Роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил специалността Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, континент”, “Стандарт”, “Земя”, “Сега”, “Дума” и “Република. В момента е кореспондент на вестник “Пари” за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната повест “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток”и на сборника “Рогати работи.Бивалици от настоящето”, получил наградата на Съюза на българските журналисти за 2006 година. Член на СБЖ.
Още неотзвучали коментарите от втория тур на президентските избори, на които Георги Първанов спечели повече от убедително срещу лидера на партия Атака Волен Сидеров и в публичното пространство бумна окъсняло с близо три петилетки признание, че неколкостотин нашенци са завъртели бизнеса си с пари от държавната хазна.
Фитилът на фишека подпали някогашният член на Политбюро на ЦК на БКП и главен редактор на бившия партийно-държавен официоз “Работническо дело” Йордан Йотов.
Формалният повод за медийното проявление бе 17-та годишнина от 10 ноември . Позабравеният някогашен хардлайнер с умиление припомни на читателите как тогавашният първи партиен и държавен ръководител Живков сам имал намерение да сдаде поне единия от постовете, но врагове с партиен билет в джоба му подложили динена кора.
В стил рекъл-казал, чул, ама не присъствувал, Йотов размахва уличната легенда за камарата куфари с надиплени вътре неинфлационни левчета , които по списък, парафиран от тогавашния силен на деня Андрей Луканов, получавали за лична и партийна употреба верни нему мъже.
Покрай Йордан Йотов по темата се изказаха и други :един чул от друг, че на трети , някой му казал, за четвърти, който уж бил в списъка, ама пети подшушнал на шести и след това Луканов зачертал името, щото нали разбирате…
Едва що слегнала се пушилката по темата и в интервю за “Дума” несъмненият авторитет в управляващата БСП Александър Лилов подсказа, че там, където има огън има и пушек.
Защото как другояче да се тълкуват думите му: “…Има голяма група хора, които забогатяха криминално, има корумпирани хора, има организирана престъпност…България наистина имаше за мащабите на нашата държава огромно богатство и изведнъж то изчезна.Изчезна в мрака на прехода. Него го ограбиха героите на нощта…”?
Пак в това си интервю екслидерът на социалистическата партия додава: “…аз не мисля, че БСП се управлява от службите, не мисля , че и България се управлява от службите , но не си правя илюзия, че определени хора и звена от тези служби имат сериозно участие в този преход и не съм склонен да подценявам това участие. В определени периоди то имаше и своите публични форми”.
Спирам с цитатите , защото иначе ще се наложи да открехна страниците на други издания от по-предни периоди, където други люде разказваха по-инакви легенди как всъщност е натрупан първоначалният капитал на постсоциалистическите герои.
И тогава няма как да не припомним, че един издател сложи основите на бъдещата си вестникарска империя от едно мазе в сградата на нявгашния ЦК на ДКМС, а друг, виден бизнесмен командваше подчинените си от апартамент в профсъюзна резиденция. Трети пък , с майорски пагони от нявгашното МВР и до ден днешен не пропуска да разкаже за топлите си връзки с уж десиденствувалите интелектуалци …
Само дето съпартийката ми от Казанлък Пламена Бонева , която не е носила през живота си дори чавдарска връзка, защото посрещна старта на прехода в детската градина, недоумяващо вдига рамене :”С приказки за миналото ли ще влизаме в ЕС? “
И е безкрайно права.Не че нямаме нужда от истината за произхода на първоначалните капитали , но само с нея доникъде няма да я докараме.
Най-много да обезверим онези млади хора, за които Свобода, Братство, Равенство не са кухи фрази от лексикона на площадните оратори.
Иначе помня думите на друг един приятел и връстник: “А бе що не ми дадоха не куфарче, а поне плик с пари, та да развия производство на щипки, та да има с какво да защипваме на простора изпраните банкноти…”, но това, както се казва е ария от друга оперета.
24 ноември 2006
