Известна народна певица. Съоснователка на фолклорния ансамбъл “Родопа” – Смолян. голямата награда от първия събор-надпяване на Рожен /1961/, която спечелва на 16 г., е конкурсният й изпит за Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София. В тази водеща фолклорна формация Бойка Присадова е дългогодишна първа солистка. Носителка е на Златния приз от 16-я Международен радиоконкурс в Братислава (1991), окачествен от специалистите като европейски фолклорен “Оскар”. Има повече от 150 записа в БНР, самостоятелни филми в БНТ, множество грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове, хиляди концерти в страната и чужбина. Завършила е академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и дълги години е ръководила различни любителски състави, с които е печелила златни медали и други престижни награди.
Едва ли е необходимо да си човек на изкуството, за да разбереш, че българската култура не е никакъв приоритет на обществото. Изпаднало в дълбока икономическа и социална криза, то мисли за всичко друго днес, но не и за онова, което поддържа българския дух и културното ни самочувствие. Трябвало най-напред да стабилизираме страната, да укрепим стопанския живот, да създадем работни места, да влезем в европейските структури… Такава теза поддържат българските управници, независимо от коя политическа сила са. А тя едва ли е най-правилната. Защото съсипаната икономика може да се вдигне на крака за 15-20 или повече години, но съсипаната култура се възстановява за векове, ако изобщо може да се възстанови. Една унищожена музикална школа например никога не може да заживее нов живот. Най-многото да се направи нещо, което да я наподобява. Но подобията са като копията – не са оригинал.
Сега често се говори, че България много е изостанала от развитите страни. И ако това е вярно за икономиката и социалния живот, за българската култура е абсолютно невярно. Аз добре познавам нашето изпълнителско изкуство, което съм представяла самостоятелно и с различни формации по целия свят. Затова имам право да го кажа ясно и недвусмислено – може нашите промишлени стоки да не са конкурентно способни спрямо онези, които се произвеждат в САЩ, Западна Европа, Япония, но изкуството на ансамбъл “Филип Кутев”, на “Тракия”, “Пирин” издържа на всяка конкуренция. Българският фолклор е чудо, което изумява хората по света. И не само бившият хор на радиото и телевизията може да се нарече “Мистерия на българските гласове”, на това определено имат право всички професионални фолклорни състави, че и най-добрите от любителските. Неслучайно медиите на страните, в които са гастролирали те, гърмят за тях, а публиката ги засипва с овации. Знаете ли как са посрещали нас, кутевци, в Америка, в Англия, в Япония? По два часа са ни държали на сцената с “Браво!” и “Бис!”. Такива оценки са авторитет не само за конкретните изпълнители, а и за България. И не само авторитет – голямото изкуство носи и големи пари. Ама трябва някой да се заинтересува от него, да го направи приоритет на държавата. За жалост не се е намерил още тоя “Някой” сред нашите управници, нито пък институциите с права и възможности. Културното министерство е най-мършавото и най-малко влиятелното сред ведомствата не само в сегашния кабинет, а и във всички правителства след промените от 1989-а. И в резултат – културата запада.
Но материалната подкрепа за културата е само едната страна на въпроса. Другата е липсата на национална стратегия за развитието на българската духовност. Защото има неща, за които не са необходими пари. Например изискването за водещо място на българското изкуство в електронните медии. Как така гърците, турците, сърбите, румънците могат да пълнят програмата на националното си радио с националната си музика, включително и фолклорна, а при нашето радио е цяло чудо да чуем български песни. Да не говорим за нашествието на чалгата, която нарекоха нов фолк /!?/. За смях на кокошките, защото фолк значи народно творчество, а кое е народното на чалгата?
