На 19 години, от Шумен. Завършила през 2006 година с пълно отличие Гимназия с преподаване на чужди езици „Н. Вапцаров“ в родния си град. Владее английски и немски. През април 2005 г. се класира на 15-о място на националния кръг на олимпиадата по философия в Пловдив. През октомври същата година участва в Националната сесия на младежкия Eвропейски парламент в София, където отборът им представя резолюция по проблема за тероризма в медиите и печели трето място за най-добре аргументирана позиция. В момента е студентка в І курс, специалност „Журналистика“ във Факултета по журналистика и масови комуникации при СУ „Св. Кл. Охридски“.
– Какво е това? – попита Артър?
– Нарича се „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Може да ти даде всички отговори на всякакви въпроси.
Когато пише книгата си „Пътеводител на галактическия стопаджия“ през 70-те години на ХХ век, Дъглас Адамс едва ли предполага до каква степен ще се развие обществото, което днес дефинираме като информационно. Развитието на софтуера, телекомуникациите и глобалната мрежа – Интернет, е основна движеща сила в живота на „постмодерния“ човек. Неговият образ все повече заприличва на сложна плетеница от нули и единици, в която душата търси своето място.
Годината е 1945. Ванивър Буш, съветник на Хари Труман, създава „Меликс“ – система за мрежово разпространение на информация. Тя функционира на принципа на човешкия мозък, подобно на мисълта, която по асоциативен път се разклонява в различна посока при получаване на външен импулс. С течение на времето тази система прераства в огромно свободно поле за обем на данни, наричано световна мрежа. Така бързият достъп до информация става изключително нужен и ценен в наричаната от някои епоха на достъпа „или епоха на случването“. В своята книга „Краят на философията и задачите на мисленето“ Мартин Хайдегер предвижда, че философията, като предполагаща задълбочено мислене и анализ, ще бъде изчистена от моментното предаване на факти и събития в динамично променящия се и движещ се с бясна скорост свят.
Единиците и нулите, с които записваме този свят, могат да бъдат печеливша комбинация, що се отнася до силата, която добрата информираност предоставя на човек да се справя по-добре с предизвикателствата на живота. От друга страна обаче, съществува способността да започнем да „рисуваме“ душата с тези два знака, а тя е прекрасна именно защото е многоцветна.
В културата на информационното общество откриваме тенденцията за превръщане на живота в игра и на играта в живот; на вещта в природа и на природата във вещ. Т.е. все повече се размиват границите между естествено и „изкуствено направено“. „Глобалните“ герои – са хората-машини – Батман, например. Подражавайки им, децата развиват стремеж към „свръхземното“, „свръхчовешкото“, а пропускат възможността да изявят и изразят естествената своя индивидуална същност. Старите ценностни модели се превръщат от вертикала в хоризонтала, където едни до други са поставени книгата и еротичното списание, класическата музика и чалгата. Ниското и високото лежат на една плоскост и това е плоскостта на плурализма, неоезичеството, глобализацията, където човешката душа лесно губи себе си като изразител на съкровеното, човешкото. Процесът на унифициране на хората в мрежата от информация, където те са просто „даващи“ и „получаващи“, или изцяло анонимни – сбор от нули и единици, води до желанието за търсене и намиране, обосноваване на себе си. Уолтър Липман казва, че „Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно“, а уникалната човешка мисъл и идея са главното, което го прави различен.
Все пак информационните системи и технологии са неотменна част от ежедневието на модерния човек – той трябва да впише себе си между редиците от нули и единици, за да живее добре и да има своите реални шансове за просперитет в обществото. Иначе душата – съкровищницата на чувства, желания, копнежи, би останала заключена, сама, неразбрана и тъжна.
Защото човекът е щастлив, когато е намерил своето място сред другите, когато живее не само за себе си, но и за останалите. В този смисъл душата може да бъде разглеждана като самостойност, а винаги „сред“ и в постоянна зависимост с другите.
Тук се появява основното противоречие в корелацията човек – информационно общество. От една страна, е необходимостта от вписване в общата картина, пълноценен живот и душевен комфорт, а от друга – загубване на истинността, на реалността на човешките взаимоотношения, осъществявани в е – реалността.
Изследвания сочат, че вече 650 млн. души са on line и броят им продължава да расте. За съжаление и тяхната склонност към асоциативност и развиване на тежки депресивни състояния. Човешката душа притежава свойството на търсене на съпреживяване на личните вълнения, стремления, падения. В пъзела от единици и нули тя получава само фалшиво задоволяване на тази своя потребност, а оттам идва и постоянната неудовлетвореност. В разказа на Йордан Йовков „По жицата“ може да се открие именно примерът за постигнатото общуване между човешките същества, и то е в отдаването на част от себе си на другия (надеждата, която дава Моканина на Гунчо) и приобщаването, получаването (новите очи на Моканина за света, вече усетил, преживял болката на пътника). В Интернет не можем да открием такова докосване на човешките души, често следват разочарования от несъответствието между въобразената представа за човека с интересния прякор и действителния му образ.
Е-действителността от нули и единици предлага доста грозните картини на детска порнография, крадене на самоличност, пиратство, хиляди реклами. При такова постоянно обграждане с грозното постепенно се притъпява социалната чувствителност на хората и се поражда апатия. Душата губи способността си да се радва на красивото, да се въодушевява от малките, но най-стойностни и прекрасни неща в живота… като красотата на залеза, която е винаги неповторима.
Независимо от негативите, които може да носи със себе си, развитието и модернизацията на информационното общество трябва да бъдат приоритет при изготвяне на управленската политика, защото в него се съдържа бъдещето. Има много случаи, в които технологиите подобряват качеството на живот на хората и спомагат за положителното развитие на човечеството като цяло. При извършването на транзакции, търгуване с ценни книжа по електронен път, се гарантира по-голяма отчетност, прозрачност, антикоординационност, тъй като плащанията стават явни. Общият пазар и общото комуникационно пространство подобряват конкуренцията, икономическата ефективност и увеличаване на броя на работните места. При електронното правителство гражданите са значително по-улеснени, както и при плащанията по електронен път. Образованието и здравеопазването също са сфери, в които по-голямата информираност е от изключително голямо значение. След приемането на закони, които да регламентират дейности като банкиране, плащане чрез Интернет, електронния подпис, ще се създадат условия, които да отговарят на забързания живот на хората. Лисабонската стратегия от 2000 г. също посочва икономиката, базирана на знанието, като приоритет. А знанието се придобива чрез повече информация. Ерни Ликанен – бивш еврокомисар по предприятията и информационното общество казва: „Силната воля за развиване на информационното общество ще подобри социалната и културната среда в страните, кандидат-членки и ще заздрави процеса на икономическа интеграция.
В тази посока трябва да вървим, за да се чувстваме пълноценни граждани… Такава е и политиката, провеждана от правителството ни, за да бъдем истински европейци, които отговорно да посрещнат предизвикателствата на новия ден – уверена, че имат силата да се справят с тях. А за да намери човешката душа мястото си сред нулите и единиците и за да не се превърне самата тя в сума от тези числа… просто не бива да спираме да търсим себе си, да оцветяваме информацията в багрите на личното си възприятие, да пишем уникалните си ноти и те да са в съзвучие с тези на останалите хора. Основната ценностна триада на БСП – свобода, справедливост, солидарност, оказва посоката на верния пък към композирането на всеобщата мелодия на човечеството… завладяваща и нулите, и единиците… и душите на хората!
