В ЗАЩИТА НА ИСТИНАТА, НА ПРАВАТА

0
226

Роден в с. Подем, Плевенско на 18.01.1926 г. Работи в областта на социално-историческия процес. Доцент, доктор по философия. В продължение на 36 години е председател на Философското дружество в Русе. Автор на монографиите “Обществено битие и обществено съзнание”, “За формите на индивидуал-ното съзнание”, на студиите “Диалектика на общественото и индивидуалното съзнание” и “За националното съзнание и самосъзнание”. Публикувал е в списанията “Философска мисъл”, “Ново време”, “Политическа просвета” и “Лекционна пропаганда”, както и във в. “Работническо дело” и “Дума”.
В бр. 7-8 на сп. “Ново време” от 2004 г. е поместена статията на проф. Фильо Христов “Не спират опитите да се дегероизира Георги Димитров”. В нея той решително и категорично се обявява против схващанията на проф. Александър Атанасов, изложени в статията му “Как и защо Сталин уби Георги Димитров”, сп. “Ново време”, кн. 9 от 2003 г. Проф. Фильо Христов не е съгласен с проф. Александър Атанасов, че Георги Димитров, първо, е повече антинацистки борец и български патриот, отколкото пролетарски революционер и строител на социализма; второ, че проф. Александър Атанасов не отдава заслуженото на Георги Димитров за преодоляване на сектантството и догматизма в международното комунистическо движение; трето, че проф. Александър Атанасов пропуска ролята на Георги Димитров за създаване на единните фронтове и за обединяване на антифашистките и демократичните сили в борбата против фашизма и войната; четвърто, че проф. Александър Атанасов премълчава ролята на Георги Димитров като върховен ръководител на съпротивата в тила на фашистката коалиция; пето, че фактите, с които си служи проф. Александър Атанасов, не доказват, че именно Сталин предумишлено убива Георги Димитров; шесто, че проф. Александър Атанасов използва името на Георги Димитров като средство за разобличаване на Сталин.

Но прочитайки въпросната статия на проф. Александър Атанасов, човек се убеждава, че това, което твърди проф. Фильо Христов, не е вярно, не отговаря на истината.

Първо. За проф. Александър Атанасов Георги Димитров е високо интелигентен политик и държавник.

Второ. Георги Димитров е смел и талантлив борец за демокрация.

Трето. Георги Димитров е пламенен защитник на честта на българския народ.

Четвърто. На Лайпцигския процес, а и след това Георги Димитров прославя България пред целия свят.

Пето. Георги Димитров е голям български патриот.

Шесто. По време на Втората световна война Георги Димитров спасява София от пълно разрушаване и унищожаване.

Седмо. Георги Димитров спасява България от трета национална катастрофа.

Осмо. Георги Димитров е организатор, вдъхновител и ръководител на международната антифашистка съпротива. В резултат на всичко това за проф. Александър Атанасов Георги Димитров е велик син на България.

Тогава за какви опити за дегероизиране на Георги Димитров може да твърди и да пише проф. Фильо Христов! За каква скандална статия на проф. Александър Атанасов срещу Георги Димитров може да се твърди и да се пише!

Що се отнася до съмненията на проф. Фильо Христов относно верността на твърденията на проф. Александър Атанасов, че Сталин предумишлено нарежда да бъде отровен Георги Димитров, явно е, че проф. Фильо Христов не е запознат с фактите и няма пълна представа за станалите събития в Съветския съюз по време на безумно жестокото управление на Й. В. Сталин, за неговата нетърпимост и параноична подозрителност, за постоянния и непрекъснатия му страх за собствения му живот.

В книгата си “Тайная история Сталинских преступлений”, отпечатана през 1953 г., Орлов твърди, че на съвещание на апарата на ОГПУ на НКВД, провело се през август 1937 г., Сталин казва: “Който не е съгласен с нас, е против нас. А който е против нас, е враг на партията и на народа и трябва да се смазва!”1

В духа на това изказване Александър Орлов твърди, че Сталин извършва “чудовищни злодеяния”. Всички членове на Политбюро на РКП(б) от времето на В. И. Ленин – Л. Д. Троцки, Л. В. Каменев, Г. Е. Зиновиев, Е. А. Преображенски, В. В. Косиор и Н. Бухарин по указание на Сталин са разстреляни. От избраните на ХVII останалите 97 – са физически унищожени. От 85-те членове на Военния конгрес на ВКП(б), състоял се през 1934 г., 139 членове на ЦК само 42-а умират от естествена смърт, а 75 са разстреляни.

По време на колективизацията по внушение на Сталин са разгромени повече от 3 милиона селски дворове, а разстреляни повече от 4 милиона селяни2 .

В периода 1937-1939 г. по указание на Сталин са разстреляни 20 000 сътрудници на НКВД от времето на В. И. Ленин, 42 000 офицери от капитан до маршал, между които и едни от най-известните и най-добрите командири и военни специалисти, каквито са маршалите В. К. Блюхер, М. Н. Тухачевски, Н. Э. Якир, К. П. Уборевич, Я. В. Гамарник, Р. П. Ейдеман, по настояване на ревнивия Сталин са избити3 .

Ако тези ценни военни кадри не бяха избити, може би Хитлеристка Германия на 22 юни 1941 г. нямаше да нападне Съветския съюз4 . Без достатъчно офицери Съветската армия изпада в тежко състояние и е принудена да отстъпва5 . Дават се много, много и скъпи жертви.

Според Борис Бежанов, бивш секретар на Сталин, “Сталин унищожава повече революционери, отколкото всички руски царе, взети заедно”6 .

Що се отнася до причините и подбудите Сталин да се ориентира към физическото ликвидиране и на Максим Горки, и на Георги Димитров, чрез отравяне, проф. Александър Атанасов ги изяснява много обстоятелствено, задълбочено и правилно. Проф. Фильо Христов няма никакви сериозни основания да не се съгласява с проф. Александър Атанасов. Проф. Александър Атанасов проявява дръзновеност и прозорливост. Науката изследва фактите и се стреми да разкрие истината за тях. Тя изисква обективност, добросъвестност. Но за тяхното постигане понякога се изисква научно мъжество, научна смелост, научна откровеност. Проф. Александър Атаносв ги притежава. Това показва със статията си. Ето защо трябва да му бъдем признателни и да го подкрепим.

Бележки:

  • 1 Александър Орлов. Тайная история Сталинских преступлений, 1953. Александър Орлов служи 20 години в органите на ОГПУ на НКВД, и то на най-високи длъжности и е посветен в тайните на “Сталинската политическа кухня”. Той твърди, че Сталин лично е давал указания как да бъдат разпитвани и измъчвани арестуваните му съратници. Л. В. Каменев, Г. Е. Зиновиев, Е. А. Преображенски, В. В. Косиор, Н. Бухарин, Н. Вознесенски и др.
  • 2 Виж: Г. С. Лисичкин. Мифы и реальность. Знание, 1989, кн. 7.
  • 3 Виж: сп. “Комунист”, 1990, кн. 17, с. 65-75.
  • 4 Генералният щаб на германската армия е бил против нападението срещу Съветския съюз, но когато германското разузнаване докладва, че са убити 42 000 офицери, включително много маршали, той се решава да започне нападението – Т. Т.
  • 5 В колко тежко положение се оказва Съветската армия показва фактът, че в началото на Отечествената война, поради липса на офицерски кадри, сержанти командват полкове – Т. Т.
  • 6 Борис Бежанов. Воспитание бывшего секретаря Сталина (Кремль 20-те годы), изд. 1942 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук