ГСДП – ЛИПСА НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ КАТО ПАРТИЙНА ПРОГРАМА

0
36

редактор на сп.“Страници за немска и международна политика“
(Преводът е с незначителни съкращения – Бел. прев.)

ГСДП буди съжаление: Според допитвания до общественото мнение на федерално ниво тя получава подкрепата на 25% от избирателите, т.е. цели 10 пункта по-малко от Християндемократическия съюз.

Само тази информация е достатъчна, за да стане ясно,че положението около ГСДП е по-мрачно от когато и да било. Имайки предвид драматичната й ситуация в някогашните нейни крепости – Хамбург, Хесен, Северен Рейн – Вестфалия, може да се говори дори за разпад на една народна партия. Единственото, което може да успокои социалдемокрацията, е, че още не е изтекъл и половината мандат на правителството на Голямата коалиция и че никой не показва признаци, че има намерение да го разтуря.

И точно в този чувствителен момент ГСДП заявява амбиция да постави нови програмни ориентири за следващите години или десетилетия. Едва забелязана от медийната общност, тя си постави задачата за генерален ремонт на Берлинската програма от 1989 г. Всъщност намерението за нова програма предоставя идеална възможност на партията да си направи тъй наложителното политическо профилиране. Защото този, който не разполага с лидери, трябва да предлага ясно формулирани идеи. Още повече че двете все още съществуващи масови партии почти не се различават вече в очите на обикновения избирател. Тъй че в една точна и ясна програма се крие единственият шанс за някога гордата „партия на програмните визии“, ГСДП отново да поеме водачеството в общественото мнение.

Затова благоприятства и обстоятелството, че се намираме в период на шеметни промени. Предвид събитията от последните седмици и месеци, може да се остане с впечатлението, че живеем в съвсем различна действителност, отколкото преди една година – това са драматичните новини от Близкия и Средния изток, катастрофалните ежемесечни данни за екологичните промени. Но за демонтажа на социалната държава почти нищо не се чува. Въпросът е изместен отново от темите на 80-те години – мирът и опазването на природата пак са на дневен ред.

Като така, проектът за нова програма на ГСДП представлява великолепна възможност социалдемокрацията да върне дебатите към жизненоважните за обществото въпроси.

Пожелания вместо анализи

За съжаление може да се каже, че това няма да стане. Още с появата на „Бременския проект“ за нова програма стана ясно, че дебат с цел профилиране на политическия облик на ГСДП няма да се състои. Защото проектът представлява по-скоро програма от пожелания, избягва конфликтните въпроси и е лишен от всякакви политически спорове и противоречия. Или накратко: ГСДП тича след радикализиращите се събития. Въпреки че проектът бе представен на обществеността с претенцията да бъде първата програма на „първото глобално столетие“, не може и дума да става за сериозен идеен отговор на предизвикателствата. Обяснението е банално: това е първият проект за програма на ГСДП, който тя прави от позицията на участник във властта. Това личи навсякъде. Там, където Берлинската програма от 1989 г. обръща внимание на рисковете от настъпващото глобализиране, сега копието се обръща в обратна посока. Целият Бременски проект е пропит от оптимизъм – навсякъде се забелязва стремеж към помирение на икономиката с екологията, навсякъде се говори за икономически растеж. А всъщност опасният проблем е именно неограниченият ръст на икономиката, който се натъква на ограничения екокапацитет на затворената система на планетата. Това е най-сериозният назряващ конфликт между глобализиращия се капитализъм и природната среда, в която живеем. И точно този необуздан растеж на световната икономика се прокламира в проекта за нова програма като позитивно явление, и то в момент, когато последиците от екологичните конфликти стават все по-драматични, когато навсякъде се заражда оправдан скептицизъм към разпрострелия се по цялото Земно кълбо капитализъм и неговите легитимни основания.

„Нещата ще се оправят“

Парадигмата на ГСДП за „социална демокрация“ пренебрегва всичко това. Тя „не противопоставя икономиката на екологията, държавата на гражданите, предприемчивостта на индивидите на солидарността между тях“. Напротив, социалната демокрация създава впечатление, че ще преодолее по някакъв начин тези „стари противоречия в интерес на хората“ т.е., че всичко някак ще се оправи.

В Бременския проект ГСДП без угризения се разделя с икономическия и екологичния скептицизъм на Берлинската програма от 1989 г. и оптимистично дава израз на очакванията си за икономически прогрес: „Ние приветстваме технологичния прогрес… Новите технологии създават нови пазари, стимулират икономическия растеж и мобилизират силите на обществото. Ние възприемаме глобализацията като шанс за нови работни места и за повишаване на нашето благосъстояние през идващите десетилетия“.

При всичкото разбиране, което може да проявим към проблемите на социалдемокрацията в управление – за нейна партийна програма това е недостатъчно, особено, когато се касае за програмна партия, за каквато се счита ГСДП. Над 140 години социалдемокрацията е съществувала от напрежението между настояще и бъдеще. От една страна, настоящето се нуждае от политика на малките стъпки, съобразени с реалността, особено когато си участник в управлението. От друга страна, социалдемократите винаги са заявявали намерението си да преодолеят настоящето и да реализират едно по-добро бъдеще. И точно тук, при цялата му неопределеност, се крие предимството на идеала за „демократичния социализъм“. Но със замяната му в проектопрограмата с понятието „социална демокрация“, с което всички представени в Бундестага партии безпроблемно биха се съгласили, ГСДП с лека ръка се лишава от своята идейна уникалност.

По този начин „Бременският проект“ за нова програма не събужда дебати в обществото и особено в неговата мислеща част, лишава партията от ролята й на предводител и скромно я свежда до нивото на участник в тясната рамка на едно коалиционно правителство, който е загрижен най-вече отново да бъде избран, а неговият партиен шеф да заеме канцлерския пост.

Вместо ясно да назове назрелите противоречия между икономическите интереси на частните производители и нуждите на обществото, на третата регионална програмна конференция в Бон председателят на партията издигна понятието „хуманност“ за „основен критерий“ на всяко общество. Без съмнение хубаво понятие, което прави асоциации с „лулата на мира“. Но в същото време пред обществото стоят конфликти, предстои борба за тяхното разрешаване. Затова девизът в ГСДП днес не трябва да е прибързано „помирение“, а бърза мобилизация за тежки политически битки. Стратегически погледнато една авангардна програма на ГСДП би трябвало да изглежда съвсем другояче.

Тайният документ Берлинска програма

Факт е, че с „Бременския проект“ ГСДП се превръща в партия на прехода. Но в най-лошия случай вместо преход може да залезе като народна партия, ако не съумее да назове главните предизвикателства на съвремието с истинските им имена.

А как трябва да стане това, може да ни помогне само един поглед в Берлинската програма от 1989 г. Тази програма има тъжната участ буквално за една нощ да се превърне в секретен документ. Защото след като партията повече от пет години бе работила в интензивни дебати над „социално-екологичното модернизиране на индустриалното общество“, след рухването на берлинската стена никой вече не говореше за екология. Заплахата за климата беше изтласкана от дневния ред на човечеството. Но по зла ирония на съдбата забравената Берлинска програма отново доби най-висока актуалност и то точно днес, в момента, когато ГСДП възнамерява да я погребе. Действително, 20 години след нейната поява, целият свят сега отново говори за климата. Само ГСДП, поне такова е впечатлението, е концентрирала поглед върху интересите на немската индустрия и пропуска отново шанса да хване влака на шеметно променящите се реалности.

Във всеки случай те бяха известни на социалдемократите още от 1989 г. или поне на техния водещ идеолог Ерхард Еплер. Анализът на глобалното разрушаване на природата още тогава беше в центъра на написаната от него Берлинска програма: „Кризата на околната среда е от световен мащаб… Прогресиращото замърсяване на атмосферата, отравянето на моретата и заплашващата ни климатична катастрофа са драматичните признаци за разрушение на природните основи на нашия живот. Повелята за преустройство на индустриалното ни общество се превърна във въпрос на оцеляване“, точно и ясно е казано в Берлинската програма за глобалната екокриза.

И по-нататък, като че ли Еплер иска да изпревари предупреждението на главния икономически директор на Световната банка и настоящ еколог, сър Николас Стърн, за предстояща световна стопанска рецесия като последица от промените в климата, в програмата се казва: „Икономически не е разумно онова, което екологически е неоправдано. Екологията не е подчинена на икономиката. По-скоро тя е основата за успешна стопанска дейност. Екологично необходимото трябва да стане принцип в управление на производствената дейност. Трябва да се взема от природата само онова, което тя може да ни даде без трайно увреждане.“

От това следва еднозначното определение какво трябва или какво не трябва да се разбира под икономически прогрес в ХХІ век: „Не всеки икономически ръст е прогрес. Трябва да се развива това, което осигурява естествената ни среда за съществуване, което подобрява качеството на живот и на работа… Всичко онова, което застрашава естествената среда за живот, което намалява неговото качество и блокира бъдещи възможности, трябва да се свие и дори да изчезне.“

Това е ясната концепция за качествен прогрес: „Ние се стремим към световно общество, което чрез нови икономически форми трайно да съхрани живота на човека и природата на нашата планета. Простото копиране на досегашните модели на развитие вече не създава бъдеще. Ние се стремим към прогрес, който не преследва количество, а качество, по-високо качество на човешкия живот. Това предполага промяна в мисленето, в управлението, в избора и формирането преди всичко на техниката и икономиката. Колкото по-застрашен е светът, толкова по-необходим е прогресът. Който желае да запази това, което заслужава да се съхрани, трябва да променя; ние се нуждаем от прогрес, който осигурява мир и вътре и навън от нас, който опазва природата.“

На основата на съществуващото непреодолимо противоречие между стремежа на капитализма към безкраен ръст на печалбата чрез безкраен ръст на производството и повелята за опазване на природните и човешките ресурси, Берлинската програма настоява за решителна критика на реално съществуващия капитализъм. Още в нейния увод е залегнала позицията, че корекции на капитализма не са достатъчни. Необходима е нова система на устройство на икономиката и обществото. Социалдемокрацията продължава традицията на демократичните народни движения от ХІХ век и желае и двете: и демокрация, и социализъм. Или както накратко е казано в Берлинската програма: „В нашата история се коренят основните ценности на визията за демократичния социализъм. Те и в бъдеще ще бъдат фундамента на нашата реформаторска политика.“

Много гладка, прекалено хубава и много откъсната от хората (Ерхард Еплер)

Днес в ГСДП не се чува повече подобна принципна критика на господстващите икономически отношения, въпреки че драматичните обстоятелства сами тласкат в такава насока. Затова Ерхард Еплер с право настоява за една програма на „здравата връзка с действителността, защото само така тя ще може да бъде сериозно възприета“. Еплер по-нататък: „Проектът, който виждам сега, е твърде обтекаем, много приятен и твърде далече от това, което хората изживяват и чувстват“. И както по време на революционните събития през 1989 г. и сега има опасност ГСДП да пропусне новата действителност, но този път с обратен знак. Защото, ако тогава епохалният завършек на Студената война политически измести от дневния ред на човечеството разрушението на жизнената среда от капитализма, днес екологичните и социални последици от капиталистическата глобализация се проявяват още по-драматично и изместват политическите събития от фокуса на общественото внимание.

И вместо да замазва, без да отразява старите и нови противоречия, социалдемокрацията трябва да назове с истинското име противоположните интереси, които разяждат съвременното общество и да ги подложи на поляризиран дебат. Но тъй като ГСДП не го прави, тя губи привлекателност за онези леви сили, които са готови да разсъждават отвъд хоризонта на реално-съществуващия капитализъм. Явно е, че в своята 140-годишна история ГСДП е изминала твърде дълъг път: от някогашна партия на марксистките дисиденти до партия на свръхнагаждане към капитализма. Затова и връщането към изконните й ценности ще изисква много усилия… Остава да й го пожелаем.

Подбор и превод:
Иван Аладжов и Любен Аладжов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук