В средата на ноември официално бе признато от международните финансово-икономически институции, че САЩ, ЕС и Япония се намират в рецесия – изпълнено е техническото изискване, според което рецесия има, когато БВП е намалявал през две поредни тримесечия. Всъщност рецесията бе започнала доста по-отдавна, като повратната точка бе крахът на Уолстрийт, започнал в средата на септември. Най-важното в случая е, че поради мощния процес на съвременната глобализация кризата, започнала от САЩ, почти светкавично се глобализира. Наред със САЩ, Великобритания, Франция, Германия и цялата Еврозона кризата порази Източна Европа, Русия, Югоизточна Азия и Латинска Америка. И поради дълбоката обвързаност в глобализирания свят на финансовата система с реалната икономика глобалната криза бързо се прехвърли в реалния сектор. Най-красноречивият пример в това отношение е надвисналият банкрут над американската автомобилна индустрия. Гигантите „Дженерал мотърс”, „Форд” и „Крайслер” търпят милиардни загуби, съкращават производството и работната ръка и се оказват с празни каси. Според една от хипотезите в Детройт, ако американската държава не хвърли „спасителен пояс” с инжектирането на 25 млрд. долара, а може би и много повече, „Дженерал мотърс” може да банкрутира преди края на текущата година.
Не е тайна, че автомобилостроенето в САЩ, както и в повечето индустриални държави, е гръбнакът на обработващата промишленост, а и на цялата индустрия и икономика. Затова не подлежи на съмнение, че екипът на новоизбрания президент Барак Обама и доминираният от неговите съпартийци Конгрес ще направи всичко възможно за спасяване на „китовете” на американското автомобилостроене. Наред с това рецесията вече осезаемо засегна строителството, недвижимата собственост, електрониката, металургията и тежкото машиностроене, веригите супермаркети и туризма както в Америка, така и в световен мащаб. Над англосаксонския модел на безпределно свободно предприемачество и неконтролиран свободен пазар надвисна огромна въпросителна. Отново на мода излязоха идеите и практиките на големия британски икономист-реформатор Джон Мейнард Кейнс за активната и мащабна намеса на държавата, при положение че свободният пазар се оказа неспособна на адекватна саморегулация система.
От друга страна, мнозинството гуру в областта на икономиката е единодушно, че съвременният капитализъм, особено във финансовата сфера, е необходимо да бъде дълбоко реформиран. И също така, че в глобализираната икономика е нужно да бъдат разработени механизми за глобална регулация на финансите и икономиката, за да бъдат по-ефективно овладявани неизбежните при капитализма бъдещи пристъпи на редуващи се периоди на бум и кризи. На свой ред френският президент Никола Саркози – определено десен държавник, призова днешния спекулативен капитализъм да бъде заместен с „продуктивен капитализъм”.
Няма спор, че ерата на рейгънизма-татчъризма в икономиката, господствала в продължение на трийсетина години, с нейната мантра за безспирна приватизация и дерегулация, приключи с фиаско. И тъй като махалото бе отишло прекалено вдясно, сега по естествените закони на социално-икономическата физика махалото трябва да отиде наляво. А това предпоставя завръщането на държавата като основен икономически играч, изграждането на система за национална и глобална регулация на пазарите, изработването на защитна социална мрежа и управление на центристки и лявоцентристки правителства. Правителства, готови да прилагат национални програми за мащабно строителство в областта на инфраструктурата за преодоляване на сегашната криза. Дори в такава дясноконсервативна страна като Америка кризата помогна за избора на либерален (в американския смисъл на думата) президент – Барак Обама, от когото се очаква да извърши радикална промяна в икономиката, вътрешната и външната политика на САЩ. Някои мастити американски анализатори дори прогнозират, че младият президент ще тръгне по стъпките на големия американски реформатор Франклин Делано Рузвелт, с неговия „Нов курс” и грандиозно строителство по време на голямата депресия през 30-те години на миналия век.
Глобализацията се оказа по-скоро вредна, отколкото полезна при разпространението на сегашната световна рецесия. Отворените пазари и свободното движение на капиталите не само не помогнаха за смекчаване на кризисните проценти, но обратно, съдействаха за пандемичното разпространение на иманентните дефекти на световния капитализъм. Това особено ярко се прояви в Източна Европа и Русия. Според някои оценки при сегашната криза, която буквално срути московските борси, руските олигарси са загубили около 200-250 милиарда долара. Възниква хипотезата, че при това разоряване на мнозина от олигарсите, руската държава може да си върне значителна част от собствеността, заграбена от новите мултимилиардери през 90-те години на миналия век.
В Източна Европа, Унгария, Полша и Украйна спешно се принудиха да договарят огромни заеми от МВФ, за да спасяват финансите и реалната си икономика от пораженията на глобалната рецесия. Общо взето, повечето страни с развиващи се пазари, които не разполагат със значителни финансови буфери, ще бъдат сериозно засегнати от глобалната криза. Защото глобализираната икономика напомня законите на „скачените съдове”, при което кризисните процеси задължително ще избият в една или друга област.
Бодряческите оценки през септември и октомври на мнозинството наши експерти, че имаме солидна консервативна банкова система и не сме много зависими от външния свят, естествено не се оправдаха. Глобалната рецесия рикошира върху реалния сектор на българската икономика и засега е невъзможно да се направи прогноза колко дълбоко страната ни ще бъде поразена. Това ще зависи от няколко важни фактора: колко голяма и продължителна ще бъде глобалната криза, как ще се развие външното финансиране и колко ще се задълбочат търговският дефицит и пасивът по текущата сметка. Отрицателните последици ще бъдат чувствително повишаване на безработицата и неизбежно орязване на редица социални програми. Между другото, ООН прогнозира догодина 210 млн. безработни в световен мащаб и развитие на кризата през цялата 2009 година. На този фон единственият „благоприятен” фактор е, че рецесията започва да протича не в условията на инфлация, а на обратното – дефлация, спад на средните пазарни цени. Това позволява на правителствата смело да стимулират икономиката със свежи пари и финансови инжекции. Разбира се, дефлацията, ако се задълбочи, води до опасна низходяща спирала на стопанството.
Особен случай при сегашната глобална рецесия представлява Китай с неговия 3,3 трилиона БВП, наричан още „съвременната работилница на света”. Без съмнение Китай е дълбоко интегриран в съвременната глобална икономика и от него зависят както процесите на развитие на кризата, така и възможният изход от нея. Така или иначе, след години на феноменален прираст на БВП от над 10% годишно, в резултат на световната рецесия тази година прирастът се очаква да бъде около 9%, а догодина около 8%. И това са относително оптимистичните прогнози. Проблемите идват от намаляване на китайския износ в резултат на свиване на световните пазари, на първо място в САЩ, и от редуцирането на прилива на чужди инвестиции. От друга страна, Китай се нуждае от прираст не по-малък от 8% годишно, за да може да поеме прииждащата от селата към индустриалните градове работна ръка. В тези условия Пекин задейства пакет от стимули за икономиката си от 586 млрд. долара, като според някои наблюдатели за пръв път китайското ръководство основателно смята да стимулира растежа на вътрешното потребление – една неразорана досега нива. Интересното в случая е друго. В резултат едновременно на глобализацията и на сегашната криза, в САЩ се надигат тревожни гласове, че Китай, който е най-големият кредитор на Америка, може да спечели командни позиции в най-чувствителни сектори на американската икономика, включително свързани с високите технологии и отбранителната промишленост.
В контекста на тези драматични събития глобализацията днес може да бъде видяна по два начина. Първо, това е свободното и безпрепятствено движение през националните граници на капитали, стоки, услуги, информация, идеи, модели на поведение и хора. Второ, сегашната глобализация е начин и форма на разпространение в световен мащаб на пазарния капитализъм и на либералната демокрация по западен образец. Очевидно, сегашната глобална финансова криза и стопанска рецесия ще предизвикат сериозно преосмисляне на зависимостта на Европа, Азия и Латинска Америка от кризисните пристъпи на финансовия капитализъм на САЩ.
По принцип глобализацията започва още с настъплението на колониализма през ХVІІІ и ХІХ век и обхваща целия исторически период до началото на Първата световна война. От 20-те до 50-те години на миналия век настъпва пауза – временно избуяване и укрепване на антиглобализационните тенденции в лицето на национализма, протекционизма и националистично ориентираните диктатури в Италия, Испания, Германия, редица държави в Източна Европа и особено в бившия Съветски съюз. Бившият СССР бе заложил върху форсираното изграждане на собствена, независима икономическа база с помощта на политическата и социално-икономическата принуда. От 90-те години насам, обаче, се наблюдава нов мощен тласък на глобализацията както поради настъпилите радикални промени в Китай, Русия и Източна Европа, така и в още по-голяма степен в резултат на информационната революция, свързана най-вече с появата на Интернет. Иначе, има достатъчно основания да се смята, че глобализацията на нашето време е обективно обусловен икономически и геополитически процес, който пред очите на всички ни преобръща днешния свят. Да започнем с това, че този мощен и експанзиращ процес променя из основи икономиката, бизнеса и начина на живот на 6,5-милиардното население на Земята. И докато в предишни времена глобализацията беше предимно планетарен конвейер, при който Западът изнасяше капитали, идеи и иновации за „сглобяване” от евтината работна ръка на развиващия се свят, когато глобализацията беше необуздан стремеж за износ на производства с цел ниски издръжки и високи печалби, през последните десетина години този процес придоби нов облик. Вече става дума за възникване на многоцентров, взаимосвързан свят, в който новите полюси на мощно развитие са преди всичко Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и Мексико – свят, в който се наблюдава многопосочен поток на капитали и иновации. Могат да се обособят две извънредно важни промени. От една страна, според прогнозите на меродавния Бруклинз институт до 2020 г. един милиард души ще се измъкнат от тресавището на бедността, за да се влеят в това, което американците наричат нова средна класа. От друга страна, очакванията са, че 2/3 от нарастването на брутния стопански продукт в света през 2008 г. ще дойде от страните с възникващи и развиващи се пазари, чиито темпове на растеж ще бъдат 6,7% годишно срещу само 1,3% на САЩ, Япония и държавите от Еврозоната. С други думи, днешната глобализация се превръща от еднопосочна в двупосочна улица, като осезаемо се засилва трафикът от Третия към Първия свят.
Днес Китай има положително търговско салдо в размер на над 254 млрд. долара годишно, като по този показател отстъпва с малко само на Германия (германското търговско салдо се очаква да бъде около 280 млрд. долара). За да стане по-ясна световната роля на Китай, развиващ се години наред с над 10% годишен прираст, да отбележим, че през 2012 г. азиатският гигант ще усвоява 55% от желязната руда, 32% от никела и 42% от алуминия от световната консумация на тези метали. Другият азиатски гигант – Индия, чийто икономически прираст напоследък е около 8% годишно, вече не е само един от световните центрове на софтуерната индустрия, а и агресивен играч в сливането и поглъщането на чужди компании. Не може да не предизвиква изненада фактът, че индийската автомобилна корпорация „Тата мотърс” купува емблематичните британски марки „Ягуар” и „Ленд роувър”, а „Ведана рисорсийз” протяга ръце към американската медодобивна корпорация „Азерко”. Може би най-показателният пример за днешния поврат в движението на чуждия капитал е покупката преди две години от бразилския концерн „Компаниа Вале до Рио Доче” (CVRD) – втората по големина минна компания в света, на канадската „Инко” – образцова канадска компания със световен обхват за добив на никел и кобалт. А бразилската енергийна компания „Петробас”, която избави Бразилия от тежката й зависимост от чуждите вносители на петрол, днес надминава по производството си такива играчи от „тежка категория” на нефтения пазар като „Бритиш петролиъм”, „Шел” и „Тотал”.
За да обобщим картината за променящото се движение на капиталите в условията на глобализма, ще приведем някои данни, според които директните инвестиции зад граница на страните с развиващи се пазари през 2006 г. са били 193 млрд. долара, незначително отстъпвайки на водещия износител на капитали – САЩ, с капиталовложения в чужбина в размер на 216,6 млрд. долара за същата година.
Няма спор, че феноменалната динамика на страните с възникващи и развиващи се пазари до настъпването на глобалната рецесия само отчасти се дължи на резкия скок в глобален мащаб на цените на петрола, природния газ, другите суровини, металите, минералите и полезните изкопаеми. В резултат на това в новите икономически сили се натрупва значителен положителен външноикономически баланс. Русия, например, основен износител на горива и метали, през тази година се очакваше да има положително търговско салдо от 158 млрд. долара. Естествено е, довчерашните главни реципиенти на американски и друг западен капитал да оползотворяват този внушителен ресурс, като станат съакционери, да кажем, на „Бритиш петролиум”, „Тотал” или защо не на „Морган Стенли”, ако той не фалира при сегашната криза на Уолстрийт. Вторият фактор, който стимулира обратния на традиционния поток на капитали, са значително по-високите от тези на Запада икономически темпове в Китай, Русия (досега около 8 на сто годишно), Индия, Индонезия, Бразилия, Мексико и по-малките държави от Югоизточна Азия и Близкия изток. Третият фактор обаче е свързан с новите възможности, които глобализацията открива за иновациите и високотехнологичните открития и нововъведения в развиващия се свят, с неговия нов потенциал от талантливи откриватели и високообразовани специалисти.
Не бива да се остава с впечатлението, че в преобърнатия от глобализацията свят печеливши са предимно новите икономически сили. Погрешно е впечатлението, че при днешното двупосочно движение на капиталите (по-точно многопосочно движение), Изтокът и Югът едва ли не превземат Запада. Нищо подобно! Първо, макар в най-новото време бързо да нарастват сливанията и придобиванията на компании или дялове от тях от страна на държавите с възникващи и развиващи се пазари, те възлизат годишно на 218 млрд. долара. Същият показател за Запада вече е 991 млрд. долара. Второ, макар новите икономики постепенно да завладяват пространства и дялове от световния обем на машиностроенето, електронната и информационна индустрия, то САЩ, Япония и Западна Европа още дълго ще държат решаващите позиции в тези критично важни области. Трето, износът на производства, т.нар. аутсорсинг, от Запада към Изтока и Юга, несъмнено ще продължи в обозримо бъдеще. Но в условията на сегашната криза, ударила най-силно Запада, е възможно Китай да използва ресурса си и да навлезе пряко в големия бизнес на западните държави, с техните отслабени позиции.
Във водещите западни държави глобализацията породи появата на нов социален феномен с глобално значение – формиралата се „суперкласа”. Днес само 14 финансови гиганта (само от 5 държави) контролират 95 на сто от цялостната дейност на глобалните финансови пазари. На върха на тази нова върхушка естествено стоят представители на САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Швейцария, но никой от Азия, дори от Япония. И още нещо, свързано с богатството в глобализирания свят – днес най-богатите 10% контролират 85 на сто от цялото богатство на планетата.
За да няма недоразумения относно могъщата „суперкласа” – така, както се представя от американските издания, нека отбележим, че в този нов глобален елит, по-могъщ от всеки друг елит в историята, се включват лидерите на САЩ, Германия, Китай и Русия, президентът на Европейската централна банка Жан Клод Трише, председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, иранският върховен лидер аятолах Хаменей, папа Бенедикт ХVІ, министърът на петрола на Саудитска Арабия Ал Наими. Разбира се, в компанията влизат Бил Гейтс, собственик на могъщата „Майкрософт”, съоснователите на „Гугъл” Сергей Брин и Лари Пейдж, руският олигарх Роман Абрамович, индийският индустриалец Ратан Тата и китайският милиардер Янг Хуян. За подслаждаща гарнитура американските коментатори прибавят имената на няколко световноизвестни кино и попзвезди. Интересно защо се пропуска името на гениалния борсов играч Джордж Сорос (спечелил 2,9 млрд. долара през миналата година). Може би защото този феноменален финансист открито отрича теорията за вездесъщата „невидима ръка” на пазара и сега отново призовава за държавна намеса при регулирането на финансите и икономиката. Най-шокиращото, обаче, е другаде, а именно, че в условията на глобализация стана възможно 50-те топкомпании в света да контролират 50 трилиона долара (просто за сравнение – БВП на Америка е „само” 14 трилиона долара). Впрочем, за последната година американските борси загубиха над 8 трилиона долара от стойността си.
Нека сега погледнем обратната страна на медала на глобализиращия се днешен свят. Така както от богатата класа се роди световна „суперкласа”, така както се формира нова „средна класа” в Китай, Индия, Индонезия, а в по-слаба степен и в Русия и източноевропейските държави, страни, завършили прехода си под въздействието и на глобализацията, така в същото време се разтваря социалната ножица в Америка и в Западна Европа (да не говорим за Източна Европа).
През периода от 1976 година насам, т.е. за повече от три десетилетия, средната заплата на 90-те процента от американските работници е нараснала само с мизерните 2,3%. Доходът на висококвалифицираните „сини якички”, обаче, се е повишил с 57% – очевидно сериозно разслоение сред работническата класа, като горните й слоеве имат петкратно по-големи доходи от средно и нискоквалифицираните. Наред с това, в резултат на износа на производства в чужбина (в страните с ниски издръжки на работната ръка), както и на натиска на евтиния внос от страните с развиващи се пазари, в индустрията на САЩ всяка година се закриват 4 милиона работни места. Наистина, в сферата на услугите се откриват нови и нови работни места (около 17 милиона годишно) благодарение на което безработицата в САЩ доскоро се задържаше почти на едно и също приемливо равнище. С настъпване на актуалната рецесия обаче безработицата в Америка скочи над 6,1%, с тенденция към по-нататъшно нарастване според последните прогнозни данни безработицата е около 6,6%. Но американските работници, преминаващи от промишлеността в услугите, трябва да се задоволяват с чувствително по-ниско заплащане на новите си работни места.
Като последица от глобализацията се наблюдават три съществени феномена: появата на класа от свръхбогаташи, фактическо намаляване на реалните доходи практически почти на всички работници (минимално увеличение на заплатите, което не компенсира инфлацията) и постепенно, но неотклонно свиване на броя на работниците в цялостната промишленост на Запада.
През последната година в света се разрази криза с продоволствието, което предизвика двуцифрена инфлация в цените на основните хранителни стоки – от ориза и пшеницата до месото и месните продукти. Предизвиква и сериозни вълнения в няколко от развиващите се страни. Избухнаха бунтове във Филипините, Египет, Хаити и другаде. И това, въпреки глобализацията, а може би и благодарение на нея! Избухналата хранителна криза, която естествено засегна най-сериозно бедните страни, особено африканските държави, е резултат от нарушаване на равновесието на глобалния пазар, като търсенето надхвърли предлагането. И като резултат – чувствително повишаване на цените на хранителните продукти. Цената на ориза, която е основната храна в Азия, скочи само за два месеца със 75 на сто, а цената на пшеницата – базисна култура за западния свят, се повиши за година със 120%.
Тук изиграха роля редица фактори – рекордно високите цени на петрола, слабата реколта в страни-износителки като Украйна, Аржентина и Австралия, повишеното търсене от нововъзникващата средна класа в страните с развиващи се пазари, пренасочването на част от царевицата и соята за производство на етанолово гориво, както и все още нарастващото население на Земята. Но именно в условията на глобалния свят спекулиращите агенти – в случая хедж-фондовете и играчите на стоковите борси, изкупуват хранителните суровини, задържат ги в складовете си, за да ги продават след време на спекулативно високи цени. Парадоксално, а може би не чак дотам, но международните финансови институции и правителствените регулатори не правят почти нищо, за да пресекат спекулативните печалби, водещи до бедствия в бедните страни-вносителки на хранителни продукти.
Друго ново явление, свързано с глобализацията, се популяризира във връзка с астрономическия скок на цените на петрола, които достигнаха 150 долара за барел, за да спаднат до около 50 долара. Само за сравнение да напомним, че когато през 70-те години на миналия век се разпали петролна криза, цената на петрола скочи едва до 11 долара за барел. И това тогава изглеждаше застрашително за икономиката и за водачите на моторни превозни средства. Впрочем, въпреки вдигнатия по онова време шум и обещанията за преминаване към алтернативни източници на енергия, на практика глобализиращият се свят не направи почти нищо. Може би, с изключение на Япония, която положи усилия за въвеждане на енергоспестяващи технологии и по-икономични двигатели. Така че днес картелът ОПЕК контролира цените на нефта, като от това печелят петролните износители, включително Русия, която зае пето място в света по своя БВП – след САЩ, Япония, Китай и Германия. Естествено, когато петролът се котира все по-високо на борсите в Ню Йорк и Лондон, то цената на бензина на бензиноколонките от Бостън през Бирмингам, Берлин, Будапеща до Бургас и Благоевград, не може да бъде друга освен двадесетократно по-висока от спокойното време на 60-те години на ХХ век.
Глобализацията хвърля своите предизвикателства и към международната политика и международните отношения. Световните дела не бива да бъдат оставяни в ръцете на новата „суперкласа”, чиято върхушка, впрочем, се оказа безсилна пред сегашната глобална рецесия. Категорично неадекватни към проблемите на глобализирания свят са и такива финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка, създадени в самия край на Втората световна война. И определено анахронизъм е Съветът за сигурност на ООН в сегашния си състав, отразяващ реалностите от средата на миналия век. Защото глобалните проблеми днес, стоящи пред този изключително важен международен орган, не могат да бъдат решавани без участието на такива държави с ключово значение като Германия, Япония, Индия, Индонезия, Нигерия и Бразилия.
В заключение трябва да кажем, че сегашната световна рецесия извади наяве опаката страна на глобализацията – пандемичното разпространение на финансовата криза, започнала на Уолстрийт; отсъствието на адекватна регулация на национално ниво и пълната й липса, когато става дума за световния пазар; провала на пазарния фундаментализъм в глобализирания свят и несъстоятелността на идолопоклонничеството пред „невидимата ръка на пазара” в съвременните условия; самоналагащата се необходимост от дълбоко реформиране на капитализма вляво, доколкото досега махалото бе отишло прекалено вдясно. И в това направление – активна роля и намеса на държавата и на правителствата в координиран световен подход за контрол и насочване на икономическите и социалните процеси. Изглежда, идва времето за завръщане в ново, глобализирано издание на теорията и практиката на кейнсианството като регулиране на отношенията между пазара, от една страна, и от друга, държавата и обществото.