1. Предизвикателството
Европейският съюз буди възхищение у целия свят със своя социален модел: група развити държави, които споделят общи ценности, като правата на човека, демокрацията и солидарността, и обвързване на икономическото развитие, социалната справедливост, социалната кохезия и опазване на околната среда. Въпреки това ЕС е изправен пред значителни предизвикателства, които поставят под въпрос бъдещето на “Социална Европа”. Глобализацията поставя повече изисквания пред европейската работна сила и икономика. Глобализацията предизвиква и появата на нов финансов капитализъм – фондове за инвестиране в дялов капитал и хедж фондове, които за кратък период от време се превърнаха в собственици или управители на големи потоци от капитали със значително влияние върху бъдещето на икономиката и работната сила. Европа има застаряващо население – според последните изследвания през 2050 г. ще има по-малко от 1,5 работници на един пенсионер, за сравнение сега на един пенсионер се падат около трима работници. Все повече жени нямат деца или имат само едно дете, което се дължи на трудностите при съчетаване на работата и семейството, икономическата несигурност и липсата на достатъчно подкрепа в сферата на грижи за децата. Броят на възрастните хора ще нарасне с над 224% до 2050 г. Бързите промени в технологиите принуждават европейските работници постоянно да придобиват нови умения.
До 2000 г. икономическият растеж в Еврозоната беше твърде нисък, за да доведе до значителни промени за безработните, но днес има ясни сигнали, че тенденцията се обръща. Въпреки че бедността в Европа е най-ниска в сравнение с останалия свят, бедността и безработицата все още са реалност за мнозина европейци. В Европа 72 млн. души са бедни или са застрашени от бедност и още 36 млн., които са на ръба на този риск. Безработицата възлиза на 7,5% и засяга предимно млади хора, по-възрастни работници и жени.
Между европейските държави, особено през последните осем години, се заражда неравенство, което възникна с разширяване на ЕС и е видимо при сравнение между Западна и Източна Европа. Това неравенство е съпътствано от нарастващата пропаст между бизнеса и работниците, защото надниците не остават без промяна, докато печалбите на бизнеса растат. Шест процента от работниците и служителите могат да бъдат квалифицирани като “работещи бедни”. Нарастването на ежедневните разходи, като разходите за наем – които често не се взимат предвид в националните инфлационни индекси – оказват все по-силно влияние върху хората с ниски и средни доходи. Неравенството между половете също е сериозен въпрос; при жените заплащането е средно с 15% по-ниско, отколкото при мъжете и те съответно са изправени пред по-голям риск от несигурност на работно място, безработица и бедност.
През последните години социалният диалог – една от най-силните прояви на европейския социален модел – е изправен пред предизвикателства, свързани с намаляващото членство в синдикатите, с липсата на правителствена помощ и с все по-транснационалния характер на бизнеса. Нашумелите случаи на преструктуриране подчертават също недостатъците на настоящото законодателство на ЕС в областта на защитата на правата на трудещите се и социалния диалог. Заплахата от преместване на бизнеса поражда чувство на несигурност сред работещите в ЕС.
Някои европейски страни се боят от предизвикателствата пред финансиране на европейските социални държави, например намаляването на ставките на корпоративните данъци. В ЕС средната данъчна ставка върху бизнеса е 25.04%, под средното за ОИСР ниво и доста под средната тежест за бизнеса в САЩ, която е 40%. Феноменът “плосък данък”, който помете Естония, Латвия, Литва, Словакия и Румъния, също се смята за заплаха.
Според някои конфликт има и в начина, по който се доизгражда вътрешният пазар. Дебатът за първия проект за Директива за публични услуги илюстрира различията в гледните точки относно либерализиране на икономическите услуги, които в много страни се приемат за публични услуги. Жизненоважно е да се осигури такова функциониране на вътрешния пазар, което да запази водещата роля на европейския социален модел, особено що се отнася до правото на страните членки да организират и финансират публичните услуги и да защитават обществения интерес.
В много европейски страни заетостта става все по-рискова, с все повече краткосрочни договори и временна заетост, при които работниците имат по-малки права. Тази рискова заетост заема около 12% от общата заетост в ЕС. Фалшивото “самонаемане”, при което работници и служители декларират, че са самонаети, за да се намалят разходите на работодателя и да се ограничат правата им, също нараства. Скритата заетост, достигаща над 15% в някои страни-членки, също нараства.
Почти 15% от младите хора напускат училище преждевременно всяка година, при това с най-ниска степен на образование. Например, днес в Европа е по-вероятно синът на нискоквалифициран работник да напусне училище и да има нискоквалифицирана работа или да бъде безработен, отколкото да учи в университет и да стане висококвалифициран служител. До 2010 г. само 15% от новосъздадените длъжности ще бъдат за хора с основно образование, а 50% ще бъдат за висококвалифицирани служители.
Европейските общества се превръщат в мултикултурни. Много европейски икономики са се развили благодарение на нарастващата мобилност на работната сила. Предизвикателствата, произтичащи от многообразието и интеграцията, станаха обект на национален дебат, включително и по въпроси относно правилната политика за заетост и гражданство, жилищна и образователна политика. Някои граждани смятат, че трябва да признаем наличието на проблеми, породени от миграцията, и да търсим правилния начин за разрешаването им. Държавите членки се изправят пред трудностите с интеграцията не само по отношение на новите мигранти, но също и с второ, и трето поколение такива. Наблюдава се и нарастване на проблема с трафика на хора и експлоатацията на мигранти, в частност дължаща се на нелегалната миграция. В някои държави-членки има нарастващи прояви на расизъм, ксенофобия и екстремизъм.
2. Какво общо има Европа с това?
От създаването си Европейският съюз си постави социални цели – една от приоритетните цели на Римския договор беше постигането на еднакво заплащане за еднакво свършена работа. Оттогава, вътрешният пазар на ЕС е създал 2,75 млн. работни места и 225 млрд. евро в страните членки на ЕС през последните 20 години, при това допринасяйки за увеличаването на жизнения стандарт и заетостта.
Европа установи минимални стандарти по отношение на труда и социалната политика, за да не са ощетени гражданите в резултат на отварянето на границите и като предпазна мярка срещу дъмпинг. Тези стандарти включват:
Над 15 директиви, установяващи минимални стандарти в трудовото право относно правото на информиране и консултиране на работниците, защитата на служителите от масови съкращения и банкрут на работодателя, здравословни и безопасни условия на труд, права за фиксирано работно време, непълно работно време и щатни служители, максимално работно време, равни възможности, равнопоставено отношение и заплащане, отпуск за гледане на дете, расова равнопоставеност, недискриминация, защита на младите хора на работното им място.
Законодателство в защита на социално-осигурителните права на работниците и служителите, самонаетите и техните семейства. Европейската здравноосигурителна харта сега позволява на всички европейски граждани достъп до здравно осигуряване във всички страни-членки на ЕС.
Европейските граждани имат право да живеят и работят във всички държави-членки на ЕС.
ЕС установи сътрудничество между държавите членки в областта на социалната интеграция, пенсионното осигуряване, здравеопазването и грижите за възрастните хора, така, че националните реформи в системите за социално осигуряване да се борят с общи предизвикателства.
Социалният диалог доведе до сключване на над 300 общи споразумения, мнения и декларации от европейските профсъюзи и организации на работодателите; европейските социални партньори подпомагат дефинирането на европейски трудови и социални стандарти.
В момента се провеждат дебати за това, което трябва да се направи на европейско ниво, за да се посрещнат новите икономически, социални и трудови предизвикателства и да се подсили социалния диалог.
Лисабонската стратегия на ЕС, приета през 2000 г., си поставя стратегическата цел ЕС да се превърне в “най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, базирана на стабилни познания, със стабилен икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-добра социална кохезия” до 2010 г. За да постигне тази цел, ЕС си е поставил политически цели в областта на заетостта, икономическия растеж, образованието, научно-развойната дейност, които трябва да бъдат постигнати чрез политически диалог, обмен на най-добрите практики и инструментите и програмите на ЕС. Все пак много страни-членки не са способни да постигнат тези цели до 2010 г. Нещо повече, през март 2007 г. европейските лидери решиха, че Лисабонската стратегия трябва да има по-голямо значение при формулиране на общите социални цели на страните-членки. Сега въпросът е как това може да се постигне, и каква е ефективната стратегия за период след 2010 г., когато изтича действията на Лисабонската стратегия.
Структурните фондове и Кохезионнияj фонд на ЕС, които финансират икономически и социални проекти в най-бедните региони на Европа също са решаващи инструменти за повишаването на жизнения стандарт и преодоляване на неравенствата в Европа. Например, след присъединяването на Португалия през 1985 г. жизненият стандарт там е нараснал с 50%. Във вътрешния пазар на ЕС повишаването на покупателната способност на една страна-членка е от директна полза за бизнеса в останалите държави-членки. Въпросът е как да направим така, че тези структурните фондове и Кохезионния фонд да работят и в новите страни-членки – в частност от Централна и Източна Европа – и да им помогнат да се развиват бързо и ефективно, адаптирайки се към днешните предизвикателства и условия.
Европейският съюз създава програми за образование и обучение, сред които се откроява програмата „Еразмус”, която от 1987 г. позволи на 1,2 млн. европейски студенти да учат в университети на други страни-членки. Други програми позволяват обмен между студенти, учители и институции в училища, университети, обучение за възрастни и професионална квалификация.
По-нататъшни политики на ЕС, касаещи Социална Европа, са Икономическият и валутен съюз, които определят основните насоки за растеж и създаване на работни места и единната валута. Общата валута осигурява финансова стабилност, като на практика елиминира риска от финансови кризи от типа на тези, които се случиха през 80-те и 90-те години на ХХ в. – намалява разходите на бизнеса и спестява пари на потребителите. В същото време Пактът за стабилност и растеж трябваше да осигури гласност на публичните финанси в евро зоната. Този пакт представя санкциите, в случай че държава-членка надхвърли дефицита от 3% от БВП, което влияе върху публичните финанси, включително разходите. Осъществи се и дебат за Европейската централна банка (ЕЦБ) и нейната роля в провеждане на монетарната политика, като нейна основна цел е да поддържа стабилността на цените, като се стреми към инфлация под 2%. През последните години имаше дебат дали ЕЦБ осуетява високия растеж в Европа, като държи лихвените проценти твърде високи.
Европейският съвет реши през 1999 г., че ЕС се нуждае от миграционна политика, предлагаща всеобхватен подход към управлението на миграцията, и включваща честно отношение към имигрантите и партньорство с държавите на произход. Вече са приети директиви за събиране на семействата, за придобиване на статут за дългосрочно пребиваване в ЕС и за условията за достъп на ученици, студенти, учени и доброволци от трети страни.
Все пак, все още няма всеобхватна законова рамка за миграцията в ЕС. Понастоящем се получава така, че ЕС може да върви надолу по пътя на “селективната миграция”, предпочитайки квалифицирани мигранти от развити държави пред неквалифицирани такива, ограничавайки временния престой и опитвайки се да сложи край на незаконната миграция.
Европейският бюджет, възлизащ на 126.5 млрд. евро, е инструмент с голям потенциал за Социална Европа. Към момента той се изразходва по следния начин: 46% за кохезия, 43% за помощ за селското стопанство; 0,9 % за образование и обучение; 0,2% за социална политика. Има дебати дали ЕС харчи бюджета си за правилните приоритети с оглед днешните предизвикателства.
3. Нашите идеи
Прогресивната визия на ПЕС е отразена в Доклада “Нова социална Европа”, представен от председателя на ПЕС Пол Нируп Расмусен и Жак Делор, както и резолюцията “Нова социална Европа: 10 принципа за нашето общо бъдеще”, приета от Конгреса на ПЕС през декември 2006 г.
ПЕС предлага десет принципа, които са пътна карта за ЕС и неговите държави-членки към “Нова социална Европа”. Те са:
Права и задължения за всички.
Пълна заетост.
Инвестиране в хората.
Включващи общества.
Универсална защита на децата.
Равни права за мъжете и жените.
Социален диалог.
Да превърнем разнообразието и интеграцията в наша сила.
Стабилни общества – да се заемем с промените в климата.
Активна Европа за хората.
Предложенията за политика на ЕС за изграждане на “Нова социална Европа”, които ПЕС разисква, включват:
Многогодишен растеж и инвестиционна стратегия, насочени към координирани национални публични инвестиции в приоритетни сфери като закрила на детето, научно-развойна дейност;
Развитие на трудовото право на ЕС в посока високо качество на заетост и условия на труд и съпротива срещу рисковата заетост, включително и работните места, предлагани от агенциите за временна заетост;
Засилване на социалния диалог предимно чрез усъвършенстване на трудовото право на ЕС във връзка с информирането и консултирането на работниците и служителите и с Европейските съвети на работниците и служителите;
Възобновяване на тристранния европейски социален диалог по въпросите на работната заплата, качеството на работа, продължаващото обучение и други въпроси;
Отговор на въпросите за преместване на предприятия и преструктуриране на промишлеността, например чрез разработване на стратегия на ЕС за наблюдение на транснационалното преструктуриране на промишлеността и координиране на политиките за преструктуриране на регионално, национално и европейско ниво;
Приемане на законодателна рамка за защитени публични услуги, включително здравни и социални услуги;
Дебат по въпроса дали ЕС трябва да обвърже минималната работна заплата с БВП;
Установяване на по-ефективни социални, икономически, териториални и кохезионни политики в разширилия се ЕС;
Дебат по въпроса дали трябва да се защитим от данъчен дъмпинг чрез обща база за корпоративни данъци и общи ставки за корпоративно данъчно облагане;
Разглеждане на въпроса дали трябва регулираме хедж фондовете и фондовете за инвестиране в дялов капитал в посока прозрачност, разкриване, информиране и консултиране за работниците и защита на социалните права;
Доизграждане на вътрешния пазар на ЕС в интерес на европейските граждани, например в сферата на енергийния пазар;
Установяване на ново право на продължаващо обучение за всеки, подкрепено от по-големи фондовете на ЕС в тази сфера;
Пълно ревизиране на бюджета на ЕС, за да го насочим към реализиране на приоритетите, свързани с икономическото и социалното развитие и развитието на опазването на околната среда;
Използване възможността за обща политика на ЕС за допускане на икономически имигранти, заедно с координиране на националните визови политики и ново партньорство със страните на произход;
Развиване на ефективна и цялостна политика на ЕС за спиране на нелегалната миграция;
Установяване на достойния труд като глобална цел за ЕС.
4. Въпроси към Вас
Какви трябва да са приоритетите на ЕС за Социална Европа?
Какви са най-големите проблеми, пред които са изправени работниците и гражданите днес?
Как може ЕС да насърчи социалния диалог?
Как може ЕС да насърчи равенството между половете?
Трябва ли ЕС да осигури по-добра защита на правата на трудещите се?
Трябва ли ЕС да се занимава с нарастващото неравенство в европейското общество?
Трябва ли ЕС да установи по-добри стандарти за отчетност, прозрачност и корпоративна социална отговорност за мултинационални компании и за хедж и фондовете за инвестиране в дялов капитал?
Трябва ли публичните услуги да бъдат защитени от либерализирането на общия пазар? Ако е така, кои публични услуги?
Трябва ли ЕС да създаде нови и по-добри политики и схеми за да подобри уменията на европейската работна сила и да институционализира продължаващото обучение?
Кои приоритети и политики трябва ЕС да развие в сферата на имиграцията и интеграцията на имигрантите?
Как трябва да изглежда Лисабонската стратегия след 2010 г.?
Как трябва да бъде харчен бюджетът на ЕС?
Документи по темата:
“Нова социална Европа” – Доклад на Пол Нируп Расмусен и Жак Делор, декември 2006 г.
http://www.pes.org/downloads/NSE_Web_interactive_EN.pdf
Резолюция на Конгреса на ПЕС от декември 2006 г. – “Нова социална Европа: 10 принципа за нашето общо бъдеще”
http://www.pes.org/downloads/10principles_FINAL_EN.pdf
