'НОВО ВРЕМЕ' ПРЕДСТАВЯ

БЮЛЕТИН на КАДТС (НОЕМВРИ, 2006 г.)

Публикувано от

февруари 23, 2011

238

В своя декемврийски брой сп. „Ново време” представя международната организация CADTM – Комитет за анулиране на дълга на Третия свят (КАДТС). Тя представлява съзвездие от асоциации, организации, колективи и лица, в четирите краища на света, с различна култура, практики и хоризонти и обединени от волята за борба с либералната световна политика, на която противопоставят един “друг свят”. Този свят е основан на солидарността, равенството и социалната справедливост, за чието изграждане КАДТС способства всеки ден на местно, регионално и международно ниво.
Публикуваме ноемврийския бюлетин на организацията, разпространяван по електронен път.
(НОЕМВРИ, 2006 г.)

НОРВЕГИЯ СОЧИ ПЪТЯ

Норвегия осъзна отговорността си за незаконното задлъжняване на 5 страни (Еквадор, Египет, Ямайка, Перу, Сиера Леоне) и е решила да анулира едностранно част от задълженията на тези страни, възлизащи на 62 милиона евро.

Всъщност, между 1976 г. и 1980 г. Норвегия е изнесла 156 кораба за 21 южни страни на обща стойност 440 милиона евро не за да поддържа тяхното развитие, а да подпомогне собствената си корабостроителна промишленост в криза.Този износ е извършен с помощта на заеми, договорени от въпросните страни с Норвежката кредитна агенция при износа (GIEK). Днес Норвегия определя тази кампания за износ като спъване на политиката за развитие. Тя е заемодател на 7 от 21-те страни (5 цитирани по-горе плюс Бирма и Судан), но тези заеми са донесли на местното население само бедност, незаконен дълг и лоши финансови вложения.

Така например, едно проучване в Еквадор на Центъра за икономически и социални права (СDES) и на Комисията за граждански контрол на корупцията (СССС) разкри, че първоначалният дълг за закупуване на кораби е бил частен дълг от 13,6 милиона долара, но е станал публичен (или държавен, бел. на прев.) дълг от 50 милиона долара, поет незаконно от правителството на Еквадор.

КАДТС, който се бори от много години за признаване на понятието непоносим дълг, приветства решението на норвежкото правителство. Освен това е на мнение, че това анулиране не се приспада от държавната норвежка помощ за развитие, за разлика от това, което се прави от други страни, деформирайки значително действителните суми, отпуснати от богати страни за развитието на Юга.

КАДТС смята, че това решение на норвежките власти е реализирано от мобилизацията, осъществена от активистите и движенията за отменяне на активния дълг (на сумите, дадени в дълг, бел. прев.) в засегнатите страни, по-специално Норвегия и Еквадор.

КАДТС установява със задоволство, че Норвегия скъсва окончателно със солидарността между страните членки на Парижкия клуб (неформална група от 19 богати страни заемодателки), щом като е действала едностранно. В случая Норвегия доказва, че е възможно да се постигне реален напредък във връзка с дълга, при отказ да остане в рамките на Парижкия клуб, при което задлъжнелите страни са изолирани срещу единния фронт на могъщи страни.

Във връзка с мобилизацията през 2006 г. КАДТС изисква премахване на институционалната аномалия, каквато е Парижкият клуб, който затруднява всяко справедливо решение по проблема на дълга от 50 години насам.

И накрая, КАДТС отправя апел към всички официални заемодатели, да признаят своята отговорност за свръхзадлъжняването и лошото развитие на страните от Юга, да декларират, че тези заеми са непоносими и незабавно да отменят всички задължения от страна на развиващите се страни.

* * *

Годишният доклад на FAO (Организация на ООН за земеделие и прехрана) сочи, че 854 милиона лица страдат от глад в днешния свят, от които 820 милиона живеят в развиващите се страни). От десет години насам броят е един и същ. Това е доказателство, че глобалният икономически и финансов модел не допринася с нищо за решаване на проблема: според доклада на Програмата на ООН за развитието от 2004 г. при настоящия ритъм би следвало да се чака 2129 година, за да видим всички деца от планетата да се отправят към първоначалните училища. И 2106 г., за да се намали детската смъртност с две трети. През това време дългът продължава да организира разграбването на страните, където преживяват тези деца…
JULIE CASTRO

* * *

СПРАВЕДЛИВОСТ В “БАМАКО”

Филмът “Бамако” – вече стана дума за него на фестивала в Кан през 2006 г. и от 18 октомври е по афишите на кината. Този филм е кинематографично явление. Най-напред, да отбележим избора на артистите от неговия реализатор от Мали Абдерахман Сисако. Те учудват, вълнуват, забавляват, разтърсват, така че никога не насаждат безразличие. Да подчертаем основната идея на сценариста, която е гръбначният стълб на филма: мизансцен в двора на една къща в Мали, където всекидневието продължава да тече на фона на действията на Международния валутен фонд (МВФ) и на Световната банка (СБ), отговорни за икономическото положение в Африка. Съдът, адвокатите, публиката, свидетелите са там, в унищожената малийска страна. Далеч от мисълта да бъдат емисари, двете институции трябва да си дадат сметка за централната си роля в настоящото безизходно положение за Черния континент.

И двете създадени в Бретън Ууд (Съединените щати) през юли 1944 г., те са наследници на съотношението на силите, произтичащо от Втората световна война. Разположени във Вашингтон, в близост до Белия дом, те представляват ключов фактор за Съединените щати и техните съюзници, поставяйки ръка на световната икономика. След включването през 1968 г. на Робърт Макнамара, бивш държавен секретар по отбраната на САЩ (по това време замесен и във войната във Виетнам), в ръководството си, Световната банка използва задлъжняването за геополитическа цел: дестабилизация на прогресивни и демократични правителства, лишавайки ги от всякаква помощ (Сукaрнo в Индонезия, Kубичек, а след това Гулар в Бразилия, Aлиенде в Чили…); за да се противопостави на желанието за еманципация – поддръжка на стратегически партньори от западния блок, по-специално на диктаторски режими, за които има доказателства, че са извършвали престъпления срещу човечеството (диктаторски режими в Бразилия, Аржентина, Пиночет в Чили, Мобуту в Заир, режим на апартейда от Южна Африка, Сухарто в Индонезия, диктаторски режими в Южна Корея и Тайланд, режими от бившия съветски блок, като този на Чаушеску в Румъния и много други).

Голяма част от заемите, отпуснати от Световната банка, са послужили за провеждане на политика в ущърб на стотици милиони граждани. Тя системно е привилегировала дългове за проекти, вредни за населението и за околната среда: големи язовири, нерядко неефикасни (повече от 10 млн. души са били преместени поради такива проекти, поддържани от Световната банка и често пъти лишени от подобаващо обезщетение); добив от мини под открито небе, петролопроводи, селскостопанска политика ”всичко за износ” с цената на загуба на суверенитета, свързан с прехраната; топлофикационни централи (големи консуматорки на тропически гори) и др.

В нарушение на принципите на Версайския договор от 1919 г. заемите, отпуснати от Световната банка на колониални метрополии за експлоатация на природни ресурси от техните колонии, са трансферирани на сметките на страните в момента, когато стават независими. И страни като Мавритания, Габон, Алжир, Конго Киншаса, Замбия, Кения, Нигерия и други наследиха истински дълг за независимостта си с помощта на Световната банка.

След кризата по дълга в началото на 1980 г. по искане на заемодателите Международният валутен фонд се намеси за организиране и подпомагане на връщането на дълга. Той обвърза заемите на страните с много големи дългове с условия, изискващи: подписване на програми за преструктуриране (засягащи основно земеделското производство, насочено към износ); рестриктивен бюджет и драстично намаляване на социалните разходи (здравеопазване, образование, инфраструктури…); премахване на помощите чрез данъчната политика, която нанася удари главно на най-бедните; приватизация (либерализация на икономиката и тотално отваряне на страните за чуждите капитали)…

С други думи, МВФ допълни действията на Световната банка по посока на икономическата колонизация. В действителност както МВФ, така и Световната банка поддържат политика на присвояване на богатствата на страните от Юга в полза на шепа многонационални предприятия, на някои богати личности и на приближени на властта.

Резултатът от тази политика е дълбоката деградация на условията за живот на населението от Юга, по-специално в Африка: броят на африканците, принудени да преживяват с по-малко от 1 долар на ден, се е удвоил между 1981 г. и 2001 г., повече от 200 милиона души страдат от глад и продължителността на живота спада (за 20 страни от Африка тя преминава под чертата от 45 години).

От няколко години насам тези две международни институции правят гръмогласни изявления за анулиране на една част от дълга на най-бедните страни. Но те забравят да уточнят, че това се отнася за малък брой от страните и че облекчението се прави като компенсация на дългогодишни драконовски реформи по линия на преструктурирането. Във връзка с намаляването на дълга, борбата с бедността, спазването на човешките права МВФ и СБ се провалиха по неоспорим начин и щетите, които нанесоха, са огромни.

Никоя институция няма имунитет, ако е замесена в престъпления срещу човечеството, за които не съществува никаква давност. Дошло е време МВФ и СБ да дадат отчет.

OLIVIER LORILLU И DAMIEN MILLET

* * *

СКЪПИ ПАНАМСКИ КАНАЛЕ …

Истински триумф е, че на 22 октомври 1978 г. 75% от жителите на Панама ти казаха „да”. „Да” на модернизацията след 92 години служба, „да” на построяването на нова система от шлюзове с много големи габарити. Когато работата приключи към 2015 г., ти ще можеш да прекарваш между Атлантическия океан и Тихия океан кораби, почти два пъти по-големи от тези, които получаваш днес и дори, както разбрах, и морските самолетоносачи на САЩ!

Панамците казаха „да” на ремонти, които ще струват 5,25 милиарда долара, според твоите собствени оценки.

Ти се погрижи да обясниш преди референдума, че нито един цент няма да се иска от тях: всичко ще бъда “самофинансирано”! Тази сума – фараонска a priori (почиваща на опита, бел. прев.), ще се съгласиш с това, равностойна на една трета от брутния вътрешен продукт на Панама, ще се поеме само от увеличението на таксите ти, които според предвижданията ще бъдат през 2015 г. три пъти по-доходоносни от настоящите!

Разбира се, очаквайки тази манна небесна, ти следва да си предположил, че ще задлъжнееш…малко, тъй като трябва да се плащат напредващите ремонти. А твоите съграждани панамците започват да потреперват, когато им се говори за заеми, тъй като, както виждаш, всеки от тях има понастоящем да връща 3 280 долара, казано на по-разбираем език. Това е два пъти и половина повече от средния дълг на латиноамериканците. Панамците са измежду най-задлъжнелите народи в света. Ето защо, за да ги залъжеш, трябваше да бъдеш твърде убедителен; ти декларира, че ще заемеш само 1,2 милиарда и че ще имаш благодарение на отличната си репутация най-добрите пазарни цени и преди всичко ти се закле, че никога панамската държава, която е все пак единственият ти собственик, няма да има задължението да напълни отново касите ти, ако за нещастие те се изпразнят!

Изглежда обаче, че има в страната ти хора, на които си безразличен и дори които са зле настроени към теб, осмото чудо на света! Тъй като до 1999 г., когато им бе “върнат обратно”, ти живя само в пашкула на САЩ. Ти виждаше само богати вили и чудни паркове и си мислеше, че именно това е твоята страна, “Зоната на Канала”: игрища за голф, басейни и… центрове за подготовка на армията на чичо Сам. И в далечно бъдеще предсказваше една богата Панама с небостъргачи в столицата, „Швейцария на американците”, Панама на туристите, банкерите и увеселителните заведения.

Но погледът ти не отиваше по-далеч: до тези 40% панамци, живеещи под прага на бедността, до тези индийски семейства от Ngobe-Bugle, които преживяват с по-малко от 25 долара месечно в западните планини. А какво да кажем за хората, живеещи в бедните квартали на Panama-City или Colon, твоите непосредствени съседи, които нямат достъп до питейна вода, а за да се поддържа собственото ти ниво, трябва за всеки кораб, който превозваш, да се вземат от природата 208 млн. л питейна вода, която се излива направо в морето.

Може би не си разбрал, че единственият президент на Панама, който поиска да подобри съдбата на тези хора, се казваше Omar Torrijos, баща на настоящия президент…изчезнал мистериозно при самолетна катастрофа, в която ЦРУ не изглежда безучастен…Но преди това той имаше все пак време да получи от американския президент Джими Картър договора за възстановяване на собствеността върху Канала.

Тогава, скъпи канале, нека новият ти живот да бъде в служба на това население, което очаква само едно – печалбите, които натрупваш, да не облагодетелстват едни и същи чуждестранни строителни предприятия (този път, изглежда, ще бъдат китайски и японски) и малцинството от богати хора, които управляват Панама от един век насам.

Ти съобщи за създаване на 3000–5000 работни места благодарение на тези реконструкции, но в твоята страна има най-малко 250 000 безработни; ти представи разширяването като единствено решение за проблемите на Панама, без да се вслушаш в тези, които предлагаха действия с по-малко разходи, като построяването на пристанищна инсталация за транспортиране на контейнери, която може да посреща най-големите кораби: това нямаше да коства повече от 800 милиона долара. Желая твоите такси наистина да се увеличат, тъй като се говори, че тези кораби с големи габарити са само 300 в света, а повечето от танкерите минават през твоя конкурент – Суецкия канал, и значи ще ти бъде доста трудно да увеличиш в достатъчна степен тарифите си.

SERGE VIENNE

* * *

КЮЛЧЕТАТА НА ПИНОЧЕТ

Това са 9620 кг злато под формата на кюлчета, които бяха открити на името на Пиночет в касата на банка HSBC в Хонконг. По настоящия курс това представлява кокетната сума от 190 милиона долара. Това не е първият опит на бившия диктатор: преди две години беше дадена публичност за съществуването на негово име или на името на членове на семейството му на стотици сметки, които възлизат на повече от 27 милиона долара.

Диктаторският режим на Пиночет, поддържан от Съединените щати, беше лаборатория на неолибералната политика. Световната банка, която не може да не е знаела какво е естеството на този режим, е давала солидни заеми на диктатора. Къде са отишли тези суми? Предимно са отивали и бързо са се връщали от Banque du Nord до Banque du Nord, но тръгнали като заеми за чилийското правителство, те се връщат в същата институция като лични авоари на семейство Пиночет или на други висши сановници на режима.

Тези кюлчета, “открити” в Хонконг, трябва изцяло да се възстановят на чилийския народ. Както и всички капитали на диктатора и на неговите близки, намиращи се на четирите края на банковата планета. Необходим е повече отвсякога одит за истинско подробно изследване на чилийския дълг и да се приложи принципът на непоносимия дълг: всеки дълг, договорен от диктаторски режим, необлагодетелствал населението, да не се връща на заемодателите.

JULIE CASTRO

* * *

ДИКТАТУРА НА РАСТЕЖА

Цялата икономическа преса говори за това. Според главния икономист на Международния валутен фонд светът изживява “период на експанзия… най-голямата от началото на 1970 г. насам”. Световният растеж през 2006 г. и 2007 г. трябва да бъде около 5% и дори 7% в развиващите се страни. Големите световни ковчежници дават като пример Китай и Индия, страни, в които делокализациите на предприятията се увеличават, където цената на работната ръка е много ниска, а условията на труд плачевни. Всъщност какво съдържа този растеж?

Икономическият растеж на дадена страна или регион е пряко свързана с провежданата там политика. Теоретически, при еднакви цифри, той може да няма едно и също значение. Би могъл да отразява едно подобряване на условията на живот на населенията, по-специално на най-скромните, които биха могли да вземат участие в икономическата дейност и да дадат възможност за развитие на местни предприятия, които предоставят преди всичко блага и услуги за вътрешния пазар. Но това днес не се случва. Без да спазват какъвто и да е принцип за равенство, те регистрират запориране на световната икономика от големи многонационални предприятия, чийто оборот често надвишава вътрешния брутен продукт на някои страни, дори на цели континенти. Клановете, които са на власт в страните на Юга, намират своята изгода и играят по гайдата на диригенти, луксозно настанени във Вашингтон, Брюксел, Лондон, Париж или Токио. Значи, икономиката на страните от Юга е свързана насилствено със световния пазар и техният износ дърпа растежа.

Без да съдейства за еманципацията на лицата и на страните от Юга, този растеж произтича от тяхната организирана зависимост от неолибералната глобализация. От четвърт век насам заемът бе векторът за това: когато страните от Юга бяха силно поощрявани да задлъжняват през 1960-1970 г. от големите заемодатели (частни банки, богати страни, Световната банка и многостранни институции), провалът на цените на суровините и увеличеният размер на лихвите, определени едностранно от САЩ през 80–те години, тласнаха Третия свят в кризата на дълга. Бе дошъл моментът да се затегне примката… Оттогава повечето от развиващите се страни са принудени да се огънат пред изискванията на Международния валутен фонд за програми за преструктуриране, чийто абсолютен приоритет е да организират и подпомагат обслужването на дълга в интерес на заемодателите. По твърде ловък начин разглеждането на социалните придобивки, повтарящите се атаки срещу мерките за социална справедливост, отстъпването от колективната солидарност или преразпределението на богатствата са представяни от ръководните политици като необходима модернизация и адаптация за неолиберална глобализация, издигната като абсолютна препоръка.

В съществуващата сега икономическа система няма нищо неизменно, напротив, тя е резултат на определен избор, наложен от тези, които се облагодетелстват от нея. Китай и Индия, които бяха толкова хвалени, не са прилагали буквално препоръките на Международния валутен фонд и Световната банка. Официалните обяснения сочат, че бедността (чиито критерии се определят винаги от богатите) леко намалява на световно ниво, а ако се изключат тези две страни, броят на бедните е в пълен растеж! Поддръжниците на икономически растеж на всяка цена гледат да скрият, че той може да се превърне в обедняване. Освен това, планетата не би могла да понася дълго време всички континенти да поддържат такъв постоянен растеж от порядъка на 10% годишно като Китай, с всичките щети за околната среда, човешки и социални, до които той води. Някои специалисти твърдят също, че дори ако китайците имаха и използваха колите средно, колкото западняците, общото петролно производство ще трябва да се насочи към Азия.

Прехваленият от съвременната система главоломен растеж не може да бъде вечен. Той ще бъде безразсъден, ако препоръчва непрекъснато нови желания за консумация, ако замърсява, за да пречиства (например водата) и разрушава, за да построява отново (например Ирак). Цунамито от декември, 2004 г. щеше да бъде позитивно за растежа на Азия, тъй като промишлените зони не бяха засегнати и реконструкцията се оказа дълга и скъпа.

При тези условия сляпото търсене на растежа може само да смаже човешкото същество, но тази икономическа неоспоримост е прикривана, тъй като показва дори само при един модел, неспособността да интегрира сериозно както околната среда, така и социалната област.

Ето защо, този растеж не може и не трябва да бъде абсолютен показател за благополучието на света.

DAMIEN MILLET

* * *

ДЪЛГЪТ ВОДИ ДО УБИЙСТВА И САМОУБИЙСТВА

9000 земеделци в Индия умряха в последните 5 години само в Maharashtra, Andrha, Padesh, Karnataka и Kerala. Притиснати от дълговете си, които не могат да платят, смъртта бе за тях единственият изход.

Как се стигна дотам? След като две трети от земеделските земи не надвишават един хектар, либерализацията на търговията и разрухата на индийската държава, наложени от политиката за преструктуриране, имаха пагубни последици върху селското население. Либерализацията на търговията се изрази в огромен внос на семена и увеличаване на цените на пестицидите и торовете. В този контекст, разходите за земеделската продукция се увеличиха: в момента култивирането на един хектар в Maharashtra струва 11 000 roupies, срещу 5000 преди десет години.

Но неолибералната политика атакува също механизмите за добавки и поддръжка, които държавата предоставяше на селското население. По такъв начин Maharashtra, най-богатата част на страната, сложи край на гарантирането на цените на памука: до 2004 г. държавата гарантираше фиксирани цени. Бе подкопана защитата от държавата и индийският памук бе поставен в положение да се състезава с американския памук, получаващ субсидии и с 40% по-ниска цена.

Кой ще помогне? Само 12% от банковите заеми облагодетелстват земеделците, въпреки че те представляват две трети от активното население. Притиснати, от една страна, от по-високите производствени разходи и спадане на доходите, от друга страна, от слабия достъп до банковите заеми, селяните нямат друг избор освен да се обърнат към лихвари, които искат безбожни лихвени проценти и ги поставят след няколко месеца в безизходица. И по ирония, тези заемодатели работят в тясно сътрудничество със същите продавачи на семена и пестициди: тези, които предоставят, са тези, които генерират нуждата от заем. И често пъти, поглъщайки пестицидите, които отчасти са причина за тяхното обедняване, индийските селяни слагат край на живота си…

Връщане назад

Индийската земеделска политика обаче е имала дълго време за приоритет независимостта по прехраната: на това основание задоволяването с храни и вътрешното снабдяване са били решаващи.

През 1994 г. Индия влиза в мрачния кръг, присъединявайки се към Уругвайския цикъл, предтеча на Международната търговска организация. Още оттогава тя постепенно прилага мерки за търговска либерализация: отваряне за вноса и елиминиране на субвенциите (целева субсидия при определени условия) при износа са осите, върху които се концентрират мерките.

По-общо казано, това е истински неолиберален завой, извършен от Индия през 90-те години. Въпреки че дотогава тя запазва една относителна независимост по отношение на международните финансови институции, постепенно тя лансира макроикономическа политика, съобразена с програмите за преструктуриране: откровено съкращаване на публичните бюджети; намаляване, а след това премахване на субвенциите за продуктите от първа необходимост и неустойчивите сектори (като земеделие); приватизация; улесняване на движението на капитали и др. Резултатът от тази икономическа политика и мерките за търговска либерализация, подтикнати от влизането на Индия в Международната търговска организация, се оказват катастрофални за 65% от индийците, които преживяват от земеделие.

Необходима промяна

Незабавното и безусловно скъсване във всички области с неолибералната политика в Индия е необходимост. Индия трябва да възвърне своя суверенитет, по-специално суверенитета по прехраната.

Основните човешки права на индийските селяни са приоритет пред изискванията на смъртоносната търговска либерализация. За да се извърши тази радикална и логична промяна и целта да е удовлетворяване на човешките нужди при опазване на околната среда и в духа на социалната справедливост, не липсват средства: с почти 7% растеж през 2004 – 2005 г. и разполагайки със значителни курсови резерви, конюнктурата е напълно благоприятна за промяна в раздаването на картите. Глобализацията и нейното настоящо съдържание не са непреодолима препятствие.

JULIE CASTRO

* * *

ДЕМОКРАЦИЯТА Е В ОПАСНОСТ

Имайки за цел спечелване на изборите, през април т.г. унгарският министър-председател Ференц Дюрчани, член на Социалистическата партия, съзнателно е укрил от общественото мнение неолибералните мерки и намаляването на социалните придобивки, които е бил готов да направи веднага след изборите. През септември той непоколебимо заяви, че кампанията и дейността му са били изградени върху лъжата: “Лъжем сутрин, лъжем вечер”. Смущаващият спектакъл, на който присъстваме, ни кара да мислим, че демокрацията в Унгария и другаде действително е в опасност.

След няколко шумни нощни протеста и една манифестация от 20 000 души, медиите наблегнаха на факта, че тези манифестации са били дирижирани от десни и крайно десни партии, дори от хулигани. Министър-председателят не се поколеба да заяви, че ще възстанови реда с помощта на всички средства.

Крайното послание е: изборът е между една “демокрация”, основаваща се, от една страна, на лъжата и от друга страна на насилието и хаоса.

При демокрацията избраните ръководители имат една- единствена задача – да прилагат желаната от народа политика. Разочарованието и гневът на унгарския народ, който се противопостави гласно на предварително обмислените насоки от една недостойна власт, са законни. Кои висши ръководители от страни, наречени “демократични”, са реагирали енергично? Кой е заплашил да санкционира Унгария, докато Дюрчани е на власт, както това бе направено през 2000 г. срещу Йорг Хайдер в Австрия? Дали Дюрчани не е аномалия за съжаление, нещо като черната овца на демокрацията? Това поставя въпроса за случилото се другаде. Но въпросните икономически мерки на планетата са широко генерализирани, наложени от 25 години от Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация (от 1995 г.), САЩ, Европейския съюз и още много други действащи лица. Тези мерки за либерализация, масивна приватизация, драстично намаляване на социалните бюджети и на субвенциите за основните продукти, на уволнения в публичния сектор, на преразглеждане на социалната защита, на въвеждане на данъчна политика в защита на доходите на капитала и задълбочаваща неравенството пречат за гарантиране на основните човешки права и облагодетелстват едно богато малцинство. Дали и други ръководители са лъгали така, за да могат да ги приложат?
Във Франция Жак Ширак бе избран през 1995 г. с темата за поляризацията в обществото, но дошъл един път на власт, той провежда радикално противоположна политика: не бихме ли могли да забележим една смущаваща прилика ? Би могло да се предположи, че много други страни са претърпели такива действия без веднага да бъдат разкрити цинизмът, лицемерието и нечестността на въпросните ръководители. За в бъдеще ще е ясно, че двигателите на неолибералната глобализация не се спират пред никакво средство, за да постигнат целите си, поставяйки в опасност една не много представителна демокрация. Това, което става в Унгария, не ни ли засяга пряко? Един елемент на отговора се намира в поддръжката, получена от Дюрчани, от страна на една от твърде мощните сили: финансовите пазари. Според агенция Франс Прес “несигурността по отношение на капацитета на унгарския министър-председател социалист да реализира своя план за икономическо възстановяване се отрази на курсовете на Борсата в Будапеща и предизвика отслабване на националната валута”.

Агенциите Fitch и Мoody’s “цитират опасността, че реформите могат да спрат или да се разводнят”, както краят на безплатното здравеопазване, решено няколко дни по-рано. Междувпрочем, глобалните финансисти гласуват за Дюрчани и погазват демократичните принципи. Изразът “диктатура на финансовите пазари” никога не е звучал така вярно. Да се събудим. Какъв друг избор има освен да се иска оставката на унгарския министър – председател и на всички тези, които са използвали такива хитрости, за да налагат такава политика ? Какъв друг избор има, освен да се иска окончателното изоставяне на политиката за преструктуриране, наложени от Международния валутен фонд и Световната банка, която бедното население понася като бичуване. Какъв друг избор има, освен да се отпратят поддръжниците на една логика на неолиберална политика, която ограбва на планетата, в разрез на демократичните принципи.

DAMIEN MILLET

* * *

ПРЕСМЯТАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО

* * *

Боливия се хвърли съвсем уместно към възстановяване на собствеността си върху природните богатства на страната. Първите споразумения с многонационалните фирми (Total, Vintage, Repsol, Petrobras) бяха подписани. Те предвиждат, че тези предприятия ще предават цялата си продукция на боливийското държавно предприятие, което се натоварва да я комерсиализира и ще им плаща стойността на между 18% и 50% от извлечени количества. Това е обратно на предишното разпределение, когато многонационалните компании вземаха 82% от произведените блага. Според президента Eво Moралес това ще увеличи 4 пъти държавните приходи във връзка с газта в полза на боливийския народ.

* * *

1118 милиарда долара са годишните разходи за въоръжаване според Международния институт за проучване на мира в Стокхолм (Sipri). За десет години увеличението е 34%. САЩ се целят към лъвския пай от този особено доходоносен и непрозрачен пазар: 63% от продажбите на оръжие в света, 48% от световните военни разходи. В замяна, що се отнася до помощта за развитие, сравнена с брутния вътрешен продукт, САЩ са по-скоро между лошите ученици…Изненадващо е, нали? Вие чакате новини от най-богатите? Ето ги! Според доклада от 2006 г. на Scorpio Partnership с 1319 милиарда долара швейцарската банка UBS е на първо място по отношение на управлението на активи на лица, притежаващи най-малко половин милион ликвидни долари. Следвана е от американската Citigroup (1310 милиарда) и Merril Lynch (1100 милиарда).

* * *

Един nabab по дефиниция е лице с имущество над 30 милиона долара. На тази малка планета с толкова ограничени ресурси броят им е 85 400, от които 1623 са африканци. Натрупаните им активи възлизат на 11 000 милиарда долара. Това представлява 4 пъти външния заем на всички развиващи се страни. И означава, че с извънреден данък от 25% върху това имущество на страните от Юга може да се предостави сума, близа до външния им дълг.

Числата, през погледа на КАДТС

Празнотите в човешкото развитие (по Доклада на PNUD 2003)

Брой на лицата, страдащи от глад в развиващите се страни: 799 милиона;
Брой на децата, подлежащи да започнат основното си образование, но непосещаващи училище: 115 милиона (при общо 680 милион), от които 3/5 са момичета;
Брой на възрастни неграмотни лица в света: 876 милиона, от които 2/3 са жени;
Брой на деца, умиращи всеки ден от леснолечими болести: 30 000;
Брой на жени, умиращи всяка година от усложнения при бременност: 500 000;
Брой на лица, заразени от вируса на СПИН: 42 милиона, от които 70% в Субсахарска Африка;
Очакване за живот в Ботствана: 65 години в 2000 г.; 31 години в 2005 г.
Очакване за живот в Зимбабве: 53 години в 2000 г., 27 години в 2005 г.
Брой на годишните смъртни случаи от малария: 1 милион, от които 900 000 в Африка;
Брой на годишните смъртни случаи от туберкулоза: 2 милиона;
Брой на годишните смъртни случаи на деца под 5-годишна възраст от малария: 700 000;
Брой на лица, нямащи достъп до стопанисвани водоизточници: 1,1 милиард;
Брой на лица, лишени от здравни инфраструктури: 2,4 милиарда;
Брой на годишни смъртни случаи от диарии: 2,2 милиона

Богатите стават все по-богати
Брой на милиардерите в долари през 2005 г.: 793;
Имуществото им: 2 600 милиарда долара;

През 2002 г. седемте най-големи лични богатства в света заедно възлизаха на повече от брутния вътрешен продукт на 49-те най-слабо развити страни, където живеят 650 милиона души.

ДЪЛГЪТ ПРЕЗ 2005 ГОДИНА В ЦИФРИ

Третият свят в глобализацията