в. „Zeit Online“, 8.09.2008 г.
Шрьодерианците отново взеха властта в ГСДП
Проблемът на ГСДП не е толкова в ръководството й, а в нейната политическа идентичност. Но и новото дуо Щайнмайер/Мюнтеферинг няма да се справи с него
Винаги, когато ГСДП е в криза или се бори с вътрешнопартийни противоречия, другарите призовават към партийна солидарност. Те напомнят за 145-годишната история на германската социалдемокрация и за идеалите, които са й помагали да преодолява и най-мрачните периоди от своето съществуване.
Така се случи и когато Франк-Валтер Щайнмайер се опитваше да замете под килима парчетата от конфузния си избор за кандидат на социалдемократите за канцлер на Германия. „Ние ще продължим заедно борбата заяви той, и отново ще си подадем ръка.“
С Курт Бек за пореден път при жалки, дори драматични обстоятелства слезе от борда още един председател на ГСДП. След 30 месеца на върха на партията, изнервен и унизен, той си подаде оставката, подобно на много други преди него. Откакто през 1987 г. Вили Брандт напусна председателското място, партията смени осмина ръководители. На пръв поглед това изглежда кадрови проблем и като че ли всеки път партията попада или на неподходяща личност, или избраният кандидат не притежава качествата за предвидения пост. Дори и фактът, че Франц Мюнтеферинг сега е избран за втори път, отново събужда съмнението, че ГСДП страда от липсата на качествени ръководни кадри.
Всъщност истинският проблем на ГСДП не е в избора на ръководството й. Дори няма и сериозни конфликти между лявото и дясното крило в партията. В сравнение с идеологическите бури и конфронтации от миналото, съществуващите понастоящем спорове по въпроси като предложението за пенсиониране на 67 години, за помощите при безработица или за дясната социаликономическа програма „Hartz ІV“, сега изглеждат по-скоро като леко подухване на слаб ветрец.
След като десница и левица сключиха тази пролет вътрешнопартиен мир, спорът между двете крила – с изключение на няколко непримирими сектанти – съвсем замря. Дори по въпроса какво смятат за евентуалното сътрудничество с новата партия „Левицата“ (която в момента се радва на изборен потенциал от около 15% – бел. прев.) съперниците се споразумяха: в провинциите – да, дори и в бившата Западна Германия, но на федерално ниво – не, поне през 2009 г.
Но не програмни борби между крилата и идеологически спорове са това, което отслабва партията, а проявата на генерална идеологическа дезориентираност и дифузната загуба на вяра на електората във властта, което се дължи на дълбока криза в идентичността на ГСДП.
Преди години нейните членове живееха в една ясна политическа среда – ГСДП е работническа партия и социалният напредък бе обединяващата визия, която стоеше над всичко, над фракционни спорове, победи и поражения.
Когато ГСДП застана начело на властта през 70-те години на миналия век, работниците вече се бяха включили в средната класа. Техните деца спечелиха от образователната политика на социалдемократите, а във външен аспект ГСДП се бе профилирала като партия на диалога между Изтока и Запада. Болшинството от днешните й членове са влезли в партията именно през тези години, а повечето от нейните дейци, които днес носят отговорност за политиката й, са продукт на онази епоха.
Но социалдемокрацията не успя да асимилира социалните, икономическите и политическите промени, които започнаха оттогава да се развиват и които продължават и сега. Тя и до днес не намери отговор на въпроса, как да се тълкуват по новому, в променените условия на ХХІ век, нейните традиционни ценности – справедливост, солидарност и мир. Как трябва да бъдат предефинирани, предвид отново нарастващото социално неравенство и на прекалените очаквания от класическия социализъм и с оглед на процеса на глобализация, на застаряване на обществото, на асиметричните войни и на повишената международна отговорност на Германия.
Кризата на идентичност се изостри, когато през 1998 г., след 16 неспокойни, но удобни години в опозиция, ГСДП отново дойде на власт с всевъзможни социалнополитически обещания. Но щом Шрьодер взе властта, така и забрави за обещанията. От него Германия бе въведена в първото й участие след ІІ Световна война във военни акции в Косово, а две години по-късно и в Афганистан. Той се профилира като икономически канцлер и със своята „Агенда 2010“ положи началото на най-голямата антисоциална реформа в историята на Федералната република. Той изнудваше социалдемократите в партията и в парламента със заплахи за оставка и за вотове на недоверие, което се отрази зле на състоянието на партията и което тя и до днес не е преодоляла. Това, че Шрьодер не подготви ГСДП нито ментално, нито политически за реформите и за военните участия в чужбина, не се опита да въведе партийните си другари в особеностите на управленското ежедневие, ускори още повече кризата на нейната идентичност, което има тежки последствия и до днес и причинява дълбоко разединение в редиците й.
Драматичната загуба на партийни членове, както и лошите резултати от социологическите допитвания (които я сочат на федерално ниво около 24% – бел. прев.), също са следствие от допуснатите грешки, но също и от появата на нов политически конкурент в лицето на „Левицата“ на Лафонтен и Гизи. Едва след голямо закъснение и при това с неохота привържениците на „Агенда“-политиката се опитаха да подплатят и програмно своя политически курс (новата партийна програма от Хамбург от октомври 2007 г. – бел. прев.). Затова и властта, която от десет години е в ръцете на ГСДП, до днес й остана чужда.
В замяна на това Оскар Лафонтен представлява идейно старата, традиционна социалдемокрация, която коригираше социалните конфликти и противоречия в обществото с програми за всеобщо благоденствие, с преразпределение на благата отгоре надолу… Във външната политика Лафонтен залага на пацифизма. Той се радва на успехи не само в „Левицата“, неговият политически образ все още има много привърженици и в ГСДП. Досегашният председател на партията, Курт Бек, се опита да помири старата с новата социалдемокрация, но се оказа недостатъчно силен на управленския си пост, за да издържи в този труден шпагат до изборите за Бундестаг през следващата година.
Сега властта в ГСДП отново е в ръцете на двама от привърженици на „Агенда“-политиката – Мюнтеферинг и Щайнмайер бяха секунданти на прагматика-реформист Шрьодер. Мюнтеферинг на два пъти се препъна във вътрешнопартийни конфликти, първия път като председател на партията, а втория – като социален министър и вицеканцлер.
Сега и двамата трябва да се оправят с последиците от властовата политика на Шрьодер. Ако оставим настрана въпроса за изхода от парламентарните избори през 2009 г., успехът на двамата ще зависи от това, доколко ще им се отдаде да съчетаят исканията на партийните членове с тези на властта, т.е. да предефинират и да модернизират социалдемократическата идентичност на ГСДП.
Подбор и информация Иван Аладжов/ Превод Любен Аладжов
