Почти месец след местните избори България (или поне част от политически активното й население) продължава да се тресе от изборни вълнения.
Според председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев подопечните му магистрати са образували 438 дела относно резултатите в различните общини.
Стотици страници са изписани от юристите, за да обосноват исканията си за повторно броене на интегралните бюлетини. Сред приведените аргументи са: по-рано отворили врати секции; заплашвани застъпници; съмнения за купени и прекупени гласове; изгаснали лампи заради уж неслучайно аварирало захранване; подмяна на документи след края на изборния ден; неграмотно положени парафи под протоколите и какво ли още не.
Победителите се кълнат, че всичко е било честно и почтено. Загубилите на свой ред сочат с пръст пороци, достойни за държава не от третия, а направо от оня свят.
От едни и същи политически партии (в зависимост от резултатите им по места) могат да бъдат чути разнополюсни възклицания.
Има, разбира се, и куриози, като обжалването от кандидат- кметове, получили с от 5 до 7 пъти по-малко одобрение от спечелилите (Казанлък и Гълъбово), но фактът е си е факт – вместо на 8 или най-късно до 10 ноември, както е и по закон, досега (вече 24 ноември) десетки и десетки вещи лица, под надзора на магистрати и заинтересовани политици плюнчат пръсти и отмятат драгоценните хартийки.
Какво ще излезе в крайна сметка, не е много трудно да се досетим. Тук и там вероятно ще се стигне до касиране на изборните резултати (я за старейшини, я за градоначалници или селски мухтари), но в мнозинството от ожалените резултати повторното броене няма да доведе до нищо друго освен до вече известното: повече от половината българи не се интересуват от бъдещия обитател на административната сграда в центъра на населеното им място.
И това не е от вчера или от предните избори, а от почти три петилетки.
Намират се, разбира се, политолози и анализатори, които веднага отсичат: така е по света! И обосновават извода си с трайните тенденции в демократичните общества.
За разлика от тираниите, където и мъртвите излизат от гроба, за да потвърдят мерака си, властникът да продължи да властва.
За разлика от тях добър приятел психиатър е на обратното становище: според него намаляващият брой на гласуващите в България не е тенденция, а… диагноза. Но не за обществото, а за политическата класа. Лично аз съм склонен да му повярвам. Не за друго, а защото и след тези избори наблюдавам как взелите властта нови фаворити почти на бегом влизат в старите коловози на предшествениците си.
Едни бързат да размахат метлата на кадровото разчистване (случаят в Сливен, където някогашният футболен маг Й. Лечков поиска всички от подчинените му да подадат оставка!); други гръмогласно се жалят от некадърността на отишлите се (новият кмет на Бургас Д. Николов постфактум разбрал, че общината дължи на фиска 5 млн. лв. и още 2,5 млн. лв. за прясно асфалтирани улици); трети, като столичния градоначалник Б. Борисов, пък в несвяст говорят за бунтове, въстания, стачки и барикади, щото парламентът уж прекроил закона в личен негов ущърб.
Река ли да се върна малко по-назад във времето, няма как да не се присетя, че ала Лече действаше някогашен старозагорски новоизлюпен кмет-демократ. Досущ като Д. Николов пък се жалеше ямболски градоначалник в по-пресни години. А Б. Борисов просто повтаря… себе си. От миналия мандат, когато от премиера през президента, та чак до последния клошар, уж сън не ги ловеше да чертаят и пречертават заговори срещу светлата му личност.
При тази ситуация – да се чудиш как въобще има и 40 процента все още навиващи се да отидат в изборния ден до урните, а не, да кажем, на пикник?!
Иначе през изминалите няколко седмици се нагледахме и наслушахме на какво ли не от поизтъркания репертоар на родните политически влъхви.
То не бяха напоителни прения относно казуса “явление или процес” за ЕС е покупката на гласове; не бяха палави упражнения в дюдюкане и шамари по банките в столичния парламент от неуспелия десен Мартин Заимов; не бяха заигравания около брадясалата тема със софийския боклук и евентуалното отваряне на старото-ново сметище в Суходол …
Река ли да изброявам – няма да ми стигнат дните до следващата книжка на списанието.
Достатъчно е да посоча само няколко от топ-заглавията, за да разберем, че продължаваме да я караме по старому, ако и да сме навлекли връз старите си потури нов, уж шит от френк – терзия кат.
Пък после се чудим и вайкаме, че изследователският център Пю във Вашингтон ни преброил сред “най-киселите нации”, като отчел, че едва 17 на сто от нашенци са доволни от живота си.
И за да ви накарам все пак да се усмихнете, ще цитирам: “Готвят заговор срещу президента! В проектоустава на Българската армия пише, че в отговор на президентския поздрав униформените ще могат да отвръщат: “Здраве желаем, госпожо Президент!”.
Преди до сложа точката, отидох с мъничко тъга в душата да изпратя последния, след 127 години от създаването на армията ни, задължителен набор.
24 ноември 2007 г.