Четирима младежи, показали най-добри резултати в обявения от Националния съвет на БСП конкурс за есе, получиха едногодишни стипендии. Сергей Станишев връчи грамотите на отличените Анастасия Стоилова, Димо Господинов, Пламен Димитров и Габриела Минкова. БСП награди още седем студенти с поощрителни премии. В конкурса участваха общо 53-ма студенти. От предложените теми наградените са предпочели да пишат по две: „Необходими условия за подкрепа на пълноценната реализация на младите хора в България“ и „Възможностите, които дава за ускоряване на социалното ни развитие“.
В момента се намирам в зала 602 на „Позитано“ 20 и, може да се каже, се озовавам в по-различна от обикновената среда, понеже съм на конкурс за стипендията на БСП. Което ще рече, че съм заобиколен от, до някаква степен, умни и начетени хора. Затова, а и защото пишат, няма да ги закачам с моите въпроси. Но ако изляза навън, на улицата, на площада „Св. Неделя“ и запитам хората: „Какво е ЕС?“, те ще ми отговорят: „Фондове!“. И не само това, а: „Станишев ни спря фондовете, сега Бойко ни ги пуска.“ Колко типично за у нас! Само тук ЕС е чешма, от която текат мед и масло и, разбира се, някой стои отгоре и пуска и спира кранчето… На добра воля, разбира се! Позволете ми да не се съглася!
ЕС не е само фондове, колкото и да ни го втълпяват сегашният ни премиер и платените му глашатаи. Ако в мандата на Тройната коалиция бяха спрени, например, програмите за европейска мобилност, то днес те щяха да са ЕС. Но да се върна на темета… Да смятаме, че ЕС е само фондове, е все едно да помислим златната рибка само за рибка, вълшебната пръчка само за пръчка, големият лош вълк само за вълк и т. н. Не, това не е моята Европа! И ще го докажа!
На първо място ЕС влияе на социалното развитие в България, като ни адаптира ценностно към себе си. Как става това? Ами много просто! — като гледаме по телевизията всеки ден какво става в Европейския парламент, например, място, където доминират ценности като: демократичност, толерантност, плурализъм, ние започваме да се чувстваме част от това нещо. Съответно припознаваме тези ценности. Точно българинът, ако гледа как Пол Расмусен разпалено обяснява, че трябва да има публична регулация на финансовия сектор, за да се защитят гражданите, ще му стане драго, ще се почувства и той малко замесен в европейския дебат. И утре ще каже: „Важни са гражданите, мамка му, а не олигархията!“ Т. е. ЕС със своите демократични и прозрачни институции играе ролята на, така да го нарека, ценностен пиедестал за България, една пътеводна светлина за българските граждани. Интегрирането в Европейското общество е интегриране и в ценностната ни система. Нека си припомним и каква роля е играла и Византия в историята на нашата държава — носител на прогресивните за времето си християнски дух, морал и ценности. Но докато Източната римска империя е въвела в България религиозни и съответните им властови практики, то ЕС в по-ново време спомага за възприемането у нас на редица полезни обществени практики — граждански контрол, прозрачност, демократичност. И няма как да бъде иначе, защото и в двата случая ние се присъединяваме към една обществено-икономически по-напреднала общност, наш пример, учител и водач.
Често обичаме да казваме „Как ще ги стигнем…“ тези или онези? Т. е. ние все догонваме. Аз сега ще се направя на начетен, пък и да ми върви в тон с досегашното изложение, ще кажа, че ние се интегрираме икономически. В случая икономическата ни интеграция е в една много добре развита капиталистическа система. Тази система обаче е много социална, т. е. имаме една социална икономика в ЕС. Това уникално животно е характерно само за Стария континент и се познава по това, че и работодателите, и работниците са доволни. А всичко това какво общо има с темата? Много просто — интегрирайки се в икономическия модел на ЕС, ние „гоним“ точно европейската социална икономика. А можеше да имаме нелеката участ да „гоним“ държави и модели като Русия, Китай, Индия и др. Пфу, отдъхнах си само при мисълта, че не сме Бутан, за да гоним Мианмар или направо да потъваме! Сравнявайки се ежедневно със страните от Западна Европа, ние имаме и пример, и стимул да се развиваме като икономика и общество.
Говорейки за примери, ще е грехота, ако не спомена един от най важните, който Европа ни дава — културните примери и образци. Като основна предпоставка на международния духовен обмен в ЕС бих определил веднага възможността за пътуване, която гражданите на съюза имат в рамките му. Не можете да си представите на мен, като млад човек, как ми се отразяват 5-6 месеца културен обмен в чужбина! Ами аз се връщам друг човек — нови впечатления от нов и по-добър социален модел. Почти 100 хиляди млади хора, като мен, в Стара Европа да се върнат и ако това не е катализатор на социално развитие, здраве му кажи! Освен това възможностите за мобилност или свободата на придвижване, които ЕС дава, създават условия за постепенно отмиране на местния и регионалния национализъм, който в глобализиращото се общество е анахронизъм. По същия начин отживелица е била езическата религия по времето на княз Борис-Михаил, но той, като далновиден политик и най-вече като човек с много силна власт е смазал ретроградните течения.
За добро или за лошо днес, в условията на демокрация и децентрализация, ЕС не може толкова категорично да се бори с национализма. Това течение, макар и непрогресивно, трябва да бъде позволено и недискриминирано. Аз бих се борил за националистите, ако някой се опитва да ги забрани, защото съм демократично настроен социалист (странно, но в България съм длъжен да уточнявам и това) и, както е казал Волтер: „Може да не съм съгласен с вас, господине, но бих дал живота си, за да кажете каквото мислите.“ И въпреки това, не мога да скрия задоволството си, че европейската общественост в лицето на представителите и в Европейския парламент твърдо изолира националистите и евроскептиците. Още по-щастлив съм и от факта, че това положение се пренася и у нас чрез постепенната политическа интеграция на България в ЕС.
Политическата интеграция и нейното положително влияние върху развитието на българското общество не се изчерпват само с процедурата по мониторинг и проверка. Макар че не можем да отречем, че наблюденията и докладите на Европейската комисия водят до постепенно очистване на политическата ни система и, в някаква степен, въвеждат ред в тази държава. Друго важно направление от приобщаването ни към Европа е пренасянето на политическия £ модел у нас. Това става по формулата: доверие + паневропейски политически партии + български партии = на българо-европейски партии с доверие. Доверие в ЕС у нас има, европейски партии или конгломерати има, намират се и техни клиенти у нас (ЕНП — ГЕРБ, ПЕС — БСП, консерватори — РЗС, и т. н.). Общо взето, който не си намери европейско другарче, губи един потенциален ресурс на инжектирано отвън доверие. Така, по тази схема, приобщавайки се към европейските политически семейства, българските партии се доближават постепенно до политическия модел на ЕС. Маже да се каже, че в момента у нас дори е вървежен, като политически, аргументът: „Гласувайте за мен, защото в Европа нашата партия е на власт.“ Няма да коментирам колко погрешен е този довод, само ще го отбележа като доказателство на процеса на политическо интегриране у нас.
А какво печели българското общество от своята политическа интеграция? На първо място, макар и все още само на теория — възможност за участие във формиране на външната политика на ЕС. Чудесно! Нашата външна политика и без това не е била никога независима, сега поне ще е стабилна. Днес сме с Франция и Германия, наложи ли ни се нещо да преглътнем — добре, но поне знаем, че утре пак сме с тях и може те да са тези, които ще правят компромиси за нас. Русия ни изнудва за цената на газа: „Ало, товарищ Путин, зад нас са Франция, Германия и Англия, я си помисли пак!“ Мога да изредя още хиляди примери, които доказват простата необходимост малки страни като нашата да участват в силни геополитически съюзи и да са интегрирани най-вече. Другата форма на участие в общоевропейския политически процес е участието във вземане на вътрешнополитически (за Съюза) решения.
Тук, ако бъдем реалисти и забравим за националното си чувство, много по-важно е, че развитите европейски държави участват в регулиране на отношенията вътре в ЕС, отколкото нашия принос. Срам не срам, поне да се научим на цивилизовани и демократични практики. В наш интерес е членството ни в Съюза, но никога не трябва да забравяме, че участваме в общоевропейския политически процес, за да защитаваме общоевропейския интерес, представлявайки нашите европейски граждани.
В крайна сметка, трябва да признаем, че сме големи късметлии да сме част от ЕС. Ето — след няколко дни стават 20 години от падането на тоталитарния режим у нас. През това време трябваше да начертаем нашата нова политическа, икономическа, културна и прочее ориентация. За 20 години толкова бели можеше да направим, бедна ни е фантазията. Затова: кръстя се (нищо, че съм атеист), слагам си сомбрерото (нищо, че не съм в Мексико), качвам се на коня (нищо, че Бойко ги забрани в центъра) и си тръгвам с оптимистични мисли (нищо, че е криза).