СТИХОВЕ

0
194

Вой­мир Асе­нов е ав­тор на 18 сти­хос­бир­ки. Пър­ва­та му кни­га „Асе­но­ва кре­пост“, из­да­де­на през 1969 г., е от­ли­че­на с пър­ва наг­ра­да за по­е­зия от ли­те­ра­тур­ния вес­т­ник „Пулс“. Има ре­ги­о­нал­ни и на­ци­о­нал­ни наг­ра­ди, меж­ду ко­и­то за сти­хос­бир­ка­та му „По­е­ти­чен ол­тар“, 1998 г., наг­ра­да за по­е­зия на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те пи­са­те­ли, „Ку­кер­с­ки лис­т­ник“, от­ли­че­на от фон­да­ция „Зе­мя­та и хо­ра­та“, 2002 г. и др. Пре­веж­дан е на рус­ки, ан­г­лийс­ки, нем­с­ки, френ­с­ки, хин­ди и поч­ти всич­ки сла­вян­с­ки ези­ци. Ра­бо­тил е в ли­те­ра­тур­ни вес­т­ни­ци и из­да­тел­с­т­ва. Член е на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на СБП.
ПОНТИЙСКА ЕЛЕГИЯ

… Аз не избягах от Помпей…
Любомир Левчев

При даките – близки на моите предтечи
заточен бил Публий Овидий Назон.
От Рим бил изгонен поета, че пречил
на августейшия трон…

Морето се плискало с тон елегичен –
по малко със стъпка от Омиров стих
и родният бряг, и домът най-обичан
изчезвали бавно зад тъжния корабен кил.

Не съм бил заточван, не съм бил изгонван,
не съм бил прокуждан, но все пак видях
как пишещи братя – за срам на пагона –
пред Цезар с поклони забърсваха прах.

Те чупеха кръста и пишеха оди –
на Цезар целуваха малкия пръст,
за титли погазваха и чест, и гордост
и днес си ги спомняме с шутовски ръст.

А ето Поета показал е пример –
отказал в замяна слугинския пост –
и с длъжност народна, и в негово име,
прехвърля през Времето песенен мост.

Това е елегия стара и вечна
и плиска се мъдрия стар Черен понт…
От Рим бих избягал в Констанца далечна,
но тъй както Публий Овидий Назон.

ВЪПРОС ПРЕД 2 ЮНИ

На Николай Петев

Той винаги заема свойто точно място –
Войникът, който в други полк премина –
участва в бой, но не за лично щастие,
а в чест на теб Отечество и теб Родино!

Аз можеше да съм на неговото място –
Трибунът, който в Парламента вечно чинно
гласува все за нещо алчно, нещо частно,
но не за теб Отечество и не за теб Родино!

Аз можеше да съм на неговото място –
Поетът, който нямо сред боклука рине,
а всъщност е Небе и Бяла лястовица,
но не над теб Отечество и не над теб Родино!

Аз можеше да съм на негово място –
Човекът, който на гурбет със жал замина
да търси жар и хляб от чужди власти,
но не от теб Отечество и не от теб Родино!

Аз можеше!… Но днес не питам ли пристрастно
чия вина и дълг упреквам и проклиням,
щом ти оставаш моето чудесно място
и аз съм твой Отечество и твой Родино!

БЪЛГАРСКА ЕЛЕГИЯ

Ни дъжд, ни скреж, ни сняг – една мъгла –
мъгла отвънка и мъгла отвътре…
Не виждаш ни камила, ни игла –
уж въздух бял, а всъщност – мътно!
И мъчно ми е за самото Битие…
Отвличани са и преди Потопа,
но днес друг Зевс, в мъглата притаен
най-милото ми иска да докопа…

И аз се лутам в европейската лъжа –
да беше змей, спасил си бих изгората,
но с тоя дим от мътния пожар
в мъгла са православните ни дворове…
И няма лъч, ни призивен камбанен зов…
И сборището на очи – къде е?…
Мълчим! И няма дума за любов,
но дума любородна ме владее…
Душата ми копнее в глас да съхрани
светлиците от старите олтари,
светулките и оня звезден низ,
където свети слънчева пендара…
И ти, окъпана от светлина,
аз чувствам, че минаваш като самодива –
огледай се от всякоя страна,
сама да видиш колко си красива!
Тогаз ще разбереш, че би могла
с едничък жест – сама – да разпилееш
безпътната, най-мътната мъгла
и утре с теб и аз да оживея!

29.ХII.2006 г.

ПРОЗОРЕЦ

На поета Ивайло Балабанов

Върти се слънчевото колело
над хор от песенни наречия…
Родино, твойто древно потекло
е от предтечи на Човечеството.
Връстник на Троя е Перперикон,
а тук Европа е била поклонница,
но българският Аспарухов кон
прогони варварските конници…
За да цъфтят Венеция и Рим –
и бившите, и новите империи –
Родино, твоя светъл херувим
е бранил Кръста от неверници.

И азбучна е истина – Ти бе
земя и дом гостоприемен…
За минаре и за кубе ти бе небе
и Път си пак за всяко мирно племе.

Но свои те ограбиха до свещ.
Но свои те деляха до стотинка.
Несвои!… Тая копелдарска гмеж
ще мине, както еничери минаха…
Ти виж – дохожда вече съден час –
ти пак възкръсваш от руините
и всяка алчна и продажна власт
ще стане минало без име.
И ти ще светнеш пак на своя хълм –
той кон е твой и трон пророчески…
Родино, Ти не си античен сън,
а Утро – вече зад прозореца!

БУДИТЕЛИ

Отново подир мисълта си крача –
без път през есенната суха шума
и лепне мед от крушата дивачка
по устните ми като сладка дума…
Обичам те “Отечество любезно”!…
О, колко благи думи ти спестих,
но в тоя свят дори като изчезна,
аз знам – ще бъдеш и пребъдеш Ти!
Защото нейде там – посред Родопите
село Кокорково ти буди името
и ранобудници в живота вкопчени
доят от облаците кози вимета…
Там гасне тока, но те имат видело.
Там всичко е орфическо начало,
а тука внуците им гледат видео
и в Интернет си правят ченч на чалга…
А аз над Дяволския мост надвесен –
с куц крак във третото хилядолетие –
не вярвам нито, че Христос возкресе
и нито, че с “Аллах верди” сме достолепни.
Дай Боже, времето да не ни съди,
че спим с отворени очи, а да повтори:
– Народните будители са още будни!
Чуй, хлопват чанове в село Кокорково!

КРАЖБА

Въздухът е влажен – падат скреж и сажди.
Хората се гушат в зимните палта.
Искам нещо важно утре да ти кажа:
– Хайде да посрещнем с тебе пролетта!

Всичко се променя – тъй и с теб, и с мене.
Само вятър свири с лист от праз в уста…
Сам е все студено. И петелът стене:
– Хайде да посрещнем с тебе пролетта!

Опашата мисъл смита Кума Лиса –
сняг и студ спохождат само старостта –
тъй че те здрависвам да си независим:
– Хайде да посрещнем с тебе пролетта!

Там ще ти разкажа нещо много важно –
примерно как ражда песен любовта…
Господ ни прощава само тая кражба…
Хайде да посрещнем с тебе пролетта!

03.01.2007 г.

МОТИВ ЗА ПЕСЕН

Два реда тополи
Богом се молят –
два реда тополи
край Пътя…
Девет соколи,
девет соколи –
ветроизмътени
летят в съня ми…

Жив, но щастлив ли си? –
питат теб хлипайки,
два реда тополи
край Пътя…
– Липсваш ни, викат,
липсваш ни!
Девет соколи
безсмъртни…

И вятърът кърши
голите стволи…
И кацат на Вършето
девет сокола –
твойте соколи,
Никола!

с. Дебнево
14.ХII.2006 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук