Европа и новият световен ред
От началото на 2000 година и на новото хилядолетие едно ново виждане за световния ред и за Европа получи развитие. То е свързано с ускорените процеси на глобализация, регионална интеграция, свободно движение на капитали и печалби. Все повече страни приемат либералния модел за икономическо развитие, приватизират се социални дейности, държавата се оттегля от активна социална политика и защита.
За да отговори на новите предизвикателства и да намери своето място, Европейският съюз лансира нова визия за общото бъдеще на общността в нейното разнообразие от държави и култури. На заседанието си в Лисабон, Португалия, в началото на 2000 година той предложи нова стратегия за икономиката на общността при запазване и по-нататъшно развитие на нейния социален модел. По същество това е стратегия за съчетаване на икономическото и социалното развитие. Тя отрежда нова роля на човешкия фактор в създаването на модерна, динамична, конкурентоспособна икономика, на икономика в полза на хората и тяхната социална сигурност.
Стратегията дава възможност да се намали разликата между бедни и богати: между европейската общност и най-богатите икономики в света, между страните в самата Европа, както и на разликите във всяка отделна страна.
Основните цели – динамичен икономически растеж, висока заетост и социална сигурност, получиха в Лисабон конкретно количествено изражение до 2010 година. Следващите форуми на Европейския съвет развиха и конкретизираха тези цели за отделни групи от населението и за отделните години до 2010 г. Те посочиха ясно, че тези цели са както за държавите-членки на Европейския съюз, така и за държавите в процес на интеграция. Република България е една от тях и за нея успешното и своевременно включване в реализирането на тази стратегия е от изключително значение като се има предвид дистанцията й от средното европейско икономическо и социално развитие.
Левите политически сили в Европа подкрепят Лисабонската стратегия за силна икономика, пълна заетост и социална сигурност за всички.
Форумът на европейските социалисти от края на 2003 г. подкрепи на практика Лисабонската стратегия. Той се обяви за отваряне на Европейския съюз към света и протичащите процеси на глобализация, за свързването на усилията за динамично икономическо развитие със запазване на европейския модел за социална сигурност и връщане към идеята от 70-те години за пълна заетост на трудоспособното и желаещо да работи население.
Прогресивните сили, социалистическите и други партии с лява ориентация с тревога откроиха, че се увеличава броят на бедните и безработните, задълбочават се различията между бедни и богати. На тази основа нараства несигурността в света и се активизират антиглобалистките движения.
Много неправителствени организации и движения взеха участие в проведения през ноември 2003 г.в Париж социален форум. На него и на други подобни форуми през последните години се обсъждат и предлагат алтернативи за развитие на света и на Европа.
Преди всичко левите и прогресивни сили считат, че е необходима промяна във вижданията за глобализацията. Те са за глобализация със социални измерения, която създава трайна заетост и интегрира, а не изключва различни групи от населението от заетост и трудови доходи. Идеята е глобализацията да намалява, а не да увеличава пропастта между бедни и богати – в света, в Европа и във всяка отделна страна.
На второ място, необходима е промяна на досегашната концепция за икономическо развитие. Икономиката трябва да бъде за всички, да осигурява достъп до производителна заетост и до създаваните от нея блага. Открои се необходимостта от социална и солидарна икономика, от икономически стратегии и приоритети, подчинени на развитието на човека, мотивиращи го за високопроизводителен труд. В Комюникето от срещата на ЕС в Лисабон (2000) се подчертава, че човешките ресурси са най – важното предимство за Европа, за нейното развитие. Затова те трябва да бъдат в центъра на икономическата и социалната й политика.
Главна цел в Лисабонската стратегия е икономиката на Европейския съюз
да стане икономика на знанието.
Тя трябва да бъде най-конкурентоспособната и най-динамичната икономика в света, да е способна на траен растеж, съпроводен от количествено и качествено подобряване на заетостта, и да постига на тази основа по-голяма социална кохезия (единение на обществото). Идеята е да се утвърждава социалното измерение на глобализацията в европейската икономика, а знанието и иновациите да станат новите мощни двигатели на растежа.
За целта е необходимо да се провежда обща политика, основана на общите ценности и модели, като най-пълноценно се използват възможностите и разнообразието на държавите-членки.
Според Лисабонската стратегия европейската икономика трябва да стане най-развитата в света. Това означава през следващите години тя да достигне и надмине най-силната и конкурентоспособна сега икономика на САЩ, като отчита динамичното развитие и на другите мощни икономики (Япония, Китай) и икономически съюзи в света. Това би било възможно при средногодишен темп на растеж от около 3% средно за общността. В отделните страни този растеж ще бъде различен, но всяка от тях трябва да се стреми според своите конкретни цели, равнище и възможности да допринася за общата цел.
В дебатите по Лисабонската стратегия се отбелязва, че Обединена Европа на практика взема решение за съревнование с другите мощни и динамични икономики. И това се прави в един от най-трудните етапи от нейното развитие: при мащабно разширяване и включване на много и по-слабо развити страни, в условия на дълбоки институционални и други реформи в общността.
Намеренията са не за самоцелен икономически растеж. Защото не всяко развитие на икономиката, дори и когато е конкурентноспособно и с високи темпове, осигурява по-висока заетост и намаляване на бедността и социалните изключвания. Световната практика е богата на примери в това отношение. В стратегията от Лисабон се посочва, че преходът към икономиката на знанието трябва да бъде на основата на европейския социален модел, с неговите много развити режими на социална защита и с промяна в ролята на социалната политика за икономическото развитие.
Високата динамика в икономическото развитие сега, а още повече през следващите години, е възможна преди всичко на основата на достиженията на новите информационни, комуникационни и други технологии и високата професионална подготовка на заетите в нея.
Според Лисабонската стратегия двата най-мощни фактора за динамичен икономически растеж са научните изследвания и образованието.
Развитието на научните изследвания, внедряването на нови технологии, защитата на интелектуалната собственост са в основата на икономиката на знанието и създаването на качествени работни места. Научните изследвания и образованието повишават заетостта, качеството на труда и живота, създават работни места, изискващи по-високо образование и професионална подготовка. Новата роля на училищата и университетите, на изследователските центрове е да допринасят за повишаване на качеството на образованието и на научните изследвания. Това предполага преструктуриране на националните бюджети и промяна в приоритетите.
Бързото развитие и внедряване на новите технологии в информатиката и комуникациите, в услугите и производството представлява изключително предизвикателство. В него трябва да участва максимално всяка държава, за да не се разшири пропастта между страните и хората по отношение на достъпа им до съвременните достижения на знанието и за да няма изключени от този процес.
Образованието в Лисабонската стратегия е един от основните фактори за постигане на висок икономически растеж. Образованието, професионалната подготовка за бързо адаптиране към промените, за обучение през целия живот се виждат и като основен фактор за борбата срещу бедността и безработицата, дискриминацията и социалните изключвания.
Фундаментално значение се придава на възможностите за образование и професионална квалификация през целия живот. В тази връзка стават необходими и значими промените в организацията на труда, за да се използва изцяло потенциалът на информационните и комуникационните технологии и по-високото образование.
Важно място се отделя на мобилността на изследователите, преподавателите и обучаваните. Икономическата интеграция и създаването на дву- и многонационални предприятия изискват по-голяма мобилност на населението между страните на съюза. Тази тенденция, която вече се разви за дипломираните младежи и за висшите кадри, се предвижда да бъде насърчена и улеснена в частност за преподавателите, научните сътрудници и обучаващите се. Това изискване трябва да бъде предвидено в образователните системи и националното обучение.
Образованието в най-голяма степен осигурява достъп до заетост и доходи на всички, осигурява и социално единение. Това от своя страна предполага осигуряване на равни възможности за качествено образование още от най-ниските степени. Особено важно значение се придава на Интернет обучението от най-ранна възраст, от самото постъпване в образователната система. Стратегията призовава всяка от страните да даде достъп на всеки до образование, да развият капацитета на индивида и да намалят социалните различия. Съществуващото равенство в образованието на този етап се счита за недостатъчно. Счита се, че е необходимо да се обърне внимание на неравенството в образованието още в началните класове.
Знанието може да скъси дистанцията както между отделните страни, така и между ЕС и САЩ. В САЩ например отделят около 3% от БВП за висше образование, в Европа – 1,4%. Европа изостава в развитието и прилагането на новите информационни технологии, в тяхното използване от населението също в сравнение с Китай и Индия.
Равенството в образованието следва да се оценява и като се има предвид средата, която го прави различно за отделните хора – социални слоеве, населени места, здравни статуси, етническа принадлежност и други. С други думи, необходима е национална политика за “отваряне на образованието” към всички. В този случай знанието може да играе ролята на социален катализатор за увеличаване шансовете за развитие.
Стратегия за пълна заетост и качествени работни места
Лисабонската стратегия допринесе за развитието и усъвършенстването на европейската стратегия за заетост. Извънредният Европейски съвет в Люксембург (1997 г.) беше важен етап по отношение на мобилизацията на ЕС в полза на заетостта. Договорът от Амстердам, европейската стратегия за заетост и европейската стратегия от Лисабон дадоха нови пoдходи и възможности за разширяване на областите за действия на общността за икономическото развитие в полза на заетостта.
Европейският съвет от Лисабон фиксира като цел пълната заетост и създаване на общество, по-добре адаптирано към личния избор на жените и мъжете. Беше поставена задачата към 2010 г. в Европейската общност да се достигне средно равнище на заетост 70% за икономически активното население като цяло (при 61% през 2000 г.) и над 60% за жените (при 51% през 2000 г). Европейският съвет от Стокхолм (март 2001 г.) добави две междинни цели и една допълнителна: общото равнище на заетост да достигне през 2005 г. 67%, в частност за жените – 57% , а равнището на заетост за работещите от високите възрастови групи да достигне 50% през 2010 г.
На България, като страна в преход и потенциален член от 2007 г., й предстои да направи много в това отношение, тъй като у нас равнището на заетост в края на 2003 г. е 42,4%, а на жените едва 38,4%
Европейският съвет от Барселона (март 2002 г.) потвърди, че пълната заетост е фундаментална цел на ЕС и това се отнася и за новоприсъединяващите се страни.
За ЕС от Солун (юни 2003г.) по-ефективна заетост е възможна на основата на постигане на по-висока заетост на младите, жените и хората в старшите възрастови групи, т.е. увеличаване на достъпа до заетост и удължаване участието в икономиката на населението на 60 и повече години. Предвижда се това да стане при следните условия:
• по-висока заетост, която не нарушава принципите на конкуренция и изискването за нарастваща производителност;
• по-висока заетост при по-добри условия на труд, по-качествени работни места;
• по-висока, не социална, а икономическа заетост.
На Европейския съвет в в Ница (2000 г.) бяха предложени следните ориентири на политиката в тази област:
• повече и по-добри работни места;
• постигане на ново равновесие между гъвкавост и сигурност в труда;
• борба срещу всички форми на изключване и дискриминация, за социална интеграция;
• постигане на равновесие в труда между мъжете и жените;
• модернизиране на социалната защита.
Предвижда се динамиката на икономическия растеж в Европа, поддържана от провежданите структурни реформи, да позволи връщане на Европа към модела от 70-те години за пълна заетост. Това предполага усилия за улесняване участието на по-голям брой хора на пазара на труда, постигане на професионално равенство между жените и мъжете, по-добро съчетаване на професионалния и семейния живот, улесняване оставането като заети на възрастните работещи, борба срещу продължителната безработица, перспективи за интеграция на най-уязвимите.
Социална сигурност и нова роля
за социалната политика
В стратегическите документи от Лисабон (2000 г.) се подчертава, че преходът към икономиката на знанието трябва да се направи на основата на европейския социален модел, с неговите много развити режими на социална защита.
В тази перспектива социалната политика трябва да изпълни две цели:
• да засили ролята си като фактор за конкурентоспособността;
• и заедно с това да бъде по-ефикасна в преследването на своите собствени цели в областта на защита на индивидите – намаляване на неравенството и социално единение (кохезия).
Европейският парламент и социалните партньори в частност настояваха на тази двояка цел. В крайна сметка икономическият растеж и социалното единение ще се усилват взаимно. Общество с по-голямо социално единение и по-малко изключване (изолация) е гаранция за по-развита икономика. Създаването на повече и по-добри работни места е ключът за социална интеграция.
Стратегията за взаимната подкрепа на икономическата и социалната политика, определена в Лисабон, цели да мобилизира целия потенциал от работна сила и да осигури стабилност на пенсионната система. За да подготви бъдещето, ЕС предвижда да се опре на този капитал.
Европейският социален модел се характеризира с високо равнище на системите за социална защита, със значението, което отдава на социалния диалог и на развитието на услугите от общ интерес. Той се разви през последните 40 години на основата на съществените общи достижения, които договорите от Маастрихт и Амстердам позволиха да се увеличат значително. Той включва: свободно движение на работниците, равенство между мъжете и жените в професионалната заетост, здравословни и благоприятни условия за трудещите се, условия на труд и заетост и, по-отскоро, борба срещу всички форми на дискриминация.
Политиката на пълна заетост и социална сигурност са призвани да отговорят и на демографското застаряване на Европа. Застаряването на населението е предизвикателство за всяка страна- членка. Това изисква съответна политика в областта на семейството и детето, както и нови отговори на въпросите, свързани с повишаване равнището на икономическата активност на жените и по-възрастните, създаването на жизнена система на пенсиониране и грижите за зависимите групи от населението.
Постигането на високо равнище на заетост, нарастването на икономическата активност на жените, намаляването на икономически неактивните (обезкуражените) и увеличаването на заетостта на възрастното население ще подобри възможностите да се посрещнат проблемите, свързани със застаряването.
Осигуряването на продължителен икономически растеж и близката перспектива на пълна заетост не означава, че спонтанно ще намалеят бедността и изключванията в самия ЕС. В Лисабон бе подчертана необходимостта от решителен подем в елиминирането на бедността. Тази идея трябва да бъде реализирана чрез мобилизиране на всички, особено на неправителствените организации и социалните служби, и да се придружава с акции за равно третиране на идващите от трети страни, които остават да живеят постоянно на територията на съюза.
Системите за социална защита са изправени пред общи предизвикателства. Затова се предвижда сътрудничеството между държавите да бъде ускорено. Модернизирането на системите за социална защита трябва да отговори на изискванията за солидарност. Това се отнася както за предприеманите действия по отношение на пенсиите и здравето, така и за създаването на активна социална държава, насърчаваща участието на цялото трудоспособно население на пазара на труда.
За България – каква икономическа и социална политика за включване в реализацията на Лисабонската стратегия?
На България, като страна в процес на интеграция и търсеща достойно място в европейското и световното разделение на труда, е необходима нова политика за икономическо и социално развитие, нова концепция и политика за заетост и икономически растеж – по-ускорен и стабилен, но и създаващ повече и по-качествени работни места.
Самоцелно провежданите досега политики и реформи за макроикономическа и финансова стабилизация и преструктуриране бяха насочени главно към приватизация и реституция на собствеността. по начина, по който бяха проведени, те доведоха до най-значителното обедняване на България в сравнение както с другите страни в преход, така и с нейното собствено развитие до 1990 г: Това доведе до драстичен срив в заетостта и демотивация за труд на населението, висока, масова и продължителна безработица. Резултатът е обезкуражени трудоспособни хора, които престават да търсят заетост (поне в официалната икономика) и разчитат на социални плащания.
Социалната политика, провеждана досега, е насочена към “лекуване” на тежките последици от икономическата политика и реформи при силно ограничени ресурсни възможности. Тя поражда демотивация за труд и нагласа за получаване на социални помощи вместо на трудови доходи. Досега на практика липсваше политика за заетост като неделима част от макроикономическата и финансовата политика, като важен елемент от политиките за преструктуриране на икономиката. Нямаше политика целяща повишаване заетостта на населението, на неговата производителност и професионална реализация. Съществуваше само социална политика за намаляване на безработицата чрез временни и субсидирани, ниско платени и непрофесионални работни места. Такава политика струва скъпо на българските данъкоплатци и не променя ситуацията.
Ето защо на България са необходими икономическа и финансова политика и политика за заетост, отчитащи неизползваните възможности на човешкия потенциал в страната и новите реалности в света. На България е необходим икономически растеж – по-ускорен и стабилен от предвижданите средно за европейската общност 3%. Необходима е политика за създаване на повече и по-качествени работни места за висококвалифицираните човешки ресурси. Необходима е съответна политика по отнощшение на хората с ограничен (по една или друга причина) достъп до заетост, с по-ниско образование и без професионална подготовка и квалификация, със значителни трудности при намиране и запазване на работни места. Това предполга условия за повишаване на образованието, професионалната подготовка и квалификация, за адаптация към новите изисквания и в съответствие с развитието на икономиката на страната;. Това предполага също така повишаване заетостта на групите в неравностойно положение на пазара на труда (продължително безработни, обезкуражени, инвалиди, жени, роми и др.) по пътя на повишаване на тяхната и на бизнеса пригодност, както и прилагане на гъвкава политика на заетост.
България има най-ниското равнище на икономическа активност (трудоспособни желаещи да работят) и на заетост на населението в Европа. Поради това тя трябва да подчини своята икономическа и социална политика именно на необходимостта от повишаване на заетостта на населението, като отчита и поставените от ЕС цели за 2010 г. в това отношение. България може да постигне тези цели само ако политиката за по-висока и ефективна заетост стане част от другите национални политики – икономическа, инвестиционна, финансова, структурна, образователна, социална.
Икономическата активност би могла да се подобри чрез: разкриване на повече, и то качествени, работни места, изискващи висока професионална подготовка и предлагащи интересна и съдържателна работа и съответни доходи; повишаване на мотивацията за труд, възвръщане на труда като ценност и гаранция за успеха освен чрез съдържанието и чрез заплащането.
Необходима е политика на рязко разграничаване на доходите от труд (работна заплата) и от осигуряване (за минал труд) от социалните плащания и помощи.
Намаляването на бедните и обедняващи хора на труда трябва да стане и чрез данъчна политика, която стимулира заетостта и по-високите доходи от труд. При тези условия може да се разчита на задържане на младите и квалифицирани хора в страната и връщане на вече заминали. Така е възможно включване в официалната заетост на хора, които сега са в неформалната икономика, на домакини и обезкуражени, т.е. качествената заетост е условие за социалната кохезия и за преодоляване на бедността.
Повишаване на заетостта на трудоспособното население може да се постигне освен на основата на по-високата икономическа активност още и по пътя на повишаване заетостта на групите в неравностойно положение на пазара на труда, т.е. на икономически активните, които са продължитело безработни и трудно намират работа. Това са млади хора без професионален опит и/или с ниско образование, възрастни без или с ниско образование и без професионална подготовка, инвалиди и лица с намалена трудоспособност, млади майки или жени на по-висока възраст, роми.
За това може да допринесе и провеждането на политика на създаване на стабилна заетост, на спазване продължителността на работния ден и седмица, по-широко използване на гъвкавите форми на заетост. Работни места се създават и с намаляване на работното време, от една страна, и, от друга, с увеличаване на свободното време, времето за спорт и развлечение.
Новите работни места се създават от и в новите технологии, научните изследвания, образованието, грижите за възрастните, здравеопазването.
За увеличаване на заетостта не е достатъчно само да се създават нови работни места, но и да се запазват съществуващите перспективни работни места..
По-нататъшното преструктуриране на икономиката да е подчинено на:
• осигуряването на по-висока заетост, повече работни места за притежаващите високо образование и професионална подготовка;
• развитие на отраслите и производствата, създаващи и използващи нови технологии;
• развитие на услугите за населението, на услугите за възрастни и болни.
Необходима е промяна в политиката на разпределение и преразпределение на БВП в полза на инвестициите в човешки капитал (образование, здравеопазване, култура) и в производства и дейности, създаващи повече работни места.
Образованието е и може да бъде един от най-значимите ресурси и предимство на страната. Нашата страна запазва сравнително доброто място в международните сравнения по Индекса за развитие на човешкия потенциал. Това се дължи все още на високия обхват в образователната система и на сравнително високия дял на хората с висше и средно образование. Добри позиции имаме все още и в сравнение с някои европейски страни по дял на завършилите университетско и донякъде средно професионално образоване.
Може би само по равнище на образование на населението и образователна структура на населението България изпреварва по-слабо развитите страни в ЕС (Португалия, Гърция, Испания) и значително се доближава до средните равнища на много от развитите страни.
Проблемът е, че през последните 15 години се развиха неблагоприятни тенденции и в образованието, които в скоро време ще предизвикат значителни проблеми в икономическото и социалното развитие на страната: увеличава се неграмотността (главно сред най-младите); отпадат деца от задължителното образование; влошава се качеството на обучение; изостава овладяването на съвременни знания и нови технологии; висока е степента на неадаптираност на образованието към икономическите и социалните реалности.
Ето защо е необходима политика за запазване на добрите практики и традиции на българското образование и същевременно за адаптиране на образованието към промените в икономиката и обществото. Става дума за конкурентно и качествено образование, за създаване на равни възможности за децата от всички социални слоеве, населени места, здравословни статуси; за равен достъп до образование,основано на новите информационни технологии и знания; за развитие на професионалното ориентиране от най-ранна възраст; стимули за фирмите и организациите, които повишават професионалната подготовка и квалификация на заетите; разширяване и повишаване качеството на образование, професионалното ориентиране и професионална преквалификация на безработните.
Стабилният икономически растеж, политиката на пълна заетост и образование за всички са факторите, които реално могат да повишат благосъстоянието, качеството на труд и живот и социалната кохезия на българското общество.
Литературни и други източници:
- Analyse de l’impact de l’adhйsion sur l’emploi et des marchйs u travail dans les Etats membres de l’UE, European Integration Consortium, 2001
- Communication de la Commission au Conseil, au Parlement Europйen, au Comitй Economique et Sociale Europйen et au Comitй des Rйgions sur l’immigration, l’intйgration et l’emploi, Commission des Communautйs Europйennes, Bruxelles, le 3.6.2003
- La situation sociale dans l’Union europйenne, Rйsumй, Commission europйenne, Eurostrat
- L’аvenir de la stratйgie europйenne pour l йmploi, ( COM (2003) 6 du 14 janvier 2003
- L’emploi en Europe, 2001,2002, Commission europйene
Rapport conjoint sur la participation au marches u travail et le vieillissement actif; Rapport sur la situation sociale 2002 et 2003, - “Successful integration on the Labour Market”, Confйrence europйenne, organisйe а Copenhague les 4 et 5 juillet 2002
- Conseil Europeen de Nice 7,8 et 9 decembre 2000. Ifnclusions de la Presidence
- Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, 2000, 2001 и 2002, под ред. на Ирина Бокова и Пенчо Хубчев, Фондация “Фридрих Еберт”
- Владимирова, К., Социални и икономически стратегии,
сп. Алтернативи, бр. 5-6, 2001 - Заетост и безработица, 4/2003, НСИ, 2004
