Прощайте! Пусть!
Я посвещаюсь чудо.
Пастернак
Не диря сини сънища под люляци,
но те като агенти ме следят.
И все по сенките на мойта улица
вървят подире ми, вървят и бдят.
Ще ида като делегат в Оборище,
за да гласувам явно против тях.
Ще кажете, че търся невъзможното,
но аз възможното го надживях.
И ще старея там, където неизбежно
ще бъда буден и не ще зова
за ласки или лебедова нежност,
или за уталожени слова.
Отхвърлям ги, ето – допълзяват
и смятат, че ще падна от захлас,
че са ми нужни, че ми носят слава.
Но аз не искам слава, нито власт.
И не изпитвам никога доволство,
когато съм смирен като монах.
Не се вестявам в западни посолства
и няма да впиша като грях…
Прощавайте! Допускайте, че лудост
в прощалните ми дни ме облада.
Живея, посветен на непознато чудо.
Нима един от вас не го видя?!
