БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

0
173

Преподава в Нов български университет дисциплини в областта на финансите, банковото дело и финансовия контрол. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебници и книги „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Теория и история на парите и кредита“, „Силата на парите“, „Еврото – утрешните ни пари“, „Корпоративни финанси“ и др.
На 01.01.2007 г. в Република България (датата на присъединяването ни към ЕС) функционираха 35 банки. От тях само една бе държавна — Насърчителна банка, в други 5-6 се бе запазил български финансов капитал, а останалите около 30 бяха чуждестранни. Сред чуждите банкови институции фигурират няколко големи и мощни банкови групи от ЕС и САЩ, сред които италианската „Уни Кредито“— собственик на „Уникредит Булбанк“, в която се вляха официално от 01.06.2007 г. дотогавашните три български банкови трезора: „Булбанк“, „Биохим“ и „Хебросбанк“ (бел.авт.— от тази дата притежателите на сметки в трите банки имат нови банкови номера с новия IBAN код на „Уникредит Булбанк“. Банката-майка, дислоцирана в Милано, „Уни Кредито“ закупи през 2006 г. германската Хипоферайнсбанк, която бе собственик на австрийската „Аустрия банк“, която от своя страна, дотогава притежаваше ТБ“Биохим“ и „Хебросбанк“); френските: „Сосиете женерал“ и „БНП Париба“; холандската „Ингбанк“; американската „Ситибанк“; немската „Комерцбанк“, мажоритарен собственик на „Прокредитбанк“, австрийската „Райфайзенбанк“, която вече стана трета по активи у нас и др.

В края на август 2007 г. най-напред Първа инвестиционна банка, а впоследствие и ОББ (третата по големина банка у нас) обявиха, че от септември 2007 г. увеличават лихвите по кредитите, в т.ч. и по вече отпуснатите заеми. Лихвите по кредитите увеличиха засега шест големи български банки, в т. ч. и най-голямата — „Уникредит Булбанк“, Банка ДСК, както и Пощенска банка и Райфайзенбанк. В техните кредитни портфейли са около 80% от обема на отпуснатите кредити.

В резултат на кои фактори става това увеличение на лихвите?

На първо място е увеличението на задължителните минимални резерви (ЗМР) от БНБ — от 8 на 12%. Известно е, че те представляват своеобразен данък (бел. авт. — по този начин се определят и от редица финансисти, но преди всичко от финансови анализатори и журналисти. Аз не споделям определянето им като данък, тъй като от фискална гледна точка те не представляват такъв, но използвам наложилото се в медиите и в по-малка степен в специализираната литература по финанси класифициране на задължителните минимални резерви), който банките внасят по безлихвена сметка в БНБ, като те се изчисляват на база привлечените депозити. Допреди няколко години те бяха 11%, а впоследствие — 8%. Нееднократно се коментираше във финансовата литература и в медиите, че у нас те са сравнително високи, тъй като в повечето страни от ЕС са между 1,5 и 5%. У нас от 01.09.2007 г. с решение на УС на БНБ те бяха увеличени с цели 50% — от 8 на 12%. Поводът бе ръстът с около 50% на кредитите, отпуснати от българските банки. Някои банки, като „Райфайзенбанк“, отбелязаха на годишна база увеличение на кредитите с около 109%. Вместо да ги санкционира персонално само тях по подобаващ начин, БНБ предпочете да „озапти“ с 50-процентно увеличение на ЗМР всички банки, в т.ч. и такива като „Уникредит Булбанк“, отбелязващи сравнително скромен ръст на кредитите. Председателят на Асоциацията на търговските банки в България Левон Хампарцумян очакваше през юли 2007 г. българските банки да повишат лихвите по кредитите между 0,5 и 1% и след 01.09.2007 г. и най-големите 6 български банки го сториха. Освен на увеличените ЗМР, увеличението ще се дължи и на изоставане нивото на лихвите у нас в сравнение с това в ЕС, което едва ли отговаря на истината, за заемите на представителите на малкия и средния бизнес у нас. За разлика от своите колеги в развитите страни на ЕС, които ползват благодарение на създадените фондове за гаранции в тях кредити, на които лихвите са между 4,5 и 6%, у нас представителите на малкия и средния бизнес и новосъздадените фирми ползват почти двойно по-високи лихви (между 8 и 14%). Наистина през последните две-три години лихвите по ипотечните кредити намаляха чувствително и в известна степен на това се дължи „бумът“ в строителството и търговията с недвижими имоти. На по-ниските лихви по ипотечните кредити се дължи и едно друго негативно явление у нас — сравнително по-високите цени на недвижимите имоти (особено в столицата, някои големи градове и курортните местности), отколкото са покупателните способности на средния българин. За разлика от останалите столици на страни от ЕС и големи мегалополиси в тях у нас не се наблюдава диференциация от 5-6 пъти в цените между престижни квартали с по-луксозно строителство и крайните квартали (предградията или не толкова престижни райони — например близо до индустриални зони). У нас тази диференциация е между 50% и 100% на цените. Напр. в центъра на София (цените са между 1200 — 1500 евро на кв.м) и квартал „Люлин“ (цените са между 650 и 800 евро на кв.м), което дава основание да се твърди, че пазарът на недвижими имоти е все още недостатъчно разработен и конюнктурен.

Разбира се, налице са и външни причини за увеличаване на лихвите по кредитите у нас. Те се свеждат до:
— Сравнително високите лихви на ЕЦБ (Европейската централна банка) и FЕD (Федералния резерв на САЩ), които в последните шест месеца са над 4%. Индексът EURIBOR към края на юли 2007 г. вече е 4,516%, а през двата месеца на 2007 г. (юни и юли) е нараснал с 0,23%. Обикновено лихвите по кредитите, отпускани от българските банки, са обвързани с посочения индекс и е логично да нарастват лихвите по тях.
— Кризата в ипотечното кредитиране в САЩ, разразила се през късната пролет и лятото на 2007 г. и отражението Ј в страните в ЕС, в т.ч. и България, като страна-членка на общността.

Какви ще бъдат последствията от тази мярка, на която не реагират засега нито българското правителство (най-вече министрите на икономиката и енергетиката и на финансите), нито работодателските организации, обединяващи представителите на българския бизнес, които ще ползват за в бъдеще кредити с по-неблагоприятни лихвени условия? Те се свеждат до:

а) неминуемо ще настъпи известно влошаване на икономическата среда у нас. По-скъпият кредит допълнително ще увеличи производствените разходи на предприятията (промишлени, селскостопански, за услуги и търговски) и те ще ги калкулират в нови, по-високи цени. Българските производители и търговци с известно основание, предвид последиците от сушата и по-скъпите горива през лятото и ранната есен на 2007 г., пробваха и вече успешно постигнаха нови, значително по-високи ценови нива на редица основни потребителски стоки от земеделски произход. Поради увеличените цени на основните хранителни стоки, които ежедневно са на трапезата на средностатистическите български потребители, той намаляват в известна степен тяхната консумация, но не е в състояние да преустанови тяхното потребление и това се отразява чувствително на личния бюджет. На практика мерките, обявени от Министерството на икономиката и енергетиката за наблюдение на цените в 15 най-големи български града са само със статистически и ориентировъчен характер и с нищо не променят тяхното плавно, а за някои стоки и не толкова плавно (по-ускорено и стигащо до 80% ръст на цените спрямо май 2007 г., като сирене, олио и др.) движение нагоре. Към посочените фактори за повишаване на цените на потребителските стоки след 01.09.2007 г. има и още един фактор — възходящият тренд на цените, който се очаква през октомври-декември 2007 г., освен посочените фактори ще се дължи в известна степен (макар и не особено значителна като размер) и на по-високите лихви по кредитите.

б) по-скъпият кредит неминуемо ще се отрази и на бюджетната сфера, която ще се наложи да разходва повече средства за издръжка на болници, училища, детски градини, армия и др. Това се налага поради увеличените цени на хранителните стоки и на някои услуги, в т.ч. транспортните и ще доведе до актуализации на бюджетите на някои общини, които нямат сериозни постъпления от собствени приходи и разчитат предимно на бюджетна субсидия;

в) разходите на домакинствата, ползващи потребителски и ипотечни заеми, също ще нараснат и ще останат по-малко средства за други жизнени потребности. Към тези увеличени разходи за храна и за някои услуги се прибавят и по-високи разходи за обслужване на банковите кредити (за тези от тях, които имат такива). Независимо от очакванията на водещи банкери у нас, че новите лихви не трябва да създадат проблеми на гражданите, все пак те могат да затруднят чувствително някои и те да отложат погасяването на кредитите си (до адекватно нарастване на доходите им), поради увеличените разходи по обслужването им и за неотложно задоволяване с основни стоки и услуги, които са с по-високи цени през второто полугодие на 2007 г.;

г) ще нараснат и разходите на предприятията, ползващи заеми за тяхното обслужване. Големи български банки (като ОББ и др.) от 01.09.2007 г. увеличиха лихвата на корпоративните кредити с 0,5%. Това обстоятелство ще затрудни реализирането на нови инвестиционни проекти и стартирането на нови фирми;

д) ще се увеличи т. нар. директно външно финансиране (кредитиране на български предприятия от чуждестранни банки и фирми). То е достигнало към средата на 2007 г. 14 млрд. лв., а отпуснатите кредити от българските банки се равняват приблизително на същата величина — 18 млрд. лв. По този начин се увеличава частният брутен външен дълг на Република България, който заедно с правителствения вече надхвърля 20 млрд. лв., което заедно с рекордния търговски дефицит са двата негативни показателя, които не представят в добра светлина българската икономика. (бел.авт. — налице са прогнози, на икономически анализатори и опозиционни политици, които аз не споделям, че те могат да „взривят“ стабилността на валутния борд у нас. според мен те са пресилени, но не трябва да се подценява в никакъв случай негативният ефект от тези показатели);

е) кредитът ще стане приоритет преди всичко на т.нар. по-рискови играчи в българското стопанство (такива са фирмите, търгуващи с бързооборотни стоки, като цигари, спиртни напитки и др.). Това по-всяка вероятност ще е налице поради по-трудния достъп на ликвидни средства и оскъпяването на кредитите, както и на таксите и банковите комисионни, свързани с тях, поради по-скъпия привлечен ресурс. Т. нар. нискорискови играчи или почти всички предприятия, които са с производствен профил, има вероятност да се въздържат от ползването на кредити при тези по-тежки условия и преди всичко няма или все по-рядко ще ползват нови заеми;

ж) ще се увеличи кредитирането от небанковите финансови институции (преди всичко лизингови компании, заложни къщи и др.), които засега не се контролират от БНБ. Повечето от небанковите финансови институции, като лизинговите компании, са свързани с търговски банки и в известна степен клиентите им са сигурни в тях, независимо че оскъпяването на взетите стоки на лизинг е по-високо, отколкото, ако бе ползван банков кредит. По-голяма опасност, преди всичко за клиентите им, представляват заложните къщи. Нерядко към тях се обръщат лица, на които е отказан банков кредит, в т.ч. и лизингов договор от лизингово дружество. В тези случаи се предоставят кредити при изключително тежки условия — извънредно високи лихви и комисионни. Предвид трудните условия за погасяване и изключително скъпия кредит от заложните къщи не са редки случаите на безвъзвратно загубване от клиентите им на заложената вещ или на ипотекирания имот. Екстрено трябва в най-кратки срокове да бъде изготвено и прието от парламента необходимото законодателство за визираните небанкови учреждения. Управление „Банков надзор“ при БНБ следва да бъде оторизирано да упражнява надзорни функции над всички небанкови институции, независимо от начина и способите, при които те предоставят кредити, в т.ч. и на посочените, които засега са извън неговия обхват. За целта следва да бъде увеличен и неговият щат и да се създадат и регионални офиси на управление към клоновете и филиалите на БНБ, а вероятно и други, тъй като клоновете са само 3 и един филиал. Едва след това трябва да се изготви специализирана комплексна методика на външен и вътрешен одит от Управление „Банков надзор“, НАП, Агенцията за финансово разузнаване, Сметната палата, Института на вътрешните одитори в България, ИДЕС и други контролни органи по отношение на нерегламентираното кредитиране, което у нас все още не е изключение и много българи са изгубили доста пари и лично имущество при ползване на заеми от заложните къщи, а и от други небанкови финансови институции (в т.ч. и от финансово-брокерски къщи). Със Закона за потребителския кредит се предоставиха редица правомощия за упражняване на контрол относно потребителските кредити на Комисията за защита на потребителите при Министерството на икономиката и енергетиката. На този етап този контролен орган няма нито квалификацията и познанията, нито опита да контролира и се произнася по редовността на потребителските заеми и е възможно тази нова за комисията дейност да бъде прехвърлена отново на Управление „Банков надзор“ при БНБ, което я извършваше до 2006 г. (независимо че има директива на ЕК, в която приоритет се дава на органите за защита на потребителите, но за България е възможно да се поиска дерогация, докато се обучи персоналът на комисията в тази нова дейност за него).

Необходимо е да се има предвид, че повишеното търсене на кредити от т.нар. рискови играчи и по-голямото кредитиране от небанковите финансови институции ще „изкриви“ в голяма степен информацията, която постъпва в БНБ за кредитирането у нас. На практика БНБ губи контрол за реалното състояние на българската икономика, тъй като статистическите данни, които постъпват в дирекция „Статистика“ при БНБ, не отразяват изцяло обема на кредитите у нас. Необходимо е да се има предвид, че оборотът на лизинговите компании се е повишил чувствително през последните 2-3 години. Общият размер на вземанията по финансов и оперативен лизинг към 30.06.2006 г. е достигнал до 2, 9 млрд. лв. (на практика това е 1/6 от общия обем на банковите кредити, които са около 18 млрд.лв.). Само за второто тримесечие на 2007 г. лизинговите сделки нарастват с 17,2% спрямо 31.03.2007 г., или с 424,9 млн. лв. Ръстът на реализираните сделки на лизинговите компании на годишна база (спрямо края на юни 2006 г.) е 1,246 млрд. лв., или с цели 75,4%. Ръстът на банковите кредити на годишна база е по-малко от 50%, но затова банките вече са санкционирани от БНБ с по-високи ЗМР. Лизинговите компании засега могат сравнително безпрепятствено и безконтролно да увеличават своите обороти, разбира се, докато има клиенти, които да се обръщат към тях. Те обаче трябва да имат предвид, че при един дългосрочен лизингов договор (над 10 г.) често трябва да се връща почти двойно, поради по-голямото оскъпяване от това при банковите кредити.

Изброените, а и някои други обстоятелства, е възможно да доведат до известно понижаване на ръста на брутния вътрешен продукт, който по предварителните разчети на правителството, одобрени от МС с бюджетната прогноза за 2008 г., е около 6%. В резултат на посочените фактори, както и на други причини: лошата реколта вследствие на сушата, стихийните бедствия, като пожари и наводнения, сполетели страната през лятото на 2007 г., липсата през по-голямата част на годината на свеж финансов ресурс от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС (първите постъпления се очакват едва през ноември 2007 г.) и т.н. е възможно да доведе до понижение на очаквания растеж с 0,5 до 1,5%, (т.е. той да бъде около 5-5,5%, а не 6%). Тревога буди прогнозната инфлация за 2008 г. в бюджетната прогноза за следващата година, която със сигурност няма да е 3,7%, колкото е приета, а поне 6-8%, а не е изключена и двуцифрена инфлация (10­‑15%). Основание за това дава както увеличеният акциз на цигарите с 50% и горивата с 0,05 лв./л, което е прието с визираната бюджетна прогноза, така и вследствие на възходящия тренд на хранителните продукти и недвижимите имоти, който по всяка вероятност ще се запази и през 2008 г.

Същевременно следва да бъде приветствана консервативната политика на БНБ по отношение на предоставяне на банкови лицензи на сериозни инвеститори с доказан инвестиционен ангажимент (съгласно българското законодателство минималният капитал за учредяване на банка е 10 млн.лв.). По този начин се защитават по адекватен начин интересите на вложителите и кредитополучателите у нас. Независимо от подадените над 50 заявления на банкови институции, лицензирани и упражняващи дейност в страни от ЕС, на практика банкови услуги предлагат едва няколко от тях. Нито една от посочените банкови институции засега не предлага традиционните банкови услуги, като влогонабиране, банкиране чрез банкомати и т.н., а като белгийско-френската банка „Дексиа“ и др. разчитат предимно на кредитни операции и на управление на активи. В по-голямата си част уведомленията бяха подадени през първите три месеца на 2007 г., след като от 01.01.2007 г. всяка банка, регистрирана на територията на ЕС, е възможно след подаване на уведомление до БНБ да започне да упражнява банкова дейност у нас. По принцип следва да се поощрява конкуренцията в банковия сектор и вероятно, след като започнат пълноценно (с целия набор банкови услуги) да функционират у нас клонове на подалите уведомление Дойче банк, Джей Пи Морган, Лондон и др. лихвените равнища на кредитите ще поевтинеят.

В условията на пазарно стопанство и на членство на Република България в ЕС независимостта на Българската народна банка трябва да е основен приоритет пред изпълнителната и законодателната ни власт, наложително е да се пристъпи към диалог между правителството и УС на БНБ за стимулиране на икономическия растеж у нас. Неизбежна мярка в тази насока следва да е постепенното намаление на ЗМР, когато условията позволяват това. Ръководното тяло на централната ни банка следва да бъде и консултант на МС при изготвяне на актуализираната правителствена програма за 2007-2009 г., която трябва да бъде готова до края на септември 2007 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук