РЕВАНШЪТ НА ОСКАР ЛАФОНТЕН

0
237


„Новата лява партия в Германия е отговорът на грешното развитие на ГСДП, която се отдалечи от основните си тези. ГСДП няма повече политическо съдържание.“

О. Лафонтен

На 18 септември 2005 г. в предсрочните избори за 16-и Бундестаг във Федерална република Германия управляващата седем години коалиция на ГСДП и Зелената партия претърпя поражение.

С резултат от 34,2% от гласовете германските социалдемократи почти достигат най-слабото си представяне от 1990 г. от 33,5%). Разгледани в детайли, изборите през 2005 г. показват, че двете най-големи народни партии в Бундесрепубликата – ХДП/ХДС и ГСДП, могат да бъдат характеризирани като “губещи“ .

За управлявалата до момента червено-зелена коалиция гласуват почти 2,5 млн. по-малко гласоподаватели в сравнение с 2002 г., а симпатизантите на дясната християндемократическо- либерална опозиция намаляват със 750 000 души .

Тези резултати правят невъзможно за ХДП/ХДС и партията Свободните демократи (либерали) да образуват нова управляваща коалиция, защото им липсва мнозинство в Бундестага. Още по-малко на такъв шанс може да се надява дотогавашният тандем на социалдемократа Герхард Шрьодер и “зеления” Оскар Фишер.

Единственият „победител“ в изборите, свикани предсрочно заради нарасналото недоверие към политиката на управляващата червено-зелена коалиция, е съюзът „Лява партия. ПДС/ИАТСС”. И то не защото ги печели, а защото успява да влезе в Бундестага, като достига резултат от 8,7% и 54 депутатски гласа.

Базираната в източните провинции (бившата ГДР) Партия на демократичния социализъм е наследница на управлявалата 40 години Германска единна социалистическа партия. На изборите, проведени през 2002 г., тя претърпя неуспех, когато успя да вкара само двама депутати в 15-ия Бундестаг. Шансът за нея се появява след създаването през януари 2005 г. на новата „Избирателна алтернатива за труд и социална справедливост“ (ИАТСС) от левите отцепници от ГСДП. За изборите през 2005 г. двете леви партии от германския Изток и Запад започват преговори за сътрудничество. Независимо от „някои моменти на конкуренция” между двете политически формации, в средата на юли 2005 г. те се решават на голяма стъпка – обединение, за да се представят по-добре на предстоящите през септември избори. Обединението им дава и по-добри шансове за пълноценна критика срещу ГСДП. Процесът на обединение на ПДС и ИАТСС включва договаряне по три точки:

– Смяна на името на „партията на демократическия социализъм“ .

– Двете партии да постигнат пълно обединение и съгласие през идните две години.

– Двете партии да не си противодействат по никакъв начин в предстоящите парламентарни избори .

Симпатизантите на новообразуваната лява формация (б.а. „Лява Партия – ПДС“, официално участва на изборите през 2005 г. без втората част на името си ИАТСС) са привлечени от обещания, между които премахването на законите „Харц IV”, създаването на заетост в държавния сектор за продължително безработните, минимална работна заплата от 1400 евро, социален минимум от 750 евро на човек (за семейство с две деца – 1900), минимална пенсия от 800 евро, 250 евро детски добавки, допълнителни данъци за добре печелещите, 6% от държавния бюджет за училищни разходи . Може да се спори по въпроса доколко тази програма е реалистична, защото за нея са необходими 128,2 млрд. евро. Всъщност е предложена нова данъчна концепция за високо облагане на печелещите над 60 хил. евро годишно, която може да осигури приходи от 134,2 млрд. евро. На пръв поглед всичко изглежда брилянтно изчислено, но трудно осъществимо!

Едно социологическо проучване на агенция „Форса“ в източните провинции, проведено в периода от 24 до 26 август 2005 г., показва, че всеки пети източногерманец е готов да гласува за Лявата партия, както и че 50% от източногерманците не са доволни от съществуващата политическа система .

Причините за получените 8,7% процента от гласовете за ПДС и ИАТСС могат да се търсят не само в разочарованието на гласоподавателите от управлението на червено-зелените (особено сред продължително безработните в източногерманските провинции), от реформената политика на кабинета, но и в силната предизборна кампания, организирана от експредседателя на ГСДП и определян и като „ляв популист” . Оскар Лафонтен, който напуска редиците на социалдемократите на 24 май 2005 г. и успява да запълни вакуума в някои социални групи, създаден от дясната реформена политика на кабинета на Г. Шрьодер.

В ГСДП О. Лафонтен е окачествен като предател. За него се пише така: „Особено болезнено за ГСДП беше решението на бившия й председател О. Лафонтен да я напусне и да се включи в редиците на „Работа, социална справедливост – алтернатива за избор и накрая да се кандидатира за водещ кандидат от провинция Северен Рейн – Вестфалия“ .

„Този компромис между О. Лафонтен и лявата партия не е любов, а афера. ”Наполеон от Саар” има отново своите мотиви за битка срещу Г. Шрьодер. Лафонтен търси реванш за 1999 г., когато си тръгна от правителството“ .

Към буксуващите реформи на управляващата коалиция на ГСДП и Зелени/Съюз 90 през пролетта на 1999 г. се добавя и оставката на финансовия министър Лафонтен. На 11 март Оскар Лафонтен пише писмо до своите партийни съратници, с което обявява, че напуска правителството и поста председател на ГСДП: ,,Скъпи партийни приятелки и приятели, с това писмо подавам своята оставка. Изказвам благодарност на вас, както и на всички членове на Германската социалдемократическа партия за приятелската обща работа и за доверието. Желая ви в бъдеще успешна работа за свободата, справедливостта и солидарността“ .

Централна тема през първата половина на март не само по страниците на сериозните медии, но и на булевардните издания са противоречията, оформени между председателя на ГСДП Лафонтен и бундесканцлера Шрьодер. Почти всички първи страници на мартенските броеве на най-масовия вестник “Билд” излизат със снимки на финансовия министър Лафонтен и правителствения лидер Шрьодер, украсени със спекулативни коментари за неразбирателството между двамата. Личните амбиции за управление и начина на поведение в ГСДП между водача на партията Оскар Лафонтен и канцлера Герхард Шрьодер стават повод за неколкомесечни дискусии по решителни въпроси за работата и климата в правителството. Под заглавието „Шрьодер плаши с оставка!“ на 10 март вестник “Билд” цитира канцлера, че основен виновник за нереализираните реформи е самият председател на германската социалдемократическа партия. Обвиненията на Г. Шрьодер срещу финансовата политика на О. Лафонтен и конфликтът между двамата по отношение на данъчната реформа стават публично достояние. Това наранява чувствителния политик и на другия ден Лафонтен се сбогува с кабинета, причините за което лаконично коментира няколко дни по-късно (на 14 март) в пресата като ,,лоша игра на командата“ и нежелание да бъде обявяван повече за вредител на правителствената политика.

Може да се каже, че оставката на финансовия министър е очаквана и предизвикана изкуствено от Герхард Шрьодер, който се стреми да централизира властта си и да изгради своеобразна „република на канцлера“. Когато се анализира конфликтът между двамата, трябва да се вземе под внимание една тенденция, наложена от Герхард Шрьодер. Управлението му е така организирано, че почти всичко се концентрира в институцията председател на правителството. Той стои в центъра на политиката на германската социалдемокрация в края на 90-те години на ХХ и първите години на ХХІ в.

Дуото Лафонтен – Шрьодер функционира перфектно по време на предизборната борба през лятото на 1998 г. Никой не може да отрече, че победата на ГСДП е спечелена благодарение на великолепната политическа игра на двамата. Въпросите кой е главният виновник за спечелените през 1998 г. избори, както и за това кой причинява раздора между двамата колоси на ГСДП обаче няма ясен отговор.

Оттеглянето на Лафонтен предизвиква изключителен медиен интерес в цяла Европа. ,,Лафонтен – това ли е най-опасният мъж в Европа?“, пита с голямо заглавие на първата си страница британският “Сън”, коментирайки конфликта между двамата най-влиятелни по това време германски политици. На международните борси новината предизвиква покачване на курса на еврото. Впрочем, конфликтът Лафонтен – Шрьодер има две истини, изказани и написани от двамата в техни спомени и интервюта.

,,Оскар беше решен да демонстрира поведение под мотото: все ми е едно кой е бундесканцлер. Аз преглъщах тези негови стремежи, за да избегна откритата конкуренция“ – пише в мемоарите си Шрьодер . Политическото списание “Щерн” коментира дуела между двамата като ,,история за власт, интриги и предателство, за суета и ревност, завършила с омраза и отмъщение, история с драматични исторически последствия”
.
По ирония на съдбата O. Лафонтен е винаги първи на финала в надпреварата за властта. Този факт може да се възприеме като психологическа основа на по-късното поведение на финансовия министър към своя шеф Герхард Шрьодер. И двамата социалдемократи са израснали без бащи и са привикнали да разчитат и вярват единствено на себе си. Животът и на двамата върви по паралелни релси към една и съща цел – най-високата държавна и партийна длъжност. Те са почти връстници – Герхард Шрьодер е роден на 7 април 1944 г., а Оскар Лафонтен на 16 септември 1943 г. Докато малкият Герд мизерства със своите братя и сестри, Оскар расте в семейство със строго католическо възпитание с ежедневно присъствие на черковната служба. Докато бедният помощник продавач Г. Шрьодер тръгва за втори път по пътя на образованието и защитава матура, О. Лафонтен следва физика с църковна стипендия от 20 хил. марки. Когато бъдещият политически лидер на Долна Саксония Шрьодер започва своята кариера в окръжния съд на Хановер, неговият партиен другар Лафонтен е в ръководството на Саарбрюкенския транспортен завод и паралелно с това в управленската власт на провинцията. В края на 70-те години Г. Шрьодер ръководи Юсос – организация на младите социалисти, а О. Лафонтен е избран за кмет на Саарбрюкен от листите на социалдемократите в провинция Саар. През 1985 г. О. Лафонтен е вече министър-председател на Саарланд, а през 1990 г. Г. Шрьодер става премиер на Долна Саксония.

През пролетта на 1998 г. социалдемократите в Долна Саксония спечелват пълно мнозинство и определят Герхард Шрьодер като кандидат за канцлер в 14-ите парламентарни избори. Този факт, въпреки че е следствие от предварителна уговорка между Лафонтен и Шрьодер, е възприет като удар под кръста от председателя на ГСДП Лафонтен. Той има най-големи заслуги за бъдеща победа на партията си, защото е организирал във федералния съвет блокада срещу законите, предложени от кабинета на Хелмут Кол.

Поредицата от явни конфликти между двамата започват само седмици след изборите. О. Лафонтен поема върху себе си ролята на водач при коалиционните преговори с лидера на зелените Й. Фишер, разширява компетенциите си като финансов министър и започва да строи собствена централа на властта. Като председател на партията изглежда в медиите като втори канцлер .

Г. Шрьодер отрича факта, че ябълката на раздора между двамата е Косовската криза и участието на Германия в нея, както твърди в медиите и в спомените си Лафонтен: ,,Tой (б.а. Лафонтен) никога не потърси разговор с мен, макар че Косово често беше в дневния ред за обсъждане на кабинета” . Според Лафонтен Герхард Шрьодер изопачава истината по проблема за Косово: ,,Многократно питах кабинета какви мероприятия се предприемат по Косовската криза и за какви последствия се мислеше, когато правителството се реши на военна намеса. Шрьодер не си спомня за това, а Шарпинг (б.а. тогава министър на отбраната) и Фишер (външен министър) нямаха отговор.“

Напрежението между двамата политици нараства и заради забавянето на законите за данъчна реформа, която трябва подробно да бъде разработена във финансовото министерство. Председателят на социалдемократите е могъл да вземе наготово разработената вече концепция на консерваторите – реформата от 26 юни 1997 г., или алтернативният вариант на ГСДП. С малки промени експертите на финансовото министерство биха могли набързо да преобразят някои от тези два варианта. Защото и двата проекта – на консерваторите и на социалдемократите, имат повече общи черти, отколкото различия. Според предложението на ГСДП солидарният данък трябва да остане в размер от 7,5% вероятно заради изборните гласове от източните провинции, а средният данък общ доход да спадне първо до 22%, а после до 15%. Традиционна за ГСДП е и социалната идея да не се облагат пенсиите и допълнителните плащания с излишни удръжки. Данък печалба би трябвало да остане 16%, а бензинът да поскъпне с 0.06 ДМ за литър. Вероятно проблемът не е в кратките срокове, с които финансовото министерство е трябвало да се съобрази, а в качеството на предложенията, в баланса на предлаганите промени, с които трябва да се задоволят паралелно както привържениците на новия център, така и левите традиционалисти. Към това се прибавят и неуточнените налични средства за януари от бюджет 1999 г. Тези смекчаващи вината обстоятелства не пречат на канцлера Шрьодер да състави списък от обвинения към финансовия си министър.

След като Германия в началото на 1999 г. поема председателството на ЕС, Лафонтен предлага заедно с френския си колега Щраус Кан финансово-политическа стратегия, според която растежът на заплатите и доходите, паричната политика и консолидирането на бюджета в съюза могат да се комбинират. Като типичен социалдемократ, О. Лафонтен държи във всичките си предложения на преден план да бъде поставена социалната справедливост. Израз на усилията му е предложението за повишаване на детските надбавки.

На свой ред и председателят на ГСДП Лафонтен обвинява канцлера Шрьодер в лоша работа и грешно интерпретиране на целите на ГСДП: намаляване на безработицата, поощряване на социалната справедливост, екологичния вектор на индустриалното общество и външната политика, ориентирана към мир още от времето на Вили Брандт: “Като канцлер Г. Шрьодер водеше една политика, която беше точно обратното на онова, което ние обещахме на избирателите, заради което трябваше да се разделим с 200 хил. членове и милиони симпатизанти” .

Цялостното поведение на О. Лафонтен показва твърдото му намерение да запази стопроцентовото възнаграждение в изплащането на болнични от страна на работодателя за първите шест седмици от началото на нетрудоспособността, да се бори срещу неоснователните уволнения в малките предприятия. Позицията му по отношение изплащането на т.нар. лоши дни (б.а. дъждовните и студените дни, през които строителните работници остават без надница) показва, че финансовият министър не иска да се раздели с идеята за райската социална държава, поради което се превръща в неудобно лице за неолибералните реформи. Той се обявява и срещу първоначалната идея на правителството работещите на минимална заетост до 630 марки да заплащат сами 50% от застраховките. Законът е приет в Бундестага във варианта на финансовия министър, при който всички застраховки се поемат от работодателя до 630 марки.

Оскар Лафонтен – една от основните фигури, благодарение на която ГСДП печели изборите през 1998 г., си тръгва разочарован само след 186 дни като финансов министър. Той остава недоволен от външната, социалната, трудовата, бюджетната и данъчната политика на правителството, ръководено от бившия му партиен другар Герхард Шрьодер. Оскар Лафонтен остава сред последните водещи социалдемократи в Европа, придържащи се към социалдемократическата идея за социалното равенство. Както казва неговият биограф: “С това той e в особен смисъл “ляв”, но със сигурност не социалист. Той e един граждански политик, като всички социалдемократи, който не изпуска от очи защитата на съществуващия в обществото ред.”

Когато се анализира поведението на Лафонтен, и се търсят мотивите на неговите действия по какъвто и да е повод, задължително е да се направи и обзор на идеите му, отразени в книгата му „Без страх от глобализацията“. Според Лафонтен победата на пазарната икономика, като характеристика на неолиберализма, представлява триумф на реакционността срещу модернизацията. Радикализмът на пазара влияе отрицателно върху цените, а индиректно и върху държавата, семейството и нацията.

Държавните приходи трябва да се събират според предстоящите разходи, смята О. Лафонтен, който принадлежи към политиците, отстояващи една отдръпваща се централизация на еврото, обявяващи се за общоевропейско икономическо правителство, обща политика на заетостта и тарифното заплащане. Най-социалните му идеи са свързани със семейството и със създаването на целодневни детски градини, училища. По отношение на пазара на труда Лафонтен препоръчва модела на Италия и Франция, за разлика от Шрьодер, който симпатизира на холандския, датския, скандинавския и донякъде на американския модел. Това означава борбата с безработицата да се води не чрез преодоляване на картелите на пазара на труда, а чрез рационализация на работата, съкращаване на работните часове и въвеждане на съответни програми за обучение. Като цяло Шрьодер пледира за по-силна роля на обществото и повече социална демокрация. Още преди изборите през 1998 г. между идеите на Лафонтен и Шрьодер има ясно разминаване по много пунктове. Двамата олицетворяват двете тенденции в ГСДП – лявата и дясната. Лафонтен декларира: “Сърцето ми не може да се търгува на борсата, то има едно установено място. То бие в ляво!”

Може да се спекулира по въпроса дали Г. Шрьодер се опитва да наложи желанието си за нов център на традиционалиста Лафонтен или още през октомври 1998 г. канцлерът започва да търси аргументи, за да премахне от пътя си председателя на ГСДП. Какво би се случило, ако въпреки критиките на Г. Шрьодер финансовият министър не беше подал оставка и как биха се развили реформите след неговото оставане? Защото О. Лафонтен има достатъчно подкрепа в Бундестага и сред останалите леви традиционалисти в ГСДП, без гласовете на които червено-зелената коалиция би загубила мнозинството си и реформите на Шрьодер нямаше да бъдат гласувани.

Подобни въпроси и предположения показват, че събитията са могли да имат и друг обрат и само добрата воля на Оскар Лафонтен спасява ГСДП и правителството от дълбока криза. Оставката му от поста председател на ГСДП също предизвиква нееднозначни реакции. Изследователи на историята и политиката на ГСДП пишат: “Много социалдемократи, преди всичко от лявото крило, но и някои от Зелената партия, са засегнати от оттеглянето на Лафонтен и се чувстват обидени от начина, по който председателят на ГСДП се сменя като носна кърпа.”

В отдръпването на Лафонтен от правителствения и партиен живот може да се търси още един символ на промяната или модернизирането на ГСДП. В ядрото на конфликта, паралелно с личните амбиции за власт, стои и основното противоречие между стария опозиционен профил на социалдемократите и предизвикателствата на промяната като управляваща партия, която трябва да осъществи бързи и качествени реформи.

Със 75,9% от гласовете на Изпълнителното бюро Герхард Шрьодер официално е избран за председател на ГСДП на извънредния партиен конгрес, проведен на 12 април 1998 г. Само 370 делегати гласуват за него! „С това – отбелязва в дневника си Х. Кол – той остава без конкуренция в правителството, в партията и в коалицията. Той използва най-доброто от ситуацията и се намира в една изключителна добра позиция.”

След като Лафонтен напуска ръководството на ГСДП, Герхард Шрьодер никога не си позволява да говори за криза в управлението и партията. Без излишни обяснения той назначава Ханс Айхел за нов финансов министър.

От своя страна, тръгналият си по собствено желание ексфинансов министър и експредседател на ГСДП Оскар Лафонтен се оттегля в провинция Саарланд и излиза за дълго от политическия живот. Едва през 2001 г. той се включва активно в редиците на АТТАК . Ако не се брои участието му в демонстрациите в Лайпциг срещу закона „Харц IV” през 2004 г., Лафонтен влиза отново в политическата игра едва след като Шрьодер обявява предсрочни избори.

Поводът да напусне редовете на ГСДП според Оскар Лафонтен са загубените от партията избори в Северен Рейн- Вестфалия на 22 май 2005 г. и решението на канцлера Шрьодер за предсрочни избори. Истинската причина обаче си остава старата вражда между него и Г. Шрьодер, несъгласието му с тежките социални реформи на кабинета и особено със законите на Харц. На 24 май 2005 г. Лафонтен обявява, че напуска ГСДП, а шест дни по-късно връща и партийната си членска книжка. Два месеца след това той и съпругата му К. Мюлер се записват в Партията на недоволните социалдемократи и синдикалисти, която е обявила участието си в изборите през септември съвместно с Лявата партия и ПДС. Като известна и колоритна личност, позната на симпатизантите на ГСДП в западните провинции, Оскар Лафонтен е определен от ръководството на лявата политическа формация за втори водещ кандидат (б.а. първият водещ кандидат е добре известният с брилянтната си риторика адвокат от Изтока Грегор Гизи) и първи в листата на провинция Северен Рейн-Вестфалия.

С този ход Лявата партия и ПДС успяват да мобилизират симпатизантите си, безработните и недоволните от политиката на ГСДП в цяла Германия Г. Гизи е силният коз на лявата партия в Източна Германия, а О. Лафонтен в Западна. По подобие на предизборната борба на социалдемократите през 1998 г., през лятото на 2005 г. Лафонтен обикаля Германия и аргументира в прочувствени речи правотата на лявата идея и погрешната политика на управляващата коалиция. Той започва една от най-цитираните си предизборни речи в столицата на Тюрингия Ерфурт така: “Става дума за духа на нова Германия, става дума за духа на новата лява партия…” Тя му спечелва прозвището „червения дух”.

Оскар Лафонтен повтаря нееднократно, че преминавайки на страната на левите, не се бори за власт, а за значението на лявата партия в историята. В интервю той споделя: “Искам промяна на политиката. Стремя се към социална справедливост, за свобода и контрол на икономическата и политическата власт. В недалечно бъдеще ние (б.а. левите) ще станем новата политическа сила.“

Всички наблюдатели на изборите от есента на 2005 г. са единодушни, че именно левите са причина за разпадането на коалицията ГСДП – Зелени/Съюз`90. Преливането на гласове от ГСДП този път върви в ясно изразена лява посока.

Канцлерът Шрьодер отстъпва мястото си на кандидата на ХДП/ХДС Ангела Меркел в името на създаване на правителствена коалиция от двете най-големи германски масови партии. Оскар Лафонтен влиза победоносно в Бундестага като шеф на парламентарна група. Погледнато през призмата на взаимоотношенията между двамата през изтеклите осем години, ролите са напълно сменени. „Избори 2005“ са реваншът на О. Лафонтен, на който той се надява повече от седем години. Списание Щерн метафорично коментира чувствата на екс социалдемократа: “Лафонтен искаше да види разпятието на Шрьодер“ .

Weimer, Wolfram. „Sie sind ein Extremist, Herr Lafontaine“. In: „Cicero“, Juni 2007, S. 77.
Пълното наименование на зелените е Зелени/Съюз´90. Името показва обединението на западногерманската Зелена партия с източногерманския идентичен съюз Бюндис 90, който в българската преса е известен като Съюз´90. През септември 2005 г. партията получава 8,1% от гласовете на избирателите и отсъпва третото си място от 2002 г. на Либералната партия.
В сравнение с предишните години ГСДП отчита намаление от 2,3 млн. гласа срещу 1,85 млн. за християндемократите. Те набират едва 35,2% от подадените на 18 септември 2005 г. бюлетини.
Roth, D., Kornelius, B. Bundestagwahl 2005: Roth-grün abgewählt. In: Ende rot-grünen Projekt. Wiesbaden 2007, S. 29.
Макар че СвДП достига 9,8% и с това се нарежда като третата сила в Бундесрепубликата, общият коалиционен резултат от 46% не достига нужното мнозинство за съставяне на самостоятелен кабинет.
Roth, D., Kornelius, B. Цит. съч., S.30.
ПДС не прескача минималната бариера от 5% в изборите през 2002 г., което не й дава правото на свои представители в Бундестага. Двамата депутати от редиците на ПДС са избрани чрез директни мандати.
В основата на създаване на партията, основана на 22 януари 2005 г. и известна в Германия като WASG, стои недоволството на синдикални дейци и членове на ГСДП от дясната реформена политика на Г.Шрьодер и от законите на комисията на Харц. Докато през първия си мандат 1998-2002 г. канцлерът Шрьодер се съобразява с мнението на синдикатите и толерира организацията „Съюз за работа“, през втория си мандат канцлерът на Германия отказва всякакъв диалог с профсъюзите, които искат ревизия на Агенда 2010 и законите „Харц”.
Backes, Uwe. Polarisierung aus dem Osten? Linke und Flügelparteien bei der Bundestagwahl 2005. In: Bilanz der Bundestagswahl 2005. Wiesbaden, 2005, S.157.
Новото име “Левите. ПДС“ е прието официално на 17 юли 2005 г. на партиен конгрес. В руската и българската преса и историография „Die Linke. PDS“ е преведено като „Лявата партия. ПДС“( „Левая партия. ПДС“ ). (б.а. По тези прични ще използвам вече утвърденото име.) Месец преди това има предложение ПДС да бъде наречена „Демократични леви. ПДС“. Това предложение обаче е отхвърлено от по-голямата част на ръководството на партията.
Egle, Christoph, Zohlnhöfer, Reimut Ende des rot-grünen Projektes. Wiesbaden, 2007, S. 133.
Schoen, Harald, Falter, Jürgen W. Die Linkspartei und ihre Wähler. In: Aus Politik und Zeitgeschichte. B 51-53, 2005, S. 33-35.
Резултатите са публикувани в сп. Щерн от 1. 09. 2005 г., вж.: Stern N.36/2005.
Schroeder, Klaus. Die Lafontaine Republik. In: Cicero, Juni 2007, S. 82.
Egle, Christoph, Zohlnhöfer, Reimut. Цит. съч., S. 133.
Медийна метафора за Оскар Лафонтен, датираща от времето, когато Лафонетен е само министър-председател в западногерманската провинция Саарланд.
Rosenkranz, Jan. Das rote Gespenst. In: Stern, N.36/2005, S. 34.
Chronik 1999. Tag für Tag in Wort und Bild. Chronik Verlag, 2000, S. 58.
Hennecke, Hans-Jörg. Die dritte Republik. München, 2003, S. 91.
Schröder, Gerhard. Entscheidungen mein Leben in der Politik. Hamburg, 2006, S.107.
Der Stern. 2. 06. 2005, S. 41-42.
Der Lange Weg zum kurzen Abschied. In: ,,Der Spiegel“, 4. 10. 1999, S. 24.
Schröder, G. Цит. съч., с. 109.
Lafontain, Oskar. “Wir wollten etwas anderes“. Der Stern, N.44/2006, S. 52.
Данък, който работещите в западногерманските провинции плащат допълнително за финансиране на проекти в източногерманските земи.
Lafontain, Oskar. Цит. съч., S. 51.
Schwarz1 Peter. Der Rücktritt von Lafontaine. 16. 03. 1999, Word Sozialist Web Site.
Lafontaine, Oskar. Das Herz schlägt links. München, 1999, S. 230.
Heinrich, Pottho, Susanne Miller. Kleine Geschichte der SPD 1848-2002. S. 387.
102 делегати са срещу кандидатурата на Шрьодер за председателското място, 15 се въздържат от гласуване.
Kohl, Helmut. Mein Tagesbuch 1998-2000. Droemer, 2000, S. 61-62.
Основана на 3 юни 1989 г., Асоциацията за данъчно облекчение на финансовите сделки в интерес и помощ на гражданите (известна като ATTAC/Аттак) има над 2000 членове на неправителствени организации от немскоезичните дъжави. Най-известната политическа личност в асоциацията е О. Лафонтен. Организацията се бори срещу глобализацията, за демократичен контрол на международните финансови пазари.
Jan Rosenkranz. Das rote Gespenst. Stern, N.36/2005, S. 32.
Cicero, Juli 2007, S. 77.
Jan Rosenkranz. Цит. съч., S. 34.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук