на поточето, край което се намираме сега, като оттам ще направим по-подробно разузнаване, за да определим бъдещия ни маршрут.
Радио „Крус дел Сур“ предаде текста на едно интервю с двамата камба. Орландо се оказа не чак толкова подъл. Чилийското радио предаде една цензурирана новина. От нея се разбира, че в района имало 1800 войници, които ни търсят. Височина над морското равнище — 1750 м.

7 октомври 1967 г. 15 ч.

Днес се навършиха единадесет месеца, откак започна парти­зан­ска­та война. Сутринта протече без усложнения, почти идилично, до 12,30 ч, когато една старица, пасейки козите си, навлезе в клисурата, в която бяхме разположили лагера си. Наложи се да я задържим. Жената не даде никакво достоверно сведение за войниците, като отговаряше на всички наши въпроси, че не знаела нищо, че отдавна не била идвала по тези места. Осведоми ни само за пътищата. От нейните думи разбрахме, че се намираме приблизително на около левга от Хигера и от Хагуей и на две левги от Пукара. В 17,30 ч Инти, Анисето и Паблито отидоха в къщата на жената, която имала две дъщери: едната била немощна, другата — почти джудже. Дали Ј 50 песос, като Ј заръчали да не казва и дума за нас, но въпреки обещанията Ј нямаме много надежди, че ще удържи думата си. Седемнадесетте души тръгнахме при слаба лунна светлина. Преходът беше много изморителен. Оставихме много следи в клисурата, в която се намираме. Тук няма къщи, а площи, засадени с картофи и напоявани от вади, подхранвани с вода от потока. При нощен поход Чино се превръща в истинско бреме.
Войската предаде едно странно съобщение. В Серапо имало 250 войници, които преграждали пътя на обкръжените партизани. Техният брой възлизал на тридесет и седем души. Съобщиха, че сме се криели между реките Асеро и Юро. Тази новина се разпространява, изглежда, с диверсионна цел. Височина над морското равнище — 2000 м.

На другия ден, 8 октомври, отрядът на Ернесто Че Гевара е обкръжен и почти изцяло унищожен в долината на р. Юро. Анисето, Антонио, Артуро и Пачо загинали по време на сражението; Че Гевара, Вили и Чино били пленени и откарани в Ла Хигера. Там са разстреляни без съд и присъда. Няколко дена по-късно били заловени и убити Лекаря, Паблито, Еустакио и Чапако. Само шестима от отряда — кубинците Помбо, Урбано и Бенигно и боливийците Инти, Дарио и Нято успели да пробият неприятелското обкръжение. В сблъсък с армията Нято пада убит на 13 октомври. Останалите петима се добират до град Кочабамба, където се укрили в домовете на свои привърженици. През февруари 1968 г. тримата кубинци са прехвърлени през Корделиерите в Чили с помощта на иначе не участвалата в бойните действия боливийска компартия. След краткотраен арест и подкрепени от чилийския сенатор д-р Салвадор Алиенде те се прибират в Куба. Боливийците Инти и Дарио остават в родината си — Боливия, като през март Инти, а през декември 1969 г. и Дарио загиват в престрелка с полицията.

Бележки
1 При подготовката на бъдещата партизанска война съмишлениците на Че Гевара купуват имение — ранчо, по течението на река Нанкауасу, което е трябвало да служи като база за партизанските акции.
2 По-нататък в дневника фигурира и под името Пачо. Това е партизанското име на кубинския капитан Алберто Фернандес Монтес де Ока, сътрудник на Че Гевара; двамата пристигат заедно от Куба в Боливия.
3 По-нататък в дневника фигурира и под името Тума. Това са партизанските имена на кубинския лейтенант Карлос Коельо, сътрудник на Ернесто Че Гевара.
4 По-нататък в дневника фигурира и под имената Лоро и Лорхе, партизански имена на боливийския студент Хорхе Васкес Мачикадо Вианя, член на Боливийската комунистическа партия.
5 Коко е Роберто Передо Лейге. Той и брат му Инти са видни деятели на Боливийската комунистическа партия. Коко участва активно в подготовката на партизанската база, а по-късно се включва в партизанското движение. Третият брат на Мити и Коко Передо, Антонио Передо, е бил началник на радиоотдела в Министерство на вътрешните работи на Боливия.
6 Марио Монхе — по това време първи секретар на Боливийската комунистическа партия.
7 Ягуаса, марига, хехен са различни видове мухи и комари; ухапванията им предизвикват силен сърбеж и дори рани; някои от тях снасят личинките си в мястото на ухапването.
8 Правилно е Сиро Алгараняс, както фигурира на други места в дневника. Собственик на съседното ранчо и на магазин, бивш кмет на градчето Камири; неговото съседство се оказва много опасно за партизаните, тъй като почва да ги шпионира и да донася на властта.
9 Става въпрос за втората група от шестима кубинци, която трябва да пристигне направо от Куба.
10 Както бе обяснено вече, „камба“ наричат жителите на източната част на Боливия. Двамата дезертьори са по произход от тази част на страната. — бел. прев.
11 Френският философ Режис Дебре участва в борбата, осъден до 1974 г.

Подбор Иван Аладжов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук