в. „Ди Цайт“
Изминаха трите дни на партийния конгрес. Но никой от делегатите не е истински щастлив от резултата. Каква партия е ГСДП – лява, екологична или дясна – на „Агенда 2010“? Ние поразпитахме някои от делегатите.
Какво донесе очакваният с толкова напрежение конвент? ГСДП прие удължаване на времето за получаване на първоначалната помощ за безработица за по-възрастните хора, с което се дистанцира от Агенда-политиката на бившето червено-зелено правителство на Шрьодер. Освен това, против волята на своето ръководство, партията взе решение и в бъдеще да се бори за въвеждане на ограничение на скоростта по немските магистрали а след разгорещени дебати, резолюция за частична приватизация на Германските железници чрез емитиране на народни акции.
Означава ли това, че ГСДП направи завой наляво? И състоя ли се в Хамбург дори една социално-екологична революция? Въпросите зададохме на някои от делегатите на конгреса.
Карл-Кристиян Дресел се усмихва иронично. „ГСДП не е завила на ляво“, е категоричен депутатът от Бундестага. Дресел принадлежи към кръга Зеехайм, дясното партийно крило на партията. Той е облечен в тъмно сако и носи вратовръзка в цветовете на германското знаме (черно-червено-жълто). Според него „Агенда 2010“ не е изменена съществено – „а някои напасвания към реалността винаги са необходими“. Малко го дразни „популизмът“, с който се води дебатът за Германските железници, един от най-спорните въпроси на конгреса. Едва след като Курт Бек заложи целия си авторитет, се сформира мнозинство в подкрепа на приватизацията с народни акции. „Противниците на приватизацията аргументираха отвъд реалностите, казва Дресел. Те смятат, че на железниците не им трябват свежи пари и че и днес влаковете свързват малки селища помежду им. Но слава Богу, в ГСДП съществува кръгът Зеехайм. Ние винаги имаме усет към реалностите, ние сме прагматици“. Само това запазва възможностите на ГСДП за участие в управлението.
Но дали и ограничението на скоростта по магистралите също е знак за прагматичност? „Въпросът за ограничение на скоростта по аутобаните е като Коледна елха за ГСДП”, казва Йоханес Каарс, говорителят на Зеехаймерския кръг. Откакто той е член в ГСДП, неговата партия е издигала такъв иск за ограничение поне четири пъти. „Има решения, които топлят сърцето. Но нищо повече. Нито едно правителство няма да може да прокара това“, казва Дресел.
Голям опит във вътрешния живот на ГСДП има и Фриц Байер. Той е на 76 години и е член на партията от близо 40 години. Байер е на друго мнение от Зеехаймерите. „Разбира се, партията е завила на ляво“, след като се дистанцира от антисоциалните реформи на Шрьодер. И това бе крайно наложително след авторитарния режим на „Баста-канцлера“. Байер преди е работил на поточна линия, а сега участва в работната група на сеньорите „ГСДП 60+“.
Възрастните в ГСДП очакват още промени в социалдемократическата ориентация на партията. Така например пенсионирането на 67 години, за въвеждане на което отговаря бившият социален министър от ГСДП – Франц Мюнтеферинг, не се приема добре от генерацията на Байер. „Поради своята непопулярна политика ГСДП понесе прекалено много удари“, казва той с измъчено изражение на лицето. В това отношение новата левица е по-успешна. А дали той би се коалирал с Лафонтен? Байер се замисля за кратко, след което отговаря: „При всички положения ние трябва да се сближим с тях. Ако бяхме в опозиция, щяхме да имаме подобни искания като „Левицата”.
Под това изказване обаче не би се подписала фракцията „ДЛ 21“ – това е „Форумът демократическа левица в ГСДП“, противоположното на Зеехаймерите крило. … Кристоф Щресер, народен представител от Мюнстер и говорител на „ДЛ 21“ се ядосва на новата партия на Лафонтен и Биски. „Те не могат да управляват. Със своите предложения само дискредитират сериозната лява политика.“ Щресер не е доволен и от конгреса. „Приетото удължаване на Първоначалното плащане за безработица (Hartz) за по-възрастните принципно не поставя под въпрос „Агенда 2010″, казва той. Това е само успокояваща реторика. Трябва значително да се увеличи обемът на средствата за социалните системи, наложително е да се въведе и минимална работна заплата, както и да се премахне пенсионирането на 67 години.“ Едва тогава Щресер би говорил за действителен завой на ляво в своята партия.
Но има и други неща, които го дразнят, а именно: арогантното приемане на новата програма от конгреса, и това е мнение не само на левицата в ГСДП. Години наред различните партийни групировки на общинско, областно и национално ниво старателно работиха върху формулировките в Хамбургската програма. А сега? Сега, в неделя на обед, само за няколко часа тя бе разгледана „между другото“, почти като „маловажна притурка“, каза Щресер. Ясно, че по този начин членската маса се чувства „порядъчно пренебрегната“.
Той е радостен, обаче, че в програмата успя да се включи поне твърде оспорваната преди това идея за „демократичния социализъм“. За него това не е просто понятие, а „философия и сърцевина на социалдемокрацията“.
Въобще за новата програма може да се каже, че на 36 страници се съдържат много проблеми, по които съвсем спокойно може да се разгорят цяла поредица големи и малки спорове. Една подточка на дебатите в неделя, която не е за подценяване при оценка на атмосферата на конгреса, беше прастарият въпрос на социалдемокрацията за равнопоставеността между мъжа и жената. Мненията се разделиха по следната, първоначално предвидена в програмата формулировка: „Който желае изграждане на хуманно общество, трябва да преодолее мъжкото“.
Гезине Шван, предишната кандидатка за президент на ГСДП и настояща президентка на университета във Франкфурт на Одер, разкритикува остро това определение. Тя каза, че да се преодолее мъжкото общество, е „старомодна и едностранчива теза“. Всъщност вече от няколко години се забелязва изоставане на момчетата от момичетата в училища и университети. „Искаме ли да влезем в бъдещето с нашата програма?“, попита риторично Шван, след което пледира за задраскване на „обърнатия към миналото“ пасаж.
Даниела Кайа клати отрицателно глава, когато я заговорят за становището на Шван. „Ние, младите социалисти, държим на това изречение, казва тя. Разбира се – обществото се доминира от мъжете, трябва само да погледнем на заплатите и на шансовете за кариера на младите жени“. Госпожа Шван има забележителна биография, отбелязва Кайа, но за съжаление тя е само изключение, а не правило. През изминалите дни Кайа дълго е разсъждавала върху ГСДП. С други млади социалдемократи в групи от по двадесет души те са информирали на всеки половин час по Интернет за развоя на конгреса. Защо? „Ние сме по-критични от платените журналисти на ГСДП, казва тя. Всъщност всички ние гласувахме за Бек за председател на партията, но това не означава, че трябва да ни се забрани да имаме собствено мнение. Защото това е част от играта на медиите“, казва тя и поглежда строго. Много от тях сега ще пишат: „О, Господи, ГСДП се разцепва!“. Всъщност това е преувеличено, защото конгресът показа, че ГСДП просто притежава необходимата „добра култура на дискутиране“. След ерата на единовластие на Шрьодер в партията отново си възвръща практиката на свободната дискусия.
Инза Витхаупт не споделя тази констатация. Тя също е млада социалдемократка, за първи път присъства на конгрес и е малко разочарована: „При нас, младите социалдемократи, имаше повече дебати.“ Тя намира, че като обикновен делегат тук едва ли може да се направи нещо много. Има чувството, че най-важните решения и компромиси на конгреса са предварително взети, без обикновената членска маса да разбере нещо от тях. Това силно пролича при дискусията за парите при безработица: „Преди конгреса те бяха голямата тема, а в Хамбург почти не стана дума за тях.“
По-малко критично приема нещата Кристиан Рено, 25-годишен председател на младите социалдемократи от Дортмунд. Тук, в Хамбург, той за първи път е видял на живо своите кумири – Хелмут Шмид, Курт Бек, Хубертус Хайл. „На човек му се отваря душата, казва Рено, като слуша всичките тези умни дебати.“ Рено изпитва замайващото усещане за ново начало. Той участва и в гласуването на програмата. Рено споделя и обявяването на ГСДП за ограничение на скоростта по магистралите: „Опазването на климата е най-важно!“. Но дали всичките тези изисквания са реализуеми? „Надявам се, казва той. В противен случай те ще трябва да бъдат поставени отново на следващия конгрес“, както много често се случвало до сега.