Серджан Диздаревич е председател на Хелзинкския комитет за правата на човека на Босна и Херцеговина.
Тринайсет години след края на войната Босна и Херцеговина не успява да се освободи от една безкрайна политическа, социална и икономическа криза, обусловена от националистическите предпочитания на нейните ръководители. Въпросът е как да се изобрети истинска алтернатива, която да е в състояние да извади страната от трудното положение и да отговори на очакванията на гражданите?
Политическият плурализъм се роди в Босна и Херцеговина през 1990 г. В рамките на бивша Югославия Босна и Херцеговина преживя кратки периоди на плуралистична демокрация между двете войни, но те бяха прекъсвани от периоди на диктатури и на суспендиране на демократичните институции.
От 1945 г. до 1990 г. в Босна и Херцеговина беше установена еднопартийна система на управление, както и в другите федерални републики, които съставяха Социалистическа федеративна република Югославия.
Установяването на многопартийността стана на два етапа: първоначално единствената управляваща партия и масовите организации – младежка, женска организация и т.н… – се преобразуваха в политически партии. След това се създадоха нови партии. Някои от тях се появяваха за първи път на бял свят, докато други възприемаха традициите на политическите партии, съществували някога и забранени през 1945 г. от комунистическия режим.
Така Съюзът на комунистите на Босна и Херцеговина взе първо името Социалистическа партия, а по-късно – Социалдемократическа партия (СДП) на Босна и Херцеговина. По такъв начин тя официално стана първата лява политическа партия на политическата сцена в навечерието на първите демократични избори, състояли се в страната през есента на 1990 г.
След това бяха създадени много партии, които имаха претенцията да са леви. По-важните от тях освен СДП през последните осемнайсет години са: Социалдемократически съюз на Босна и Херцеговина (ССБХ), чийто лидер беше кметът на Тузла Селим Бешлагич. През 1999г. ССБХ се сля със СДП; Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД) на Милорад Додик. Тя е с претенцията да е най-важната лява партия в Република Сръбска – едната от двете държавни структури в Босна и Херцеговина, която обхваща 49% от територията на страната; Социалистическата партия на Република Сръбска, която претърпя много преобразувания и смени на лидери и създатели. Тя участва в парламента без прекъсване. Нейният лидер Живко Радишич участва в общото председателство на страната.
„Етническа” политическа сцена
След установяване на демокрацията през 1990 г. действието на институциите беше прекъснато през войната в периода 1992-1995 г. Първите избори след войната се състояха през септември 1996 г. девет месеца след подписване на Дейтънските мирни споразумения (декември 1995 г.). Общи и президентски избори са свиквани през 1998, 2000, 2002 и 2006 г. Ала главните облози и разделения не бяха между различни политически и идеологически схващания, единоборствата не ставаха между десницата и левицата. Още когато се установяваше политическият плурализъм, беше очевидно, че на босненската политическа сцена ще доминира проблемът между етносите.
Главните действащи лица в политическия живот не са класическите политически партии, които могат да бъдат окачествявани като либерални, социалдемократически, консервативни … Главните действащи лица са етническите политически партии, чиито послания са насочени единствено и само към една от трите общности на Босна и Херцеговина: сърбите, хърватите и бошнаците. Но освен тези три общности, които конституцията на Босна и Херцеговина определя като „основни народи”, законът за етническите малцинства признава още 17 етнически малцинства. В същото време част от гражданите се определят като „босненци”, сиреч принадлежащи към народа на Босна и Херцеговина. Тази категория граждани или по-скоро тази самоличност не е официално призната. Статистически „босненците” фигурират в раздел „Други”.
Всички етнически партии без изключение имат твърде кратки програми. Целите, които преследват, са етническа хомогенност, разпределяне на територията и приватизация в рамките на прехода от централизирана към пазарна икономика. Тези партии държат на защитата на езика, на културата и на характерните традиции на етноса, с който се отъждествяват. Политиката на всяка една от тях се характеризира със съперничество с всяка от останалите, което предизвика етнически напрежения след идването на власт на националистическите партии.
Раздробяването на политическата сцена на три етноса, последвано от раздробяване на обществото по същия признак остави много малко пространство за класическите политически партии включително и на тези, които се определят като леви. Изборните резултати отразяват точно това положение. С изключение на общите избори през 2000 г. националистическите партии винаги успяват да получат между 70 и 85% от подадените гласове. В този смисъл изборите в Босна и Херцеговина приличат повече на преброяване на населението, отколкото на демократични избори. С други думи, преобладаващото мнозинство от избирателите застават зад политическите партии, които защитават тяхната етническа принадлежност и които имат по-скоро характер на популистки, а не на модерни политически партии. В тези условия политическите партии с либерални, социалдемократически или консервативни характеристики са априори маргинализирани и нямат никакъв шанс за успех.
В заключение може да се каже, че Босна и Херцеговина е „пред-политическа” държава, в която етносът и колективните права имат върховенство над правото на политически избор и над индивидуалните права.
Последиците от войната
Последиците от войната са катастрофални. Над 100 000 души са били убити и 2,25 милиона жители са били принудени да напуснат родните си места, което представлява 53% от населението преди войната. Според международния Червен кръст 27 371 души са обявени за изчезнали. Що се отнася до икономиката според Програмата за развитие на ООН (ПРООН) преките загуби достигат 50-60 милиарда долара, а общата сума на преките и непреките загуби според същия източник са 100 милиарда долара. В края на войната се оказва, че страната е загубила 50% от икономическата си мощ.
Днес БВП на човек от населението е 1852 долара и 17,8% от населението живее под прага на бедността. При население 3 800 000 души тези, които имат работа, са 999 500, от които 33% са ангажирани в неофициалния сектор. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) безработицата е 16,1%.
Страната има твърде объркана и сложна конституция, което е причина да се създаде огромна администрация, поглъщаща 9% от БВП. Тази администрация е съставена от 14 правителства, 180 министри, 146 местни администрации! Държавните разходи, включително парите, които отиват за администрация, достигат до 50% от БВП.
Тези статистически данни обясняват защо икономическото и социалното положение е толкова лошо. То се влошава още повече от дивата приватизация и от прехода към пазарна икономика. По времето на бивша Югославия икономиката не беше в ръцете на предприемачи, а на политически ръководители. Приватизацията, която трябва да бъде извършена, протича в обстановка на корупция на политическите елити и на липса на социална помощ, която да дава закрила на новите безработни и на всички, които обедняват поради бързия преход. Новите собственици не спазват задълженията си към наетите от тях работници. Структурите на властта са по-близо до новите собственици, отколкото до работниците, чиито права не се зачитат. Синдикатите като сила, която би трябвало да защитава наемните работници, практически не съществуват. Към това трябва да се прибави и липсата на социална политика: няма никаква ангажираност на държавата със „социални случаи”. Социалната политика, когато се прояви такава, не се основава на обективни социални критерии, които да държат сметка за нуждите, а е подчинена на готовност да се задоволяват нуждите на политически приятели и на електорат, който е предан на действащата власт.
„За нормализиране” на политическата сцена
Отравянето на междуетническите отношения не е единствената последица от господството на националистическите партии в политическия живот. Като се знае какви са ценностите (или по-скоро антиценностите), към които са придържат националистите, става очевидно, че докато националистическите партии определят политиката на страната, всякакъв национален прогрес е обречен на провал. „…В центъра на ценностната система на Европа е гражданинът, отделната личност, а не народът или дадена социална класа. Наложително е да се направи констатацията, че закрилата на гражданина предполага защита на неговите национални и социални права и че обратното, закрилата на нацията или на социалната класа, изключва в повечето случаи защитата на индивидуалните права. В Западна Европа животът, здравето и достойнството на всеки гражданин са под закрилата на комплекс от стриктно установени норми. Тези ценности днес представляват необходимия минимума от европеизъм, в съответствие с който държавите, регионите и народите могат да развиват самостоятелно свои собствени специфики”, пише Тарик Хаверич.
Преди да може да бъде започнат дебат за политическото бъдеще на левицата в Босна и Херцеговина, трябва на първо място да се нормализира политическата сцена, която днес прилича на политическа сцена от средата на XIX век. Разбира се, водената политика в страната би могла да бъде окачествена като дясна, която се нуждае от лява алтернатива, за да може най-после Босна и Херцеговина да се върне в руслото на нормалността. Но за това би трябвало политическите партии на власт да признаят, че са десни партии, да се легитимират като такива, а такова нещо няма.
Очевидно е, че само волунтаризмът на управляващите сили е причина за създаване на толкова непрозрачна и порочна политическа обстановка. Конституцията на Босна и Херцеговина, наложена от Дейтънските мирни споразумения, която не беше приета по демократичен начин, не признава гражданина като политически суверен. Тя признава сърбина, бошняка, хърватина като такъв. Така се оказваме в задънена улица: на практика конституцията свежда всичко до етноса, а за елитите на власт това е много удобно. За да бъде разкъсан този порочен кръг, двама играчи трябва да вземат нещата в свои ръце: на първо място гражданите на Босна и Херцеговина, т.е. гражданското общество на страната, и на второ място международната общност, като се има предвид нейната роля на свидетел и гарант на споразуменията от Дейтън.
Преминаването на едно „предполитическо” общество към модерно политическо общество няма да бъде лесно. Политическите сили на място не показват никаква воля да насърчат еволюцията на обществото в Босна и Херцеговина, същото е положението и с международната общност. Що се отнася до действащите лица в гражданския сектор, те продължават да не виждат истината. Позицията на местните политици е ясна и не се нуждае от нови обяснения. Те искат да запазят изгодите, извоювани по време на войната и всяка промяна представлява за тях заплаха. Не така стоят нещата с позицията на международната общност. Но в нейната позиция липсва ясна и консенсусна стратегия за Босна. Без съмнение тя е решена да не позволи повече никога да пламне конфликт в региона. Но това е единственият пункт, по който има консенсус между главните действащи лица в международната общност. Без да влизаме в подробности, тя, загрижена за бъдещето на страната, действа, като се придържа към две противоречиви хипотези: да се възстанови мултиетническото общество такова, каквото е било преди войната, или да се разпокъса държавата и да се раздели на етническа основа. Резултатът от това е очевидната липса на стратегия за нормализиране на страната.
В заключение гражданското общество не е способно да играе решаваща роля в политическата еволюция, защото, както пише Тарик Хаверич, „босненското обществено мнение преживява от години особена лоботомия, смесица между индоктриниране, изтриване на паметта и разрушаване на способностите му да разсъждава, което ограничава възможностите му за колективна реакция, която би трябвало да се задейства при подобни обстоятелства.
За изграждането на истински мир, за демократизиране на институциите
Една лява политика би трябвало преди всичко да държи сметка за два аспекта от решаващо значение: първият, който е основополагащ, е запазването на мира. Без преувеличение сегашната обстановка в страната може да се окачестви като стабилно прекратяване на огъня, гарант за което са международната общност и присъствието на войските на НАТО. Вторият приоритет трябва да бъде искрената, без двуличие ориентация към интеграция в Европейския съюз, който, от една страна, е опция без алтернатива, а от друга, залог за ангажимент в полза на европейските ценности. Освен тези две условия, без които не е възможно да се планират решения за разрешаване на дълбоката криза, която разтърсва Босна и Херцеговина, една лява политика трябва да постави ударението върху демократизацията и функционирането на институциите. Сега решенията се взимат в тесните кръгове на политическите ръководители извън парламентите и без обществен дебат дори и по най-важните въпроси. Това нанася голяма вреда не само на авторитета на парламентите, но и на същността на демокрацията.
Парламентите, включително Камарата на представителите на парламентарните събрания на Босна и Херцеговина са изключени от процеса на взимане на решения. Те одобряват решенията на щабовете на политическите партии, които също не са демократични и зависят по правило от самия партиен ръководител. Демократизацията изисква също да започне обществен дебат с действащите лица от сектора на гражданското общество, който е от изключителна важност за намиране на възможно най-добрите решения. От създаването на системата на политическия плурализъм гражданите бяха призовани да участват в политическия живот само по време на избори. Политическите елити по време на техния мандат не изпитваха нуждата да се консултират с избирателите, нито да искат мнението им. Процесът на демократизация предполага да се анализира значението на позицията на синдикатите и на работодателите, както и да се водят преговори между социалните партньори, които трябва да са заместител на едностранния начин на взимане на решения и на управление, характерен за сегашната политика. Не може да се мисли за лява политика, без да се укрепват демократичните институции и без да се постави началото на процес на взимане на решения, който да не е монопол на политическите елити на власт. Въпросът за зачитане на правата на личността има пряка връзка с това, защото той е основата на демократичното общество. Една лява политика трябва преди всичко да държи сметка за международните стандарти в тази област и за Европейската конвенция за правата на личността. Главните проблеми, на които трябва да се обърне внимание, са необходимостта да се даде приоритет на индивидуалните над колективните права на етническите групи; на гражданина да му се отдаде признанието, че е фактор с решаващо значение, да се сложи край на дискриминацията по етнически, религиозен и полов признак. Трябва да се сложи край и на изолацията на децата, на възрастните хора, на изчезналите по време на конфликта, на хората с увреждания, на бившите концлагеристи… Всички тези социални категории са жертви на дискриминация и са маргинализирани в съвременното общество.
За днешна Босна е характерен и друг парадокс. Властта е съсредоточена в области, които са твърде слаби или несъществуващи в страните с демократични традиции. Правото за взимане на решения и за изготвяне на най-важните бюджети принадлежи на двете формирования Република Сръбска и Босна и Херцеговина и на десетте кантона на федерацията. Това прави централната власт и общините слаби звена в политическата система. Нужно е преразпределение на властта, за да може страната да функционира добре и да има по-голямо съвпадение между политическите решения и очакванията на гражданите. Дейността на общините, където гражданите могат да задоволяват близо 80% от нуждите си, сега е сведена до символични функции, които дори не са споменати в конституцията. Общината трябва да има думата в управлението на територията, в услугите, в комуналната инфраструктура, в жилищната политика, в опазването на обществения ред, в грижата за сигурността на гражданите и на собствеността, в социалната закрила, както и в други области, които са прерогатив на общинската политика в европейските страни. Като илюстрация на трудната обстановка, в която се осъществяват местните политики, е добре да се припомни, че бюджетът, който се определя за босняшката общност, наброяваща 500 000 души, често не надвишава два милиона евро годишно! Проблемът не се състои само в преразпределението на властта, а и в приближаването й до гражданите и до тяхната местна общност. Очертаването на регионите също трябва да бъде една от амбициите на левицата.
Естествено за тези цел не етническият състав на населението, а икономически трябва да са критериите като взаимните зависимости в инфраструктурата, транспорта и другите дадености, които определят облика на един европейски регион.
Централната власт и нейната организация са едни от най-важните предпоставки за доброто функциониране на страната и преди всичко за икономическото развитие. Сега държавната е организирана по начин, който дава на институциите на двете общности прерогативи във всички важни сектори. Политиките им не са съгласувани. Макар че според конституцията на страната на централната власт би трябвало да бъдат поверени например външната търговия, митниците, чуждите инвестиции, тези дейности остават неизменно в ръцете на ръководните фактори на всяка една от общностите, които не пускат доброволно властта и особено финасовите средства. За да се промени това положение, централната власт, сиреч правителството и парламентът на Босна и Херцеговина, трябва да създадат единно икономическо пространство, каквото сега не съществува. Това предполага единно законодателство в икономическата област, валидно и приложимо в цялата страна. Порокът, който е силно разпространен и който е пречка в много области, е корупцията.
Сега страната е на 84-то място сред 179-те най-корумпирани страни, което показва колко голямо бреме за страната е това явление. Неговото присъствие във всички сфери е заплаха за икономическото развитие и за преките чуждестранни инвестиции. Корупцията присъства в образованието, здравеопазването, в териториалното управление, в екологията, в правосъдието, в полицията, в политическите партии и в парламентите. Така от само себе си се разбира, че политическите елити са силно замесени в корупцията. Една лява политика трябва да прекрати тази практика, която държи Босна и Херцеговина далече от цивилизованите страни.
Като се има предвид, че по време на конфликта 2, 25 милиона жители на страната (сиреч 53% от населението) са били прокудени от родните им места, връщането на разселените и на бежанците е фундаментален въпрос. Правото на завръщане, на частната собственост, на недискриминационно отношение, на достатъчно образование за децата, на труд – всичко това са основни права. А от края на конфликта през 1995 г. едва между 600 000 и 700 000 души са се върнали по местата, където са живели преди войната. Приоритет на една лява политика, приложена по отношение бошняците, би трябвало да бъде създаването на добри условия за връщане на изгнаниците и най-вече засвидетелстването на политическа воля, че независимо от етническия им произход гражданите могат да избират мястото, където да живеят. Защото провал в това отношение ще означава поощрение за етническият екстремизъм, за военните престъпления и за най-страшните престъпления срещу човечеството.
Въпросът за светския начин на живот също би трябвало да бъде сред приоритетите на левицата. Национализмът се оказва почвата, на която ръководителите на трите главни религиозни общности да намират съгласие. Религиозните ръководители подкрепиха националистическите политики и се ангажираха пряко в предизборните кампании. Тяхното участие оказа сериозно влияние за успехите на националистите в различните избори. В замяна политическите елити отвориха широко портите на държавата за представителите на трите вероизповедания. От една страна, държавата пое ангажимент да възстанови собствеността на религиозните общности, която им е била отнета от комунистическия режим. От друга страна, широко бяха отворени вратите на държавните институции и по-конкретно на училищата за интересите на клира, с което бе създадена заплаха за постиженията на светското начало и на неговите традиции.
С течение на времето религиозните ръководители придобиха толкова много власт, че гласът им се чува по всеки важен политически въпрос. В много случаи този глас има решаваща роля. Влиянието на религиозните лидери е станало толкова голямо, че те решават кой да бъде политическият лидер на дадена етнорелигиозна група и коя политическа партия да я представлява. Въпросът за значението на светското начало трябва също да се разглежда в контекста на общество, в което съжителстват много вероизповедания. Защото незачитането на светското начало и неговото елиминиране като практика води след себе си до силно съперничество между религиозните общности, засилвайки междуетническото и междурелигиозното напрежение, като по този начин всеки път поставя под въпрос стабилността на страната. Във външнополитически план предпочитанията и партньорствата се определят в зависиомост от етническата и религиозната принадлежност, вместо да бъде формулирана политика, чиито приоритети да се обуславят от волята за запазване на мира и от интересите на държавата. Един от приоритетите трябва да бъде добросъседство с различните държави, основаващо се на Хелзинкските принципи. Наред с това политика, която да държи сметка за важността на икономическите отношения със света и която да отговаря на нуждата от по-бързо развитие може да промени списъка с партньорите на Босна и Херцеговина, за да преформулира нейните отношения със света. Желанието за европейска интеграция и уважението на международните институции като Обединените нации трябва да бъдат ръководни принципи, върху които да се гради съгласувана политика. Такава политика ще бъде от полза не само за репутацията на страната, но и за интересите на гражданите.
Икономика, заетост и социална защита
В областта на икономиката на първо място сред приоритетите трябва да стои заетостта. Разрушенията, предизвикани от войната и прехода към пазарна икономика, значително увеличиха броя на безработните и допринесоха за разрастване на бедността. Преходът досега се изрази в приватизиране на печелившите компании и тези, които нямат програми, отчитащи наличието на нови безработни. Наблюдава се пълна липса на проекти за развитие, които да осигурят заетост на наличната работна ръка и да открият перспектива за младите хора.
Трябва да бъде променена и фискалнната политика. Сега ДДС е 17% върху всички стоки без изключение, а данъкът върху дохода е 10% без значение от получаваното възнаграждение. Тази фискална политика не съответства на представата за фискална политика, която се съобразява със социалния фактор и антипод на лявата политика. Фискалната политика сега определено е от полза за богатите и е в ущърб на хората, които печелят между 300 и 400 евро, каквоато е средното възнаграждение. Би трябвало да се обмисли въпросът за въвеждане на данък върху големите богатства (данък богатство). Сред икономическите приоритети трябва да бъде и реформирането на администрацията, защото досега този огромен и неефикасен апарат генерира много разходи. Вместо да храни тежка администрация, която не отговаря на нуждите на гражданите, бюджетът трябва да бъде преориентиран към развитие и подобряване на неефективната инфраструктура и по този начин да влезе в тон с европейските норми. Незавидното положение в социалната област поставя Босна и Херцеговина на едно от последните места в Европа. Само 1% от БВП се отделя за социална закрила въпреки императивите, които налага изключително трудната икономическа ситуация. Една социална политика трябва да осигури еднакви критерии за всички хора, които да са валидни за цялата страна. 80% от пенсионерите получават средна пенсия между 120 и 160 евро. За голямото мнозинство от тях пенсията е единствен източник на доходи. Очевидно е, че тези пари са съвсем недостатъчни за покриване на минималните разходи на едно домакинство, които са между 450 и 500 евро. Пенсионната система трябва да бъде реформирана из основи, за да даде възможност за нормален и достоен живот на възрастните хора. Макар че Босна не е член на Европейския съюз, тя още отсега трябва да въведе европейските норми за опазване на околната среда. В сравнение с другите сектори екологията е слабо звено. Съседството с развити страни става причина за настаняване на замърсяващи индустрии на нейна територия. Страната се превръща в нещо като европейско сметище и на този проблем трябва да се намери спешно решение.
Вместо заключение: само лява политика може да отговори на очакванията на гражданите
Босна и Херцеговина преживя последните петнайсет години в условията на дълбока криза, която беше белязана от война без прецедент в Европа след края на Втората световна война. Сегашната криза, която е политическа и не се вижда изход от нея, е предизвикана, както всички предишни кризи, от националистическите политики, неспособни и нежелаещи да намерят окончателно решение за страната. Временното успокояване на напрежението представлява само затишие, което предшества нова криза. Поради това политически избор, който не е закотвен в национализма и който е ориентиран наляво, би могъл да означава начало на края на кризата и на нормализация в средносрочен план. Лява политика, защото сегашните проблеми са такива, че либерална или дясна политика няма да може да отговори на очакванията на гражданите, които имат нужда от ефикасна и спешна социална политика и не могат да чакат положителните резултати от икономическо развитие, за което е необходимо време, за да се почувства ефектът от него.
Бъдещата левица трябва да бъде олицетворявана и развивана от политици, чийто облик да е различен от този на сегашните елити – корумпирани политически фигури без значими морални ценности и без авторитет. Бъдещите елити трябва да имат репутация, почиваща на техните знания и опит, на тяхното образование и най-вече на моралните им ценности, нещо, от което имаше много голям дефицит през последните години и което много навреди на представата за политик и на политиката изобщо.
Превод Методи Кръстев
