Д-р на изкуствознанието, балетмайстор, педагог, критик. Родена през 1951 г., в гр. София. Художествен ръководител на три курса студенти по специалност “Балетна режисура”. Дългогодишен балетен режисьор в БНТ. Педагог и директор на ДХУ.Носител на “Златна лира” за цялостно творчество (2001 г., на награда за изключителен принос за изграждане на кадри в Националното училище за танцово изкуство в София. От ноември 2005 г. е действителен член (академик) на Международната евразийска академия за телевизия и радио под президентството на Чингиз Айтматов.
Днес, когато България е вече с подписани документи за присъединяването си към Европейския съюз в областта на професионалното образование, се налага политиката на общността да бъде взета предвид при определяне на изводите и насоките за развитие.
А политиката на ЕС, както е известно, се формира с консенсус на стратегическите цели и приоритети, основаващи се на опита, традициите и нуждите на страните от общността.
Стратегическите цели, конкретизирани в подробно формулирани приоритети за страните от общността в края на ХХ век и началото на ХХI стават основата за разработване на общи дългосрочни програми, които определят насоките за развитие на образованието като цяло, в това число и на професионалното.
Политиката на Европейския съюз е плод на политически и професионален консенсус, тъй като формулирането му става с прякото участие на водещи експерти от най-авторитетните висши училища и учебни центрове – държавни и частни, а също така и с помощта на бизнеса, който е основен техен потребител, както и на гражданските организации – основна форма за ефективно и организирано участие на обществото в развитите демокрации в управлението на обществения и стопански живот, социалната сфера и образованието.
Консенсусно приетите цели и приоритети в страните-членки на Европейския съюз осигуряват възможност за устойчиво развитие на висшето и средното професионално образование, за уеднаквяване на изискванията към учебния процес и на крайните резултати, които той цели, а следователно и на възможност за по-широко сътрудничество между страните за повишаване на конкурентоспособността му. Това дава възможност за разпространение на авангарден опит, нови технологии и методики в обучението на кадри със средно и висше образование, за обмен на преподаватели и експерти в областта на висшето образование с обединените сили на повече страни.
Така в Европа се реализират основните принципи на Европейската харта, сложила основата на Обединена Европа за движение и обмен на идеи, хора и стоки, а следователно и на учебен и научен продукт, което е една от най-добрите прояви на глобализацията.
Едновременно с това обаче, всяка от страните-членки на ЕС, изхождайки от степента на развитие на своите образователни системи и наука, има задачата да внася своя принос за разработване и усъвършенстване на стратегията и конкретните мерки за реализацията й, което всяка страна прави чрез добре разработени документи-допълнения, назовани “национални приоритети в образованието”. Те осигуряват хармонизиране на общоевропейската политика с националната. Това позволява на образователната система на всяка страна да ползва добрия опит на другите страни от общността, предлагайки собствените си постижения (“добри практики”) за общо ползване, но също така и да очертае мерките за преодоляване на своите слаби страни към желания бъдещ модел на една наистина водеща световна образователна система, каквато Европа си поставя за цел в обозримо бъдеще.
Запознаването с официалните документи на Европейския съюз ни информира и за общи принципи, които би било грешка да не отчетем в бъдещата си работа. Например, формулирането на политиката в сферата на образованието в Евросъюза е задача, в която трябва да участва всяка една от страните-членки, но решаването на проблемите и премахване на слабостите в областите, в които дадена страна изостава от останалите, на практика е предимно национален проблем. Той обаче може да бъде решаван като се кандидатства с конкретни проекти, които се изпълняват задължително с една страна-членка на ЕС. Посоченият пример няма нищо общо с някои от появилите се спекулации относно необходимостта от нивелиране на нашето образование в изкуствата по чужд стандарт, което само по себе си вече противоречи на духа и политиката на Европейския съюз.
Едни от най-важните инструменти, с който Обединена Европа осъществява политиката си за развитие на висшето образование в края на ХХ век и особено днес, са целевите програми. В сферата на професионалното образование – средно и висше, основната европейска програма е “Леонардо да Винчи”. Тя се стреми към реализация на политиката за развитие на сферата с цел:
• “… да се насърчи познанието на Европа, като се развие европейска зона за сътрудничество в сферата на образованието и професионалното обучение…”
• “…да се утвърди политиката на страните-членки за обучение през целия живот и изграждане на знания, умения и компетенции, които да насърчат активната гражданска позиция и трудовата заетост.” 1
Подготовката, стартирането и реализацията на програмата “Леонардо да Винчи” , създадена с участието на всички страни-членки на ЕС в днешния й вариант, е плод на възгледите на най-активните европейски страни, повечето от които са с доказани постижения в професионалното образование 2 .
Ако трябва накратко да формулираме ключовите елементи на европейската стратегия, можем да ги определим като:
• адаптиране на образователните и обучителните системи към ученето през целия живот;
• насърчаване на заетостта и социалната интеграция чрез инвестиране в знания и компетенции;
• създаване на информационно общество за всички;
• подпомагане на мобилността.
Тази стратегия бе потвърдена на срещата на високо равнище в Барселона през март 2002 г. , където бе декларирано, че европейските системи за образование и професионално обучение трябва да се превърнат в база за сравнение в световен мащаб до 2010 г. и трябва да се насърчава тясното сътрудничество на европейските страни в областта на професионалното образование и обучение. Целта на стратегията на ЕС е да подобри качеството и привлекателността на професионалното образование и обучение чрез хармонизиране на средното и висше образование посредством:
• разработване на европейски инструменти за подобряване на прозрачността и признаването на квалификации и компетенциите между различните страни на ЕС, което да увеличи условията за мобилност;
• създаване на рамка за реформи в системите на професионалното средно и висше образование и обучение на национално равнище;
• насърчаване на развитието чрез адаптиране към нуждите на обществото, основано на знание;
• създаване на гъвкави, персонализирани и ориентирани към учащите се системи.
При това страните от ЕС заявават в цитираните документи, че всички действия, предприети в контекста на процеса от Копенхаген, трябва да се основават на доброволен подход, да бъдат предприети на базата на консенсуса между 31 държави и европейските социални партньори и трябва да се основават на перспективата за учене през целия живот.
Основните задачи 3 , формулирани в документите са:
• да се разработи единна рамка за прозрачност на квалификациите ЕВРОПАС;
• да се разработи обща европейска рамка за гарантиране на качеството в професионалното образование и обучение, както и рамка за сътрудничество между страните;
• да се разработи европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение, както и общи нива на компетентност за него и общи принципи за сертифициране;
• да се разработят общи принципи за валидиране на неформално и информално ученее;
• да се утвърдят политиките, системите и практиките за консултиране през целия живот с цел поддържане и развитие компетентността на създадените специалисти като основно средство за повишаване на активността и социалната им реализация;
• да се засили подкрепата за развитие на квалификации и компетенции на секторно равнище;
• да се повиши вниманието към нуждите от обучение на учители и преподаватели в професионалното средно и висше образование;
• да се засили европейският характер на професионалното образование и обучение.
Повечето от тези приоритети са адресирани към специфични теми и въпроси, за които са необходими европейско сътрудничество и съвместни решения. В повечето случаи те са свързани с трудности, които не могат да се решат бързо и на ниво на отделна държава. Това е добре илюстрирано от целите, насочени към “оценка на ученето” (прозрачност, признаване на квалификациите, получени в една страна, от останалите европейски страни, валидиране), а също и от критериите, насочени към качеството на средното и висшето професионално образование.
Запознаването с документите на Европейския съюз в областта на средното и висшето образование и обучение впечатлява не само с размаха си, но и с практическите си механизми за осъществяване на политиката в сферата на професионалното средно и висше образование:
• създаване на Координационна група в Копенхаген, работеща координирано с:
• три технически работни групи: за прозрачност, за качество в професионалнато образование и за трансфер на кредити в професионалното образование, създадени през 2002;
• и с двете групи от експерти на Комисията за валидиране на неформалното обучение и за ориентиране през целия живот.
Предполага се, че горните групи трябва да работят координирано.
С експерименталния си и иновативен характер и значителния си финансов ресурс, програмата “Леонардо” функционира като лаборатория, поддържаща богато разнообразие от подходи и решения, които допринасят за постигане на основните цели на Европейския съюз, поставени в Лисабон и Барселона, както и за специфичните приоритети, установени в Копенхаген.
Постепенното включване на страните-кандидатчленки в ЕС в периодично обявяваните сесии на Програма “Леонардо да Винчи” води и до сериозни ангажименти на правителствата и министерствата на образованието (в това число и на Министерството на финансиите). Освен това то осигурява и включване на най-широки среди от средното и висше професионално образование и академичните общности. С това пък се осигурява желаната от ЕС “валоризация”, тоест – разпространение, надграждане и използване на иновативните резултати от предлаганите проекти.
Едновремено с това е необходимо да се изтъкне внимателно уточняване на най-ефективните подходи, които специализираните органи на Европейския съюз и програмата “Леонардо” препоръчват за професионалното средно и висше образование:
• секторният подход подчертава ролята на секторите като “поле за тестване”, предвид развитието на международните квалификации и компетенции. Различното ниво и резултати в средното и висшето професионално образование в отделните страни, както и проблемите и трудностите на всяка една от тях, са основание за избор на секторен подход при обединяване на усилията им за решаване на трудности и проблеми, в това число и за разработване на нови технологии и методики.
Предприетите важни общоевропейски инициативи, насочени към европейските международни обучителни стандарти, са отправна точка в политиката ни във висшето образование, подхода на специализираните структури и програми на Евросъюза, както и на програмата “Леонардо да Винчи” за периода 1995-2004 г. Те са изпълнени на секторно ниво, а освен това определят нуждата от умения и предизвикателства, а следователно дават възможност да се формулират отговори. По тази причина нараства вниманието на институциите на секторно ниво към нови европейски и международни образователни и обучителни алтернативи, което е особено важно за повишаване на европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение.
Така от проблем глобализацията се превръща и в средство за решаване на проблеми, което е едно от достойнствата на стратегията на ЕС.
Целите, формулирани от страните на ЕС в Копенхагенската декларация, насочени към прозрачност, оценка на качеството, не могат да бъдат постигнати без активното и системно участие на институции на същото ниво.
По тази причина на секторите се възлага отговорността да определят своята нужда от образование и обучение и трудностите, пред които са изправени, както и да посочат по какъв начин програма “Леонардо да Винчи” може да бъде използвана в подкрепа на експериментирането и развитието на нови методи и практики за усъвършенстване на професионалното образование. Като критериите за оценка на кандидатстващите за подкрепа проекти, с които всяка страна от ЕС участва в координираните усилия за усъвършенстване на средното и висше професионално образование са:
• точен анализ на главните нужди от образование и обучение във всеки отделен сектор, както и на връзката на тези нужди с целите, поставени от Декларацията от Копенхаген;
• формулиране на очакваните резултати, което предполага внимателното обмисляне на естеството на тези резултати, на партньорите, които да участват за постигането им, както и на начините проектът да продължи да се развива и да носи нови резултати;
• включване на ключовите институции в сектора още във фазата на разработване на проекта, привличане на социални партньори, осигуряване условия за участие на нови партньори при реализацията на проектите, за да се осигури широка обществена подкрепа на проекта, прозрачност и доверие на сектора към него;
• отчитане на пресечната точка между развитието на квалификации и компетенции – измерител на ефективността на предлаганите проекти.
Стратегическите приоритети на ЕС в областта на професионалното средно и висше образование са:
• развитие на европейския пазар на труд (…Европа да се превърне в най-конкурентоспособната икономика, основана на знание…);
• трансформация, модернизация и адаптация на европейските системи за образование и обучение (…да се превърнат в база за сравнение в световен мащаб…).
Най-важните специфични теми, които осигуряват на работно равнище реализацията им, са:
• насърчаване на прозрачност в квалификациите, което директно рефлектира върху първия стратегически приоритет – взаимната обвързаност с пазара на труда.
• развитие на качеството на системи и практики за професионалното средно и висше образование.
• развитие на иновативно европейско обучение.
• осигуряване на възможност за продължаващо обучение през целия живот на преподаватели и обучители.
За трансформирането и адаптацията на системите на професионалното образование, както и за изграждането и развитието на европейския пазар на труда, допринасят:
• трансферът на кредити в професионалното средно и висше образование и обучение.
• утвърждаването на неформалното и информалното обучение и валидизирането му чрез приравняване към формалното образование.
По тази причина програмата “Леонардо” подкрепя т. нар. мярка (подход) “мобилност”, която предоставя уникалната възможност на много студенти да се квалифицират и да получат своето професионално образование в своята, но и в една или повече страни от разширяваща се Европа.
Това се отнася в същата степен и за преподавателите, което допринася за развитието на европейския пазар на труд, за свободното движение на работници и граждани, за по-добри познания и следователно за по-добри възможности за професионална реализация в различни страни. Това в най-висока степен осигурява прозрачност на компетенциите, но и на резултатите от вложените усилия чрез най-добрия критерий – съизмерване на учебния и научен продукт не само в собствената страна, но и зад граница. По тази причина Европейският съюз е формулирал като основно изискване за финансиране на проекти в образованието в различните страни, които осигуряват:
• повишаване на езикова и културна подготовка;
• ясно формулирани цели и съдържание на обучението и продължителност на практиките;
• високо ниво на организация на обучението и наставничество по време на практиките;
• възможност за валидиране на компетенциите, придобити при практиката.
Значението на мобилността като средство за усъвършенстване на средното и висшето професионално образование и за осигуряване на подвижност на пазара на труда в Европейския съюз придобива, както установяваме, такъв размах, че в страните-членки вече е разработен и е общовалиден документ “мобилпас” за удостоверяване на съответното обучение или практика, получено в друга страна на общността.
Политиката за развитие на средното и висшето професионално образование в страните от Европейския съюз става още по-ясна, ако разгледаме и приетите с консенсус специфичните приоритети:
Насърчаване на прозрачността на квалификациите
Възгледът, че прозрачността е особено важна за оценка на квалификации и компетенции между страни, региони и сектори, не е нов за Евросъюза, но с разрастването му се налага да се формулират единни критерии. Предвид разнообразието на образователните и обучителните възможности в Европа, днес е възможно да се “представят, сравнят и оценят придобитите умения по същина, а не според предубеждения” – нещо, което е твърде важно за недостатъчно познати образователни системи. Руската образователна система е добре позната в Европа и е една от водещите, а да не говорим за Америка. Така че в ЕС трябва да влезем с българска образователна система в сферата на хореографията и да докажем нейните качества.
• Разработването на нови мерки и инструменти за представяне, насърчаване и сравняване на квалификациите и компетенциите на европейско, национално и секторно ниво.
• Решенията трябва да са адресирани към формалните квалификации, както и към резултатите от обучение, предприети извън образователните и обучителните институции.
Като пример за извършващата се работа в Европейския съюз може да послужи: съвместното разработването на модули, стандарти и сертификати по едни или други специалности или групи специалности и възприемането им на доброволна основа в страните-членки на общността.
• Дефиниране и разработване на стандарти за качество на дипломи и сертификати, особено на секторно ниво и подпомагане на прозрачността.
• Проучване на начина, по който ориентирането в определена професия е подкрепило и допринесло, или би могло да подкрепи и допринесе за професионално ориентиране при пълна прозрачност на квалификациите и компетенциите на европейско, национално и секторно ниво.
• Не на последно място – подкрепа за развитието на транснационални мрежи в образованието.
• Разработване на секторни мрежи, центрове за качество, структури, които улесняват обмяната на опит и добри практики.
• Развитие на качеството на системи и практики на професионалното образование и обучение.
С оглед напредъка, постигнат в политиката на ЕС в областта на качеството, възниква нуждата от разширяване обхвата и темата “качество” за съдействие от страна на широк кръг потенциални инициатори от държавите на ЕС и страните-кандидатчленки.
Особено значение се отдава на осигуряването и развитието на качество в професионалното образование – средно и висше, с цел да се подпомогнат страните-членки да развиват прозрачността, ефективността и съгласуваността на своите действия в тази област, като се обръща внимание на:
• Модели и практики за осигуряване на качеството;
• Индикатори на качеството;
• Подходи за самооценка;
• Политиката на ЕС дава приоритет на:
– разработване и тестване на процедури за осигуряване на качеството в професионалното средно и висше образование;
– разработване на индикатори на качеството за оценка на възможностите на професионалното обучение;
• Създаване на връзки между пазара на труда и професионалното обучение и образование, включително регулиране и ориентиране на работният процес.
• Сравняване на отделни системи за осигуряване на качество в различни среди, тоест – в държавния или частния сектор, началното или продължаващо обучение, формалното или неформално образование и т.н. с Общата европейска рамка за осигуряване на качеството, включително и индикаторите за качество при оценяване на професионалното образование.
• Анализ на практики за самооценка на системно и институционално ниво в рамките на Европеския съюз.
• Сравняване на силните и слаби страни на стандартите при прилагане на резултатите, създадени от страните-членки на индивидуално и системно ниво.
• Сравняване на използваните модели за оценка и акредитиране на организациите, предоставящи професионалното обучение и образование (ISO – европейска рамка за управление на качеството и др)
• И разбира се, подкрепа на транснационалния момент в професионалното образование чрез създаване на тематични мрежи за съхранение, анализ и разпространение на “добри практики” и опит в областта на осигуряване на качеството.
Развитие на иновативно приложимо е-обучение
като основно средство за модернизация и адаптиране на обучителните системи към изискванията на обществото и икономиката, базирани на знанието, за което политиката на ЕС е:
• Обучение посредством информационни и комуникационни технологии (ИКТ), комбиниране на обучение, базирано на ИКТ, с други модели на обучение като: обучителни групи, транснационално виртуално обучение и др.
• Разработване на подходящи обучителни и учебни материали за подобряване на уменията, включително и на по-нискоквалифицираните работници.
• Разработване на Интернет-базирани средства за обучение, както и за управление на качеството в професиналното обучение и образование – висше и средно.
Продължаващо обучение на учители и преподаватели
Създаването на обща стратегия и рамка за страните членки на Европейския съюз и систематичната работа за реализацията и усъвършенстването й се състои в разработване на нови обучителни и учебни методи, които са едно действително предизвикателство за традиционните роли и отговорности на учителите и преподавателите.
Логично е, че тяхното обучение става задължително за страните на общността, за да се гарантира възможността те да отговорят на новите предизвикателства. Така обмяната на опит между училища, университети, граждански организации и частни формации в даден сектор би осигурила поглед отвътре за нуждите от обучение в тази област и за най-ефективните методи за професионалното обучение и образование.
• Определяне на общи критерии за качество на квалификацията на преподаватели и обучители от различни образователни среди.
• Дефиниране на общо ядро от критерии и методи, използвани за определяне нуждите от обучение на учители/обучители в ПОО.
• Определяне и/или разработване на специфични мерки, практики или средства на организационно ниво, които да подпомагат непрекъснатото адаптиране на образователните и обучителните програми за учители и обучители, в съответствие с новите роли и професионални изисквания в компании и/или училища, предоставящи средно и висше професионално образование.
• Установяване на нови умения и компетенции за учители, преподаватели в професионалното образование, които са основни в контекста на приоритета – учене през целия живот, което означава консултиране с цел професионално ориентиране, обучителни методологии в тясна връзка и в полза на практиката.
• Създаване на възможности за иновативно обучение на учители и преподаватели, предвид на техните специфични и методологични нужди.
В политиката на Европейския съюз сравняването на отделни системи за осигуряване на качество в различни среди е основен приоритет, залегнал както в работата на всички структури, така и в критериите на финансиращите програми.
При това той е общовалидно изискване, без оглед дали става въпрос за частен или обществен сектор, начално или продължаващо обучение, секторни или междусекторни среди. Всички субекти, имащи отношение към професионалното образование, имат задължението да се съобразяват с Общата рамка за осигуряване на качеството, включително и с индикаторите за качество в оценяване на професионалното средно и висше образование.
Това е водещ принцип в политиката на Европейския съюз в сферата на професионалното образование.
За целта са формулирани и насоките за постигане на добра система за оценка на качеството и непрекъснатото й усъвършенстване, между които най-важните са:
• Анализ на практики за самооценка на системно и институционално ниво в цяла Европа.
• Сравняване на силни и слаби страни на стандартите при прилагане на резултатите, създадени от страните-членки на индивидуално и системно ниво;
• Сравняване на използваните модели за оценка и акредитиране на организациите, предоставящи професионално средно и висше образование и обучение, съгласно ISO – европейска система от критерии за оценка на качеството и управлението му, на която трябва да отговори и всяка страна кандидат за членство в Европейския съюз.
Създаване на транснационални мрежи
Тези предпоставки създават транснационални тематични мрежи или секторни мрежи с цел събиране, анализиране и разпространение на добри практики и опит в областта на осигуряване на качеството в средното и висше професионално образование се превръща от една приоритетна задача в метод на работа на Европейския съюз при реализация на политиката в сферата на образованието.
Поради това Европейският съюз насърчава използването на информационните и комуникационните технологии, разработването на иновативни материали за е-обучението като средство за решаване на задачи на всички нива в образованието. По тази причина те се превръщат в специфичен приоритет, еднакво важен за сферата на цялото образование, но изключително важен за сферата на професионалното образование. Спираме се на този момент и защото в края на ХХ век изкуството е обект на сериозно внимание от страна на Интернет- пространството с всички произтичащи от това последици, а и защото той е особено важен за качеството на образованието в сферата на изкуството.
Система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение
В Европейския съюз е разработена система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ЕКПОО), която има за цел да насърчи прозрачността, съпоставимостта, възможността за прехвърляне и признаване на компетенции и/или квалификации между различни страни и на различни нива.
Целта на системата е да комбинира единици и/или учебни модули, придобити в различни национални и/или секторни условия, които да отговарят на общоевропейската политика на качество и с което да се улесни движението на специалисти и възможността им за реализация в различни страни на ЕС.
Развитието на системата за трансфер на кредити в професионалното образование трябва да се основава не само на взаимното доверие между страните партньорки, но също така и най-вече на определените общи рамки за компетенции. Това на практика означава, че признаването на квалификации в Евросъюза не се базира на формално еднаквите кредитни единици в обучение в различните страни, а на компетенциите, определени в общата рамка, което е основата на едно усъвършенстващо се в момента сертифициране на предлаган учебен и научен продукт.
Ето защо валидирането на неформалното и информалното обучение, както и връзките между модули, единици, кредити и сертифициране на отделните квалификации е ключов въпрос.
В началния, експериментален период уеднаквяването, за което стана дума, ще помага на студенти, възрастни, учители, обучители и преподаватели да повишат сътрудничеството и обмена в началното професионално образование и обучението за възрастни по Международните стандарти за сертифициране на образованието.
По-нататъшното развитие на трансфера на кредити между страните членки на Евросъюза в професионалното образование е съобразено с нуждата от трансфер на компетенции и квалификации на всички нива, като поддържа развитието на европейски пазар на труда и европейския приоритет за учене през целият живот. Затова Европейската система за критерии за оценка на професионалното образование трябва да бъде съпоставима с европейската система за трансфер на кредити във висшето образование.
Важните за нас изисквания, произтичащи от политиката на Европейския съюз
• Проучване на създадените в областта на професионалното образование системи за трансфер на кредити и развитието на нови подходи за трансфер на кредити в професионалното образование.
• Създаване в периода до 2010 г. на общи критерии за сертифициране на професионалното образование, прозрачна европейска “макрорамка” за кредити и квалификации, определени според “типологията” на познания, умения и компетенции за отделните профессии.
• Валидиране на изискванията за неформалното и информалното обучение, което в Европа е силно развито и непознато у нас като система за поддържане на квалификацията на вече завършилите специалисти, а също така и на преквалификацията им с оглед възможностите им за реализация и личностното им развитие.
Обучението се провежда при най-разнообразни условия и контекст – от класическото формално образование (държавно или частно, отговарящо на установените в съответната държава критерии), до обучение в процеса на работата, при доброволен труд за значими общественополезни каузи и задачи, както и при самоподготовка. Насърчаване на ученето през целия живот, като важен приоритет на страните от Европейския съюз доведе до необходимостта от признаване на неформалното и информалното обучение като част от системата на обучение, последиците от които ни предстои да усетим твърде скоро у нас.
Бележки:
1 Цит. по Решение на Съвета за стартиране на Програмата, Чл.1.3.
2 През март 2002, в Лисабон държавните глави на страните-членки на ЕС формулираха стратегическата цел: Европа да се превърне в най-конкурентноспособното и динамично общество в света, базирано на знания. Приемането през ноември 2002 на “Декларацията от Копенхаген” от 31 министри на образованието, европейските социални партньори и от Комисията е непосредствен резултат на постигнатото единство на целите, формулирани в Лисабон и Барцелона.
3 Формулирани в допълнението към Декларацията от Копенхаген.
