ПЛАНЕТАРНИЯТ ПРОЕКТ ВТОРА ЧАСТ

0
273


11. Изпълнението

Научните съображения не могат и няма да спрат или да откажат Златния милиард от опитите за реализиране на Глобалния проект – той е въпрос на оцеляване. Ентусиазиран от мнимата победа в Студената война и получил сериозно подкрепление в лицето на европейските бивши социалистически страни, Златният милиард мина в настъпление по целия свят, като предварително си подсигури вътрешна монолитност и спокойствие – на обикновените хора от Златния милиард беше предложен античовешкият примамлив избор: “Примири се с отечествените експлоататори в родината си – за награда ти сам ще експлоатираш покорените народи”. Този лозунг сполучи в нацистка Германия, проработи в милитаристична Япония и в демократичните САЩ. Напълно откровено бивш разкаял се български комунист сподели: ”Някои не разбират, че в Ирак ние сме на страната на богатите… НАТО се нарича военната силова, много жестока организация, която бди над интересите на богатия свят. Ние сме едни от тях”.(1) Макар че цитатът изразява твърде арогантно прислужническа психология, той вярно изтъква някои поведенчески страни от протичащите геостратегически процеси.

Изброените причини за успехите на Златния милиард са нещо ново, оригинално и изненадващо. При новите условия и с нови средства той продължи колониалната си политика от началото на ХVІ век. Нищо не се е променило от същността на капитализма. Достатъчно е да припомним някои изказвания на създателите на марксизма.

В писмо до Маркс Енгелс отбелязва (7.10.1858 г.): “Английският пролетариат все повече се обуржоазява, тъй като тази най-буржоазна от всички нация иска да има редом до себе си буржоазна аристокрация и буржоазен пролетариат. От гледна точка на нация, която експлоатира целия свят, това до известна степен е правомерно”.

На 12.09.1882 г. Енгелс пише на Кауцки: “Вие ме питате какво мислят английските работници за колониалната политика? Същото, каквото мислят за политиката въобще. Тук няма работническа партия, има само консервативни и либерални радикали, а работниците преспокойно се ползват заедно с тях от колониалния монополизъм на Англия”.

В писмо до Зорге (7.12.1889 г.) Енгелс пише: “Най-отвратителното тук (в Англия) е преминалата в плътта и кръвта на работниците буржоазна “почтеност”. (2)

Несъмнено, Златният милиард трябва да бърза, за да използва инерцията от разпадане на европейския социализъм – друг подобен исторически “подарък” не се очертава в близко бъдеще. Нарастват и последиците за самия него от непрекъснатия стремеж за неограничено вътрешно свръхзадоволяване и свръхорганизиране.

Във Великобритания бият тревога от бързия ръст на населението. Вестник “Гардиън” призовава британските семейства да се ограничават само с две деца, тъй като има опасност за прекалено замърсяване на околната среда(!!). По информация на организацията Optimum Population Trust: “Всеки човек, роден във Великобритания, неизбежно участва в активно потребление и замърсяване и нанася щети на околната среда 160 пъти повече, отколкото, ако е роден в Етиопия и 35 пъти повече, ако се е родил в Бангладеш… Последиците от глобализацията, от една страна, са свръхнаситеност и разхищение. Пазарите на държавите от Север са пренаситени с евтини и достъпни стоки, наблюдава се дори разхищение на стоки, а от друга страна, в бедните страни, каквито са повечето държави в света, цари недостиг и глад. Благоприятната за големите износители тенденция ще се разшири още повече със споразуменията за либерализиране на търговията със земеделски продукти в Световната търговска организация или между ЕС и страни от Африка, Карибите и Пасифика. Тази разбесняла се глобализирана промишленост тежи много и на земеделската продукция на нашите страни. Земеделецът трябва да бъде все по-конкурентен. Той трябва да уедрява стопанството или да посвети част от дейността си на фермерски туризъм”.(3) Излиза, че вниманието към развитието на качествена продукция, опазваща околната среда, биологичното разнообразие и условията за работа, намалява!

Съществуват и редица други сериозни проблеми: САЩ са пред своеобразен фалит предвид невъзможността повече да обслужват огромния си вътрешен дълг, в ЕС са налице структурни и организационни трудности. Под съмнение е поставена главната задача на европейските бюрократи: превръщането на ЕС в свръхдържава. Без тази трансформация ЕС не може да бъде сериозен геополитически играч и помощник на САЩ в Глобалния проект. Във всички европейски страни, където същността на ЕС е поставена на всенароден референдум, се получи отрицателен вот.

“Ако ЕС стане истинска държава – пише Пол Белиен във в. “Вашингтон пост” – той е обречен да бъде империя на злото, защото не съществува европейска нация… Стремейки се да изкорени национализма, ЕС унищожава свободата, отговорността и демокрацията. Еврокрацията цели да изкорени стария национализъм на европейските народи и да го замести с всеобщо равнодушие”.(4)

Къде може да се търсят възможните отговори?

В нарастващия милитаризъм и неограничена външна експанзия била тя военна, икономическа или идеологическа. Така е било по-рано и няма основания да се съмняваме, че така ще бъде и сега. Разликата е само в поправката, внесена от вертикалния прогрес в последния век.

В противовес на Глобалния проект в контекста на изложеното се очертават:

– всеки мироглед, който дава различна картина на света и предлага алтернативно решение на планетарните проблеми;
– всяка идеологема, която е в състояние да сплоти, организира и поведе след себе си огромни маси от хора.

Това са: остатъците от комунистическия мироглед, световните религии с изключение на господстващите в Златния милиард католически и протестантски клонове на християнството (източното православие, исляма, будизма и неговите разновидности) и лозунги като антиглобализъм, патриотизъм, социална справедливост и т.н.

Участниците в глобалния проект не степенуват противниците си, а използвайки огромните си възможности, действат по целия фронт. И все пак, известни приоритети може да се открият.

1. Окончателно ликвидиране на всички остатъци на комунистическия мироглед в европейските постсоциалистически страни.

2. “Опитомяване” на географски големи държави като Русия и Индия.

3. Мюсюлманската религия (ислямът).

4. Все още съществуващите в света социалистически страни – Китай, Виетнам, Куба, Корейската народнодемократична република (КНДР). Това са остатъците от могъщия социалистически лагер. От географска гледна точка и тези остатъци изглеждат внушително – площ от 10 256 000 кв. км (по-голяма от площта на ЕС и САЩ), с население от 1 430 000 000 души – най-много в света. Три от държавите имат обща граница (Китай, Виетнам, КНДР), което геостратегически е много изгодно. Една от тях – Китай – е велика държава с атомно оръжие и е трета държавна мощ в света.

Въпрос на своеобразна чест за Златния милиард е ликвидирането на социализма в тези страни като необходимо условие за реализиране на Глобалния проект (изтриване и на спомена за социализма от човешката история, за да не може той да се превърне в алтернативен избор на бъдещите поколения). Ето как е представен проблемът в италианските медии: “С основание може да се твърди, че в страни с комунистически правителства като Северна Корея липсва демокрация, а са налице икономическо изоставане и ширеща се мизерия. Само радикална промяна, състояща се в разгрома на политическия режим, в отварянето към света и западни капитали, в разпространяването на средства за комуникация и образование, в изоставане на прищявката за военна сила, но най-вече в политическа свобода, ще отворят пространство на надеждата в едно по-свободно и демократично бъдеще за народа на Северна Корея”.(5) Единственото достойнство на подобни излияния е, че са откровени в излагане на истинските цели и желания на Златния милиард (в това отношение италианските медии са на едно от първите места в месианския поход на западните страни).

Къде са корените на този с нищо неограничен, бесен милитаризъм и агресивност на Златния милиард?

Може ли да се открие съвременният произход (генезис) и на ценностите, и на мирогледа на ограничена група народи, претендиращи днес да управляват света?

Известни насоки и ориентировка по този въпрос може да се намерят в най-новата история на т.нар. англосаксонска империя, водеща началото си от колонизирането на Северна Америка.(6) Ранният американски милитаризъм се заражда във войнствения бит на пуританите, които завоюваха страната в началото на ХVІІ век. Преселниците доплавали в Америка на кораби със запалени фитили до оръдията и слезли на брега с оръжие, готово за стрелба, без да свалят пръста от спусъка – идвали с преднамереното желание да открият огън по “диваците”. “Под мрачната тирания на пуританите американските поколения отвикнаха да вярват в добродетелта” – пише през ХІХ век англичанинът лорд Маколей. Пуританите устройват своите учреждения по библейски образец и дават на децата си войнствени имена: Аврам (който закла сина си), Гедеон (който изтреби мадиамците), Юдит (който закла Олофрен), Давид (който уби Голиат), Самуил (който собственоръчно разкъса врага). “На храбрия войн и бог помага!” – проповядват в американските църкви. По крайбрежието цари “обикновено” морско разбойничество, на сушата – война и терор срещу индианците. Това принуждава индианския вожд Витачуко да попита: “И вие искате да ни донесете цивилизация? Вие? Убийците и разбойниците?”

Американските наказателни операции срещу индианците продължават до 70-те години на ХІХ век и в тях участват съединения от няколко пехотни полка и артилерийски батареи: експедицията на ген. Ганс (1832 г.), на генералите Гибон, Крук и Тери (1873 г.). Американската армия се обучава да воюва на собствена територия и срещу собствените си граждани. Така постепенно американците стават привърженици на решаването на всички спорни въпроси със силата на оръжието.

По същия начин се воюва и срещу негрите. Още през 1775 г. в Америка има половин милион негри, които обработват стопанствата на колонистите. Тогава именно се ражда поговорката: “Плантатор, който държи в подчинение хиляди негри роби, е способен да бъде добър командир на полк”. Негри, които нямат пропуски за след 21 часа, са убивани на място. Белите ходят даже на църква въоръжени – в едната ръка библията, в другата – пистолет или шпага. Негърското въстание от 1739-1840 г. е потушено с невиждана жестокост.

Към края на ХІХ век към двата “цветни” вътрешнодържавни фронта на САЩ се прибавя и трети – срещу работниците и аграрните движения. Започва масово въоръжаване на буржоазията и на едрите капиталисти. Формират се военизирани отряди за охрана на частните предприятия (заводите, рудниците и именията), каубойски ескадрони и въоръжени стачкоизменници, открито се търгува с боеприпаси, картечници, бронирани автомобили и оръдия. Появяват се охранителни езерно-речни частни флотилии на тръстове и на частни компании. Срещу стачниците се водят истински бойни действия (1874-1892 г. и 1919-1934 г.). Дори се използват и бойни отровни газове (при миньорската стачка през 1932 г.).

Интересен поглед върху възникването на държавата САЩ, която няма дори собствено име, има българският философ Георги Гачев: “Като личност американецът е елементарен – той е изкуствен механизъм и неговата машинария се вижда. Американската цивилизация не израства отдолу, от корените, тя е цивилизация на труда, тя е изкуствена.Това е огромно преимущество – американците нямат традиции. Те живеят хоризонтално. Американецът убива майка си два пъти. Когато заминава от Италия, от Ирландия, той забравя, той “убива”. И когато пристига на новата земя, той се отнася към нея не като към майка, а като към проститутка. За него тя е само обект”. (7)

Удобна среда за американското насилие създава и широкото пропагандиране на варварските принципи на свободния пазар. Още от люлката американецът свиква, че петролът воюва срещу конкуриращите го каменни въглища, естествената коприна се бори не на живот, а на смърт с изкуствената коприна, цигарите воюват срещу лакомствата, един град конкурира друг, Калифорния е против Флорида и т.н. Рекламата е не само агресивна, но и жестока и унищожителна към конкурента.

Неизбежно култът към силата като върховен арбитър се пренася и в междудържавните отношения. Използвайки благоприятните геостратегически дадености, в които САЩ нямат нито един достоен конкурент на Американския континент, те започват още в началото на ХІХ век (особено след 1865 г.) неограничена прикрита и открита външна експанзия, като винаги избират слаби противници.

През 1848-1851 г. американците нападат Мексико и превземат столицата й. Следват: Хавайските острови (1898 г.), Никарагуа (1909 г.), Хаити (1915-1916 г.), Куба и Доминиканската република (1919 г.).

Използвайки свободолюбието на американския народ, милитаризмът и буржоазията прикриват външнополитическите си агресивни амбиции със свободолюбиви лозунги в стила на пуританите-заселници. Оттук има само една крачка до пропагандиране на правото на САЩ да разпространяват “американския начин на живот” по целия свят. Тук са корените на “идеалните” основания на съвременният Глобален проект. Рекапитулирайки днешното състояние на света, е несъмнено, че началните стъпки в реализирането на Глобалния проект, започнали от 90-те години на ХХ век, са успешни за Златния милиард. Предвижданията са за продължаващи успехи, без значение дали ще бъдат големи или малки. Но е напълно естествено с напредване на глобализацията трудностите пред Златния милиард да нарастват.

12. Съпротивата

Съвсем нормално и в реда на нещата е, когато 4/5 от населението на планетата са заплашени от изчезване, спонтанно, неорганизирано и дори стихийно да възниква противодействие. Подобно противодействие може нагледно да се изучава.

По своята същност световноисторическият процес е континиум, който във всяко свое времево сечение зависи от миналото (процес с последействие), от собствената си история, откъдето произтича свободната воля в самия процес. Подобен подход е свързан с модерните опити за изграждане на адекватни модели на историческия процес на базата на принципи и методологии, заимствани от математиката и природо-техническите науки. Три са използваните напоследък качествени принципи, чрез които се добива обща ориентация: синергетиката, Принципът на Льо Шаталие и процесите с памет. Процесите с памет са алтернативни на процесите без памет (Марковските процеси) и описват структурните изменения, в частност, възникването на осцилации – особени ритми, предизвикани от паметта на процеса, т.е. от миналото.

Съгласно Принципа на Льо Шаталие, със засилването на глобалистичния натиск в невралгичните планетарни точки възникват съпротивителни сили, породени от натиска, които се стремят да го отслабят и деформират. Невралгичните точки са разположени най-често по демаркационните икономически, цивилизационни, религиозни и етнически линии и твърде грубо могат да бъдат обобщени по направлението север – юг. Страните от Златния милиард са разположени на север от 35-ия паралел от Екватора. Подобно географско струпване е твърде любопитно и слага началото на разделението на света на богати и бедни по направлението север-юг.

Нека да се обърнем към картата на Европа. По цялата източна граница на континента, от Северния ледовит океан до топлите води на Средиземно море, се простира славянската дъга: руси, белоруси, малоруси, българи и сърби. Ако пък към наименованието славянска дъга прибавим и източноправославието, то споменатите пространствени противоречия изчезват и се очертава едно монолитно геополитическо пространство с ясно изразена славянска доминация обединена в славянско-православна субцивилизация. Това означава, че отделните народи в нея са свързани по култура, език, писменост, нрави, обичаи, история, надежди и въжделения.

Обективното геостратегическо положение на славяно-православната субцивилизация я прави гранична, разположена между два континента. От едната страна е Азия, континентът люлка на човешката цивилизация, континентът с неограничени природни богатства и с величави научно-културни постижения, опиращ на три океана, но поради огромните си размери в голямата си част е затворен от великански планински масиви и безкрайни полупустинни и пустинни равнини. От другата страна е Европа, континентът на младостта и дерзанието, континентът със скромни природни възможности, но пък с умерен климат, със сравнително малко население, широко открит към морските и океанските пространства.

Тази даденост предопределя неизбежните експанзии по посока изток-запад и запад-изток.

Славяно-православната субцивилизация е преди всичко уседнала цивилизация, цивилизация на спокойствието и стационарното развитие. И по силата на историческото развитие тя се превръща в бариера, спирачка, препятствие пред цивилизационната експанзия и в двете посоки.

За първи път тази бариера беше спусната пред експанзията изток-запад в началото на средните векове. През VІІІ век армиите на хан Тервел спряха арабското нашествие през Дарданелите и Босфора и спасиха Византийската империя. През ХІІ век Киевска Рус спря татаро-монголските орди с цената на тежко и продължително полуробство.

През 1205 г. пак България и Русия погребват за дълго западната експанзия на изток – българският владетел Калоян разгромява най-елитната западна армия, армията на ІV кръстоносен поход и отново спаси Византийската империя. Четиридесет години по-късно, през 1246 г., новгородският княз Александър Невски издави в ледените води на Чудското езеро елитните части на Тевтонския орден.

За съжаление, в края на ХІV век славяно-православната дъга се пропуква в невралгичното си място – Балканския полуостров. Поради причини, които не могат тук да се обсъждат, ислямската експанзия пробива през България и Сърбия и застрашаващо стига до Унгария, Австрия и Полша. С големи усилия и напрежение тя беше спряна пред Виена през 1683 г., и то пак от славяни, този път централноевропейските славяни. С цената на петвековното турско робство България даде своя общоевропейски принос за запазване на европейската цивилизация.

Югоизточното европейско направление остана и продължава да е главното направление за проникване на ислямската цивилизация. През ХХІ век България отново е на стража на източните граници на Европа. Но геополитическата и геостратегическата обстановка е съвсем друга и новото българско стражарство придобива трагичен цивилизационен оттенък.

След създаване на Руската империя североизточното направление е надеждно прикрито и всички опити досега то да бъде разтворено (експанзиите на Наполеон и Хитлер) се провалиха. Но и тук съществуват сериозни геополитически и геостратегически опасности. Поради разпадането на Съветския съюз част от това пространство е ерозирано (Украйна), а опитите да бъде докрай разложено продължават и ще продължават.

Генералната цел на всички планетарни геополитически проекти и от запад, и от изток е славяно-православното пространство да бъде разпокъсано и ликвидирано като ненужна и опасна пречка пред глобализационните мечти и утопии и на първо място, за Глобалния проект. За преследването на тази цел се работи упорито и последователно. Специално място се отделя на югоизточното направление, тъй като тук и успехите в последните 17 години са най-големи и очевидни.

Първият явен и очеваден удар е нанесен през 1999 г. с агресията на НАТО срещу Югославия. В резултат Сърбия беше териториално изолирана, беше й отнета люлката на нейната православна цивилизация – областите Косово и Метохия, и бяха активирани цивилизационните експанзионистични инстинкти на албанския етнос, който от своя атлантически анклав е носител на ислямското начало. Всъщност, това е продължение на вековните западноевропейски амбиции към Балканите било то поради историческа комплексираност, било поради чисто геостратегически причини. Засега Сърбия е омаломощена почти докрай и се свива до размерите на Белградския санджак, откъдето и тръгва преди около два века.

Колкото и да е странно, вторият удар по югоизточното направление е нанесен срещу България тихомълком, но постига много повече, отколкото срещу Сърбия. Причината е, че ударът се стовари по българската менталност, т.е по духа на народа и за този удар народът не беше подготвен, дори в известен смисъл го желаеше. Изглежда парадоксално, но е вярно. Ако дори повърхностно се проследят промените в душевността и в манталитета на мнозинството от българите, лесно се установява, че посоката на промените е антибългарска, антиславянска и антиправославна.

Например, българската русофобия напълно съвпада с една от европейските цели на Глобалния проект – окончателното откъсване на България от славянството, православието и от Русия. Българското наименование на тази акция се нарича “нов цивилизационен избор”.

Цивилизационната капитулация на България слага началото на окончателното разкъсване на славянската православна дъга. Трябва да се признае, че това е успех за съвременния глобализъм, но и съдържа като потенция непредвидими последици (освен за България и за Русия). Специално проектът за присъединяване на Турция към ЕС носи смъртна опасност за нашата страна. Той отново формира своеобразен римейк на геостратегическата роля на старата Турска империя, като създава ислямска берлинска стена на Балканите – от Адриатика (Албания) през албанските части на днешна Македония и Южните Родопи в България. Пък и съотношението между населенията не е много утешително: 70 милиона към 7 милиона.

Цялата ситуация показва, че разкъсването на славянската православна дъга именно в България, е сериозен успех за Златния милиард, много по-сериозен от загубата на Прибалтика или проблемите с Грузия и Азербайджан за Русия. Наистина, кавказката православна дъга също е пробита, но там остана Армения, а тя е извън Европа.

13. Тероризмът

Ако използваме терминологията на Хелфорд Маккиндър (1861 – 1947 г.), Студената война завърши с “победа” на външния или островен полумесец над световния остров или “осевия ареал” (земя на сърцевината). Това противоборство беше отражение и сакрална интерпретация на главния геополитически фактор – сблъсъкът на таласокрациите на западните морски държави и телурокрациите на континенталния Изток. В историята може да се намерят много поучителни, интересни и спорни примери, но едно е несъмнено – технологичният прогрес, капитализмът и колониалната експанзия започнаха от таласократичните страни (Англия) и страните от вътрешния (маргинален) полумесец (Белгия, Холандия, Португалия, Испания), като продължение на традициите от Елада, Картаген и Финикия. Златният милиард е пак от тях. Периферията на планетарния вертикален прогрес е предимно от телурокрации. Там са мюсюлманските страни, източноправославните и голяма част от будистките държави. Морска държава не е тази, която има излаз на море, а чиито географски фактор е ориентиран към морето и самото й съществуване зависи от морето. Китай има голяма брегова ивица с дължина 18 000 км и 5400 острова, но върху него тегнат монголската равнина и Цинхай-Тибетското плато с гигантския масив на Хималаите. Същото се отнася и до Индия. Това са типично континентални държави.

Класическият геополитически сблъсък между таласокрацията и телурокрацията има практическа основа в интереса – морските държави се стремят към богатствата на земята, континенталните – към богатствата и възможностите на морето. Споменатото разделение север-юг също получава геополитическа интерпретация. Морските пространства като по-еднородни, дават по-големи и по-лесни възможности за търговия и забогатяване, поради което, но не само поради това, телурократичните държави са изостанали по вертикален прогрес. Интересно е да се добави, че от гледна точка на военната мощ съществува крехко равновесие – две от великите сили сред таласокрациите (САЩ и Англия), една – в маргиналния полумесец (Франция), и две сред телурокрациите (Русия и Китай).

В момента най-динамични процеси текат в ядрото на осевия ареал (Задуралска Русия, Централна Азия) и в източния и югоизточния край на маргиналния полумесец (Индокитай, Китай, Япония). Налице е ренесанс на континентална Евразия, изразяващ реваншистки тенденции като форма на световноисторическия процес. Основното противоречие на този процес в настъпващата епоха се формулира на днешния политически език по следния начин: насилствено задържане на вертикалния прогрес или пряко влошаване на условията за съществуване на основната и увеличаваща се част от човечеството (континентални страни, индустриална периферия, неутрални страни) за сметка на ускореното развитие и увеличаване на благосъстоянието на абсолютно и непрекъснато съкращаващо се малцинство (морски страни, постиндустриален център, Златен милиард).

Както беше посочено, при световна потребителска консумация като на Златния милиард планетата ще експлодира. Следователно, става дума или за оцеляване на Златния милиард в сегашната му форма за сметка на останалото човечество, или за оцеляване на човечеството като такова за сметка на Златния милиард.

Описаното противоречие може да бъде стимулирано само на мирогледна основа. И тъй като марксическият атеистичен мироглед за момента е елиминиран, остава познатият от хилядолетия дразнител – религията. Много вероятно е в религията да се интегрират множество класови и етнически противоречия, които да бъдат изразявани по фундаменталистки начин. Това ни подсеща за подхода на Хънтингтън, който обаче е твърде хлъзгав, ако се прилага буквално. Но едно негово предупреждение заслужава внимание: “Конфуцианската цивилизация, наред с ислямската, ще бъде труднопреодолимо препятствие за провеждане на глобална политика под ръководството на атлантическия свят”.(8)

При разглеждане на реалните геостратегически играчи възниква интересен имагинерен феномен, наричан глобален тероризъм. Интересен е с това, че е плод на целенасочена интелектуална спекулация, много наподобяваща на активно мероприятие. Цялата информационна мощ за Златния милиард е ангажирана да убеди света, че пред нас е нов геополитически играч, застрашаващ човешкото битие – дявол, сатана, шейтан, предвещаващ настъпващия апокалипсис. Този феномен беше персонализиран и срещу него бяха изпратени самолетоносачи, атомни подводни лодки, крилати ракети и сухопътни войски. В тази грандиозна мистификация няма и капка истина освен фактите от 11 септември 2001 г.

Тероризмът не е заплаха за световното битие, а е заплаха за Златния милиард и за неговата глобалистична философия. Той е негов продукт и негова сянка, негов слуга и негов враг. Като всеки политически инструмент в класово общество, породен от самата същност на това общество, тероризмът просто повтаря неговата еволюция: индивидуален тероризъм – групов тероризъм – класов тероризъм – държавен тероризъм – глобален тероризъм. Всяко стъпало от еволюцията е непосредствено свързано с категорията интерес: личен интерес – групов интерес – класов интерес – държавен интерес – глобален интерес. Лесно се забелязва, че само първите две стъпала съдържат отрицание на тероризма, както и да се дефинира той, тъй като се намират в междуличностното поле, там, където действат нравствените норми. Последните две стъпала са в геостратегическото поле, сцената на днешната политическа драма.

Терористичният феномен се опредметява при най-новия геостратегически играч – ислямския фактор. Това е потенциалната сила на реализиран религиозен мироглед, непризнаващ никакви граници и ограничения и способен да интернационализира огромни човешки маси, независимо от конкретната държавна позиция.

Ислямският фактор в концентриран религиозен вид потвърждава основното противоречие на ХХІ век: бедността срещу богатството, Югът срещу Севера, континенталната сърцевина срещу външния полумесец, индустриалната периферия срещу технологическия център, “излишните страни” срещу Златния милиард.

Въпреки несъмнената заплаха, каквато винаги е бил, желанието да се придаде на тероризма самостоятелно значение като геополитически фактор (тероризмът има самостоятелно полицейско значение) всъщност е геополитическа акция на Златния милиард, насочена за подпомагане на глобалистичната агресия по основните направления на световната геополитическа карта: за завладяване на централноазиатското ядро (бившите централноазиатски съветски републики) и за неутрализиране на западния клон на ислямската дъга (Сирия, Ирак, Иран, Афганистан); за изтласкване на руското присъствие и за ликвидиране или омаломощаване на православието на Балканите (Македония, Косово, Босна и Херцеговина), и за непрекъснат натиск срещу такива “неудобни” държави като Русия, Китай и Индия. Генералната задача е да се сломят всякакви форми на организирана и институциализирана съпротива на страните от „индустриалната периферия”, да се капсулира осевият ареал и да се ремонтира поразклатеното обкръжение на островния полумесец от таласокрации.

Друго много сериозно оръжие на исляма е етническият експанзионизъм. При среден растеж на планетарното население в периода 1966-1990 г. от 1,865%, в ислямските страни той е 3%! Използвайки това оръжие, ислямът създаде мини етнически групировки в Америка и в Европа (Англия, Франция, Германия, Балканите), където се очаква към 2025 г. ислямското население да достигне до 30%. Особено тревожно е, че 60% от това население е под 25 години.

Разселването на исляма, терористичният му потенциал и етническата експанзионистична насоченост го правят много сериозен противник за всеки, който иска да го ликвидира като цивилизационен субект.

14. Перспективата

Какъв обществено-политически строй може да реализира в единство всички принципи на допустимото развитие, да предотврати евентуалните (и неизбежни) ресурсни войни, да стимулира хората по света към съвместен и приемлив за всички живот, да хармонизира отношението “човек – природа”, без да уврежда съществено вертикалния прогрес на обществото?

Очевидно, това не е съвременната обществено-икономическа формация в нейната глобалистична пазарна версия, доминирана от малцинство, наричано Златен милиард. Лансираните от него ценности са антагонистични на самата идея за равновесна цивилизация.

От гледна точка на човешкия вид пазарният глобализъм завършва трите велики форми на експлоатация на човек от човека – робство, феодализъм, капитализъм – и проявява характерните за тези формации антиприродни и античовешки същности. Поради тази причина те нямат нито планетарно, нито космическо бъдеще.

Капитализмът, като опредметен пазарен глобализъм, е крайната точка на отделяне на човешкия вид от другите животински видове и неговите принципи го характеризират като осмислено животинско царство. Формирането на Човека като връх на еволюцията в качеството му на мислещо същество стои след капитализма. Точно заради това Маркс и Енгелс го отнасят към човешката предистория.

Капитализмът е миналото на човечеството, но не и неговото бъдеще, защото той не е в състояние да разреши космическата загадка на човешкото битие в единство с природата. Историческият процес, който се развива вън и независимо от нас, сочи в друга посока.

“Събитията, които стават по света, предизвикват тревога. Тревожи философията на шепа преситени държави (доходите на 358 най-богати хора в света са колкото доходите на 2,3 милиарда души в Третия свят). Директно казвам, ако те решат да запазят тази система, ще има трета световна война. Народите няма да позволят системата да бъде запазена в този вид. Този свят е несправедлив и трябва да бъде променен. Никой не смее да каже открито: както живеят 20-те западни държави, светът никога няма да живее. Просто е невъзможно. Навлизаме в период на невиждана концентрация на власт в ръцете на малцина. Въпросът е, или власт и нормален живот за народите, или власт на тази шепа хора. Трети път няма. Те или ние !”(8)

Цитатът принадлежи на Владимир Миронов, директор на международния център за изследвания по проблемите на висшето образование. Той е единственият логичен и неизбежен извод от всичко изложено. Не е приятен и противоречи на всичко налагано в масовото съзнание от информационната машина на Златния милиард, но затова пък е верен.

Съществува и друга прогноза, не толкова откровена като на Владимир Миронов, но като възможност включваща неговите предположения. Гръцкият автор Петрос Дускос в книгата “Съвременната епоха и дипломация -тангото на епохите”, прави потресаващ по логиката си и единствен по рода си извод за днешния ден: независимо от рухването на реалния социализъм и на Съветския съюз, “човечеството се движи така, както социализмът е предопределил неговия ход, вдъхновено изразяван от корифеите творци и възпяван от народите по улицата.”(9)

Ако преведем поетичния изказ на Дускос на обикновен, всекидневен език, единствената научно обоснована алтернатива на Глобалния проект е Съветският проект, предвиждащ планетарна атеистична социалистическа общност. Само Съветският проект, като практически възможна реализация в единство на всички принципи на допустимото развитие, е в състояние да подготви Човека за новата му космическа роля, за излизането и усвояването на безкрайните простори на Вселената, и, в крайна сметка, за запазване и съхраняване на човешкия вид.

Подобна трактовка не е нещо ново, тя е перифраза на идеите на големия белгийски учен, философ и геополитик Жан Франсоа Тириар. Ако е потребно на природно-историческия процес, преминаването от Глобалния проект към Съветския проект, може да приеме всички форми, които самият процес допуска.

15. Предмостието

Да се обсъжда поставеният въпрос, значи да се установи и проследи аналогията между изграждане на Съветския съюз и днешните усилия за създаване на наднационални обединения от държави като прототип на бъдещото планетарно общество. Съветският съюз беше не само многонационална държава – такива има немалко. Съветският съюз беше обединение на национални държави, приело формата на унитарна държава. Оттук и ще започнем.

Ако трябва да търсим съвременен аналог на Съветския съюз, вписващ се в Глобалния проект, това, несъмнено, е Европейският съюз. Но ако това е така, още по-належащо става изследването на историята на СССР, на неговото създаване, изграждане, развитие и разпадане, защото той е своеобразно огледало, в което зад образа на ЕС може да открием неговото бъдеще с всичките положителни и отрицателни страни от съществуването и на СССР, и на ЕС.

Първоначалното сравняване между СССР и ЕС е отразено в таблицата.

Разликите са очевидни и съществени и от тях най-важната е общата, почти 300-годишна история на съвместен държавен живот. Оттук произтичат други важни разлики в структуроопределящи компоненти: ЕС няма общ език, общи средства за масово осведомяване, общи образователни структури, обща отбрана, неясно и спорно “държавно” устройство, но пък притежава консервативна локализация на населението, деградираща тенденция на неговото възпроизводство и асимилация.

“Вечните ценности не се намират под път и над път – пише Виталий Шубкин. – Основите на нравствеността се коренят в земите на дедите ни, в традициите на семейството, в гробовете на близките, в образите от миналото и настоящето. Забравянето и премълчаването на миналото, произволните оценки лишават човека не само от исторически знания, но и от нравствено чувство. Ако се разрушават връзките, губят се приемствеността и уважението към предшествениците – това значи, че всичко, което е било до нас, е било напразно. И самият ти се оказваш духовно гол и всичко ти е позволено и ти нямаш родина. Най-новата човешка история не един път е виждала на какво са способни хората без минало.”(10)

Особено показателно е становището на видния съветски дисидент Владимир Буковски :
„Чисто и просто става въпрос за нов опит да се създаде набързо и успешно „общ европейски дом“, преди някой да е имал време да реагира – връщане към вечната мечта за издигане на нова Вавилонска кула. Какво значение има, че в Европа с нейната повече от неспокойна история това наложено обединение със сигурност ще отвори стари рани, ако не създаде нови Босни… Какво стана с прехвалената европейска демокрация, че се превърна в такава карикатура на самата себе си? И то да такава степен, че датчаните бяха заставени – след като мнозинството все пак бе гласувало против договора от Маастрихт – да се върнат при урните, докато на британците – за които се знаеше, че са против – дори не се даде възможност да гласуват. И въпреки това този насилствен брак между европейски нации може да завърши единствено като всички други съюзи от този род в нашата история. Принудителното съжителство е най-добрият начин за създаване на врагове. Но след десет или петдесет години, когато това стане, можем ли дори да се надяваме, че архитектите на Обединена Европа ще признаят вината си? О, не, няма никаква вероятност! Те ще хвърлят тази вина върху национализма и нетолерантността, върху ксенофобията и алчността, от които европейците ще се окажат неочаквано заболели без видими причини. Те ще осъдят всички освенс еби си.“(11)

На 29 октомври 2004 г. в Рим изпълнителното тяло на ЕС подписа проекта за Европейска конституция. Това беше историческо събитие. За първи път в човешката история един континент с 37 държави иска да се прави на държава. Идеята, обаче, не е съвсем нова.

Първият европейски проект за мирно съжителство на държавите и на народите принадлежи на чехския крал Йежи от Подебрад, на унгарския крал Матиаш Корвин (син на Януш Хуниади) и на полския крал Кажимеж Ягелончик (1464 г.). Проектът категорично е отхвърлен от Ватикана и от френския крал Людовик ХІ.

Големи почитатели на някаква форма на европейско обединение са великите западни просветители Волтер и Русо. Една от мечтите на Русо е да “няма повече французи, немци, испанци или англичани, а само европейци”.

Два пъти през последните 200 години Европа беше почти обединена чрез сила: под скиптъра на Наполеон и от Третия райх.

През 1915 г. Ленин пише своята известна статия “За европейски съединени щати”, в която преценява идеята като антиамериканска и антияпонска.

През юни 1917 г. масонството от съюзените и неутрални държави организира в Париж конгрес, една от главните задачи на който е: ”Да подготвят европейски съединени щати, да създадат свръхнационална власт, чрез която да бъдат разрешени конфликтите между нациите.”(12)

Модерната идея за ЕС датират, не съвсем правилно, с известната Фултънова реч на Уинстън Чърчил от 1946 г. Никой обаче не си спомня, че същото предлага Троцки още през 1913 г. и Чърчил не е прибавил към неговия проект нито една нова дума.

С други думи, за сегашния проект предпоставки имаше достатъчно, но не може да се отрече, че той е уникален – мащабен и амбициозен. И най-важното. Проектът излезе от сферата на идеите и премина в европейската практика.

Въпреки всичко, няма отговори на много основополагащи въпроси, без които всичко останало е със съмнителна историческа стойност. Аз ще изброя някои, които смятам за важни :

– С каква цел се създава европейското обединение?
– Каква форма ще има това обединение?
– Постижими ли са прокламираните цели?
– Жизнеспособна ли е предложената държавна форма?

Ако отхвърлим брътвежите за “общи ценности”, ”общо благо” и други подобни, предназначени не за обяснение, а за манипулиране на общественото съзнание, може да достигнем до някои предварителни изводи.

На първо място ще напомним, че сред инициаторите на европейското обединение са 7 бивши колониални държави: Дания, Холандия, Белгия, Франция, Англия, Португалия, Испания и две полуколониални – Германия и Италия. Първите 7 държави образуват т. нар. евроатлантическо ядро. Ядрото изразява историческото трансокеанско колониално направление на естествена икономическа и цивилизационна експанзия, подчинена на англо-саксонската субцивилизация. Двете полуколониални държави – Германия и Италия, заедно със страните от Централна и Югоизточна Европа са илюстрация на трансконтиненталното направление “Натиск на изток” с основен изразител германската субцивилизация. От гледна точка на Глобалния проект ЕС е главният инструмент за реализация и за проверка в реални исторически условия на приложимостта на планетарната идея.

На второ място ще отбележа, че ЕС обхваща страни и народи с обща цивилизационна база – християнството, но диференцирана в три относително самостоятелни части: германска, романска и славянска субцивилизация, отражение на трите главни християнски конфесии: източноправославие, протестантство и католичество.

На трето място, от политико-географска гледна точка Европейският съюз не е общоевропейски съюз. Ако той обхване всички европейски държави без Русия и Турция, ще се разпростре на 6 милиона км² площ, т.е. върху 60% от географската европейска територия. В популационно отношение обаче (с около 730 милиона жители) потенциалът на ЕС е много сериозен и се приближава до потенциала на такива свръхнаселени държави като Китай и Индия.

На четвърто място, в чисто геополитически смисъл, ЕС не покрива показателите и критериите за глобален геостратегически играч. По площ ЕС се оказва по-малък от РФ, САЩ, Австралия, Бразилия, Канада, Китай и съпоставим с такива страни като Индия, Индонезия, Алжир, Конго, Судан, Аржентина и Мексико. За разлика от тези страни, ЕС е без полезни изкопаеми, без нефт и газ, с разрушена екология, със застаряващо и демобилизирано население, но с висока гъстота на единица площ, със слаби военни възможности – без могъщ военноморски флот, без стратегическа авиация, без космически войски, без глобални средства за комуникация и управление на войските.

Географските и военните реалности са смущаващи. Общата брегова линия на ЕС ще бъде 38 000 км² плюс 750 000 км² острови. Военната мощ на “европейското НАТО” не е в състояние да контролира и отбранява такива пространства. В ЕС има две ядрени държави (Англия и Франция), докато в Азия те са 6 (Русия, Китай, Индия, Пакистан, КНДР, Израел), с тенденция скоро да станат 7 (Иран). Освен това, всички азиатски ядрени държави имат средства за доставка (Пакистан – МБР “Шахин” и “Гури-2”, КНДР – “Тейподонг”, Китай – DF-15, Индия – “Притхви”, Иран – “Шахаб”, Израел – “Йерихон”). Само САЩ и Русия (в бъдеще и Китай) могат да създават космически групировки от спътници за непосредствено управление на бой.

С други думи, ЕС е силно уязвим при каквито и да е военни конфликти.

На пето място, форматирането на ЕС не е инициатива на европейските народи, не произтича от тяхното духовно единство и не е следствие от историческия процес, разглеждан като съответстващ на себе си и без всякакви други определения. Едва ли има нещо общо между духовността на шведа и на италианеца, между англичанина и гърка, между българина и датчанина. Трудно е да се предположи, че обединението е мечтата на европейските народи – настроенията в отделните държави не потвърждават подобно предположение (в някои от тях вече стана нужно да се прегласуват референдумите за присъединяване, в други – мнозинството “за” изглежда изкуствено). ЕС е сбор от държави без общ език (повече от 60% от европейците общуват само на майчиния си език), без общи медии, с консервативна локализация (само 1,6% от европейците живеят и работят вън от родната си страна). Остава да мислим, че проектът е “бюрократично дете” на западноевропейската политическа и интелектуална прослойка, и е проява на исторически осцилации от първата половина на ХХ век, следователно, във философски смисъл носи белезите на реакционен проект.

Ако трябва да се обобщи, ЕС извън Глобалния планетарен проект не е жизнеспособна формация, тъй като има дълбоки вътрешни противоречия: цивилизационни, етнически, антропологични, икономически, финансови, природо-ресурсни, геополитически, геостратегически и военни. Затова и с пълно основание Европейският съюз като държавна организация може да се интерпретира като мащабна спасителна операция на западноевропейските страни (евроатлантическото ядро) за оцеляването им в новите световни реалности. Те се нуждаят от останалата Европа само като територия и като източник на резервна работна сила. Затова са готови да платят минимална част от натрупаните си богатства като жизнен стандарт, за да не загубят всичко. Подобен стремеж не може да се опише в морални категории и не е проява на мечти, гордост, предразсъдъци, безумие, егоизъм, хуманизъм или на някакви други положителни или отрицателни мотиви. Тя е въпрос на живот или смърт и затова ще се налага с икономически, културни и военни средства (войната на НАТО срещу Югославия) без всякакви ограничения. Ако оцелее в близките 20-30 години, ЕС ще остане по същество общ пазар, докато вървят опитите за менталното мутиране на източните етноси и изчезването на тяхната държавност. Не e ясно какво ще стане след това, но може да се предположи, че в този си вид ЕС няма историческа перспектива.

Бъдещата “глобална перспектива” пред европейците и пред света е красиво описана от френския евреин Жак Атали в програмната му книга “Линиите на хоризонта”. Който е почитател на такова бъдеще, нека си препише цитата, за да му бъде винаги пред очите: “Номадството ще бъде висша форма на новото общество. То ще определя образа на живота, културния стил и формите на потребление след 2000 година. Всеки ще носи със себе си своята собствена идентичност…

Номадите са общество от хора, лишени от чувството за Родина, земя, вярата на предците и живеещи само с интересите си по отношение на потреблението и зрелищата, които му носи телевизионният екран…

“Собствена идентичност” е магнитна карта с всички данни в нея и преди всичко за наличните у него пари. И горко на онзи, който се окаже лишен от пари и който заплашва световния ред, оспорвайки неговия начин на разпределение!”(13)

Впрочем това е главното, което дълбоко ще различава съветския проект за глобално социалистически общество и Глобалния капиталистически планетарен проект, и в частност Европейския съюз, на чиято реализация сме свидетели днес. Природно-историческият процес не подкрепя и не работи за целите на Глобалния проект.

БЕЛЕЖКИ

1. Андрей Райчев, в. “Сега”, 9.01.2004 г.
2. К. Маркс, Ф.Енгельс, Письма о “Капитале”. ОГИЗ. Москва, 1948, с. 231.
3. Данните и цитатът са от белгийския вестник “Льо Соар”, препечатани във в. “Нова зора”, 17.07.2007 г.
4. В. “Вашингтон пост”. Препечатка във в.”Нова зора”, 26.06.2007 г.
5. Из прегледа на италианския печат през 2007 г.
6. В. И. Скопин, Милитаризмът. ДВИ, София, 1959, с. 35-42.
7. В. “Дума”, 21.12.1998 г.
8. Александър Лилов, Диалогът на цивилизациите, изд. “Захарий Стоянов” и “Св. Климент Охридски”, София, 2004 г., с. 190-191.
9. Интервю на проф. Владимир Миронов пред в. “168 часа” от 23-29.04.2000 г.
10. Петрос Дускос, Тангото на епохите, с. 161.
11. Виталий Шубкин, Пределы. Сп. “Новый мир”, бр. 2/1978 г.
12. Владимир Буковски, Измамата на века: операция “перестройка”. “Албор”, София, 1997, с. 285-286.
13. В. Ф. Иванов, Православният свят и масонството. “Ф”АВВА”. Благоевград,1993, с. 15.
14. Цитира се по книгата на Олег Платонов, Защо ще загине Америка, в. “Жарава”, София, 2002, с. 130.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук