Изправяте се пред 21-инчовия си екран и виете за Америка и демокрацията. Няма Америка, няма демокрация. Има само IBM и ITT, AT&T и DuPont, Dow, Union Carbine и Exxon. Това са нациите на света днес. За какво мислите, че си говорят руснаците на техните държавни конгреси? За Карл Маркс? Изваждат своите линейни програмни графики, статистически решения, теории, мини-макс решения и изчисляват вероятността „цена-разходи” на своите транзакции, инвестиции, като нас. Вече не живеем в свят на нации и идеологии. Светът е сборище от корпорации, неуморно направлявани от незаглушимите закони на бизнеса. Светът е бизнес.
„Network”, MGM, 1976
Да си добре приспособен към болно общество, не е знак за добро здраве.
Кришнамурти
Кризата е криза на съзнанието. Криза, която вече не може да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традиции. С оглед на днешния свят с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия и т. н. Човекa не се е променил. Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се. И си е изградил общество по тези правила. Обществото днес е съставено от редица институции – политически, правни, религиозни институции. До институциите на социалната класа, познатите ценности и професионалната специализация. Очевидно е задълбоченото влияние на тези традиционализирани структури за оформяне на нашите разбирания и перспективи. И все пак, от всички социални институции, в които сме родени, насочвани, и са ни втълпявани… няма друга система, така приемана и неосъзната, като монетарната система. Приемаща почти религиозни размери, установената монетарна институция е една от най-неоспорваните форми на доверие. Как се създават парите, правилата, по които се управляват и как те влияят на обществото остават незабелязани за мнозинството от населението. В свят, където 1% от населението притежава 40% от богатствата. Където 34 000 деца умират всеки ден от бедност и предотвратими болести и където 50% от световното население живее с по-малко от 2долара на ден…
Няма по-безнадеждно поробени от тези, които грешно вярват, че са свободни. Гьоте
Едно е ясно. Нещо не е наред. Без значение дали го осъзнаваме, кръвта на всички наши установени институции и следователно на самото общество са парите. Следователно разбирането на тази институция за монетарна политика е жизненоважно за разбирането на начина ни на живот. За жалост на икономиката често се гледа със скука и объркване. Безкрайни потоци финансов жаргон заедно с плашеща математика бързо отблъскват опитите да бъдат разбрани. Но фактите са: сложността на финансовата система е просто маска, която да прикрие една от най-социално парализиращите структури, създавани от човечеството.
Преди години централната банка на САЩ, Федералният резерв (ФР), публикува документ, озаглавен „Механика на модерните пари”. Този документ описва институционализираната практика на създаването на пари, използвана от Федералния резерв и мрежата от глобални търговски банки, която той поддържа. На първа страница документът описва своята цел. Задачата на тази книжка е да опише процеса на създаване на пари в банкова система с частичен резерв. След това се обяснява този процес на частичен резерв чрез различна банкова терминология. В превод тя гласи нещо такова: правителството на САЩ решава, че има нужда от пари. Обажда се на Федералния резерв и изисква например 10 млрд. долара. ФР отговаря: „Разбира се, ще купим 10 млрд. в държавни бонове от вас”. Правителството взима някакви хартийки, печата на тях определени официално изглеждащи символи и ги нарича касови бонове. След това определя цена на тези бонове на стойност 10 млрд. долара и ги изпраща на Федералния резерв. ФР на свой ред рисува някакви добре изглеждащи парчета хартия, но този път ги нарича банкноти на Федералния резерв. И също им определя цена от 10 млрд. долара. След това ФР разменя тези банкноти за боновете. Щом трансферът приключи, правителството взима тези 10 млрд. долара във федерални банкноти и ги депозира в банкова сметка. При депозита хартиените банкноти официално се превръщат в пари. И добавят 10 млрд. към паричния фонд на САЩ. И това е! 10 млрд. нови пари са създадени. Разбира се, този пример е обобщение. В действителност транзакцията би станала по електронен път. Без никаква хартия. Всъщност само 3% от паричния фонд на САЩ съществува като физическа валута. Останалите 97% са само в компютрите. Правителствените бонове, по дизайн, са инструмент на дълг. И когато ФР изкупува тези бонове с пари, реално взети от въздуха, правителството в действителност обещава да изплати обратно тези пари на ФР. С други думи – парите се създават на базата на дълг. Умопомрачителният парадокс как пари или стойност могат да се създават на базата на дълг или задължение, ще се изясни като продължим нататък.
И така, размяната е направена и 10 млрд. долара седят на влог в търговска банка. Тук става наистина интересно. Базирано на практиката за частичния резерв, този депозит от 10 млрд. долара автоматично става част от резерва на банката, както всички останали депозити. И съгласно изискванията за резервите, публикувани в „Механика на модерните пари”: ‘Банката трябва да съхранява правно изискван резерв, равен на предписан процент от своите депозити.” Това изискване се изразява количествено: „Съгласно текущите регулации изискваният резерв при болшинството транзакции е 10%.” Тоест при 10 млрд. долара депозит 10%, или 1 млрд., се съхранява като изисквания резерв. Останалите 9 млрд. са допълнителен резерв и могат да бъдат използвани като база за нови заеми. Логично е да предположим, че тези 9 млрд. буквално се взимат от съществуващия 10 млрд. депозит. Всъщност не става така. Това, което наистина става, е, че тези 9 млрд. долара просто се създават „от въздуха” върху вече съществуващите 10 млрд. долара депозит. Ето как се разширява паричният фонд. Както е публикувано в „Механика на модерните пари”: „Разбира се, банките не изплащат в действителност заеми срещу парите, получени като депозит.” Ако това се правеше, няма как да се създават допълнителни пари. Това, което правят при заеми, е да приемат „обещателни ноти” договори за заем в замяна на кредити (пари) към влоговете на кредитополучателите. С други думи, деветте милиарда могат да се създадат от нищото. Само поради това, че има търсене за такъв заем и че има 10 млрд. долара депозит, да задоволи изискванията за резерв. Сега да приемем, че някой влезе в тази банка и заеме новопредлаганите 9 млрд. долара. Най-вероятно този някой ще депозира парите в своя собствен банков влог. И процесът се повтаря. Защото новият депозит става част от резерва на банката. 10% се заделят и на свой ред 90% от новите 9 млрд., или 8.1 млрд. са вече налични новосъздадени пари за още заеми. И, разбира се, тези 8.1 млрд. могат да бъдат заети и предепозирани, създавайки допълнителни 7.2 млрд. към 6.5 млрд., към 5.9 млрд., и т. н. Този цикъл на създаване на пари при депозит може технически да продължава непрекъснато. Средният математически резултат е, че около 90 млрд. долара могат да бъдат създадени върху първоначалните 10 млрд. долара С други думи, за всеки депозит, който се вкарва в банковата система, около 9 пъти по толкова могат да бъдат създадени „от въздуха”.
След като разбрахме как се създават пари чрез системата за частичен банков резерв, изниква логичен, но убягващ въпрос: какво всъщност дава стойност на тези новосъздадени пари? Отговорът е: парите, които вече съществуват. Новите пари на практика крадат стойност от съществуващия паричен фонд. Общото количество пари се увеличава без оглед на търсенето на стоки и услуги. Тъй като търсенето и предлагането определят равенството, цените растат, намалявайки покупателната способност на всеки един долар. Това обикновено се нарича инфлация. А инфлацията в действителност е скрит данък върху населението. Какъв съвет получавате обикновено? Увеличете валутата. Не казват: обезстойностете валутата. Не казват: излъжете хората, които са стабилни. Казват: намалете лихвите. Истинската измама е, когато изкривим стойността на парите. Когато създаваме пари от въздуха, нямаме спестявания. И все пак го има т. нар. „капитал”. Въпросът се свежда до това как очакваме да решим проблема с инфлацията? Т.е. увеличено предлагане на пари с още повече инфлация. Системата с частичен резерв на монетарна експанзия е по рождение инфлационна. Защото увеличаването на парите в обръщение, без да има пропорционално увеличение в предлагането на стоки и услуги винаги ще обезстойностява валутата.
Бърз поглед на историческата стойност на американския долар към количеството пари илюстрира това категорично. Обратната зависимост е очевидна. Един долар през 1913 г. отговаря по стойност на 21.60 долара през 2007. Това е 96% обезстойностяване, откакто е създаден Федералният резерв. Може би тази реалност на наследствена, вечна инфлация ви изглежда абсурдна и икономически необоснована? Задръжте така. Начинът на работа на финансовата система е меко казано, абсурд. Защото във финансова система парите са дълг, и дългът е пари. В графиката на US парите в обръщение от 1950 до 2006 г. и графиката на националния дълг на САЩ за същия период, колкото и интересно да е, графиките са почти същите. Колкото повече пари има, толкова повече задължения. Колкото повече задължения – толкова повече пари. Казано по друг начин, всяка банкнота в портфейла ви се дължи от някой на някого. Помнете: единственият начин парите да бъдат създадени са заемите. Следователно, ако всички в страната можеха да си платят дълговете, включително правителството, няма да остане нито една банкнота в обръщение.
Ако нямаше дългове в паричната ни система, нямаше да има никакви пари. Маринър Екълс, губернатор на Федералния резерв.
Всъщност последният случай в американската история, когато националният дълг е бил напълно изплатен, е през 1835 г., след като президентът Андрю Джаксън закрил централната банка, предшестваща ФР. Всъщност цялата политическа платформа на Джаксън се базирала на желанието му да закрие централната банка. В нея се казва: „Смелите усилия на настоящата банка да контролира правителството, са знак какво го очаква американския народ, ако той бъде заблуден да запази тази институция или създаде друга подобна”. За съжаление това послание не е чуто. И международните банкери успели да създадат нова централна банка през 1913 г. – Федералния резерв. И докато тази институция съществува, вечният дълг е гарантиран. Досега разглеждахме факта, че пари се създават от дълг посредством заемите. Тези заеми се базират на банкови резерви, а резервите се взимат от депозитите. Чрез тази система на частичен резерв всеки депозит може да създаде до 9 пъти собствената си стойност, на свой ред обезстойностявайки вече наличните пари и вдигайки цените. Тъй като всички тези пари се създават от дълг и циркулират свободно чрез търговията, хората се отдалечават от първоначалния си дълг. И се създава неравенство, при което работещите са принудени да се състезават за работни места, за да изтеглят достатъчно пари от тези в циркулация за покриване на разходите си за живот. Колкото и нефункционално и обърнато наопаки да изглежда, все още има едно нещо, което не сме включили в равенството. А точно този елемент на структурата разкрива наистина измамната природа на самата система – лихвите. Когато правителството заема пари от ФР, или индивидуално човек заема пари от банката, почти винаги сумата трябва да се изплати с лихва. С други думи, почти всеки съществуващ долар рано или късно трябва да бъде върнат в банката заедно с лихвите. Но ако всички пари се заемат от Централната банка и се увеличават от търговските банки чрез заеми, само това, което се нарича главница, се създава като пари в обращение. Тогава къде са парите за покриване на начислените лихви? Никъде. Не съществуват. Последствията от това са умопомрачителни. Сумата на парите, дължими на банките, винаги ще надхвърля сумата на парите в обръщение. Ето защо инфлацията е константа в икономиката. Винаги има нужда от нови пари, за да се покрие вечният дефицит, вграден в системата. Причинен от нуждата да се изплаща лихва. Това също означава, че математически банкрутите са буквално вградени в системата. И винаги ще има бедни прослойки на обществото, които са на „топа на устата“. Може да се направи аналогия с играта на „музикален стол”: Щом музиката спре да свири, някой остава на сухо. И това е целта. Това винаги прехвърля истинското богатство от индивидите към банките. Ако не можеш да си изплатиш ипотеката, ще ти вземат имота. И не стига, че такъв фалит е неизбежен поради практиката на частичния резерв, но също и поради факта, че парите, които банката ви заема, дори не са законно съществували в самото начало.
През 1969 г. в Минесота се води делото на Джером Дейли, който оспорва изземването на имота си от банката, дала заем за купуването му. Той пледира, че договорът за ипотека изисква и двете страни да предоставят легитимна форма на собственост при размяната. На правен език това се нарича гаранция: всеки договор се базира на размяната на една форма на гаранция с друга. Дейли обяснил, че парите всъщност не са били собственост на банката. Защото са създадени от нищо в момента на подписване на договора. Помните ли какво се казва в „Механика на модерните пари” за заемите? Когато се дават заеми, се приемат „обещателни ноти” в замяна на кредит. Резервите не се променят от транзакциите по заема. Депозираните кредити представляват нови попълнения към цялата сума на депозитите в банковата система. С други думи, парите не идват от съществуващи банкови активи. Банката просто ги измисля, без да покрива някаква собственост, с изключение на теоретично задължение на хартия. С развитието на делото президентът на банката, г-н Морган, свидетелствал. Според личния меморандум на съдията ищецът – президентът на банката, признал, че в комбина с ФР е създал парите и кредитите в своите счетоводни книги. Парите и кредитите за първи път се появили в момента на създаването им. Г-н Морган признал, че не съществува щатски закон или постановление, което да му дава право да направи това. Законово постановление трябва да съществува и да бъде спазвано, за да е валиден договорът. Съдията заключил, че законова основа за делото няма. Той поетично допълнил: „Само Бог може да създава нещо ценно от нищото”. С това откровение съдът отхвърлил искането на банката за секвестиране и Дейли запазил дома си. Значението на това съдебно решение е огромно. Всеки път, когато заемете пари от банка, независимо ипотечен заем или кредитна карта, парите, които ви се дават, не са просто фалшификат, те са нелегитимна форма на гаранция. Следователно договорът за задължението е невалиден. Защото банката никога не е имала парите като собственост от самото начало. За жалост такива правни осмисляния са потискани и игнорирани. И играта на вечно преразпределяне на блага и вечен дълг продължава… И така стигаме до истинския въпрос. Защо?
По време на американската Гражданска война президентът Линкълн заобиколил заемите с висока лихва, предлагани от европейските банки и решил да изпълни желанието на бащите на нацията. Да създаде независима валута без заложен в нея дълг. Била наречена „Greenback”. Малко след тази мярка в документ за вътрешно ползване, циркулиращ между частни британски и американски банкови интереси, пишело: „робството се изразява в притежаването на работна сила и съдържа в себе си грижата за работниците, докато европейският план е, че капиталът трябва да контролира работната сила чрез контрол на надниците. Това може да се осъществи чрез контрол на парите. Не може да позволим Greenback, защото не можем да го контролираме.” Политиката на частичния резерв, провеждана от Федералния резерв която на практика е разпространена в болшинството от банките по света, е всъщност система на модерно робство. Помислете, парите се създават от дълг. Какво правят хората, когато задлъжнеят? Започват работа, за да се издължат. Но ако парите могат да се създават само чрез заеми, как може обществото да изплати всички дългове? Не може и това е идеята. Страхът от загуба на активи, заедно с усилието да наваксваш вечно увеличаващият се дълг и инфлация, заложени в системата, сумирани с неизбежния недостиг на самия паричен фонд, създаден от лихвите, които никога не могат да се изплатят – това държи робите на надницата покорни, върти колелото на хамстера като милиони други, захранвайки една империя, която облагодетелства само елита на върха на пирамидата. Защото в края на деня за кого всъщност работите? За банките! Парите се създават в банката и неизбежно се връщат в банката. Те са истинските господари, заедно с корпорациите и правителствата, които подкрепят. Физическото робство изисква хората да бъдат подслонени и нахранени. Икономическото робство изисква хората да подслонят и нахранят сами себе си. Това е една от най-изобретателните измами за социална манипулация, създавани някога. И по своята същност представлява невидима война срещу населението. Дългът е оръжието за завладяване и поробване на обществата, а лихвите са неговите амуниции. И докато мнозинството не осъзнава тази действителност, банките, заедно с правителствата и корпорациите продължават да усъвършенстват тактиката си за икономическа война, изграждайки нови бази, като Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).
Има два начина да завладееш една нация. Единият е чрез меч. Другият е с дълг. Джон Адамс
Тази илюзия за демокрация обижда интелигентността ни. В една монетарна система няма такова нещо като истинска демокрация и никога не е имало. Имаме политически партии, притежавани от същите корпоративни лобисти. Издигани са на постовете си от корпорациите с популярност, изкуствено представяна от медиите. В система на наследствена корупция смяната на личния състав на всеки няколко години има много малко значение.
Единственият начин да се промени установеният ред е, като откажем да участваме, постоянно подчертавайки безкрайните му дефекти и корупция. Властващите няма да предадат монетарната система заради препоръките ни. Системата трябва да се провали и хората трябва да загубят доверие в избраните лидери. Тенденциите показват, че страната върви към банкрут. Вероятно в бъдеще ще премине към военна диктатура, за да предотврати бунтове и пълен социален колапс. Щом САЩ колабира, всички други култури ще претърпят подобни промени. В момента световната финансова система е на ръба на колапс поради собствените си недостатъци. Наблюдател на валутния фонд заяви през 2003, че лихвата по националния дълг на САЩ няма да може да се изплаща след по-малко от 10 години. Теоретично, това означава пълен банкрут за щатската икономика и последствията й за света са огромни.
На свой ред монетарната система с частичен резерв достига своите теоретични граници на експанзия и банковите фалити, които наблюдаваме, са само началото. Ето защо инфлацията скача до небето, дълговете ни са на рекордни нива и правителството, и Държавният резерв наливат нови пари, за да спасят корумпираната система. Единственият начин да поддържаме банките, е да печатаме още пари. Единственият начин да правим още пари, е да създаваме повече дълг и инфлация. Само въпрос на време е да обърнем страницата и да няма кой да взима нови заеми, докато задълженията растат и хората не могат да изплащат заемите си. Тогава експанзията на парите ще спре и ще започне свиване от невиждан мащаб. Завършекът на вековна пирамидална схема. Това вече се случва. Трябва да се изобличи този финансов провал такъв, какъвто е, да използваме слабостта му за предимство.
