ПРЕНС

0
245


Синдикалисти в затвора – престъпници или жертви?

Жалба до Mеждународната oрганизация на труда (OIT) срещу правителството на Румъния

Комитетът по синдикална свобода, като орган на Aдминистративния съвет към Международното бюро на труда (BIТ), бе сезиран на 22 май 2006 г. от Националната синдикална конфедерация „Меридиан” с жалба, насочена срещу правителството на Румъния, за нарушение на конвенция (no 87) за синдикалната свобода и на конвенция (no 98) за правото на колективно сдружаване и на преговори.

Жалващата се организация посочва, че редица синдикални дейци са били арестувани с мотива подстрекателство към подривна дейност срещу държавната власт и нарушаване на обществения ред, докато са извършвали законни синдикални действия, свързани със защитата на работещите и на стачките в контекста на затваряне на минни обекти. Мирон Козма, спорен лидер от долината на Жиу, бе осъден на десет години лишаване от свобода. От 1997 до 1998 г., след това от 1999 до 2005 г., той излежава част от друга присъда от 18 години затвор, наложена по силата на серия обвинения към него по време на “минериадите” (1). Петима от неговите съмишленици получили по пет години затвор.

“Минериада” е общият термин, с който се определят последователните прояви на румънските миньори, понякога характерни с насилие, разразили се в Букурещ от 1990 до 1999 г. Тези движения визираха ту промяна на политиката, ту подобряване на условията на труд, но също и спазване на подписаните с правителството споразумения, както и защитата на работните места в минния сектор.

Жертви на манипулации?

Перифразирайки тези събития с термина „илиескиади”, някои наблюдатели твърдят, че миньорите са били манипулирани от Йон Илиеску, тогава президент на Румъния. Това твърдение обаче никога не се доказа.

Изясняването на тези завършили трагично социални събития, които взеха жертви (по официална информация седем загинали и над хиляда ранени през юни 1990 г.), поставя сложни въпроси по отношение на техния залог, участниците в тях и реалните им цели. Тук иде реч за най-оспорваната част от близкото минало на Румъния, „чиято най-нова история е изопачена”, ако се позовем на твърдението на Катрин Дюранден. (1)

Както отбелязва д-р Йонут-Константин Исак, ст.н.с. в Департамента по философия към Института по история „Г. Барит” в Клуж-Напока: „Тук се сблъскваме със сложна материя, изтъкана от множество символични сценарии, всеки със своя дълбока митология, по-скоро мрачна, а понякога обезпокоителна, с каскадни манипулации, чиито стратези и днес продължават да се обвиняват взаимно според картината и съобщенията, представяни последователно от миньорите, медиите и държавната власт, но често опровергавани от самата реалност. Нещо повече, след толкова години на изчакване и почти безмълвие от страна на румънските власти, последните събития, тясно свързани с гореспоменатите минериади, ни навеждат на мисълта, че още сме далече от истината в тази история.”(2)

Осъдени на основание закон от времето на комунизма

На 28 септември 2005 г. обвинените синдикални ръководители са били осъдени на последна инстанция след обжалване на предходно съдебно решение от 12 декември 2003 г. Започнал като миньор, а след това и като инженер, Мирон Козма участва в стачно движение през 1977 г. по времето на Чаушеску и през 1990 г., преди да стане говорител на профсъюзите от долината на Жиу и президент на Лигата на миньорските синдикати от долината на Жиу (LSMVJ). Той е член на делегацията на трудещите се, участвала в работата на сесиите на Международната конференция на труда, състояли се в Женева през 1994 и 1995 г.

Теоретично той би трябвало да бъде освободен условно в средата на ноември 2007 г. Освен това му се забранява пребиваване за 17 години в Букурещ и Петросани, големия минен център на Румъния; лишен е от гражданските си права, забранено му е също да се кандидатира и да бъде избиран на какъвто и да било пост, облечен в синдикална или политическа отговорност. От известно време Мирон Козма се страхува за живота си. Един негов бивш съкилийник от затвора в Рахова свидетелства на 24 март 2005 г. пред телевизия ОТV как офицер от Независимата служба за защита и антикорупция (SIPA), на подчинение на румънското министерство на правосъдието, го е шантажирал с цел да го принуди да отстрани синдикалния лидер и негов съсед по килия, срещу известни лични привилегии.

Другите синдикални ръководители, осъдени на пет години затвор, са:
– Константин Кретан, вицепрезидент на Синдикалната федерация на миньорите от Ровинари;
– Дорин Михай Лоиш, вицепрезидент на ЛМСДЖ;
– Василе Лупу, президент на Синдиката на миннодобивната промишленост във Валеа де Брази, член на Координационния съвет на ЛМСДЖ;
– Ионел Чионту, вицепрезидент на Синдиката на миннодобивната промишленост в Ливезени;
– Ромео Бежа, президент на Синдиката на миннодобивната промишленост в Паросени (осъден задочно поради укриване в чужбина).

В румънския Наказателен кодекс са били вмъкнати членове от закона, послужили за осъждане на синдикалните дейци, в периода на диктатурата на Чаушеску и запазени след 1989 г. Това, между другото, се отнася до член 69/162 относно „подстрекаване към разрушаване на държавната власт” и за „незачитане на трудовия договор”, член, който на практика забранява правото на стачка по време на комунистическия режим.

Смъртта на един от затворените синдикалисти

На 11 януари 2007 г. семейството и колегите на Ионел Чионту, който е в затвора от 16 месеца, разбрали от пресата за смъртта му, настъпила в болницата към затвора в Жилава (Букурещ), където е бил транспортиран в състояние на агония. Болен в продължение на месеци, той напразно е молел многократно за прекъсване на наказанието, за да може да се лекува нормално. Всяка негова молба е отхвърляна категорично. Вдовицата му получила резултатите от аутопсията едва 45 дни след извършването й.

Една година преди това Ионел Чионту заявява своята невинност на страниците на седмичника Реплика в броя от 19-25 януари 2006 г.: „Аз съм политически затворник. Във фазата на съдебното дирене (тоест преди арестуването му – NDLR), прокурорът Сасарман ми предложи четири варианта за избор: „да закопая Козма”, да напусна синдиката, да изляза в пенсия или да стана член на Демократическата партия (партията на президента Басеску – NDLR). В моето досие не съществува нито една декларация срещу мен. Въпреки това обаче, аз бях осъден.”

Жалбата се счита за приемлива

На сесията си през март 2007 г. Административният съвет на Международното бюро на труда (ВIТ) одобри единодушно временните заключения на Комитета по синдикална свобода, запознат със същността на жалбата на „Меридиан”.

Отчитайки анализите на правителството на Румъния, комитетът счита, че тогава, когато се осъждат хора без причинна връзка с упражняване на синдикални права, въпросът излиза извън рамките на неговата компетентност. Той подчертава, че заинтересованото правителство взема едностранно решението дали един подобен въпрос произтича от наказателното право, или от упражняване на синдикалните права, но че на комитета се полага да се произнесе след разглеждане на всички налични данни и особено на текста на съдебното решение.

Комитетът напомня, че правото на стачка не би трябвало да бъде ограничавано единствено до трудовите разногласия, които могат да завършат с присъщо колективно споразумение: работниците и техните организации трябва да могат да протестират, в краен случай да изразяват евентуалното си недоволство в по-широк аспект по икономически и социални проблеми, засягащи интересите на техните членове. От друга страна, властите не би трябвало да прибягват до арести и затвор в случай на организиране и участие в мирна стачка.

Комитетът търси отговор на въпроса, дали арестите вследствие протеста срещу наложеното наказание на Мирон Козма (18 г. затвор години) заради синдикалната му дейност, в частност походът на миньорите в Букурещ през 1991 г., и подобни действия би трябвало да се считат за законови, с изключение на случаите, когато се проявява насилие. Комитетът е изключително загрижен от строгостта на наказанието от десет и от пет години затвор.

Комитетът по синдикална свобода е обезпокоен от последователните арести на Мирон Козма (през 1997, 1999, 2004 и 2005 г.), както и за другите арестувани синдикални ръководители (участвали в стачката през 1991 г.), за закъснелия с шест години започнал процес върху събитие от изключително бурната история на страната.

Комитетът счита за тревожен факта, че са отнети някои основни човешки права, с които е ощетен Мирон Козма (забраната за пребиваване и преминаване в/през Букурещ и Петросани за срок от 17 години, както и забраната да се кандидатира и да бъде избиран за/на какъвто и да било синдикален и обществен пост или да заема висока длъжност), което може да се квалифицира единствено като наказателна мярка, без никаква връзка със синдикалната дейност, мярка, чиято значимост поставя на разискване неприкосновеността на засегнатата личност.

Като взе под внимание гореизложеното, Административният съвет на МБТ одобри следните препоръки:

а) моли правителството на Румъния да предостави повече информация относно обвинението от 1999 г., в частност копие на всяко съдебно решение по текущото дело;

б) моли правителството да извърши независима проверка за установяване дали е била спазена редовната законова процедура към всички обвиняеми и да преразгледа наложените забрани на Мирон Козма. В случай, че проверката установи съществуваща антисиндикална дискриминация, комитетът моли правителството да вземе мерки за незабавното им освобождаване;

в) относно твърдението, свързано с думите на прокурора към Ионел Чионту, от една страна, и твърдението за заговор с цел убийство на Мирон Козма, от друга страна, комитетът моли правителството да проведе разследване за установяване верността на тези твърдения и да информира комитета за резултатите;

г) комитетът моли правителството да се увери, че ще се зачитат принципите на задължението за добросъвестни преговори в бъдеще;

д) относно смъртта на Ионел Чионту в болницата към затвора Жилава в Букурещ, комитетът моли правителството да му бъдат предоставени резултатите от аутопсията, щом бъде възможно.

Административният съвет на Международното бюро на труда ще даде ход на тази жалба веднага щом получи отговорите на правителството на Румъния.

Следващата му сесия ще се състои през ноември в Женева.

Международната организация на труда и нейните органи ще трябва да окажат полезна помощ за осветляване на събитията от минериадите, които са източник на неяснота и различни манипулации.

Жан-Клод Принс – швейцарски синдикалист, член на Административния съвет на МБТ

1)Вж. „La Roumanie, un piège?” (Румъния, капан?), Saint-Claude-de-Diray, Edition Hesse, 2000
2) Prolégomènes à une recherche: scénarios symboliques, mythologie et manipulation dans les „minériades” en Roumanie (Пролегомени в едно изследване: символични сценарии, митология и манипулация на минериадите в Румъния) (http://www.history-cluj.ro/SU/cercet/IsacIonut/Isac -mineriades.htm)

Актуалното здравословно състояние на синдикалните затворници е окаяно

Константин Кретан, хвърлен в затвора „Тиргу Жиу”, е поискал отмяна на наказанието поради здравословни причини. Лекарите са установили, че същият страда от много болести, сред които възпаление на дебелото и на правото черво с кръвоизлив на язвата, смъртоносни поради липса на лечение и неспазване на определен режим на хранене, от сърдечносъдови заболявания, както и последиците от инцидент в затвора, довел до скъсване на Ахилесово сухожилие. Лекарите установяват, че той страда още от тежка фаза на глаукома на едното око. Първоначално му разрешават два месеца отмяна на режима, а след това го въдворяват в затвор, намиращ се далече от семейството му. За да го преместят по-близо, Кретан е принуден незабавно да оттегли молбата си за временно освобождаване с цел лечение.

Д-р Жоержика Валкореану, лекар в Букурещ, съобщава в апел от 20 февруари 2007 г., че здравословното състояние на друг задържан синдикален деец, Дорин Махай Лоиш, също се влошава. През юли 2007г., по инициатива на Фонда за работническа солидарност със затворените минни синдикалисти в Румъния и техните семейства, една делегация от френски лекари получи разрешение да прегледа тези затворници. Техният медицински доклад, изпратен на 26 юли 2007 г. в Министерството на правосъдието на Румъния и до днес остава без отговор.

Свидетелски показания на лекарите, прегледали затворените румънски синдикалисти

Първият контакт на нашата мисия с реалността бе съпругата на г-н Кретан, която ни придружи в затвора „Тиргу Жиу” , тя ни служеше понякога като шофьор, понякога като водач между две посещения.
Вечерта на 6 юли, след първото посещение, бяхме приети от синдиката на миньорите от долината Жиу до Петросани и се срещнахме с жената на г-н Лоиш, много развълнувана от нашата постъпка.

На 7 юли ние посетихме втория затвор, бивш немски концентрационен лагер… Беше много впечатляващо да стъпваме в средата на тези железни клетки, истинска зоологическа градина за човеци. Лекарят на затвора ни подхвърли: “Ще им трябват психиатри.” Тези двама синдикални лидери остават в мислите ни, двама признати и уважавани мъже, принудени да спят тринадесет души в стая за четирима, сред всички онези изпаднали в немилост мъже, повечето от които действително имат нужда от психиатрия.

Завърнахме се с чувство на гордост, че сме оказали морална помощ на тези мъже и жени и сме вдъхнали голяма надежда за предсрочно освобождаване на много от тях.

Задължителното медицинско досие, което съставихме след завръщането ни, ще бъде предадено на Министерството на правосъдието и на румънските власти с цел да подкрепим искането на синдикалните дейци за незабавно освобождаване по причина на влошено здраве. Драмата на синдикалиста Ионел Чионту, починал в затвора на 11 януари, не трябва да се повтаря.

Д-р Жан-Филип Лапорт, д-р Пол Робел и д-р Сирил Вене

Превод Димитринка Динкова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук