Или първата успешна лява алтернатива на одеснелите социалдемократи
Популярният германски ляв политик и атомен физик Оскар Лафонтен е роден на 16 септември 1943 г. в гр. Саарлуис в семейството на хлебар. Само година по-късно баща му Ханс е убит на фронта по време на Втората световна война. Ранната смърт на бащата впоследствие оказва силно влияние върху изграждането на личността на младия Оскар. Той се утвърждава като убеден пацифист и през целия си по-късен политически живот е ревностен радетел за мир.
След загубата на своя съпруг майка му Катарина е принудена поради бедността да изпрати след войната момчето в католически интернат в гр. Прюм, където той завършва гимназия. Със спечелена стипендия от тази институция Оскар следва атомна физика в университетите в Бон и Саарбрюкен и се дипломира през 1969 г. По време на неговото следване силно влияние в политическо отношение му оказват острите социално-критични анализи на левия пацифист, световноизвестния атомен физик Алберт Айнщайн, като например популярната и сред българските читатели публикация „Защо социализъм?“ и др. Това брилянтно политическо есе на звездата на модерната физика кара младия Оскар Лафонтен да се ангажира още по време на следването си в политиката с ясната цел да допринесе за реализацията на един по-справедлив и по-хуманен свят. Още на 23-годишна възраст, през 1966 г., той става член на Германската социалдемократическа партия (SPD) и само 2 години по-късно е избран в ръководството на саарландските социалдемократи. След дипломирането си Лафонтен прави зашеметяваща политическа кариера. От 1975 до 1985 г. той двукратно печели изборите за кмет на гр. Саарбрюкен, а от 1977 до 1996 г. е издигнат за председател на саарландската организация на ГСДП. Под негово ръководство през 1980 г. тя се издига до нивото на водеща партия в тази най-западна провинция на ФРГ на границата с Франция.
От 1979 г. нататък Лафонтен категорично се противопоставя на решението на социалдемократическото правителство на канцлера Хелмут Шмидт за дислокация на американските атомни ракети „Пършинг II“ и „Круиз мисълс“ със среден обсег на действие в Западна Германия, дори се обявява за излизането на ФРГ от НАТО.
От 1985 до 1998 г. Лафонтен, начело на местните социалдемократи, печели трикратно вота за местен парламент с изборни резултати около 50% и в продължение на три мандата е министър-председател на провинция Саарланд. От 1987 г. участва в изготвянето на новата Берлинска програма на ГСДП, в която прокарва своите схващания за разширено международно сътрудничество, за разоръжаване, за пълна равнопоставеност между половете в трудовия и обществения живот, за екологична преориентация на икономиката и за структурни реформи на социалните осигурителни системи на страната.
Вследствие на брилянтната му изборна победа с 54,4% през януари 1990 г. на местно ниво в Саарланд Лафонтен е издигнат от социалдемократите за кандидат-канцлер на Германия за вота в края на същата година. И то въпреки силно критичното му отношение към бързото присъединяване на бившата ГДР към Западна Германия, което окачествява дори като „лудост“. Той се обявява за по-постепенно обединение на двете немски държави, като се мине през фазата на конфедерация; за запазване на източногерманската икономика, като по този начин се избегнат социалните и финансовите сътресения за хората там и за бюджета на ФРГ; за стриктен неутралитет на бъдещата обща държава. Лансираната от християндемократите идея за оставането на обединена Германия в НАТО Лафонтен обявява за „национално безумие“ и показва разбиране към страховете на съседните държави от една прекалено силна в икономическо и военно отношение страна в центъра на Европа.
В разгара на предизборната кампания на 25.04.1990 г. срещу Лафонтен е извършен атентат. По време на политическо мероприятие в Кьолн жена, представяща се за негова почитателка, която иска да му поднесе букет, се приближава, вади скрит в цветята нож и го ранява изключително тежко в областта на сънната артерия. Само бързата намеса на лекарите спасява живота му, но са му необходими месеци, за да се възстанови. Това не му позволява да участва в по-нататъшната предизборна кампания и да отстоява активно своите възгледи. През този период социалдемократите правят остър завой и се дистанцират от политическите послания на своя кандидат за канцлер1. Съответно и резултатът в края на 1990 г. от първия общогермански вот не е добър за ГСДП — за партията гласуват само 33,5%.
От ноември 1993 г. в продължение на една година Лафонтен е президент на Федералния съвет на страната и като такъв организира блокадата на част от внесените от консервативното християндемократическо правителство на канцлера Хелмут Кол антисоциални закони в Горната камара на парламента на ФРГ.
От 1994 г. нататък той заедно с Герхард Шрьодер и Рудолф Шарпинг е част от ръководната „тройка“ на ГСДП, а от ноември 1995 г. е избран за председател на партията. След грандиозната социалдемократическа победа на изборите през 1998 г., когато след 16 години опозиция ГСДП получава близо 41% и огромен бонус на доверие, Лафонтен е назначен за федерален финансов министър в кабинета на канцлера Шрьодер. Но само половин година по-късно, разочарован от неолибералната икономическа и финансова политика и поради категорично несъгласие с провоенния курс на кабинета на социалдемократите (участието на ФРГ в бомбардировките на бивша Югославия), Оскар Лафонтен се оттегля от всичките си официални партийни и правителствени постове. Той обявява, че реалната политика на управляващите социалдемократи е в пълно противоречие с предизборните им обещания и е абсолютно несъвместима с Берлинската програма на ГСДП, чийто съавтор е той. През 2001 г. Лафонтен става член на новото международно социално движение на алтерглобалистите от Аttac2.
Категоричното несъгласие и разочарование от задълбочаващата се антисоциална политика на правителството на Шрьодер — особено пакета от закони „Харц 4“ и „Агенда 2010“, насочени срещу социално най-слабите в обществото, политиката на социалдемократическия кабинет към либерализация на публично значимите снабдителни сектори (като телекомуникации, електроенергия, газ, вода) и тоталната дерегулация на банковия сектор (което е в основата на днешната финансова криза), както и участието на Германия в американските войни в Афганистан и Ирак, водят дотам, че на 25.05.2005 г. дългогодишният член на ГСДП, нейн бивш председател, кандидат за канцлер и финансов министър, връща партийната си книжка. Само няколко седмици по-късно той постъпва в новосъздадената от недоволни от политиката на ГСДП леви социалдемократи в Западните провинции нова партия Изборна алтернатива труд и социална справедливост (WASG). Под негово влияние тази политическа формация сключва стратегически съюз със силната само в източните провинции Партия на демократичния социализъм (PDS)3. Тази изборна коалиция между двете леви формации влиза през есента на 2005 г. в парламента с 8,7% (4,1 млн. гласове), което е истинска сензация за Германия, като се има предвид масираната, граничеща на моменти с истерия антикампания на медиите и на всички останали политически формации срещу този нов социален проект в страната. За този и бъдещите успехи на формацията от особено важно значение е личността на Лафонтен, който успява трайно да установи новата лява формация и в Западна Германия. Това е първият истински успех на партия, вляво от ГСДП.
През 2007 г. двете леви формации окончателно се обединяват в новата партия — Левицата (Die Linke) под ръководството на Оскар Лафонтен, Лотар Биски и Грегор Гизи. Целта на създаването на тази политическа формация, която вече има около 80 000 членове с постоянно нарастваща тенденция (за разлика от другите партии), е обединението да представлява избирателите от лявото политическо пространство в Германия, които вече не се чувстват представени от силно одеснелите по време на 11-годишното пребиваване във властта социалдемократи.
Левицата открито поставя на дневен ред и въпроса за смяна на стопанския модел на страната, за демократизиране на икономиката и на обществото. На европейско ниво формацията става една от съинициаторките и основен стожер на наднационалната партия на „Европейската левица“, която се стреми да обедини под обща шапка силно разпокъсаното ляво политическо пространство на континента — леви християни и социалисти, еколози, еврокомунисти и традиционни комунисти, троцкисти, маоисти, анархисти и други ултралеви формирования.
На последните федерални избори на 27.9.2009 г. германската Левица получи подкрепата на над 5,1 млн. гласоподаватели и с близо 12% от електоралния вот и 76 парламентаристи постигна изключително добър резултат и прираст от около една трета. В същото време старата Социалдемократическа партия се срина до много слабите за нея 23% (спад близо наполовина спрямо 1998 г.), което е и най-лошият й резултат в цялата следвоенна история на Германия, стигайки до нивото, което има по времето на Ваймарската република. В източните провинции Саксония-Анхалт и Бранденбург Левицата дори се наложи като първа политическа сила с около 30% от гласовете. Много добри резултати и второ място тя постигна още в Тюрингия с 28,3%, Саксония — 24,5%, Мекленбург-Предна Померания — 23,7%, Берлин — 20,2%, и в някои западногермански провинции: Саарланд — 21,3%, Бремен — 14,2% и Хамбург — над 11%. Дори в традиционно дълбоко консервативната Бавария, която вече от около половин век се управлява все от черния Християнсоциален съюз, партията на Лафонтен с лекота прескочи бариерата за влизане в парламента с 6,5%. (В останалите западногермански провинции резултатите за Левицата се движат между 7 и 10%.)
Оскар Лафонтен, съинициаторът на този успешен нов ляв политически проект във Федералната република, е автор и на редица политически монографии, най-известната от които е „Сърцето бие от ляво“, както и на стотици речи и критични статии със социална насоченост в немския печат. Предлагаме на българския читател превод с известни съкращения на неговата силно емоционална концептуална реч пред учредителния конгрес на новата лява партия в Германия.
Бележки
1 Днес политическата непоследователност вече се е превърнала в характерен отличителен белег на съвременната социалдемокрация, което е и една от основните причини за отлива на гласоподавателите от този род партии в почти всички европейски страни.
2 Асоциация за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите.
3 Партията на демократичния социализъм (ПДС) е наследничка на бившата управляваща в ГДР Германска единна социалистическа партия (SED).