РУБИКОНЪТ 10 ЯНУАРИ – втора част

По­ли­ти­ка­та на то­тал­ния ком­п­ро­мис в све­та на гло­ба­лиз­ма

Ще за­дър­жа мал­ко по-под­роб­но вни­ма­ни­е­то вър­ху ня­кои про­ме­ни, нас­тъ­пи­ли след фев­ру­а­ри 1997 г. в дей­ност­та на БСП, как­то и в об­що­дър­жав­на­та по­ли­ти­ка.
Пре­ди всич­ко то­га­ва за­поч­на ин­тен­зив­на смя­на на вън­ш­но­по­ли­ти­чес­кия курс. Ле­ви­ца­та прес­та­на да опо­ни­ра на пре­зи­ден­та Сто­я­нов, кой­то пър­ви за­го­во­ри за но­ва­та ге­о­по­ли­ти­чес­ка ори­ен­та­ция – иде­ал на Бъл­га­рия. Соц­пар­ти­я­та въз­п­рие те­за­та, че ако Бъл­га­рия ис­ка да прос­пе­ри­ра, тя тряб­ва да се “съг­ла­си” с участ­та си на са­те­лит на све­тов­ния хе­ге­мон.

Дес­ни­ца­та още след 1989 г. за­я­ви яс­но сво­я­та ат­лан­ти­ко-ев­ро­пейска ори­ен­та­ция. БСП оба­че дъл­го вре­ме лъ­ка­ту­ше­ше меж­ду обя­вя­ва­не­то на Ру­сия за стра­те­ги­чес­ки пар­т­ньор и фак­ти­чес­ко­то си прид­виж­ва­не към за­пад­ния свят. В на­чал­ния пе­ри­од след фев­ру­а­ри 1997 г. ръ­ко­вод­с­т­во­то на соц­пар­ти­я­та нак­ло­ни вез­ни­те към Ев­ро­па и Ев­ро­пейс­кия съюз за смет­ка на от­с­лаб­ва­не на от­но­ше­ни­я­та с Рус­ка­та фе­де­ра­ция. Ед­ва на вто­рия етап – в края на 90-те и на­ча­ло­то на но­вия ХХI век – от­к­ро­ве­но се на­ло­жи ори­ен­та­ция, иден­тич­на с та­зи на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли: глав­ни­ят стра­те­ги­чес­ки съз­ник и пок­ро­ви­тел на Бъл­га­рия ста­ват Съ­е­ди­не­ни­те аме­ри­кан­с­ки ща­ти!

Доб­ре е да се прос­ле­ди пъ­тят на та­зи ево­лю­ция. Пър­во­на­чал­но об­ра­зе­цът за след­ва­не от ръ­ко­вод­с­т­во­то на БСП бе­ше Гер­хард Шрьо­дер и цен­т­рис­т­ка­та по­зи­ция на гер­ман­с­ки­те со­ци­ал­де­мок­ра­ти меж­ду “т­ре­тия път” на Бле­ър и со­ци­ал­на­та ви­зия на фран­цу­зи­на Жос­пен. Пос­ле чув­с­т­ва­та се пре­не­со­ха към ан­г­лийс­кия лан­д­шафт и в при­мер за соц­пар­ти­я­та се пре­вър­на То­ни Бле­ър. Ед­ва след това, а мо­же би ус­по­ред­но, БСП фор­му­ли­ра, че ней­на­та вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ка за­да­ча е да вка­ра Бъл­га­рия из­ця­ло в ор­би­та­та на аме­ри­кан­с­ки­те ин­те­ре­си. Тъй ка­то по та­къв на­чин се обез­пе­ча­ват на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност и со­ци­ал­но­то бла­го­ден­с­т­вие. Та­ка­ва е ис­тин­с­ка­та кар­ти­на, ако пре­мах­нем от нея гри­ма за раз­к­ра­ся­ва­не­то й.

Про­мя­на­та на вън­ш­но­по­ли­ти­чес­кия курс не пре­ми­на без из­вес­т­на съп­ро­ти­ва на ни­зо­во пар­тий­но рав­ни­ще. Но съг­лас­но оби­чай­но­то право от де­се­ти­ле­тия в БКП и БСП по­доб­ни емо­ци­о­нал­ни ре­ак­ции не трог­ват ръ­ко­вод­с­т­ва­та. В ре­зул­тат на об­съж­да­ния и гла­су­ва­ния на пар­тий­ни пле­ну­ми и кон­г­ре­си по­ли­ти­ка­та на Ви­де­нов за пос­те­пен­но вли­за­не в НА­ТО бе­ше от­х­вър­ле­на и вмес­то нея се одоб­ри по­ли­ти­ка­та за фор­си­ра­но чле­ну­ва­не в Се­вер­но­ат­лан­ти­чес­кия пакт, с ак­цент вър­ху един де­тайл – БСП е по-пос­ле­до­ва­те­лен при­вър­же­ник на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на оте­чес­т­во­то ни към НА­ТО в срав­не­ние със СДС, ней­ни­ят при­нос в то­ва от­но­ше­ние е по-зна­чим.

Сме­ни­ха се при­о­ри­те­ти­те на БСП: Ев­ро­па зае вто­ра по­зи­ция сред съ­юз­ни­ци­те на Бъл­га­рия, а Ру­сия се на­ре­ди в го­ле­мия спи­сък на евен­ту­ал­ни­те ни пар­т­ньо­ри по све­та.

По­доб­но раз­вър­з­ва­не на по­ли­ти­ко-ис­то­ри­чес­кия въ­зел, съд­бо­вен за все­ки по­ре­ден етап от жи­во­та на БКП и БСП, е знак за ги­ган­т­с­ка ме­та­мор­фо­за на ед­на от най-ав­то­ри­тет­ни­те со­ци­ал­ни пар­тии във ве­ков­на сла­вян­с­ка и пра­вос­лав­на стра­на на Бал­ка­ни­те.

Не тол­ко­ва ви­ди­мо, но дос­та­тъч­но ка­те­го­рич­но е не­а­фи­ши­ра­но­то раз­да­ле­ча­ва­не от кон­ти­нен­тал­на­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция в пол­за на английс­кия лей­бъ­рис­т­ки мо­дел на вън­ш­на по­ли­ти­ка, от­ра­же­ние на аме­ри­кан­с­ка­та док­т­ри­на за све­тов­но гос­под­с­т­во.
Ос­та­на­ли­те под­роб­нос­ти от ис­то­ри­чес­ка­та фа­бу­ла про­те­ко­ха без сът­ре­се­ния, ма­кар и с тро­га­тел­ни сце­ни на из­ви­не­ния, на ду­шев­ни ко­ле­ба­ния и раз­д­во­е­ние меж­ду ин­тим­ни­те коп­не­жи на “А­за” и не­го­ва­та пос­ве­те­ност на на­род­ни­те ин­те­ре­си, ко­и­то “дик­ту­ват” учас­тие в ирак­с­ка­та вой­на или раз­по­ла­га­не на аме­ри­кан­с­ки во­ен­ни ба­зи на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия.

Та­зи про­мя­на в кон­с­т­рук­ци­я­та на вън­ш­на­та по­ли­ти­ка през след­ва­щи­те го­ди­ни до­ве­де до пре­о­цен­ка на вой­на­та сре­щу Югос­ла­вия; до учас­тие в ан­ти­рус­ки съ­ве­ща­ния ка­то то­ва на ГУ­АМ (във Вил­нюс); до внос на оръ­жие за Гру­зия – зо­на на но­ви­те аме­ри­кан­с­ки ин­те­ре­си, към ко­е­то Рус­ка­та фе­де­ра­ция е край­но чув­с­т­ви­тел­на и др.
Но­ви­ят курс пов­лия вър­ху док­т­ри­на­та за на­ци­о­нал­на от­б­ра­на, спо­ред ко­я­то Бъл­га­рия – в от­ли­чие от сво­и­те на­тов­с­ки съ­се­ди – из­ця­ло пре­дос­та­вя въ­о­ръ­же­на­та си за­щи­та на НА­ТО. Пред­ви­де­но е бъл­гар­с­ка­та ар­мия да се под­гот­вя за из­пъл­не­ние (глав­но) на по­ли­цейс­ки фун­к­ции в го­ре­щи точ­ки на зем­но­то къл­бо. Ние и се­га оси­гу­ря­ва­ме во­ен­ни и по­ли­цейс­ки час­ти в Аф­га­нис­тан, Ирак, Бос­на, Ко­со­во, а ут­ре мо­же би и в Ли­ван, Си­рия или Иран.

Ка­то вклю­чим в то­зи ре­гис­тър на под­чи­не­ност на САЩ и раз­по­ла­га­не­то на во­ен­ни­те ба­зи, про­у­мя­ва­ме как­ви са ре­зул­та­ти­те или част от пре­ус­т­ройс­т­ва­та във вън­ш­на­та по­ли­ти­ка на Бъл­га­рия, бла­го­да­ре­ние на из­ме­не­ния меж­ду­на­ро­ден курс на БСП.

Раз­би­ра се, тук въз­ник­ва още един проб­лем. Е, доб­ре, при­е­ма­ме, че мно­зин­с­т­во­то от при­вър­же­ни­ци­те на БСП се про­ти­во­пос­та­вя на по­доб­но про­веж­да­не на вън­ш­на­та по­ли­ти­ка? А въз­мож­но ли бе­ше да се про­дъл­жи кур­сът на соц­пар­ти­я­та до 1997 г., бе­ля­зан от из­вес­т­на не­оп­ре­де­ле­ност и про­ти­во­ре­чи­вост, но пък съх­ра­ня­ващ пер­с­пек­ти­ва­та за рав­но­пос­та­ве­ни от­но­ше­ния със За­па­да и Из­то­ка.

През он­зи пе­ри­од аз бях при­вър­же­ник на иде­я­та Бъл­га­рия да не вли­за във во­ен­ни бло­ко­ве. На съ­от­вет­ния кон­г­рес на БСП да­же гла­су­вах, за­ед­но със зна­чи­тел­на гру­па де­ле­га­ти, про­тив пред­ло­же­ни­е­то на ръ­ко­вод­с­т­во­то пар­ти­я­та да под­к­ре­пи вли­за­не­то на Бъл­га­рия в Се­вер­но­ат­лан­ти­чес­ка­та ор­га­ни­за­ция. Меж­дув­ре­мен­но бях про­вел ре­ди­ца раз­го­во­ри с чуж­ден­ци со­ци­а­лис­ти, ав­то­ри­тет­ни пред­с­та­ви­те­ли на ев­ро­пейски со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки пар­тии. От тех­ни­те изяв­ле­ния про­у­мя­вах, че е не­из­беж­но бъ­де­ще­то ни чле­ну­ва­не във во­ен­на­та ор­га­ни­за­ция, че ние, как­то каз­ва­ха те, е не­въз­мож­но да не пос­лед­ва­ме ос­та­на­ли­те стра­ни от бив­шия со­ци­а­лис­ти­чес­ки ла­гер в Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па, ко­и­то са ста­на­ли пър­во чле­но­ве на НА­ТО, а пос­ле и чле­но­ве на Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Те из­тък­ва­ха в прав текст, че то­ва е све­то­вен про­цес, на­мек­вай­ки за до­го­во­ре­нос­ти меж­ду ве­ли­ки­те си­ли по по­вод тран­с­фор­ми­ра­не­то на тех­ни­те вли­я­ния в оп­ре­де­ле­ни ре­ги­о­ни на пла­не­та­та.

И на­ис­ти­на, ед­ва след ка­то Бъл­га­рия за­поч­на да чле­ну­ва в НА­ТО, Ев­ро­па пог­лед­на по-бла­гос­к­лон­но на при­е­ма­не­то ни в Ев­ро­пейс­ка­та общност (ина­че факт е, че по вре­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на Де­мок­ра­тич­на­та ле­ви­ца Бъл­га­рия за пър­ви път по­да­де мол­ба да бъ­де при­е­та в Ев­ро­пейс­кия съ­юз, а към ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля се фор­ми­ра уп­рав­лен­с­ки ор­ган за Ев­ро­пейс­ка ин­тег­ра­ция със спе­ци­ал­ни пъл­но­мо­щия).

Из­тък­вам те­зи под­роб­нос­ти, за да се ви­ди, че въп­ре­ки на­ли­чи­е­то на ос­но­ва­тел­ни кон­т­ра­ар­гу­мен­ти, ръ­ко­вод­с­т­во­то на пар­ти­я­та – под­ло­же­но на вън­шен на­тиск – не е мо­же­ло да не пра­ви па­ра­ле­ли меж­ду съд­ба­та на Югос­ла­вия, от ед­на стра­на, и съд­ба­та на Пол­ша, Че­хия или Ун­га­рия, от дру­га. Из­ли­за, че как­то ед­ни­те от учас­т­ни­ци­те в по­ле­ми­ка­та са има­ли до­во­ди за сво­и­те твър­де­ния, та­ка и дру­ги­те са про­ти­во­пос­та­вя­ли ре­а­лиз­ма на сво­е­то мис­ле­не.

Се­га, ко­га­то не­ща­та ве­че са “с­вър­ше­ни” и сме на­яс­но, че 10 яну­а­ри бе­ше ор­га­ни­зи­ран и из­пъл­нен във фор­ма­та на ан­ти­дър­жа­вен прев­рат глав­но по­ра­ди вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ки съ­об­ра­же­ния, че смя­на­та на ръ­ко­вод­ния екип на соц­пар­ти­я­та оз­на­ча­ва­ше ря­зък за­вой във вън­ш­на­та ни ори­ен­та­ция, би ми се ис­ка­ло да оце­ним от­но­во “по­зи­ти­ви­те” и “не­га­ти­ви­те” на вън­ш­но­по­ли­ти­чес­кия ком­п­ро­мис.

Аз про­дъл­жа­вам да смя­там, че Пър­ва­нов тряб­ва­ше да за­па­зи еле­мен­ти от вън­ш­но­по­ли­ти­чес­кия курс на БСП след 1990 г., кой­то не пред­виж­да­ше ус­ко­ре­но вли­за­не в НА­ТО и дър­же­ше от­во­ре­ни вра­ти­те за по-тяс­но сът­руд­ни­чес­т­во с Ру­сия. Дъл­бо­ко пог­ре­шен е въз­г­ле­дът за ролята на ком­п­ро­ми­са ка­то без­ро­пот­но из­пъл­не­ние на во­ля­та на по-сил­ния в мо­мен­та! Сви­де­те­ли сме как по­нас­то­я­щем дър­жа­ви-член­ки на НА­ТО и от ЕС – за раз­ли­ка от Бъл­га­рия – про­веж­дат от­но­си­тел­но са­мос­то­я­тел­на по­ли­ти­ка, во­ю­ват по-пос­ле­до­ва­тел­но за съх­ра­ня­ва­не на цен­т­рал­ни зве­на от своя су­ве­ре­ни­тет, за­е­мат по­зи­ции в съ­от­вет­с­т­вие с на­ци­о­нал­ния си ин­те­рес.

Бъл­га­рия през пе­ри­о­да след яну­а­ри 1997 г. мо­же­ше по при­ме­ра на дру­ги дър­жа­ви-член­ки на НА­ТО, да не учас­т­ва във вой­на­та в Ирак, да не до­пус­ка раз­по­ла­га­не­то на аме­ри­кан­с­ки ба­зи на на­ша те­ри­то­рия, да не ра­зо­ръ­жа­ва ар­ми­я­та ни, да не уни­що­жа­ва свръх­съв­ре­мен­ни­те си ра­ке­ти, да стои нас­т­ра­ни от про­во­ка­ци­и­те на ГУ­АМ, да не из­п­ра­ща оръ­жие за Гру­зия.

Мо­же­ше по-гъв­ка­во да про­веж­да вън­ш­на­та си по­ли­ти­ка меж­ду кон­ти­нен­тал­на Ев­ро­па и САЩ, Ве­ли­коб­ри­та­ния или Ру­сия. Нак­рат­ко, да не се прев­ръ­ща в пу­де­ла на Буш на Бал­ка­ни­те.

Стре­мя се да бъ­да обек­ти­вен. Да не се под­да­вам на емо­ции и прис­т­рас­тия. Как­то се виж­да, във връз­ка с 4 фев­ру­а­ри 1997 г. и но­ва­та вън­ш­на ори­ен­та­ция след то­ва, из­каз­вам ре­ди­ца “за” и “п­ро­тив”, отбелязвам раз­но­по­соч­ност­та меж­ду бла­го­род­ни­те по­ри­ви и гру­ба­та дейс­т­ви­тел­ност. Съ­щев­ре­мен­но се про­ти­во­пос­та­вям на без­п­ре­дел­ни­те ком­п­ро­миси, ко­и­то из­веж­дат до съг­ла­ша­тел­с­т­ва.

В бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­ка през ХХ в. има не един или два при­ме­ра на по­доб­на то­тал­на ком­п­ро­мис­ност, ко­я­то е об­вър­з­ва­ла Бъл­га­рия към силния съ­юз­ник-пок­ро­ви­тел по на­чин, по кой­то тя гу­би дос­тойн­с­твото и еле­мен­тар­на­та си са­мос­то­я­тел­ност, ста­вай­ки плен­ник на чуж­ди при­щев­ки и аван­тю­ри. А пос­ле, след по­ра­же­ни­е­то или от­д­ръп­ва­не­то на пок­ро­ви­те­ля й, се е на­ла­га­ло да се раз­п­ла­ща с жи­во­та на сво­и­те си­но­ве, с те­ри­то­ри­я­та на сво­е­то оте­чес­т­во, със своя ав­то­ри­тет в меж­ду­на­род­ни­те от­но­ше­ния.

По­нас­то­я­щем бъл­гар­с­ки­те по­ли­ти­ци се дви­жат по по­до­бен ко­ло­воз на “с­ле­пи­те” ком­п­ро­ми­си. А то­ва на един след­ващ, не тол­ко­ва къ­сен етап, ще на­ло­жи из­ра­бот­ва­не­то на но­ва вън­ш­на по­ли­ти­ка с це­на­та на теж­ки рав­нос­мет­ки.

Ед­на от те­зи рав­нос­мет­ки ще се от­на­ся до об­ре­ме­не­ни­те по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и тър­гов­с­ки връз­ки с Ру­сия, със стра­ни­те от Близ­кия из­ток и Цен­т­рал­на Азия. Дру­га­та ще от­ра­зя­ва шо­ка от не­по­но­си­ми­те за ико­но­ми­ка­та на Бъл­га­рия це­ни на га­за и неф­та. Тре­та­та рав­нос­мет­ка ще бъ­де свър­за­на с пос­ле­ди­ци­те от без­раз­съд­но­то съ­у­час­тие в чуж­ди вой­ни и раз­по­ла­га­не­то на чуж­ди ба­зи. Чет­вър­та­та ще реф­лек­ти­ра вър­ху мяс­то­то ни в Ев­ро­пейс­кия съ­юз и кон­так­ти­те с дър­жа­ви­те от кон­ти­нен­тал­на Ев­ро­па.

След 1 яну­а­ри 2007 г., ако бъл­гар­с­ки­те по­ли­ти­ци все още при­те­жа­ват ра­зум, ще им се на­ло­жи да тран­с­фор­ми­рат иде­я­та за “го­ле­мия ком­п­ро­мис” и за “на­ци­о­нал­на­та ле­ги­ти­ма­ци­я” по по­со­ка от САЩ към Ев­ро­па.

По­ли­ти­ка­та мо­же да бъ­де оп­ре­де­ле­на и ка­то ре­ал­ност на свър­ше­ните фак­ти. Без­с­пор­но ръ­ко­вод­с­т­во­то на дър­жа­ва­та, в то­ва чис­ло и ръ­ко­вод­с­т­во­то на БСП, учас­т­ва­ха ак­тив­но в ос­нов­но­то ко­ри­ги­ра­не на вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ка­та ори­ен­та­ция на Бъл­га­рия. На на­ши­те уп­ре­ци във връз­ка с про­пус­на­ти­те въз­мож­нос­ти и не­съ­об­ра­зя­ва­не­то с на­ци­о­нал­ни­те ин­те­ре­си те­зи по­ли­ти­ци са в пра­во­то си да нас­то­я­ват, че са оси­гу­ри­ли – чрез ком­п­ро­ми­си и съг­ла­ша­тел­с­т­ва – по-бър­зо­то при­е­ма­не на на­ша­та стра­на в Ев­ро­пейс­кия съ­юз. По то­зи на­чин са пре­дот­в­ра­ти­ли опас­нос­ти­те от кон­ф­рон­та­ции с ве­ли­ки си­ли, ко­и­то и без то­ва е тряб­ва­ло да дик­ту­ват на­ци­о­нал­на­та ни участ.

Въп­ре­ки те­зи съ­об­ра­же­ния е нуж­но да под­чер­та­ем не­у­бе­ди­тел­ност­та на те­зи­са за фа­тал­на­та пре­доп­ре­де­ле­ност на по­ли­ти­чес­кия и исто­ри­чес­кия път на оте­чес­т­во­то; да по­со­чим пер­с­пек­ти­ви­те на она­зи по­ли­ти­ка, ко­я­то от­чи­та осо­бе­нос­ти­те на на­ци­о­нал­но­то ни раз­ви­тие.

При­ме­ри­те, ко­и­то со­ча във връз­ка с пре­ко­мер­на­та об­вър­за­ност към САЩ, в ни­ка­къв слу­чай не при­зо­ва­ват към про­во­ка­тив­но от­да­ле­ча­ва­не от све­тов­ния хе­ге­мон. От дру­га стра­на оба­че, уни­зи­тел­но е на­ша­та дър­жа­ва да бъ­де пос­та­вя­на в по­ло­же­ни­е­то на ус­луж­лив ла­кей на все­мо­гъ­щия гос­по­дар.

Оли­гар­хи­чес­ки­ят ка­пи­та­ли­зъм и за­яв­ки­те му в по­ли­ти­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во

10 яну­а­ри 1997 г. сло­жи от­пе­ча­тък и вър­ху вът­реш­на­та по­ли­ти­ка. Ле­ви­ца­та, ко­я­то в края на 80-те и на­ча­ло­то на 90-те се ан­га­жи­ра със стро­и­тел­с­т­во­то на па­зар­на ико­но­ми­ка, взе учас­тие в съз­да­ва­не­то на прог­ра­ма­та “Ран-Ът”, по­мог­на за ге­не­зи­са на но­мен­к­ла­тур­ния ка­пи­тал, от­с­то­я­ва­ше не­го­ви­те ин­те­ре­си, след ан­ти­дър­жав­ния прев­рат по­лу­чи въз­мож­нос­ти да под­дър­жа и про­веж­да дяс­на ико­но­ми­чес­ка по­ли­ти­ка, без да при­бяг­ва към ле­ви иде­о­ло­ге­ми.

До яну­ар­с­кия Ру­би­кон ле­ви­ца­та упот­ре­бя­ва­ше тер­ми­ни­те “па­зар­на ико­но­ми­ка” вмес­то ка­пи­та­ли­зъм, “въз­с­та­но­вя­ва­не на пра­ва­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност” вмес­то пър­во­на­чал­но нат­руп­ва­не на ка­пи­та­ла и т.н. След та­зи да­та по­доб­но ми­мик­ри­ра­не ста­на не­нуж­но.

Кръ­гът на Лу­ка­нов в то­зи сми­съл е по-ре­а­лис­тич­но нас­т­ро­ен от дру­ги ти­па­жи на соц­пар­ти­я­та, ко­и­то във вре­ме­то на въз­к­ре­се­ни­те Рас­ти­ня­ков­ци неп­ре­къс­на­то уреж­дат “сан­ти­мен­тал­ни пъ­те­шес­т­вия”. Аз смя­там, че под­хо­дът на Лу­ка­но­вия кръг бе­ше по­ве­че съ­об­ра­зен с дейс­т­ви­тел­ност­та, тъй ка­то от­ре­че ефек­та на до­ми­но­то (скри­ва­не­то на ис­ти­на­та).

Ва­ри­ан­тът, кой­то се ра­зиг­ра след 10 яну­а­ри 1997 г., пос­во­е­му е не­пов­то­рим. За­ло­жи се вър­ху нас­ле­де­ни наг­ла­си на ле­ви­те при­вър­же­ни­ци (дис­цип­ли­ни­ра­ност, без­п­ре­кос­лов­но до­ве­рие в ре­ше­ни­я­та на ръ­ко­вод­ни­те ор­га­ни, аб­со­лю­тен ав­то­ри­тет на ли­де­ра), за да бъ­де осъ­щес­т­ве­на тран­с­фор­ма­ци­я­та на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност и прис­во­я­ва­не­то й от бъ­де­щи­те оли­гар­си – бъл­гар­с­ки и чуж­до­зем­ни.

След 10 яну­а­ри 1997 г., в пи­ко­вия мо­мент на при­ва­ти­за­ци­я­та, за оли­гар­хи­я­та бе­ше по-из­год­но уп­рав­ле­ни­е­то на стра­на­та да бъ­де по­ве­ре­но на дес­ни­ца­та

Да се вър­нем към ос­нов­ни­те нап­рав­ле­ния в док­т­ри­на­та на кръ­га “Лу­ка­нов” още от на­ча­ло­то на 90-те (с по­ло­жи­тел­ни­те и от­ри­ца­тел­ни­те ка­чес­т­ва). Не мо­же да се от­ре­че, че то­зи кръг бе­ше най-без­ком­про­мис­ни­ят кри­тик на ре­жи­ма на То­дор Жив­ков. Из­вън лич­ни­те про­ти­во­ре­чия меж­ду Жив­ков и Лу­ка­нов в слу­чая из­пък­ват и по-об­щи прин­ци­пи. Дей­ци­те от кръ­га на Лу­ка­нов най-ак­тив­но съ­дейс­т­ва­ха за ид­ва­не­то на 10 но­ем­в­ри 1989 г. Те бя­ха осъз­на­ли и ус­пя­ха да внед­рят сво­и­те въз­г­ле­ди в об­щес­т­во­то, ко­и­то от­го­ва­ря­ха на ак­ту­ал­ни ана­ли­зи и об­щес­т­ве­ни нас­т­ро­е­ния: зре­ли­ят со­ци­а­ли­зъм е в дъл­бо­ка кри­за; из­пол­з­ва на­си­ли­е­то за ре­ша­ва­не­ на об­щес­т­ве­ни за­да­чи, ко­и­то изис­к­ват кон­сен­сус; за­гър­б­ва ме­ха­низ­ми­те на па­за­ра; сво­бо­да­та на сло­во­то и печата е пре­ка­ле­но ог­ра­ни­че­на; из­ди­гат се на ръ­ко­вод­ни длъж­нос­ти хо­ра без ин­те­лек­ту­а­лен по­тен­ци­ал; твър­де го­ля­ма е со­ци­ал­на­та урав­ни­лов­ка; ня­ма плу­ра­ли­зъм в уп­рав­ле­ни­е­то; из­бор­на­та сис­те­ма не е дейс­т­ви­тел­на; уп­рав­ле­ни­е­то при­над­ле­жи са­мо на ед­на пар­тия.

Кръ­гът “Лу­ка­нов” из­диг­на два ло­зун­га, са­ми по се­бе си пра­вил­ни: Бор­ба за сво­бо­да! Бор­ба за де­мок­ра­ция!

Но ка­то ав­то­ри на ре­во­лю­ция от “вър­хо­ве­те” и хо­ра, да­леч­ни на жиз­не­на­та прак­ти­ка, приб­ли­же­ни­те на Лу­ка­нов из­б­ра­ха най-пог­реш­ния път за осъ­щес­т­вя­ва­не на со­ци­ал­ни­те не­об­хо­ди­мос­ти. Те въз­п­ри­е­ха и по-на­та­тък про­ве­до­ха ре­фор­ми, ко­пи­рай­ки иде­о­ло­ги­я­та на рус­ка­та де­мок­ла­ту­ра, ней­на­та идея за пре­ход от со­ци­а­ли­зъм към ка­пи­та­ли­зъм с ак­цент вър­ху оли­гар­хи­чес­кия му ха­рак­тер.

В тон с то­зи тип вли­я­ние се от­к­рои со­ци­ал­на­та им ко­рист. По по­до­бие на рус­ки­те си съб­ра­тя и бъл­гар­с­ки­те ав­то­ри на ре­во­лю­ци­я­та от ви­со­ки­те ета­жи на уп­рав­ле­ни­е­то ре­ши­ха, че пре­ус­т­ройс­т­во на со­ци­а­лиз­ма ве­че е не­въз­мож­но. Един­с­т­ве­на­та ис­то­ри­чес­ка по­со­ка е та­зи на ка­пи­та­лиз­ма.

То­ва ги ус­т­рой­ва­ше: съх­ра­ня­ва­ше ин­те­ре­си­те им, до­ри пре­ка­ле­но. Соб­с­т­ве­ност­та, с ко­я­то бо­ра­ве­ха и ръ­ко­во­де­ха, пре­ми­на в тех­ни ръ­це, те ве­че мо­же­ха да си я ку­пу­ват и про­да­ват, а де­ца­та и вну­ци­те им да я нас­ле­дя­ват.

Та­зи схе­ма, кон­с­т­ру­и­ра­на в кръ­га на Гор­ба­чов и до­раз­ви­та от обкръ­же­ни­е­то на Ел­цин, ус­т­рой­ва­ше и За­па­да. Из­бяг­ва­ха се тру­со­ве­те, ко­и­то из­веж­дат до не­о­чак­ва­ни из­хо­ди. Ци­мен­ти­ра­ше се об­щес­т­ве­на­та ста­бил­ност, “ис­таб­лиш­мън­тът”. Но­ва­та но­мен­к­ла­тур­на кла­са от ка­пи­та­лис­ти, бла­го­да­ре­ние на но­вия си ин­те­рес, ще­ше трай­но да за­щи­та­ва сво­и­те ог­ром­ни при­до­бив­ки, т.е. ос­но­ви­те на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та фор­ма­ция.

В то­зи на­чин на мис­ле­не се ко­ре­ни “дяс­но­то” в по­ли­ти­ка­та на бъл­гар­с­ка­та ле­ви­ца. Но то­ва “дяс­но” се ро­ди с по­ро­ци! След из­вес­т­но раз­-д­во­е­ние меж­ду дър­жав­ния и оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм се пред­по­че­те фор­ма­тът на оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм.
Дър­жав­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм пред­по­ла­га кла­са от ед­ри, сред­ни и дреб­ни соб­с­т­ве­ни­ци, ко­и­то в го­ля­ма сте­пен са за­ви­си­ми от дър­жа­ва­та и ней­но­то уп­рав­ле­ние. Дър­жа­ва­та не се раз­ру­ша­ва, не е лош сто­па­нин. Тя мо­де­ли­ра раз­ви­ти­е­то за оп­ре­де­лен ис­то­ри­чес­ки пе­ри­од. Бди за пре­си­ча­не на ко­руп­ци­я­та и прес­тъп­ност­та. Пъл­но­мо­щи­я­та на пре­зи­дента или пар­ла­мен­та са по-ка­те­го­рич­но оп­ре­де­ле­ни. Дър­жа­ва­та при­те­жа­ва зна­чи­те­лен дял от об­що­на­ци­о­нал­на­та соб­с­т­ве­ност и пр.

Пред­по­че­те­на­та фор­ма на оли­гар­хич­на­та дър­жа­ва пред­по­ла­га друго: раз­ру­ша­ва­не на дър­жав­ния ме­ха­ни­зъм, на ико­но­ми­чес­ки­те лос­то­ве на дър­жа­ва­та (дър­жа­ва­та е лош сто­па­нин!); из­пом­п­ва­не на пред­п­ри­я­ти­я­та; лик­ви­ди­ра­не на пре­диш­на­та про­миш­ле­ност и сел­с­ко сто­пан­с­т­во; пре­мах­ва­не на кон­т­рол­ни­те ор­га­ни или тях­но­то обез­ли­ча­ва­не; съз­да­ва­не на ико­но­ми­чес­ки, фи­нан­со­ви и си­ло­ви гру­пи­ров­ки. А то­ва пов­ле­че след се­бе си со­ци­а­лен и мо­ра­лен упа­дък, ес­ка­ли­ра ко­руп­ци­я­та и без­на­ка­за­ност­та. На­деж­да­та на та­ки­ва ар­хи­тек­ти на пре­хо­да бе, че след две или три де­се­ти­ле­тия, ко­га­то ста­ра­та дър­жа­ва бъ­де окон­ча­тел­но раз­ру­ше­на, ще се за­поч­не гра­де­жът на ци­ви­ли­зо­ва­на об­щ­ност от нас­лед­ни­ци­те на днеш­ни­те но­во­бо­га­та­ши, за­вър­ши­ли прес­тиж­ни уни­вер­си­те­ти и ко­ле­жи на За­пад. Нак­рат­ко: чак то­га­ва на­ло­же­ни­ят ла­ти­но­а­ме­ри­кан­с­ки об­ра­зец на ка­пи­та­ли­зъм ще го сме­ни ка­пи­та­ли­зъм, схо­ден с то­зи в раз­ви­ти­те за­пад­ни дър­жа­ви.

Коп­не­жът по раз­ви­тия ка­пи­та­ли­зъм не се сбъд­на. И то­ва бе­ше ес­тес­т­ве­но. Над­де­ля­ха хищ­ност­та, не­об­ра­зо­ва­ност­та и пре­дел­ни­ят его­и­зъм на но­ви­те ка­пи­та­лис­ти, ко­и­то бър­за­ха час по-ско­ро да заг­ра­бят и преп­ро­да­дат дър­жав­на­та и ко­о­пе­ра­тив­на­та соб­с­т­ве­ност, да си оси­гу­рят пе­чал­ба в мо­мен­та, да вло­жат вне­зап­но при­до­би­ти­те ка­пи­та­ли в кон­су­ма­ти­ви, охо­лен жи­вот, стро­и­тел­с­т­во на ви­ли и раз­кош­ни жи­ли­ща, в пра­хос­ва­не на сред­с­т­ва за лук­соз­но би­тие и пр.

Та­ка очак­ва­не­то, че ще се фор­ми­ра про­из­во­ди­те­лен слой от ка­пи­та­лис­ти, се пре­пъ­на в прак­ти­ка­та на ка­пи­тал, кой­то из­вън кри­ми­нал­ния си ха­рак­тер, се от­ли­ча­ва и с всич­ки­те бе­ле­зи на па­ра­зит­но­то, не-п­ро­из­во­ди­тел­но осъ­щес­т­вя­ва­не. Та­ка вмес­то в Швей­ца­рия, Бъл­га­рия се озо­ва в по­тъ­на­ли­те в ми­зе­рия кра­и­ща на тре­тия свят. Тя за­гу­би и пос­лед­ни­те ос­та­тъ­ци от пре­диш­но­то си про­миш­ле­но раз­ви­тие, ве­че го­ди­ни на­ред не ус­пя­ва да прив­ле­че по-бо­гат по­ток ин­вес­ти­ции от чуж­би­на, да на­ка­ра но­вия ико­но­ми­чес­ки елит да вла­га сред­с­т­ва в мо­дер­ни­за­ци­я­та на стра­на­та.

Ед­ва ли те­зи про­це­си са би­ли пла­ни­ра­ни пред­ва­ри­тел­но. Но факт е, че тък­мо по то­зи на­чин се раз­ви­ха не­ща­та. В та­зи раз­ру­ши­тел­на си­ту­а­ция по­ли­ти­чес­ки­ят ни елит пред­по­чи­та­ше да не пог­леж­да в дъл­бо­чи­на­та на об­щес­т­ве­на­та дег­ра­да­ция и на сто­пан­с­кия упа­дък, а ри­су­ва­ше кра­си­ви пей­за­жи от ед­но има­ги­нер­но, без­кон­ф­лик­т­но бъ­де­ще.

В из­бо­ра на оли­гар­хи­чес­ки вмес­то дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм изиг­ра ро­ля и стра­хът на фор­ми­ра­ща­та се бур­жо­аз­на кла­са. Тя раз­би­ра­ше, че дър­жав­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм е съ­пос­та­вим с дър­жав­ния со­ци­а­ли­зъм и на един след­ващ етап би мо­гъл да осъ­щес­т­ви “кон­вер­ген­ци­я” на два­та ти­па со­ци­ал­но уп­рав­ле­ние.

Обоб­ще­но: кръ­гът на Лу­ка­нов (тук се по­би­ра не прос­то ед­на гру­па хо­ра, а съ­щи­на­та на но­мен­к­ла­тур­ния ка­пи­тал, ти­по­ло­ги­я­та на да­де­но схва­ща­не за чо­ве­ка и об­щес­т­во­то), пов­диг­на не­мал­ко важ­ни проб­ле­ми на со­ци­ал­но­то раз­ви­тие, но в прак­ти­ка­та ги оса­ка­ти и из­в­ра­ти. Иде­я­та за граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во, мо­же би най-про­дук­тив­ният из­раз на де­мок­ра­ци­я­та, я об­ре­че на ги­бел чрез от­каз от прос­то­то на­род­но во­ле­-и­зяв­ле­ние, чрез сти­му­ли­ра­не на фон­да­ции и фон­до­ве, ко­и­то се из­дър­жат от чуж­би­на, най-ве­че от САЩ. Фон­да­ции и фон­до­ве, ко­и­то ра­бо­тят за обез­сил­ва­не на на­ци­о­нал­на­та кул­ту­ра и иден­тич­ност, за за­мя­на на на­ци­о­нал­на­та с ет­ни­чес­ка­та дър­жа­ва, за ме­дий­но­то ма­ни­пу­ли­ра­не на на­се­ле­ни­е­то (ка­би­не­тът “Лу­ка­нов” пър­ви по­ка­ни с дър­жав­на суб­си­дия фон­да­ци­я­та “От­во­ре­но об­щес­т­во” на Дж. Со­рос). То­зи кръг мо­де­ли­ра сво­бо­да­та та­ка, че да бъ­де да­леч по-щед­ра към ше­па­та свръх­бо­га­ти и прес­тъп­ни­ци­те, от­кол­ко­то към бед­ни­те и по­ря­дъч­ни­те граж­да­ни. Съ­що­то е с об­щес­т­ве­ния кон­т­рол, кой­то се пре­вър­на в лип­са на кон­т­рол. Или с де­мок­ра­ци­я­та, обър­на­ла гръб на пря­ко­то на­род­но во­ле­и­зяв­ле­ние.

Из­вес­т­но е, че ля­ва­та по­ли­ти­ка се ба­зи­ра вър­ху оно­ва, ко­е­то е про­из­ве­де­но и вър­ху спра­вед­ли­ви­те кри­те­рии на раз­п­ре­де­ле­ни­е­то (пре­раз­п­ре­де­ле­ни­е­то). Тя за­ви­си от фор­ма­та на да­нъ­ци­те и от про­цен­ти­те, ко­и­то дър­жа­ва­та пре­раз­п­ре­де­ля. Смя­та се, че дес­ни­ца­та, ко­га­то е на власт, из­тег­ля нап­ред про­из­вод­с­т­во­то, до­ка­то по­бе­ди­ла­та ле­ви­ца се за­ни­ма­ва с пре­раз­п­ре­де­ле­ни­е­то.У нас, по­ра­ди кри­ми­нал­ния про­из­ход на ка­пи­та­ла и ус­та­но­вя­ва­не­то на оли­гар­хи­чен тип ико­но­ми­ка, та­ки­ва про­це­си крис­та­ли­зи­рат ка­то по­ло­вин­ча­ти, за­тъм­не­ни и из­ко­рис­те­ни.

През пос­лед­ни­те шес­т­най­сет го­ди­ни към вся­ко бъл­гар­с­ко пра­ви­телст­во е от­п­ра­вян уп­рек, че про­веж­да дяс­на по­ли­ти­ка. И Жан Ви­де­нов го кри­ти­ку­вах­ме за ук­ло­ни към дяс­но уп­рав­ле­ние, ма­кар по-къс­но да ни бе­ше до­каз­ва­но кол­ко “ля­ва” би­ла не­го­ва­та по­ли­ти­ка. Съз­да­де се даже те­о­рия за фа­тал­но пре­доп­ре­де­ле­на­та дяс­на по­ли­ти­ка на пре­хо­да. Си­реч, кой­то се от­к­ло­ни “на­ля­во”, ре­ши да пре­фор­ма­ти­ра кос­ве­ни­те да­нъ­ци или да от­де­ля по-го­лям про­цент от бю­дже­та на дър­жа­ва­та за со­ци­ал­ни нуж­ди, об­ра­зо­ва­ние и здра­ве­о­паз­ва­не, го очак­ва про­вал.

В Бъл­га­рия на­ис­ти­на неп­ре­къс­на­то се от­не­мат па­ри­те за со­ци­ал­ни дей­нос­ти, ко­е­то си е дяс­на по­ли­ти­ка. Но как­во ста­ва с про­из­вод­с­т­во­то?! То не се прид­виж­ва ряз­ко нап­ред, как­то се очак­ва от дяс­но­то уп­рав­ле­ние, нап­ро­тив, ряз­ко спа­да в срав­не­ние с 80-те го­ди­ни. За оли­гар­хи­я­та, чий­то де­виз е да при­до­би­ва кол­ко­то е въз­мож­но по-го­лям обем ка­пи­та­ли и за по-крат­ко вре­ме, Меж­ду­на­род­ни­ят ва­лу­тен фонд се ока­за сво­е­об­ра­зен “ве­чен дви­га­тел”.

Той не нас­то­я­ва, не се ин­те­ре­су­ва да­ли про­из­вод­с­т­во­то рас­те, но пре­вър­на в тал­муд*** съх­ра­ня­ва­не­то на па­рич­на­та ма­са на об­що­на­ци­о­нал­но рав­ни­ще (за вся­ка ед­на кон­к­рет­на го­ди­на).

От­къ­де ид­ват па­ри­те, ко­и­то са из­чез­на­ли или не дос­ти­гат? Ид­ват от уве­ли­че­ни­те це­ни на сто­ки­те, от на­ма­ле­но­то пот­реб­ле­ние, от сви­ти­те раз­хо­ди за об­ра­зо­ва­ние, здра­ве­о­паз­ва­не и со­ци­ал­ни дей­нос­ти, от неп­ре­къс­на­то­то обед­ня­ва­не на на­се­ле­ни­е­то, от сък­ра­те­ни­те сред­с­т­ва за ли­чен ком­форт (об­лек­ло, жи­ли­ща и пр.).

Оли­гар­хи­чес­ки­ят ка­пи­тал, кой­то чер­пи си­ла от раз­г­раб­ва­не­то на дър­жав­на­та и ко­о­пе­ра­тив­на­та соб­с­т­ве­ност, де­фор­ми­ра вся­ко тра­ди­ци­он­но раз­би­ра­не на “дяс­но” и “ля­во”, за ка­у­за, в уни­сон с иде­и­те на ев­ро­пейс­ки­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки, со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ки, на­род­ни, кон­сер­ва­тив­ни и ли­бе­рал­ни пар­тии. Ус­пе­ем ли да вник­нем в не­пок­ла­ти­мост­та на то­ва по­ло­же­ние (то дейс­т­ва, до­ка­то оли­гар­хи­чес­ки­ят ка­пи­тал се раз­по­реж­да с па­ке­та от ак­ции на на­ци­о­нал­но­то ни би­тие), ще про­у­ме­ем за­що и как, по ка­къв на­чин об­съж­да­но­то от нас “ля­во” мис­ле­не съв­па­да по­ра­зи­тел­но с по­ли­ти­ка­та на дес­ни­те бъл­гар­с­ки пар­тии!

Уп­рав­ле­ни­е­то на Иван Кос­тов, ко­е­то оли­цет­во­ри ре­зул­та­ти­те от 10 яну­а­ри 1997 г., ре­а­ли­зи­ра ня­кол­ко на­со­ки на дяс­на по­ли­ти­ка от бъл­гар­с­ки по­ря­дък, ко­я­то пре­диз­вик­ва­ше ре­ак­ци­я­та на ля­ва­та пар­ла­мен­тар­на опо­зи­ция не тол­ко­ва ка­то на­со­ки, кол­ко­то ка­то час­т­ни мо­мен­ти от из­пъл­не­ни­е­то на со­ци­ал­ния про­ект. На­ред с про­въз­г­ла­се­но­то при­е­ма­не на Бъл­га­рия в НА­ТО ка­то на­ци­о­на­лен иде­ал, пра­ви­тел­с­т­во­то на Иван Кос­тов ус­пеш­но про­ве­де кур­са към все­об­х­ват­на при­ва­ти­за­ция.

В то­ва от­но­ше­ние дъл­бок кон­ф­ликт меж­ду въз­г­ле­ди­те на ле­ви­ца­та и дес­ни­ца­та ня­ма­ше, тъй ка­то те­зи­сът за рав­но­пос­та­ве­ност на ви­до­ве­те соб­с­т­ве­ност от­дав­на бе­ше на­джи­вян от праг­ма­тич­ния и де­ло­ви ра­зум на Лу­ка­но­вис­ти­те (пов­та­рям – имам пред­вид не тол­ко­ва лич­нос­ти­те, кол­ко­то ин­те­ре­си­те на но­мен­к­ла­тур­ния ка­пи­тал).

То­ва, че от двай­се­ти­на ми­ли­ар­да до­ла­ра (та­ка­ва е це­на­та на раз­дър­жа­ве­на­та соб­с­т­ве­ност) в хаз­на­та вля­зо­ха ед­ва два или три ми­ли­ар­да, е ед­на­та бе­да. По-зас­т­ра­ши­тел­но­то е, че в Бъл­га­рия ед­ра­та час­т­на соб­с­т­ве­ност се раз­рас­на в не­по­но­си­мо ог­ром­ни раз­ме­ри, да­же за пред­с­та­ви­те на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка Ев­ро­па. Ак­ци­о­нер­на­та, ко­о­пе­ра­тив­на­та, ка­мо ли дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност за­гу­би­ха еле­мен­тар­ни­те си шан­со­ве за кон­ку­рен­ция и оце­ля­ва­не. Та­ко­ва бру­тал­но на­шес­т­вие на край­ния и раз­гу­лен ико­но­ми­чес­ки ли­бе­ра­ли­зъм про­ти­во­ре­чи на тра­ди­ци­и­те в на­ша­та стра­на, но и на ха­рак­те­ра на мо­дер­но­то бур­жо­аз­но раз­ви­тие.

Та­зи жаж­да за при­те­жа­ва­не, за от­не­ма­не от дър­жа­ва­та на ре­ал­ни­те й ико­но­ми­чес­ки, кон­т­рол­ни, в пос­лед­на смет­ка и по­ли­ти­чес­ки фун­к­ции, про­из­ти­ча от пар­ве­нюш­ка­та се­бич­ност на но­ва­та кла­са на ка­пи­та­ла. У нас тя се струк­ту­ри­ра от три еле­мен­та: но­мен­к­ла­ту­рен ка­пи­тал, но­во­о­фор­мил се ка­пи­тал през пос­лед­ни­те шес­т­най­сет го­ди­ни и рес­ти­тут­с­ки ка­пи­тал, кой­то е най-ане­ми­чен.

Как­ви яв­ле­ния до­пъл­ни­тел­но из­пъс­т­ри­ха кар­ти­на­та на пре­хо­да?

След 10 яну­а­ри 1997 г. се раз­рас­на срас­т­ва­не­то на ка­пи­та­ла с по­ли­ти­чес­ка­та кла­са. Очер­та се стре­меж да бъ­де “ре­а­би­ли­ти­ран” кри­ми­нал­ни­ят ка­пи­тал, без да на­ма­ля­ват дя­ло­ве­те на си­ва­та и чер­на­та ико­но­ми­ка.

Пуб­лич­на­та кри­ти­ка спря­мо по­ли­ти­ци­те ста­на твър­де без­пар­дон­на, но без ви­дим ефект. Съ­щев­ре­мен­но уни­кал­но­то е, че та­зи пуб­лич­на кри­ти­ка не за­сег­на ед­ри­те ка­пи­та­лис­ти и тях­на­та дей­ност ос­та­на за об­щес­т­во­то за­бу­ле­на в мрак. До­кол­ко­то все пак се про­цеж­да­ха мо­мен­ти на кри­тич­ност, те це­ля­ха да раз­к­ра­сят об­ра­за на обо­га­ти­лия се об­щес­т­вен пер­со­наж ка­то мо­ра­лен стро­и­тел на но­ва Бъл­га­рия.

Би тряб­ва­ло да се пред­по­ла­га, че ка­то про­дъл­же­ние на де­се­то­я­ну­ар­с­ка­та по­ли­ти­ка в Бъл­га­рия още дъл­го вре­ме (въп­ре­ки сан­к­ци­и­те от Ев­ро­пейс­кия съ­юз) ня­ма да се раз­с­лед­ва про­из­хо­дът на бър­зо при­до­би­то­то бо­гат­с­т­во, на не­за­кон­ни­те до­хо­ди, об­щес­т­во­то ще бъ­де ли­ша­ва­но от ин­фор­ма­ция как се из­пъл­ня­ват до­го­во­ри­те по при­ва­ти­за­ци­я­та, ка­къв е след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ни­ят кон­т­рол, как­ва част от ико­но­ми­ка­та и фи­нан­си­те при­над­ле­жи на на­ци­о­нал­ния или чуж­дес­т­ран­ния ка­пи­тал, как­ви бъл­гар­с­ки ка­пи­та­ли са из­не­се­ни в чуж­би­на и т.н. и т.н. Въп­ро­сът е, че ако по от­но­ше­ние на чи­нов­ни­чес­кия апа­рат (и на най-ви­со­ко рав­ни­ще) има из­г­ле­ди за уп­раж­ня­ва­не на кон­т­рол и сан­к­ции, то кри­ми­нал­но съз­да­де­ни­ят ка­пи­тал ще про­дъл­жи да бъ­де са­ни­ран, то­ле­ри­ран и ох­ра­ня­ван.

След 10 яну­а­ри 1997 г. ръ­ко­вод­с­т­во­то на ля­ва­та пар­тия, от­каз­вай­ки се от за­ва­ре­ни цен­нос­ти, въз­п­рие, че ед­но та­ко­ва “дяс­но” про­ти­ча­не на пре­хо­да е це­леб­но за стра­на­та, че со­ци­ал­но обез­бо­ля­ва­щи­те ле­кар­с­т­ва – при ре­а­ли­за­ци­я­та на то­зи об­щес­т­вен про­ект – са пред­наз­на­че­ни един­с­т­ве­но за ус­пеш­но­то из­вър­ш­ва­не на “со­ци­ал­на­та опе­ра­ци­я”. Тук са за­ло­же­ни два со­ци­ал­ни ме­ха­низ­ма: еди­ни­ят е пред­наз­на­чен да смек­ча­ва (“п­рип­лъз­ва”) най-край­ни­те и най-аг­ре­сив­ни изя­ви на пре­хо­да като по­го­лов­на ек­с­п­ло­а­та­ция на тру­до­ви­те хо­ра. Вто­ри­ят – да спо­ма­га за по-бър­зо­то прик­люч­ва­не на пре­хо­да-краж­ба, за да дой­де ис­то­ри­чес­ка­та спир­ка на сво­бо­да­та, спра­вед­ли­вост­та и со­ли­дар­ност­та.

Пре­вър­на­ло се е ве­че в кли­ше наб­лю­де­ни­е­то, че чле­но­ве­те на соц­пар­ти­я­та са жер­т­ви на пре­хо­да, че те по­на­сят не­пос­ред­с­т­ве­но не­го­ви­те пос­ле­ди­ци, под­ло­же­ни са на со­ци­а­лен ге­но­цид. И че ръ­ко­вод­с­т­во­то на БСП след 10 яну­а­ри 1997 г. е на­ме­ри­ло сме­лост (граж­дан­с­ка и пар­тий­на) – по­е­май­ки от­го­вор­нос­ти­те на пре­хо­да – да свър­ши нуж­на­та чер­на ра­бо­та, да вле­зе в кон­ф­ликт с вре­мен­ни­те ин­те­ре­си на член­с­ка­та ма­са, с нос­тал­гич­ни­те й нас­т­ро­е­ния и кон­сер­ва­ти­зъм. Та­ка ръ­ко­вод­с­т­во­то дал­но­вид­но осъ­щес­т­вя­ва­ло стра­те­ги­чес­ки­те ин­те­ре­си на Ле­ви­ца­та и тру­до­вия на­род. Всъщ­ност та­зи фор­му­ли­ров­ка би мог­ла да се из­пъл­ни със съ­дър­жа­ние, ако син­те­зи­ра­ше на­ем­ния труд, ако по­бе­ре­ше в се­бе си най-доб­ро­то от раз­лич­ни­те пред­с­та­ви за ин­ди­ви­да и об­щес­т­во­то в БСП и ля­во­то прос­т­ран­с­т­во.

10 яну­а­ри 1997 г. пос­та­ви на­ча­ло­то на но­ви про­це­си в бъл­гар­с­кия жи­вот. По-точ­но, та­зи да­та раз­к­ри хо­ри­зон­ти пред ак­тив­но­то стро­и­тел­с­т­во на оли­гар­хи­чен ка­пи­та­ли­зъм, при ожес­то­че­но из­т­лас­к­ва­не на дър­жа­ва­та от и без то­ва от­с­ла­бе­ни­те й по­зи­ции в ико­но­ми­ка­та и по­ли­ти­ка­та. В по­до­бен план се съз­да­до­ха пред­пос­тав­ки­те за раз­г­ръ­ща­не на кон­цеп­ци­я­та на кръ­га “Лу­ка­нов” във връз­ка със сво­е­об­ра­зи­е­то на бъл­гар­с­кия пре­ход. По­не­же и “дяс­но­то”, и “ля­во­то” ко­рес­пон­ди­ра­ха по твърде схо­ден на­чин с оли­гар­хич­ни­те сре­ди, през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни за­чес­ти­ха съв­па­де­ни­я­та меж­ду ля­ва­та и дяс­на­та по­ли­ти­ка.

Ис­то­ри­чес­ка­та не­об­хо­ди­мост от за­мя­на на оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм с дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм

Пре­ди 10 яну­а­ри 1997 г. ос­нов­ни­ят про­па­ган­да­тор в БСП за под­чи­ня­ва­не­ на пар­тий­ни­те ин­те­ре­си на на­ци­о­нал­ни­те бе­ше Обе­ди­не­ни­е­то за со­ци­ал­на де­мок­ра­ция, чий­то скрит дви­га­тел се явя­ва­ше бив­ши­ят ми­нис­тър-пред­се­да­тел Лу­ка­нов. Как­во пред­по­ла­га­ше от­с­то­я­ва­не­то на “на­ци­о­нал­но­то един­с­т­во” за смет­ка на пар­тий­ния его­и­зъм в та­ка­ва трак­тов­ка?

В тях­на (на чле­но­ве­те на вът­реш­но­пар­тий­но­то дви­же­ние) ин­тер­п­ре­та­ция то­ва оз­на­ча­ва­ше ту­ши­ра­не на про­ти­во­ре­чи­я­та меж­ду на­ем­ния труд и ед­рия ка­пи­тал в име­то на стро­и­тел­с­т­во­то на но­во бур­жо­аз­но об­щес­т­во. Оз­на­ча­ва­ше раз­дя­ла с илю­зи­и­те по со­ци­ал­на­та оси­гу­ре­ност през со­ци­а­лиз­ма, но и рег­ла­мен­ти­ра­не на про­це­си­те, про­тек­ли под фор­ма­та на кри­ми­на­ли­зи­ра­не на пре­хо­да.

От дру­га стра­на, пред­по­ла­га­ше из­вес­т­но сбли­жа­ва­не, да­же уни­фи­ци­ра­не на прог­ра­ми­те на ле­ви­ца­та и дес­ни­ца­та, ко­е­то пък мо­же­ше да се ле­ги­ти­ми­ра ка­то пред­пос­тав­ка за об­щи уп­рав­лен­с­ки про­ек­ти и екипи. Ле­ви­ца­та тряб­ва­ше да одес­нее, а дес­ни­ца­та да оле­вее, сре­ща­та им тряб­ва­ше да се със­тои ня­къ­де в по­ли­ти­чес­кия “цен­тър”. Про­ме­не­на­та по­ли­ти­чес­ка па­но­ра­ма мо­же­ше – спо­ред то­зи въз­г­лед – да син­х­ро­ни­зи­ра по-доб­ре кон­ф­лик­т­ни­те зо­ни във вън­ш­на­та по­ли­ти­ка, как­то и ут­вър­ж­да­ва­не­то на мо­де­ла на оли­гар­хич­ния ка­пи­та­ли­зъм.

Как­во е не­о­би­чай­но­то, но и спе­ци­фич­но­то в то­зи мо­дел?

Окон­ча­тел­но се въз­п­ри­е­ма­ше пос­та­нов­ка­та за дър­жа­ва­та ка­то лош сто­па­нин. Тя тряб­ва­ше да се раз­де­ли с всич­ка­та соб­с­т­ве­ност, как­ва­то при­те­жа­ва. Ве­че не под­ле­же­ше на съм­не­ние, как­то по-ра­но, не­об­хо­ди­мост­та да бъ­дат при­ва­ти­зи­ра­ни струк­ту­ро­оп­ре­де­ля­щи­те дя­ло­ве на на­ци­о­нал­на­та ико­но­ми­ка – енер­ге­ти­ка, ко­му­ни­ка­ции, круп­ни про­миш­ле­ни обек­ти, бан­ко­ва сис­те­ма, при­род­ни бо­гат­с­т­ва. Пре­диш­на­та “и­лю­зи­я”, че мо­гат да се по­тър­сят и “по-ме­ки” ва­ри­ан­ти за та­ко­ва пре­об­ра­зу­ва­не – дър­жа­ва­та дър­жи ос­нов­ния па­кет от ак­ции, – от­па­да­ше на­пъл­но. По та­къв на­чин се пос­т­рои ма­гис­т­ра­ла­та на край­ния ико­но­ми­чес­ки ли­бе­ра­ли­зъм, кой­то оп­ре­де­ля мик­рос­ко­пич­на ро­ля за дър­жав­но­то на­ча­ло.

Вто­ра­та ме­та­мор­фо­за се със­то­е­ше в ко­рен­но про­ме­не­но­то мо­де­ли­ра­не на ре­ла­ци­я­та на­ци­о­на­лен – све­то­вен (гло­ба­лис­ти­чен) ка­пи­тал. На на­ци­о­нал­ния ка­пи­тал се пре­дос­та­вя­ха про­миш­ле­ни мощ­нос­ти за “обез­кос­тя­ва­не” (ог­раб­ва­не), как­то и въз­мож­ност­та да тран­с­пор­ти­ра връ­ща­не­то на из­не­се­но на­ци­о­нал­но бо­гат­с­т­во зад гра­ни­ца, или да бъ­де мес­т­ни­ят агент на го­ле­ми чуж­дес­т­ран­ни ком­па­нии и мо­но­по­ли.

Су­ма су­ма­рум: Бъл­га­рия бе при­тег­ле­на окон­ча­тел­но към ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на гло­ба­лиз­ма, ко­я­то не приз­на­ва на­ци­о­нал­ни гра­ници при сво­бод­но­то дви­же­ние на ка­пи­та­ли – фи­нан­си, ин­фор­ма­ция и хо­ра. Един от пър­ви­те бе­ле­зи на та­зи ра­ди­кал­на тран­с­фор­ма­ция бе­ше ма­со­во­то, поч­ти стоп­ро­цен­то­во пре­ми­на­ва­не на бъл­гар­с­ки­те бан­ки във вла­де­ние на чуж­дес­т­ран­ни соб­с­т­ве­ни­ци. Тук аз не об­съж­дам кое е доб­ре и кое зле, кое е све­тов­на тен­ден­ция и кое ог­ра­ни­чен, мес­тен пред­раз­съ­дък. Нас­то­я­вам оба­че, че то­ва се слу­чи, че то ста­на ша­еч­на ре­ал­ност, че е мо­щен лост за въз­дейс­т­вие вър­ху по­ли­ти­ка­та и по­ли­ти­чес­ка­та ори­ен­та­ция.

Не би­ва да се учуд­ва­ме, че през из­ми­на­ли­те шес­т­най­сет го­ди­ни ни­то ед­но бъл­гар­с­ко пра­ви­тел­с­т­во не ус­пя да спре ог­раб­ва­не­то на ико­но­ми­ка­та ни ка­то фор­ма на дър­жав­на соб­с­т­ве­ност, при пре­хо­да й в час­т­но вла­де­ние, в но­во­то й със­то­я­ние на круп­на час­т­на соб­с­т­ве­ност. Нап­ро­тив, вся­ко от пра­ви­тел­с­т­ва­та виж­да­ше па­на­цея в ли­ша­ва­не­то на дър­жа­ва­та от соб­с­т­ве­ност. Под­чи­ня­ва­ше се на те­зи­са, че дър­жа­ва­та е лош сто­па­нин по де­фи­ни­ция. Тър­се­ше из­ход от сто­пан­с­ки­те про­ти­во­ре­чия и кри­зи в при­ва­ти­за­ци­я­та – ма­со­ва или ка­со­ва.

Ед­ни от пра­ви­тел­с­т­ва­та мо­гат да бъ­дат об­ви­ня­ва­ни, че са би­ли по-бла­гос­к­лон­ни към ко­руп­ци­я­та, че са то­ле­ри­ра­ли из­пол­з­ва­не­то на дър­жав­на­та власт за­ра­ди ко­рис­т­ни ин­те­ре­си, дру­ги мо­гат да бъ­дат оце­не­ни ка­то по-стро­ги за­щит­ни­ци на об­що­на­род­ни­те пот­реб­нос­ти. Но то­ва в ни­ка­къв слу­чай не обез­с­той­нос­тя­ва ос­нов­на­та кон­с­та­та­ция: на­чи­ни­те за по­дем на бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка се тър­се­ха из­к­лю­чи­тел­но в при­ва­ти­за­ци­я­та и в ни­що дру­го!

До­ри и не е пос­та­вян на прак­ти­ка въп­ро­сът да­ли дър­жа­ва­та би мог­ла да при­те­жа­ва ос­нов­ни дя­ло­ве от на­ци­о­нал­но­то бо­гат­с­т­во и са­ма да дейс­т­ва ефи­кас­но ка­то соб­с­т­ве­ник в но­ви­те бур­жо­аз­ни от­но­ше­ния, да се пре­вър­не в про­из­во­ди­те­лен фак­тор, в рав­нос­то­ен кон­ку­рент на час­т­ния сек­тор. Би ли мог­ла дър­жа­ва­та да има ня­как­ва пол­за и про­из­во­ди­тел­на енер­гия, или за­гу­би­те са фа­та­лис­тич­но пре­доп­ре­де­ле­ни? Об­щоп­ри­е­то е, че дър­жа­ва­та тряб­ва да се ог­ра­ни­чи с дру­ги­те си фун­к­ции, тъй ка­то би­ло па­губ­но за ико­но­ми­чес­ка­та мощ на стра­на­та, ако тя се за­ни­ма­ва със сто­пан­с­ки дей­нос­ти.

В съ­що­то по­ло­же­ние е пос­та­ве­на ко­о­пе­ра­ци­я­та ка­то при­те­жа­тел на соб­с­т­ве­ност. И тя ап­ри­о­ри се оп­ре­де­ля (въп­ре­ки сан­ти­мен­тал­ни­те ев­фе­миз­ми) ка­то неп­ро­из­во­ди­тел­на, по-мал­ко про­из­во­ди­тел­на, ка­то ос­та­тък от ми­на­ли ико­но­ми­чес­ки фор­ми, ко­и­то е доб­ре да бъ­дат от­ря­за­ни ка­то за­бо­лял апен­дикс. Вяр­но, по­ло­жи­ха се уси­лия – чрез ма­со­ва­та при­ва­ти­за­ция – ко­о­пе­ра­тив­на­та соб­с­т­ве­ност да бъ­де за­ме­не­на с ак­ци­о­нер­на­та соб­с­т­ве­ност. Но то­ва фак­ти­чес­ки не се осъ­щес­т­ви.

Не би­ва да се въз­п­ри­е­ма ка­то ре­зул­тат на без­по­мощ­ност, че у нас за­ко­но­да­тел­но не бя­ха га­ран­ти­ра­ни пра­ва­та на ак­ци­о­не­ри­те; че не бя­ха пос­та­ве­ни спи­рач­ки пред пре­ми­на­ва­не­ на ак­ци­о­нер­на­та соб­с­т­ве­ност във вла­де­ние на ръ­ко­во­ди­те­ли­те на но­ви­те ико­но­ми­чес­ки фор­ма­ции; че след­п­ри­ва­ти­за­ци­он­ни­ят кон­т­рол про­дъл­жа­ва да е ра­вен на ну­ла. Тол­ко­ва ли са без­сил­ни кон­т­рол­ни­те ор­га­ни, та да не зна­ят, че жиз­нес­по­соб­ни пред­п­ри­я­тия се лик­ви­ди­ра­ха и лик­ви­ди­рат по­го­лов­но, че мо­дер­ни­те съ­о­ръ­же­ния и ма­ши­ни се про­да­ват в чуж­би­на, че гру­бо се на­ру­ша­ват при­ва­ти­за­ци­он­ни­те до­го­во­ри и за­дъл­же­ния, че не се ин­вес­ти­рат сред­с­т­ва за об­но­вя­ва­не и пр., и пр.? Знае се, раз­би­ра се, знае се от­лич­но. Знае го и съ­деб­на­та сис­те­ма.

Ви­ди­ми ре­зул­та­ти ня­ма. Има ме­дий­ни прес­т­рел­ки след все­ки по­ре­ден пар­ла­мен­та­рен из­бор. Кан­ди­да­тът за власт­та обе­ща­ва щед­ро как ще пре­о­до­лее по­ро­ка. След спе­чел­ва­не на из­бо­ри­те оба­че из­пъл­ни­тел­на­та власт раз­би­ра, че е по-сла­ба и за­ви­си­ма от хо­ра­та на па­ри­те, че вся­ка бор­ба (да не го­во­рим за бит­ка) с тях е об­ре­че­на не прос­то на не­ус­пех, но и на сне­ма­не­то от власт (бла­го­да­ре­ние на доб­ре фи­нан­си­ра­ния “на­ро­ден про­тест”). А сред по­ли­ти­ци­те, как­то е из­вес­т­но, на­ив­ни­ци­те се бро­ят на пръс­ти (и пра­вил­но!), пък и ни­кой не е го­тов да си сла­га гла­ва­та в тор­ба­та.

Брехт каз­ва­ше, теж­ко му на он­зи на­род, кой­то се нуж­дае от ге­рои. Ще пов­то­ря съ­що­то. Теж­ко ни, ако очак­ва­ме чу­до­то от ге­роя. Нуж­но е да се съз­да­де сис­те­ма, ко­я­то да пре­дот­в­ра­тя­ва при­ну­ди­тел­на­та ситу­а­ция на очак­ва­не на спа­си­те­ля, на ме­си­я­та.

Бо­лез­не­но­то е, че не са­мо кръ­гът на Лу­ка­нов, но и не­го­ви­те опо­нен­ти в сре­ди­те на ле­ви­ца­та от­дав­на са заб­ра­ви­ли обе­ща­ни­е­то си за рав­но­пос­та­ве­ност на три­те ви­да соб­с­т­ве­ност – час­т­на, дър­жав­на и ко­о­пе­ра­тив­на. За­ла­гат из­ця­ло на­деж­ди­те си за ико­но­ми­чес­кия по­дем, до­шъл от час­т­на­та соб­с­т­ве­ност, глав­но от ед­ра­та час­т­на соб­с­т­ве­ност. Пър­во­на­чал­ни­те воп­ли на Обе­ди­не­ни­е­то за со­ци­ал­на де­мок­ра­ция в БСП, от­на­ся­щи се до фор­ми­ра­не­то на со­лид­на сред­на кла­са, от­дав­на са част от “цър­ко­вен це­ре­мо­ни­ал”, а не от пра­ве­не­то на на­ци­о­нал­на по­ли­ти­ка.

10 яну­а­ри 1997 г., та­ка из­ли­за, от­во­ри ши­ро­ко две­ри­те на край­ния ли­бе­ра­ли­зъм. Той фак­ти­чес­ки ог­ра­ни­чи до ми­ни­мум въз­мож­нос­ти­те за удов­лет­во­ря­ва­не на со­ци­ал­ни­те пот­реб­нос­ти на об­щес­т­во­то. Пред­пос­та­ви разделянето на бъл­га­ри­те на две ка­те­го­рии: свръх­бо­га­ти и ми­ли­о­ни свръх­бед­ни, а меж­ду тях пус­ти­ня.

Очак­ва­ни­я­та, че но­ви­те ед­ри ка­пи­та­лис­ти ще за­поч­нат бър­зо да въз­с­та­но­вя­ват ико­но­ми­ка­та, не се сбъд­ват. Чуж­ди­те ин­вес­ти­то­ри и те в го­ля­ма­та си част ус­пя­ха да се прис­по­со­бят към до­маш­ни­те ус­ло­вия – осо­бе­но те­зи от аре­а­ла на Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров. Мо­дер­ни­за­ци­я­та на про­миш­ле­ност­та все още пър­ха ка­то ек­зо­тич­на пти­ца, год­на за лук­со­зен об­с­т­рел.

Кол­ко­то и да е па­ра­док­сал­но, то­ва пре­на­реж­да­не на при­о­ри­те­ти­те, по-точ­но, прев­ръ­ща­не­то им в свойс­т­ва на оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм, до­ве­де и до две та­бу­та в ис­то­ри­чес­ки план: за кри­ми­нал­ния ге­не­зис на пре­хо­да не се го­во­ри, об­г­ръ­ща го пъл­но мъл­ча­ние. Вся­ко на­пом­ня­не, че прек­рас­ни­ят же­них е вът­реш­но не­пъл­но­це­нен, се прид­ру­жа­ва с гроб­на ти­ши­на или с гнев­ни уп­ре­ци в гнил кон­сер­ва­ти­зъм и по­ли­ти­чес­ки ре­ван­ши­зъм.

Ма­кар че тази забрана на дис­ку­си­я­та от­нос­но по­роч­ния про­из­ход на но­вия ка­пи­тал не е ну­жна да­же на по­ли­ти­чес­ки­те му аген­ти: са­мо с по­мощ­та на пуб­ли­чен де­бат би мог­ло да се пре­це­ни как­ва част от то­зи ка­пи­тал мо­же да бъ­де “ре­а­би­ли­ти­ра­на” чрез да­нъч­на “к­ръв­ни­на”, и каква част под­ле­жи на прес­лед­ва­не ка­то кри­ми­нал­но фун­к­ци­о­ни­ра­ща. А то­ва ще да­де тла­сък на ико­но­ми­чес­ки­те при­ли­ви, ще съз­да­де в об­щес­т­во­то по-зна­чи­ма убе­де­ност в за­ко­на, в мер­ки­те, ко­и­то се взе­мат сре­щу фак­то­ри­те, ко­и­то из­ця­ло от­х­вър­лят мо­рал­ни­те ан­га­жи­мен­ти на про­миш­ле­ния и фи­нан­со­вия елит.

Вто­ро­то та­бу се от­на­ся до 45-го­диш­ния пе­ри­од на со­ци­а­лиз­ма. След яну­ар­с­кия ме­теж от 1997 г. то­зи пе­ри­од ве­че по-оп­ре­де­ле­но се въз­п­ри­е­ма ка­то не­га­ти­вен за ис­то­ри­чес­кия ни раз­вой. Об­ща­та присъда на ле­ви­ца­та за вре­ме­то на со­ци­а­лиз­ма се приб­ли­жи до та­зи на дес­ни­цата. На пър­ви план пред на­ци­о­нал­на­та ау­ди­то­рия се “п­ро­жек­ти­рат” уп­раж­ня­ва­но­то на­си­лие, ог­ра­ни­ча­ва­не­то на граж­дан­с­ки­те пра­ва, кри­зи­те в ико­но­ми­ка­та, на­сил­с­т­ве­но­то ко­о­пе­ри­ра­не, то­ест “ло­ши­ят спомен” от со­ци­а­лиз­ма. И са­мо под сур­дин­ка се из­тък­ва, че 45-те го­ди­ни со­ци­а­ли­зъм са вре­ме на мо­дер­ни­за­ция в ико­но­ми­ка­та, на ета­пи, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи от­но­си­тел­на­та сво­бо­да на граж­да­ни­те и сло­во­то, че со­ци­ал­но­то по­ло­же­ние на бъл­га­ри­те бе­ше доб­ро и ста­бил­но, че бъл­гар­с­ко­то из­кус­т­во и кул­ту­ра пос­тиг­на­ха го­ле­ми ус­пе­хи.

Спо­ме­на­ва се, но бег­ло, че Бъл­га­рия се на­реж­да­ше на мно­го по-пред­но мяс­то в кла­са­ци­я­та на раз­ви­ти­те стра­ни, че вън­ш­но­тър­гов­с­ки­ят ни ба­ланс не бе­ше та­ка де­фор­ми­ран, как­то се­га, че власт­та не до­пус­на във­ли­ча­не­то на дър­жа­ва­та ни във вой­ни, че ми­рът бе­ше съх­ра­нен в те­че­ние бли­зо на 50 го­ди­ни. Не се пра­ви ве­че същ­нос­т­но раз­ли­чие меж­ду на­си­ли­е­то, уп­раж­ня­ва­но през 50-те го­ди­ни, и на­си­ли­е­то, уп­раж­ня­ва­но през 60-те, 70-те и 80-те го­ди­ни.

То­зи тип по­ли­ти­чес­ко по­ве­де­ние на ле­ви и дес­ни по­ли­ти­ци обез­пе­ча­ва рав­ни­ще за та­ко­ва об­що­на­ци­о­нал­но по­ми­ре­ние, ко­е­то е в ущърб на ис­то­ри­я­та и на нас­лед­с­т­ва­та, въз­п­ри­е­ма­ни и до­раз­ви­ва­ни от лявото дви­же­ние, съз­да­ват се пред­пос­тав­ки за сти­му­ли­ра­не на “ха­мо­ви­я” ком­п­лекс в ле­ви­ца­та.

Не при­зо­ва­вам към нос­тал­гия по ми­на­ло­то, не пра­вя опи­ти за ук­ра­ся­ва­не на на­си­ли­е­то, на ед­но­пар­тий­но­то уп­рав­ле­ние, не ома­ло­ва­жа­вам и по­тъп­к­ва­не­то на граж­дан­с­ки­те пра­ва. Съв­ре­мен­ни­ят со­ци­а­ли­зъм е приз­ван да из­в­ле­че ис­то­ри­чес­ки по­у­ки от сри­ва на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та сис­те­ма в СССР и Из­точ­на Ев­ро­па. Ни­ко­га по­ве­че не тряб­ва да раз­де­ля­ме спра­вед­ли­вост­та от сво­бо­да­та. Ни­ко­га по­ве­че за­ко­нът не би­ва да се прев­ръ­ща в за­лож­ник на са­мов­лас­ти­е­то. Съд­бов­но вред­но е пос­та­вя­не­то на на­род­ния ин­те­рес в уго­да на из­б­ра­но мал­цин­с­т­во от елит, ко­е­то в пос­лед­на смет­ка се из­раж­да. Но­мен­к­ла­тур­ни­ят слой, опа­зил в се­бе си – и на би­о­ло­ги­чес­ко рав­ни­ще – ген­на­та ин­фор­ма­ция на хищ­ния соб­с­т­ве­ник (на жес­то­кия при­те­жа­тел), из­вън всич­ко ос­та­на­ло, е плод и на та­ко­ва со­ци­ал­но из­раж­да­не.

И та­ка, имам пред­вид не реф­лек­си­те на нос­тал­ги­ка. А дру­го, оно­ва, ко­е­то е свър­за­но с цен­нос­т­ни­те за­во­е­ва­ния, с при­до­бив­ки­те на бъл­га­ри­на през из­ми­на­лия ХХ век в то­зи план и през не­го­ва­та вто­ра по­ло­ви­на. Имам пред­вид при­но­си­те и ис­то­ри­чес­ка­та во­ля на на­ши­те съ­на­род­ни­ци да се пре­бо­рят с не­об­ра­зо­ва­ност­та, да ста­би­ли­зи­рат здра­ве­о­паз­ва­не­то, да по­да­дат ръ­ка на жер­т­ви­те на жи­во­та, да не раз­чи­тат един­с­т­ве­но на час­т­на­та бла­гот­во­ри­тел­ност, а на де­ес­по­соб­ност­та и ху­ма­низ­ма на дър­жа­ва­та ка­то га­рант за со­ци­ал­на си­гур­ност.

Ед­на от при­чи­ни­те дес­ни­ца­та да за­гу­би днес вли­я­ние е ней­на­та жаж­да за ис­то­ри­чес­ки ре­ванш, от­х­вър­ля­не­то на всич­ко по­зи­тив­но от вре­ме­то на со­ци­а­лиз­ма, об­ля­га­не­то вър­ху пси­хо­ло­ги­я­та и нас­т­ро­е­ни­я­та на оне­зи мал­ки чо­веш­ки гру­пи, чий­то де­виз е: “Да за­ли­чим и пос­лед­на­та сле­да от про­тив­ния со­ци­а­лис­ти­чес­ки пе­ри­од.”

По-не­ло­гич­но оба­че е по­ве­де­ни­е­то на ле­ви­ца­та. То­ва се виж­да и с прос­то око. При об­съж­да­не­ на проб­ле­ма с до­си­е­та­та ле­ви­ят елит с охо­та въз­п­рие не­вяр­но­то оп­ре­де­ле­ние за со­ци­а­лис­ти­чес­ка Бъл­га­рия ка­то по­ли­цейс­ка дър­жа­ва. Съ­щев­ре­мен­но ри­ту­а­ли­те и зна­ци­те, свър­за­ни с ис­то­ри­я­та на ля­во­то дви­же­ние, пос­те­пен­но из­чез­ват. На­ма­ля­ват ряз­ко пар­тий­ни­те праз­ни­ци, с из­к­лю­че­ние на праз­нен­с­т­ва­та на Буз­лу­джа. Де­ве­ти сеп­тем­в­ри все по­ве­че из­б­лед­ня­ва в пар­тий­ния ка­лен­дар. Ръ­ко­во­ди­те­ли на БСП по вся­ка­къв на­чин се мъ­чат да по­ка­жат, че учас­т­ват по при­ну­да в та­ки­ва “от­жи­ве­ли­ци”. Ге­ор­ги Ди­мит­ров на все­ос­лу­ша­ние е пре­вър­нат в обект за ос­ми­ва­не, не­го­ви­ят мав­зо­лей бе­ше раз­ру­шен, но всич­ки те­зи яв­ле­ния не пре­диз­вик­ват осо­бе­на ре­ак­ция в ле­ви­те вър­хо­ве.

Да сте чу­ли оцен­ка на ан­ти­фа­шис­т­ка­та бор­ба от но­ви по­зи­ции ка­то ве­лик ев­ро­пейс­ки акт на бъл­гар­с­ки пат­ри­о­ти? Да е об­съж­да­на в нов ис­то­ри­чес­ки кон­текст не­пов­то­ри­ма­та ро­ля на СССР ка­то учас­т­ник в све­тов­на­та ко­а­ли­ция про­тив фа­шиз­ма? Не­що за под­ви­га на “под­вод­ни­ча­ри­те” или “па­ра­шу­тис­ти­те”? Не от­с­лаб­на ли от­по­рът на ля­ва­та ин­те­ли­ген­ция сре­щу про­из­во­ла, уп­раж­ня­ван вър­ху ре­во­лю­ци­он­на­та ли­ния в но­ва­та бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра и кул­ту­ра? И Пър­ви май ста­ва все по-ка­ме­рен, зап­ри­лич­ва все по­ве­че на сбор в сел­це със за­тих­ва­щи фун­к­ции. Да­же ро­за­та, ко­я­то за­ме­ни пе­то­лъч­ка­та, сър­па и чу­ка, из­ли­за от об­ръ­ще­ние.

Как­во ста­ва ли?

Иде­я­та за по­ми­ре­ние, за на­ци­о­нал­но един­с­т­во се въз­п­ри­е­ма пред­на­ме­ре­но ка­то за­гу­ба на па­мет и по-бър­за адап­та­ция към ко­нюн­к­ту­ра­та. Пом­нят се жес­то­кос­ти­те през ран­ния со­ци­а­ли­зъм у нас, но не се пом­ни ни­що, свър­за­но с ге­не­зи­са на кри­ми­нал­ния ка­пи­тал. А то­ва се от­ра­зя­ва вър­ху об­щес­т­ве­ния кли­мат и вър­ху иден­тич­ност­та на ле­ви­те пар­тии и дви­же­ния.

Раз­би­ра се, въз­ник­ват ак­то­ве на съп­ро­ти­ва сре­щу ед­нос­т­ран­чи­вос­ти­те, но те са ог­ра­ни­че­ни и сти­хий­ни, за да пред­с­тав­ля­ват пре­пят­с­т­вие пред по­ли­ти­ка­та, ко­я­то ра­бо­ти за сто­пя­ва­не на раз­ли­чи­я­та между ле­ви и дес­ни фор­ма­ции, в пол­за на без­г­ръб­нач­ния ин­те­рес.

Не­вед­нъж съм под­чер­та­вал, че по­нас­то­я­щем со­ци­а­лиз­мът е по-далечна цел за осъ­щес­т­вя­ва­не и вся­ка спе­ку­ла­ция с на­ла­га­не­то на со­ци­а­лиз­ма, се­га и в то­зи мо­мент, е неп­ло­до­нос­на. За­що­то е ис­то­ри­чес­ки без­пер­с­пек­тив­на ка­то близ­ко бъ­де­ще! Но не та­ка без­пер­с­пек­тив­на е бор­ба­та за пре­ми­на­ва­не­ от оли­гар­хи­чес­ки ка­пи­та­ли­зъм към дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм. По­ли­ти­ка­та на ук­реп­ва­не фун­к­ци­и­те на дър­жа­ва­та ка­то соб­с­т­ве­ник и за кон­т­рол, за про­ме­ни в съ­от­но­ше­ни­я­та меж­ду глоба­лен и на­ци­о­на­лен ка­пи­тал, за но­во ре­гу­ли­ра­не на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду при­ви­ле­ги­ро­ва­ния елит и на­ро­да ка­то су­ве­рен. Имат пер­с­пек­ти­ви и ре­фор­ми­те в из­би­ра­тел­на­та сис­те­ма (с от­да­ва­не на по-го­ля­мо зна­че­ние на ма­жо­ри­тар­ния прин­цип), це­ле­съ­об­раз­ни са про­ме­ни­те в ста­ту­та на пре­зи­ден­т­с­ка­та власт, тъй ка­то пар­ла­мен­тар­на­та власт не е на рав­ни­ще­то на соб­с­т­ве­ни­те си от­го­вор­нос­ти.

Из­ник­ват и дру­ги проб­ле­ми, ко­и­то не тър­пят от­ла­га­не: мес­т­но и цен­т­рал­но уп­рав­ле­ние, со­ци­ал­ни дей­нос­ти, скъ­ся­ва­не на раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду на­уч­но-тех­ни­чес­кия прог­рес у нас и в раз­ви­ти­те дър­жа­ви на За­пад и на Из­ток. Мо­же би след вли­за­не­то ни в ЕС ще се по­я­вят по­ве­че въз­мож­нос­ти за ко­му­ни­ки­ра­не и с дър­жа­ви, ко­и­то не спа­дат към лю­би­ми­те пар­т­ньо­ри на за­до­ке­ан­с­кия ни брат.

Нов па­ра­докс. Стру­ва ми се, че ре­а­ли­зи­ра­не­то на пре­хо­да от оли­гар­хи­чен към дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм би мог­ло да съз­да­де по-ста­бил­на ос­но­ва и във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду ле­ви­ца­та и дес­ни­ца­та, би ста­би­ли­зи­ра­ло по­зи­ци­и­те на оне­зи тех­ни пред­с­та­ви­те­ли, ко­и­то раз­би­рат зна­че­ни­е­то на ис­то­ри­чес­ка­та не­об­хо­ди­мост да бъ­де пре­о­до­ля­на фа­за­та на оли­гар­хи­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм.

Без ре­ша­ва­не­то на та­зи ис­то­ри­чес­ка за­да­ча ще бъ­дат за­пу­ше­ни из­хо­ди­те към след­ва­щи­те, съ­що ис­то­ри­чес­ки обос­но­ва­ни пре­хо­ди и про­ме­ни в об­щес­т­во­то. Ще бъ­де ре­ши­тел­но зат­руд­не­но учас­ти­е­то на Бъл­га­рия в Ев­ро­пейс­кия съ­юз ка­то жиз­нес­по­со­бен и ав­то­ри­те­тен пар­т­ньор. Ще се тру­пат про­ти­во­ре­чия, ко­и­то ще от­с­лаб­ват ле­ви­ца­та и дес­ни­ца­та ка­то вза­им­но кон­т­ро­ли­ра­щи се си­ли, ка­то пар­т­ньори и опо­нен­ти.

В ня­кои от­но­ше­ния 10 яну­а­ри ус­ко­ри про­це­си­те в об­щес­т­ве­ния жи­вот, изиг­ра и по­зи­тив­на ро­ля – то­ва е та­ка. Но глав­но­то, ко­е­то до­не­се, са оси­гу­ре­ни­те те­ре­ни за без­п­ре­пят­с­т­ве­но раз­ви­тие на край­ния ли­бе­ра­ли­зъм и на бур­жо­аз­на­та оли­гар­хия. Се­га е осо­бе­но нуж­но да се на­ме­ри но­ва­та по­со­ка на ико­но­ми­чес­ко­то и ду­хов­но ус­ко­ре­ние, но­ва­та пре­сеч­на точ­ка на об­щес­т­ве­ни­те ин­те­ре­си, но­во­то гра­див­но съ­дър­жа­ние на де­мок­ра­тич­ни­те про­це­си, съ­об­ра­зе­ни с на­ци­о­нал­на­та ни спе­ци­фи­ка.

Край на втора част