ЛИЦЕТО НА ФАЛУДЖА

0
139

Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос не возкресе", на редица статии в периодичния печат.

През последните седмици една фотография развълнува Америка.

Двадесетгодишният Джеймс Блейк Милър, морски пехотинец от Апалачия, е сниман за Los Angeles Times след непрекъсната дванайсетчасова смъртоносна битка във Фалуджа. Лице, попило следите на изнурително сражение. Окървавен нос. Току-що запалена цигара между устните. Препечатана в стотици вестници, снимката на Милър получава популярност като “Лицето на Фалуджа”.

По повод на тази снимка Наоми Клейн в статията си “Кери и подаръкът “безнаказаност”” (The Nation) цитира Дан Рейдър от CBS News, може би най-популярния днес американски журналист: “Това е боец, вперил поглед в хоризонта, готов да открие надвиснала опасност. Вижте го, изучавайте го, погълнете го. Мислете върху образа му. Изпълнете дробовете си с гордост. И ако вашите очи не се насълзят, то вие сте по-силен мъж или жена от мен.” Няколко дни по-късно LA Times обявява, че снимката е влязла в царството на безсмъртните фотографии.

Да, но Америка е демократична страна. Всичко може да бъде оспорено. Дори безспорно героичното, олицетворяващо силата и безкрайната преданост към американските идеали на великия американски войник. И медиите на тази съвършена демокрация приемат за свой дълг да отразят различното мнение.

Снимката е подложена на критика. Нещо повече, в определени среди тя възбужда гняв. “Много деца, особено момчетата, като играят на войници, се опитват да подражават на този млад мъж. Ясното послание на тази снимка е, че няма друг начин да починеш след боя, освен да запалиш цигара”, пише Даниел Малони в остро писмо до Houston Chronicle. А в Dallas Morning News Линда Ортмън язвително подхвърля: “Има ли изобщо снимки на войници-непушачи в Ирак?”

Читател на New York Post от своя страна подсказва по-коректна пропагандна визия: “Може би, ако бъде показан морски пехотинец, който пие вода, ще има по-позитивно въздействие върху читателите.”

В цитираната статия Наоми Клейн прави саботьорски извод. Не е проблем, че войникът със стоманен поглед, пушещ цигара, извършва масови убийства във Фалуджа. Проблем е, че извършващият масови убийства невъзмутим войник със стоманен поглед пуши цигара.

Така е, Наоми. Благодарение на своето безупречно цивилизационно развитие Америка си е решила почти всички проблеми. Остават й само педагогическите. Педагогически – вътре, педагогически – вън, по целия останал изостанал свят.

Затова в Ирак няма война. В Ирак има педагогика, усилия за възпитаване и превъзпитаване. Дори да се появяват снимки на американски убийци, които разстрелват безпомощен ранен в джамия, или на убито дете, прегърнало обезглавен труп на възрастен, те няма как да станат “Лицето на Фалуджа”. Те показват странични и маловажни ефекти на една огромна цивилизационна възпитателна работа.

А по споровете, които се водят в американското общество, разбираме защо то е съвършено.

Съвършено е, защото вършейки нещо днес, постоянно мисли за бъдещето. И всяка снимка, направена в който и да е край на света, трябва да работи за бъдещето.

Малките американчета, които играят на война и се подготвят по този начин за своята бъдеща педагогическа мисия, трябва да знаят, че тяхното здраве е от първостепенна световна важност. Не трябва да пушат, не трябва да пият алкохол. Трябва да пият здравословна минерална вода. Това е така, защото истинският възпитател трябва да бъде здрав. На него разчита човечеството.

Юрий Борисов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук