Роден е през 1930 г. в с. Брягово, Харманлийско. През 1955 г. завършва Московския държавен университет “Ломоносов”, специалност журналистика. 25 години е работил във в. “Труд”, от които 10 е бил главен редактор, бил е секретар на МОЖ, първи зам. главен редактор на в. “Работническо дело” и главен редактор на в. “Земя”. Депутат във ВНС, в 35-ото , 37-ото и 38-ото НС,член на ВС на БСП, автор на публицистични книги и разкази.
В календара на БСП се появи дата от естеството на пътеводен знак. През октомври 2003 г. тя бе приета в Социалистическия интернационал. Няма никакво съмнение, че историята на БСП преди и след 2003 година ще се оценява различно, с различни, а в някои случаи, с диаметрално противоположни идейни и политически формули. И от историците, и от обикновените хора.
За по-възрастното поколение български социалисти това събитие дойде като признание за извървения от тях труден и дълъг път на дълбоко и всестранно преосмисляне на идеите за социална справедливост в условията на променилия се и постоянно променящ се свят. За по-младите това събитие дойде като естествена потребност, като нещо съвсем нормално за нормалното човешко общество, в което те искат да живеят. Но и едните, и другите, според мене, тепърва ще осъзнават кардиналното значение на това събитие, което извежда БСП в друга орбита – на световната социалдемокрация.
Друга легитимация ще има от сега нататък БСП. Легитимацията на Социалистическия интернационал, една организация, която изразява социалната съвест на съвремието.
Но има и още нещо много важно. Тъй като сега БСП е найголямата и най-меродавната българска национална партия, фактът, че тя вече е там, в Социалистическия интернационал, България като цяло получава още един убедителен аргумент да бъде оценявана през призмата на модерните идеи за политическо и социално устройство на света.
Нямам реална представа до каква степен натовската ориентация ни помага да решаваме националните си проблеми, които са преди всичко икономически, социални и духовни. Но така или иначе, не забелязваме, след като натовският чадър е вече почти разперен над България, някой да се е юрнал с инвестициите си към нас. Пък и народът го е казал отдавна: “Бог дава, но в кошара не вкарва.”
Струва ми се, че за нас много по-важни са промените, които стават вътре в страната. Промените в качеството на нашия живот. И преди всичко в качеството на нашия полити чески живот. В качеството на политическата система, която е в състояние да стабилизира, но и да дестабилизира обществото, да създаде сигурност, но и несигурност в държавата. Да формира атмосфера на доверие, но и на недоверие към България.
За съжаление, през последните тринадесет години нашият политически живот, изграден върху конфронтацията между партиите, непрекъснато раждаше тотална несигурност, тотална дестабилизация и тотално недоверие към България. Кой е виновникът ли? Не оневинявам нито една от партиите. Не оневинявам и себе си като участник в политическия живот.
Смятам, че точна и обективна оценка за греховете на партиите и отделните политически личности сега никой не е в състояние да направи. Такава оценка ще направят само идните поколения, когато се освободят от заблудите и политическите предубеждения, напластявани години и десетилетия наред, когато партизанщината бъде окончателно и безвъзвратно заменена от съпоставянето на аргументи и практики за по-добро решаване на човешките проблеми. Някой сигурно ще попита: а кога ще настъпи това време? Трудно е да се каже, но дълбоко съм убеден, че вървим към него. Крачка по-крачка. Приемането на БСП в Социалистическия интернационал е именно такава крачка, защото българските социалисти, като част от Социалистическия интернационал, привнасяйки политическата култура и поведение на интернационала в нашия политически живот, ще работят за преобразуването на България от тъмен държавен субект, какъвто е тя още в очите на много страни и народи, в предвидима държава. В държава, на която модерният свят, с неговото икономическо, политическо и социално устройство, може да има доверие. Затова, според мене, членството на БСП в Социалистическия интернационал е една инвестиция с огромно реформаторско значение както във вътрешен, така и във външен план. Защото реформаторското, социалдемократическото поведение на БСП неминуемо ще се отрази облагородяващо върху политическите нрави в страната, а светът ще погледне на България с много по-голямо доверие.
През последните години твърде много се говори за различни видове интеграция. Вече стана дума за военната, макар че военните съюзи, както знаем от историята, не са най-добрата интеграция за осъществяване на общочовешки цели. Дай Боже, грешките на историята да не се повтарят никога.
Но европейската интеграция е една вдъхновяваща перспектива и нашето твърдо желание да се присъединим към Европейския съюз няма алтернатива. Членството на БСП в Социалистическия интернационал ще прибави нови импулси към европейската ориентация на България. Известно е, че много страни от Европейския съюз се ръководят от правителства, излъчени от партии на Социалистическия интернационал. Тези партии са натрупали огромен опит, който може да послужи на БСП, а и на България, за да се съкрати нашият път към Евросъюза, или най-малкото да не се проточи през годините. С други думи, БСП влиза в оня международен политически цех, където се лансират идеи и избистрят проекти за решаване на световни проблеми. И тя стои наравно с тези, в мнението и думите на които се вслушват навсякъде.
Ще бъде жалко, ако признанието и оценката, които се дават за БСП от света, се омаловажат тук, у нас. Твърденията на сините ястреби за някаква нереформирана БСП, обаче, колкото и примитивни да са, едва ли трябва да се подминават с мълчание. Макар че това отровно биле кълни единствено в тревясалото пространство на СДС, то няма как да не трови политическата почва на цяла България. Този див, при това закъснял с една цяла епоха антикомунизъм, с нищо не украсява иначе безспорно симпатичното лице на синята лидерка.
Така стръвно вият някои хищници на лунна светлина. Така безразсъдно удавникът се хваща за сламката. Не бих искал сините водачи да приличат нито на хищници, нито на давещи се. Но, изглежда, нещата у нас не са прекипели. И ако някой сега забавя демократическите процеси, или пък ги поставя под опасност, това не е БСП. Това определено са сините. С тяхното тоталитарно мислене и тоталитарно политическо поведение. За сините толкоз.
След приемането на БСП в Социалистическия интернационал в българското ляво пространство се създава нова ситуация, която също така заслужава сериозно внимание. Преди всичко възниква въпросът за по-нататъшната съдба на всички политически партии и други формирования, наричащи себе си социалдемократически. А те не са малко. Едни от тях заедно с БСП влизат в обединението “Нова левица”. Други, като партията на Александър Томов, преименувана от Евролевица в Българска социалдемокрация, са съвсем автономни. Има и такива, които са встъпили в съюз с десни сили – един чисто български куриоз, какъвто няма никъде по света.
След встъпването на БСП в Социалистическия интернационал отпадат всякакви съмнения за нейната принадлежност към световната социалдемокрация. Отпада и дежурният въпрос на българските социалисти през последните четиринадесет години, всъщност, каква партия са те. Сега, когато някой говори за българска социалдемокрация, той трябва вече да говори за БСП. Ако някой иска да знае кои са българските социалдемократи, трябва да знае, че това са преди всичко 250-те хиляди членове на Българската социалистическа партия.
С това съвсем не искам да кажа, че социалдемократите извън БСП не са социалдемократи. Но ако те са такива и ако членовете на БСП също така са социалдемократи, което вече не подлежи на никакъв спор, не възниква ли въпросът за организационното обединяване на всички социалдемократи в една партия? Разбирам, че това е въпрос с повишена трудност, както биха се изразили в известно телевизионно шоу. Всяка от тези партии има своя история, малка или голяма, славна или недотам славна, но все пак своя история и място в обществото.
Преплетени са и много лични интереси. В това число и лидерски. Но все пак променените реалности са неумолими. И най-важното, въпросът за обединение на всички социалдемократически сили не е личностен. Той възниква обективно поради новите реалности в българското ляво пространство. Е, много често ние, поради най-различни причини, не сме се съобразявали с обективните потребности на времето. Този път се надявам да сме прочели добре и разбрали историята на социалната демокрация. Или по-точно, на борбата за социална демокрация. Струва ми се, че това обединение на първо време може да стане най-безболезнено между партиите от Новата левица. И учудващо ще бъде, ако не стане.
Колкото до БСП, според мен, тя няма нужда от нови програми в духа на Социалистическия интернационал. Разбира се, че промени ще са нужни, защото промените са естественото състояние на една партия, която иска да е в крак с времето. А най-голямото и неопровержимо доказателство за това, че БСП е партия на съвременната социалдемокрация, е самото й приемане в Социалистическия интернационал.
Такава, каквато тя е сега.
