ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ЕЛИТИ И КОНТРАЕЛИТИ

0
229

Роден е в Луковит, обл. Ловеч. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици в Плевен. В периода май-юни 2002 г. към асоциация “Прозрачност без граници” е координатор на проекти по програма “Младеж” на ЕС, Дания. Бакалавър по политология, със специализация “Политическа теория и политически процес”, първи курс магистратура в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Политически мениджмънт”. Владее английски, немски и испански език.
Изучаването на процесите на глобализация постепенно се превръща в централна тема на политологическите изследвания. Комплексните промени, които наблюдаваме в заобикалящата ни действителност, несъмнено засягат и властовата структура на обществото. Приемайки тезата за глобалния характер на съвременното общество, сме длъжни да проследим и динамиката на политическата власт в глобален мащаб, и нейното взаимодействие с останалите елементи, които конструират днешната система.

В следващите редове е направен опит за аргументиране на съществуването на транснационален политически елит, като основен агент на властовите отношения в глобалната система. Разгледани са взаимоотношенията на този елит с неелита и механизмите на комуникация със съществуващите контраелити. Накрая са направени предположения за евентуалната динамика на системата в посока съкращаване на дистанцията между отделните йерархични нива.

Преди да навлезем в проблематиката на настоящото изследване, е неоходимо да се направи разграничение между транснационален елит и транснационална капиталистическа класа1. Концепцията за транснационална капиталистическа класа е хибрид между марксистката концепция за класата и таксономията на различните форми на капитал (паричен, политически, организационен, културен и капитал на знанието), предложена от П. Бурдийо2.

Този подход води до противоречиви заключения, когато се използва, за да бъдат дефинирани различните форми на властта в днешното общество. От една страна, авторът настоява, че властта произтича от притежанието и контрола върху средствата за производство, от което следва, че транснационалната капиталистическа класа е класа от гледна точка на нейната връзка с тези средства, тяхната размяна и разпределение. От друга страна, нейният капиталистически характер се състои в това, че членовете й, индивидуално или колективно контролират основните форми на капитал.

Дефиницията на тази нова капиталистическа класа включва политици, бюрократи, експерти и медийни директори, които обаче едва ли могат да бъдат класифицирани като такива, ако, разбира се, понятието капитал не покрива (както при Склеър) всяка форма на власт. Подобна концепция за новата капиталистическа класа не е нищо повече от очевиден опит да се изглади един от основните проблеми в марксистката теория за държавата, а именно изключителната концентрация върху икономическата за сметка на другите форми на власт, характеризиращи властовата сруктура и отношения в модерното общество. Марксистката концепция за класите само отчасти би могла да опише социалните разделения в съвременната глобална ситуация.

Ако следваме подхода, избран от Склеър, оставаме с впечатлението, че новата транснационална капиталистическа класа е причина за днешната глобализация. В случая, като че ли Фотополус има повече право, кагато твърди, че динамиката на пазарната икономика води до поява на транснационалните корпорации и съответно на транснационалния икономически елит, като едва след това институционализира съвременния интернационализиран вариант на пазарна икономика в неговия неолиберален модел3.

По тази причина тук е предпочетено използването на понятието транснационален политически елит. Визираните групи са елит, защото техните членове притежават доминираща позиция в обществото поради своята икономическа, политическа и социална мощ. Транснационалният характер се определя от факта, че тези групи, за разлика от националните елити, виждат най-добрия начин за запазване на своята привилегирована позиция в обществото не чрез осигуряване възпроизвеждане на системата на националната държава. Вместо това транснационалните елити се стремят към гарантиране на глобалното възпроизвеждане на системата на пазарната икономика и представителната демокрация. Т.е.транснационалният елит може да бъде дефиниран като елит, който черпи своята власт (икономическа, политическа и главно социална), оперирайки на транснационално равнище – факт, който показва, че този елит не изразява единствено или преди всичко интереса на определена национална държава.

Транснационалният елит, както и националният елит, би могъл да бъде разделен на няколко основни типа. Основната единица са икономическите елити. Към тях се причисляват директорите на транснационалните корпорации и техните локални филиали. Именно те са агентите с доминираща роля в ситуацията на интернационализиращата се пазарна икономика, като придават определен акцент на икономическия елемент на единния елит. Следващата група е на световните политически елити. Тя се състои от бюрокрацията и политическата класа, базирани в основните международни организации или в държавните структури на главните пазарни икономики. Заедно с тези две основни елитни групи е необходимо да се спомене и групата на транснационалните професионални елити, чиито членове играят основна роля в различни международни фондации, консултанти, изследователски отдели на международните университети, масмедии и др.

Новият транснационален елит вижда своя интерес в условията на международните, а не на националните пазари. Въпреки това не само че не се колебаят да улесняват постигането на целите на определени държави (особено когато се отнася до безспорния днешен хегемон САЩ), но транснационалните елити са принудени да разчитат на държавните машини на главните пазарни икономики при постигане на собствени цели.

Транснационалните елити действат за ускоряване на процесите на икономическа глобализация, като се стремят да улеснят институционалните споразумения, необходими за гладкото й функциониране. Нека вземем например Европейската кръгла маса, която е институционален съюз на върховните директори на най-големите европейски компании и има за цел да формулира политики, които европейската комисия да одобри. Така официалните бюлетини на ЕС (особено тези, свързани с либерализирането на европейските пазари) са базирани не на предложения, идващи от политическите институции на ЕС, а от Европейската кръгла маса4. Също така не е тайна, че планът за разширяване, одобрен от ЕС в края на 1999 г. в Хелзинки, който изисква от новите членки да дерегулират и приватизират своите икономики, като в същото време инвестират сериозно в инфраструктурата си, е проектиран от Перси Барневик, директор на шведската компания Investor AB и председател на работната група на Европейската кръгла маса.

Освен това транснационалният икономически елит в Европа в координация с трансатлантическото икономическо партньорство, изразяващо интересите на американския икономически елит, от 1995 г. подготвя проект за единен пазар, който да включва един разширен и либерализиран европейски пазар и също толкова разширен американски пазар (Северна и Южна Америка). Важна стъпка в тази посока е процесът за създаване на американска свободна зона за търговия (FTAA), чиято цел е да разпростре североамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) върху цялото полукълбо. В декларацията от Квебек (април 2001 г.) се предвижда създаване на най-голямата свбодна зона за търговия в света да приключи през 2005 г.

Процесът на генерално споразумение за търговията и услугите (GATS), дискутиран в СТО, предлага още една възможност на транснационалния елит да институционализира своята роля. В секретариата на СТО съществува план за създаване на международна агенция с право на вето върху отделни парламентарни регулативни решения5. Този план възлага последното решение върху необходимостта от определен регулативен закон да принадлежи на експертите от GATS. Примерите показват, че е налице процес на институционализация на транснационалния елит. От своя страна, тази институционализация има за пряка цел отпадане на регулативните бариери при обмяната на стоки и услуги. Това в крайна сметка би довело до формиране на единен дерегулиран пазар, контролиран от мултинационалните корпорации, в който социалният контрол, защитаващ труда и околната среда, е минимизиран6.

Подобна концепция за транснационалните елити би могла да бъде обвинена в голяма доза конспиративност. Аргумент в тази посока е наличието на достатъчно разделения между и вътре в политическите и икономическите елити. Под въздействие на два основни фактора тези различия постепенно губят от своя дезинтегриращ потенциал.

Единият фактор, който може да се нарече обективен, е свързан със самата логика на днешния модел на глобализация – неолибералната глобализация води след себе си процеси на концентрация както на икономическо, така и на политическо равнище. Намаляващото значение на институциите на националната държава при вземане на решения оставят политическия дневен ред в ръцете на все по-малко хора. В тази ситуация националните елити като че ли са по-склонни да си сътрудничат с транснационалните елити, отколкото с неелита в границата на дадена национална държава. Стигаме до втория основен фактор, който има субективен характер, а именно присъщата консервативност на елитите. Веднъж достигнали доминирища позиция, елитите по всевъзможни начини се опитват да ги запазят.

В този смисъл едно предположение за съществуването на обща цел, която обединява различните елити, конституиращи транснационалния елит, не е плод на ексцентричност или конспиративна фобия. Тази цел може да бъде формулирана по следния начин: защита на постоянния трансграничен поток на продукти и капитали и елиминиране на всякакви пречки върху този поток, които периферни елити биха могли да поставят заради политически, икономически и военни съображения.

Все още не можем да говорим за наличието на формални споразумения, които да институционализират политическата глобализация. Но не може да се пропусне фактът, че е налице неформална форма на политическа глобализация, инициирана от транснационалния елит. Става въпрос за глобализация, която се осъществява посредством международните икономически институции (СТО) и политико-военни алианси (НАТО). Смятам, че не е нужно в защита на тази теза да изброявам всички случаи, в които въпреки ясните разделения между елитите на напредналите пазарни икономики, те застават зад американския елит (политико-военната опора на транснационалния елит) в името на общото благо на международната общност – евфемистичното название на транснационалния елит7.

Няколко са причините, поради които транснационалният елит разчита на неформалната система на политическа глобализация. Такива причина са:

– националната идентичност, която продължава да съществува, въпреки (или точно поради) културната хомогенизация, която глобализацията носи със себе си;

– нуждата от поддържане на образа на добре функционираща представителна демокрация, в която националните елити все още са способни и ефективни в прцесите на вземане на решения;

– нуждата от осигуряване на мрежи за минимална социална защита чрез локалните мрежи на националната държава;

– нуждата от делегиране на националната държава на сериозна част от монопола върху легитимното насилие, така че държавата да е в състояние да контролира населението и най-вече работническите движения по начин, който максимизира ползите (за транснационалния елит) от свободния поток на продукти и капитал.

След като се опитах да аргументирам съществуването на транснационален елит, ще разглеждаме взаимодействието му със съответния неелит (наличието на елит предполага и наличие на неелит). Подобен анализ е важен от гледна точка на изследване на принципите, които поддържат стабилността на системата и факторите, проблематизиращи нейното функциониране.

Нека първо дефинираме структурите, които не попадат в кръга на транснационалния елит. Най-общо това са транснационален контраелит и условно казано, глобалните маси.

Когато говорим за днешния контраелит, трябва да отбележим, че той не е единен. Тук ясно изпъкват два основни блока, които се различават коренно в ценностите, социалната база, начините на съпротива и по тези причини липсват пространства за тяхното взаимодействие. От една страна, можем да обособим радикален контраелит и контрапазарен контраелит.

Радикален контраелит са онези екстремистки групи, произлизащи главно от арабските страни, свързани с философията на ислямския фундаментализъм. Техният радикален характер се състои в това, че в политическите си програми се обявяват едновременно и срещу двата фундамента на институционализация на транснационалния елит – пазарната икономика и либералната демокрация. Едно възможно и ефективно обяснение на сблъсъка между радикалните контраелити (свързани с категорията тероризъм) и транснационалните елити като реакция срещу т.нар струкурно насилие. За запазване на своята доминираща позиция елитът е принуден да прибегне до институционализиране на асиметричната реалност, като това става чрез системно насилие8. То се отнася до следните нива. На икономическо ниво контролът върху икономическите ресурси от страна на малцинството, инсититуционализиран чрез системата на пазарната икономика, води до безработица, бедност и несигурност за голяма част от населението. На политическо ниво, където институционализацията на контрола върху политическия процес от страна на едно малцинство дава резултат в системата на либералната демокрация, при голяма част от населението се наблюдава процес на отчуждение и апатия. На социокултурно ниво контролът върху социалните и културните институции на част от населението води до дискриминация на други части от него. От тази гледна точка можем да кажем, че що се отнася до поведението на радикалния контраелит, социоикономическата и политическата фрустрация, породени от неравномерните резултати на глобализационния процес, е засилена от културните императиви на една радикална религиозност. Консервативната културна среда възпрепятства до крайност ценностното сближаване с транснационалните елити, като комуникацията е редуцирана единствено до използване на военни средства. Именно тази група на контраелитите олицетворява най-голямата опасност за нормалното функциониране на днешната система. В този смисъл средствата за контрол, които транснационалните елити използват, за да си осигурят запазване и възпроизвеждане на доминиращите позиции, са свързани почти изцяло с военната принуда. Тези средства, от една страна, са в противоречие с цивилизационните ценности, прокламирани от елита, но от друга, ефективно обслужват икономическите императиви на развитите пазарни икономики9. Този факт още веднъж показва, че доминиращият елемент, който конструира транснационалният елит, са икономическите елити.

В категорията на контрапазарните контраелити спадат участниците в т.нар алтерглобалистко движение. Нужно е едно уточнение, което ще породи известни възражения, а именно за мястото на традиционните леви партии. Според мен социалдемократическите и социалистическите партии в днешната обстановка са склонни да си сътрудничат с транснационалните елити, а защо не и да станат част от тях. Причините за това са няколко. От една страна, намаляването на ролята на институциите на националната държава, свързано с обективните процеси на интернационализация на икономиката, изчерпва традиционните механизми за социално регулиране, използвани от левицата. В същото време самата социална структура на обществото претърпя промяна, свързана с дехомогенизирането на класата на наемните работници от периода на индустриалния капитализъм. Освен това крахът на социалистическите модели на държавно управление на изток и кризата на социалдемократическия консенсус на запад идеологически измести представителите на левите елити надясно (социаллибералните теории за “третия път”). Този факт е разбираем, като се има предвид стремежът на елитите да запазят своята доминираща позиция. За да могат да се включат във формирането на новия транснационален елит, социалистическите и социалдемократическите елити са принудени да приемат логиката на пазарната икономика, като техните апели срещу пазарния фундаментализъм все повече придобиват формален и реторичен характер. Като част от транснационалния елит традиционните леви партии играят ролята на буфер в ситуацията на напрежение между асимитречните резултати от системата на пазарната икономика и егалитарните стремежи на голяма част от глобалния неелит. В този смисъл те имат позитивно значение за стабилността на системата. Все по-голямото разминаване в политическия и икономическия дневен ред на елита и неелита (като резултат на концентрацията на политическа и икономическа власт) провокира появата на контраелит, изразяващ претенциите на маргинализираните от пазарния фундаментализъм групи (най-вече в Латинска Америка) и на тези, чиито политически претенции са свързани с по-голяма демократичност в процесите на вземане на решения (предимно в развитите пазарни икономики).

Контрапазарният характер на антиглобалистките движения се състои в следното. За разлика от реформистката левица, която смята, че ефектите от неолибералния модел на глобализация (нарастващата концентрация на икономическа и политическа власт и екокатастрофично развитие) е преодолима чрез системата на пазарна икономика, то алтерглобалистите виждат друг изход. Съвременният модел може да бъде елиминиран единствено чрез създаване на ново антисистемно движение, което да започне изграждането “отдолу” на една нова форма на демократична глобализация. Потенциалът за социална промяна, който алтерглобализмът носи със себе си, все още трябва да се анализира и доказва. Безспорно е, че егалитарните стремежи, отправени към процеса на взимане на решения, могат да се превърнат в сериозно предизвикателство към транснационалните политически елити. На този етап повечето анализатори смятат, че антиглобализмът се намира на равнището на егалитарна утопия.

Основен механизъм, чрез който транснационалният елит комуникира и в същото време се опитва да удържа контрапазарния контраелит, е идеологията на неолиберализма. Ще маркирам основните идеи и цели на тази идеология.

Неолиберализмът е идейна конструкция на категоричен оптимизъм по отношение на глобализацията. Според неолибералния подход глобализацията е неизбежен резултат от технологическите и икономическите промени, които изискват отваряне на пазарите, освобождаване на търговията и на потока от капитали (”незнайно” защо трудът не е включен в тази група), приватизация, гъвкав пазар на труда и най-общо, драстични рестрикции върху регулативната икономическа роля на държавата. За привържениците на неолиберализма глобализацията е от полза за всички, дори и за природната среда, тъй като тя създава “здравословна” среда за конкуренция, водеща до подобрение на ефикасността и разширяване на разпространението не само на знанието, но и на икономическия растеж благодарение на т.нар. ефект на процеждането (trickle down effect). Очевидно неолибералистите разчитат на логиката на икономическото максимизиране на ползите като най-добър механизъм за възпроизвеждане на социалната и политическата, дори и на културната реалност. В същото време са необходими международни икономически, търговски и финансови организации, доминирани от съответните елити, които да организират и контролират потоците на световната търговия. Интересно е обаче как групите в привилегирована позиция в “естествената” система на неравенство, характерна за пазарната икономика, ще се съгласят на “ефекта на процеждането”. Може би по силата на някакъв алтруистичен порив. Това изглежда малко вероятно, като се има предвид, че неолибералната икономика се основава на такива философски традиции, според които хората са изначално греховни и са в непрекъсната борба на всеки срещу всеки, ако не бъдат контролирани. Вероятно в концепцията на неолибералната идеология съществува негласната предпоставка, че тези, които заемат най-високите етажи на съвременната йерархия, са по-висш тип хора. Дори и да не е така, налице е определена непоследователност в логиката на неолиберализма. Този факт провокира голяма част от идеологическите атаки на контраелита. Бурдийо например определя както неолиберализма, така и глобализацията като утопии, които икономическите елити се опитват да наложат в контекста на един проект, който цели да създаде условия, в които да бъдат реализирани неолибералните принципи10. Може би Бурдийо донякъде е прав, като се има предвид, че всеки елит използва средствата на идеологията за легитимация на своята позиция.

След 11 септември 2001 г. транснационалните елити изключително стесняват идеологическото поле на комуникация с контраелитите, като всяка съпротива срещу неолиберализма се представя като опасност за свободата и демокрацията. Това послание се превръща в нормативно ограничаване на легитимността на политически протест. По този начин една от възможностите за влияние на масите върху елита се ограничава с аргументите на доминиращата плуралистична идеология!

Идеологическата съпротива на алтерглобалисткото движение се изразява и на символно ниво. В рамките на антикорпоративисткото движение главно в Северна Америка (т.нар. adbusters) трансформират маркетинговите послания от големите билбордове, като по този начин променят значенията и целите на комуникация на емблемите на неолибералния модел на глобализация -транснационалните корпорации. От своя страна движението “reclaim the streets” организира улични карнавали, чрез които символно си връща публичните пространства, приватизирани от търговските компании11. Това по своята същност са контракултурни граждански движения, които не застрашават позициите на транснационалните елити. От гледна точка на процеса на комуникация обаче с действията си те създават културна среда, провокираща критично отношение към идеологията на транснационалните елити.

Антиглобализмът в своето контраелитно поведение се развива и на организационно ниво. Различните групи и течения в иначе нехомогенното движение си дават среща на световните и европейските социални форуми. Целта на форумите е предлагане на конкретни алтернативи на неолибералната глобализация. Организирани паралелно със срещите на международните икономически институции, които институционализират транснационалните елити, форумите представляват неформална институционализация на контрапазарните контраелити в гражданската реалност12.

Няколко са изводите, които се налагат. На първо място е необходимо да се отбележи, че се създават условия за намаляващо значение на институциите на националната държава при дефиниране и регулиране на политическата, икономическата, социалната и културната реалност. От своя страна, съвременната глобална ситуация има като резултат концентрация на икономическа и политическа власт в ръцете на определена група хора. Те конструират транснационални елити, които виждат най-добрия начин за запазване на своите доминиращи позиции чрез глобалното възпроизвеждане на системата на пазарната икономика и представителната демокрация. Тези транснационални елити “взаимодействат” с радикалните контраелити чрез методите на военна принуда, като на това ниво стабилността на съществуващата система е в зависимост от съответната военна сила на конфликтиращите страни. От друга страна, алтерглобалисткото движение е алтернативно предизвикателство към днешния модел на глобализация. Черпещо своя потенциал от доброволното сдружаване между гражданите, движението премества съвременния дебат от идеологическото противопоставяне капитализъм-социализъм към разпределението на политическата власт по оста йерархия-егалитаризъм.

Литература:
Жан Зиглер, Новите господари на света, София, Изток-Запад 2003.
George Monbiot, Still Bent on World Conquest, The Guardian, 16 December 1999.
Gregory Palast, Necessity Test is Mother of GATS Intervention, The Observer, 15 April 2001.
Leslie Sklair, The Transnational Capitalist Class, Oxford, Blackwell, 2001.
Naomi Klein, No Logo, London, Flamingo 2001.
P. Bourdieu, The State Nobility: Elite Schools in the Field of Power, Cambridge, Polity Press,1996.
Pierre Bourdieu, The Essence of Neoliberalism: Utopia of Endless Exploitation, LeMonde Diplomatique, December 1998.
Takis Fotopoulos, The Global “War” of the Transnational Elite,Democracy & Nature, Vol. 8, No. 2 (June 2002).

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук