АРОМАТИТЕ НА ЮГА

0
228

Из книгата „Виетнам — феникс и дракон“

Къдринка Къдринова е председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и зам. главен редактор на сп. „Тема“. Родена е през 1958 г. в Рим, Италия. Завършила е журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Работила е като журналист-международник във всекидневниците „Народна младеж“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам — феникс и дракон“ (2009). Пътувала е из над 20 страни в света и е публикувала свои репортажи, пътеписи и анализи за тях.
Грациозни токчета потропват върху мотопеда. Отгоре им се спуска копринен панталон, а край него се веят краищата на цепнатата до кръста ефирна рокля — традиционна местна дреха „ао-зай“, харесана вече и от глобализираната мода на ХХI век. Момичето на съседното мотопедче е още по-универсално в облеклото — впити дънки със смъкната талия, късо потниче, грамадни оранжеви очила срещу слънцето, дълги ръкавици до над лактите, които да пазят кожата на ръцете от слънчев тен и обветряне, маска срещу отровните газове на носа и устата. Друга порцеланова кукла се е гушнала зад любимия върху едно пуфтящо мотоциклетче, седнала е настрани, така е по-удобно с късата поличка, и младежът отпред с удоволствие форсира скоростите, докато вятърът издува жълтата му тениска в обятията, които топлят гърба му. По-нататък цяла фамилия се е побрала на подобно мотоциклетче — таткото кара гордо, майката е на задната седалка, а помежду им са 2-годишен смехурко и 3-годишният му батко, и те с маски срещу газовете. Има мотоциклетчета и със специални кошнички, закачени отпред — някои си слагат там децата, други покупките. Най-често обаче напазаруваното виси, навързано на пакети по седалките или отрупано по возещите се — шумни младежи, дребни жени без възраст, мъже с набраздени лица, с островърхи или с бейзболни шапки, с джапанки, с гуменки, със сандали…

Мотопедно-мотоциклетното море се носи напористо и стремглаво, набраздено от серпентините на най-нетърпеливите и дръзките, чак е чудно как никой с никого не се блъска. Наоколо прелитат улични сергии и ресторантчета с апетитни аромати, шумни пазари, стъклени молове, елегантни балкончета във френски колониален стил, многоцветни пагоди, лъскави супермодерни хотели, салони за масаж, паркове, резиденции… Натежалият от влага топъл въздух смесва като в коктейл култури, исторически пластове, бамбукова виталност, драконова устременост… И опива чужденеца, решил да се докосне до едно от най-пъстроцветните лица на днешен Виетнам — най-големия град в страната, 12-милионния мегаполис Хо Ши Мин, някогашния Сайгон.

Мегаполисът в долината на Меконг

Изтегнал се в долината на Меконг и познат от толкова много филми и романи, градът носи и ретроромантиката на миналото, и динамизма на днешния бум в шеметното развитие на виетнамската икономика. Днес тук са съсредоточени около 300 000 предприятия, много от тях смесени или чуждестранни, включително и в областта на високите технологии. Лъскавите небостъргачи на световни марки съседстват с филигранната колониална архитектура. Буйната тропическа зеленина краси просторните булеварди и площади.

В град Хо Ши Мин чуждите инвеститори намират отличен климат за предприемаческите си планове и днес буквално се „прескачат“ един друг в бързината да си „заплюят“ собствена територия. Нови строежи, заводи, офис градчета никнат буквално всяка седмица. Американският микропроцесорен гигант „Интел“ непрекъснато обновява и разширява първоначалните си планове. През 2006 г. фирмата бе обявила, че ще строи в хайтек парка край града предприятие за производство и тестване на чипове за рекордната тогава сума от 300 млн. долара. До края на същата година сумата беше удвоена, а през ноември 2007 г. проектът вече скочи на 1 милиард долара. Виетнамските чипове започнаха да слизат от конвейера в началото на 2009-а. Заводът осигурява работа и добри заплати на 4000 души.

Замогването на жителите на град Хо Ши Мин личи и по бурното строителство на жилищни сгради. Те обаче са с една характерна за цял Виетнам особеност — високи, но с много тясна фасадна част, издължени назад, досущ изправени кибритени кутийки. Обяснението е много просто — най-висока е цената на фасадата, обърната към централната улица. Затова всички собственици я стесняват максимално и гледат да наваксат с източената навътре жилищна част. Но за сметка на това разкрасяват „лицето“ на къщата си с всички хубости, наследени от френската архитектурна традиция — балкончета, первазчета, декоративни решетки, елегантни тенти и т.н. Цветовете на мазилките, дограмите и украшенията непременно са по тропически наситени и сочни. Колоритът се подсилва и от съседството на древни пагоди с магически извивки и орнаменти.

Исторически градът е преплел влиянията на поне три азиатски култури — камбоджанска, виетнамска, китайска, с наследството от френския колониализъм и от по-късното американско присъствие. Най-старото му име е Прей Нокор. Когато го е носел, градът все още е бил най-голямото пристанище на древното кхмерско кралство. По-късно сред населението в района вече пробладават виетнамци и китайци, които го преименуват на Рай Гон. Буквалният превод означава „място, където се отглежда памук“. Името се налага като Сай Гон заради фонетичните особености в произношението на многобройното китайско население. От 1867 г. Сайгон вече е административният център на френските колониални власти в южната част на Виетнам и до края на френското владичество остава „сърцето“ на Френски Индокитай, включително и поради изключително удобното си пристанищно разположение — хем на море, хем на река.

Благодатните за развитието на търговията условията в Сайгон исторически привличат към него и много китайци. И до днес тук е най-голямата и икономически най-активна китайска общност във Виетнам. Градът традиционно е център на леката, хранителната, риболовната промишленост. Най-голямото му богатство, разбира се, си остават хората му. Тези крехки на вид, но много жилави, работливи и винаги усмихнати хора, които не губят своята виталност, комбинативност и позитивност при никакви жизнени обстоятелства. Контактът с тях е изключително зареждащ за европееца — започваш да си даваш сметка, че животът може да е хубав и лесен, стига да се усмихваш по-често, да не си претенциозен и да ти доставя удовол­ствие да правиш добро на другите.

Именно това е спечелило и немногобройните българи, които днес могат да се срещнат в град Хо Ши Мин — предимно летци и техници, работещи за държавните виетнамски авиолинии. Разбира се, освен от източната лежерност, нашите пилоти са изкушени и от заплащането. За работа, за която у нас взимат по 1200 долара месечно, тук им се плащат 3600.

Отношението към българите е много добро — Виетнам помни помощта, която страната ни е оказвала със стоки и специалисти и по време на дългите войни, и в следвоенното възстановяване. Но особено топла и жива е дирята на онези 2500 виетнамци, които са получили образованието си у нас в годините на социализма. Заедно с работилите и специализиралите в нашите предприятия навремето, общо близо 26 000 жители на Виетнам се водят говорещи български.

Виетнамската сага на Кирил Грудин

Покрай виетнамски работници, които се трудели в бригадата на баща му, по Виетнам се запалил и роденият в Бобошево нашенец Кирил Грудин. Усвоил с тях основите на виетнамския, Кирчо тръгва за Виетнам през 1990-а и се записва да следва виетнамски в Ханой. Студенството му е по междуправителствена спогодба, която предвижда по 3 места ежегодно за български студенти във виетнамски висши учебни заведения. Кирчо обаче е единствен за дълги години. Той е убеден, че България доста недалновидно губи ценно време, пренебрег­вайки връзките с Виетнам в годините на своя преход, но все пак е доволен, че макар и със закъснение, днес нещата се наваксват с интензификация, включително на официалните контакти.

Сега Кирил Грудин живее в Хо Ши Мин, работи и печели добре като хотелиерски мениджър, женен е за виетнамка и има малка дъщеричка. „Казва се Габи и е русичка“ — хвали се, сияещ, младият татко, който също е рус и синеок. Характерната му външност го е превърнала в истинска кинозвезда във Виетнам — Кирчо е участ­вал в над 20 филма с тематика главно от войните с французи и американци. Играл е роли тъкмо на французи и американци. Дори в прочутия филм „Индокитай“ с Катрин Деньов той се изявява като един от охраната на героинята й. Апогеят на кинокариерата му се пада на студентските години — така си докарвал допълнителни доходи, защото по онова време България вече не спазвала сключената по-рано междуправителствена спогодба за обмен на студенти и той не получавал стипендия.

Когато пристигнал във Виетнам, Кирчо първо се записал за обучение, специализирано за чужденци, но установил, че е доста по-напред в знанията си от другите в курса, и се прехвърлил да следва виетнамска филология за виетнамци. Бил единствен чужденец в курс с 95 виетнамци. Много му се радвали. А той се справял отлично. По-късно, търсейки работа, попада в Хо Ши Мин и благодарение на контактите си с други европейци успява да се наложи в хотелиерския мениджмънт. В момента работи за немски собственик на хотели в мегаполиса на Меконг. „Разбира се, най-много би ми се искало да работя за някой български собственик на хотели тук, но засега мога само да си мечтая за това“, усмихва се Кирчо. Той е оптимист, че след влизането на България в Европейския съюз и покрай европейската стратегия за активно развитие на сътрудничеството с целия район на Югоизточна Азия българо-виетнамските връзки също ще са във възход.

Град Хо Ши Мин определено е най-напред с материала в пазарното реформиране на Виетнам. Поради ред исторически причини многоликото население на града се оказа най-лесно приспособимо към новите условия в страната, които съчетават социалистическо управление с пазарни механизми в икономиката. Въпреки че според Кирчо това масово комерсиализиране на съзнанието на хората, което най-пряко се чувства във вездесъщата улична търговия, не е най-приятната промяна в манталитета на виетнамците. Той с носталгия си спомня как навремето, в началото на 90-те, докато следвал в Ханой, хората там се хвърляли да загръщат със собствените си дъждобрани всеки застигнат на улицата от дъжд чужденец. Без да искат нищо в замяна, просто за да го предпазят от неприятни усещания, за да се почувства обгрижен. „Сега вече няма такива работи. Нито в Ханой, още по-малко пък в Хо Ши Мин. Тук поначало хората винаги са били доста по-прагматични“, твърди Кирчо.

Факт е, че като дългогодишна столица на обвързания със САЩ южновиетнамски режим, днешният Хо Ши Мин и някогашен Сайгон е бил много надълбоко проникнат от н.нар. западна култура. Това се усеща и до днес — в изключително атрактивно разработените ресторанти, барове, дискотеки, които винаги са пълни с млади хора, облечени в напълно западен стил.

Много специален нюанс в тази индустрия са безбройните салони за масаж. Функцията им е доста двусмислена. Формално това са уютни места за пълна релаксация — предлага се сауна с пилинг на цялото тяло, масаж пак на цялото тяло, отделно масаж на краката, на лицето, фризьорски услуги. Всичко това — на символична цена при входа, но след всяка отделна процедура обслужилото ви момиче (защото това са предимно млади и красиви нежни създания) ви подава кочан с квитанция, където трябва да впишете бакшиша й. И съответно на излизане да го оставите на касата.

Масажът на цяло тяло е сериозна провокация — най-вече за мъжете, разбира се. На тавана на масажната кабинка има специални дръжки, за които масажистката се хваща и тръгва да се разходжа с крака по гърба на проснатия клиент. А в един момент го яхва и започва да се плъзга по цялото тяло, обхванала го здраво с бедра. Ако някой мъж след такова приключение започне да ви убеждава, че се е наслаждавал само на здравословния ефект от процедурата, имате всички основания да се усъмните в искреността му…

Момичета-мечта и стремглав трафик

Виетнамките поначало са изключително грациозни и красиви създания, но момичетата в Сайгон са сякаш особено привлекателни специално за европееца — може би защото използват умело всички пости­жения на западната козметика и мода и не спират да хвърчат из града с мотопедчетата си съвсем еманципирано.

Абсолютно необяснимо за европейското мислене е как родителите се осмеляват да возят и съвсем малките си деца, дори бебета, на такива мотопедчета. Отрочето обикновено е затиснато между телата на таткото, който кара, и седналата отзад майка. Трафикът и скоростта обаче са толкова напрегнати, че това возене направо е игра със смъртта. Статистиката сочи, че около 40 души дневно загиват при пътни инциденти. Виетнамците определено не са фенове на внимателното каране. Засичат се непрекъснато един друг, провират се по най-невъобразими траектории. Най-тежките катастрофи не са през деня, а вечер, когато из улиците хвърчат почерпени из заведенията младежи.

Освен ходенето по дискотеки и барове, младите виетнамци обичат много и киното. Филмите тук са предимно два основни вида — китайски, с кунгфу, и южнокорейски, любовни.

Най-новата тенденция в регионалния интернационален обмен е модата южнокорейци и тайванци да пристигат масово със специалната задача да си вземат виетнамка за булка. Местните момичета се славят не само с хубостта си, но и с добросърдечността и кротостта. Виетнамските власти обаче са нащрек, защото са засекли вече доста случаи, при които заминали така за страната на съпруга виетнамки са били експлоатирани за съвсем други цели. Водят се вече няколко такива международни съдебни дела. Така че държавата много стриктно брани гражданите си и техните права, дори и в чужбина.

Държавният контрол осигурява и пълно спокойствие за туристите — тук рискът да станеш жертва на улична престъпност е нищожен. Казват, че дори онези от виетнамците, които са склонни да кривнат от нормите, никога не посягат на туристи. Не само защото наказанията са строги, а защото са наясно, че от туризма печелят всички. И е по-добре да измъкваш от чужденците доларите им начесто и по много с търговия и услуги, отколкото да ги откажеш да идват заради еднократен удар.

Всъщност цените като цяло — и по заведенията, и по пазарите, и по сувенирните палати, в повечето от които работят инвалиди от войните — са направо смешни за западните стандарти. А предлаганото е с отлично качество, предимно ръчна изработка.

Виетнамската кухня, която в Хо Ши Мин подмамва и от евтини улични закусвални, и от изискани ресторанти, гъсто е смесила аромати и прелести със следите, оставени тук от французи и американци. Не само в кулинарията.

Френски и американски следи

Французите са вплели много от своя финес и артистизъм в архитектурата на Виетнам, но са му завещали и католицизма, който е една от четирите преобладаващи религии в страната — наред с будизма, даоизма и конфуцианството. Има и още една много популярна — оригиналното виетнамско учение, наречено каодаизъм, което е еклектика между останалите основни религии и чиято върховна цел е постигането на всеобща хармония и прекъсването на серията от прераждания на духа. Неговият основател Нго Ван Чиеу, който започва да го проповядва през 1920 г., е погребан в един от храмовете на град Хо Ши Мин. Но западните туристи малко са осведомени за тънкостите на това учение и затова рядко стигат и до въпросния храм. Затова пък няма как да пропуснат една от централните забележителности на града — построената от французи катедрала Нотр Дам дьо Сайгон със статуята на Дева Мария отпред. По форма катедралата напомня умалено копие на своята съименничка от Париж, макар че двете кули на фасадата във виетнамския вариант са увенчани и от островърхи куполи, а цветът на стените е червеникав. В съседство е и изключително красивата сграда на Централната поща, също строена от французите.

Колонизаторите са оставили много свои забележителни следи в архитектурата, но в паметта на виетнамците доминират убийствените данъци, с които са ги мачкали френските власти, жестокостта, с която са били потушавани въстанията — включително и чрез публични екзекуции, бързата печалба, която си докарвали белите господари от търговия с модифициран, бързогорящ опиум, ускорено изпращащ в гроба подлъганите местни…

За американците също е трудно да се забрави — войната с тях, приключила през 1975 г. с падането на Сайгон и с бягството на протежетата им с хеликоптери от покрива на тогавашния президентски дворец, са жива част от паметта на хората в този град. Въпросният дворец днес е неизменна част от туристическата програма — с хеликоптера, паркиран на покрива му, с подземията, оборудвани по последна дума на тогавашната военна свързочна и подслушвателна техника, със залите, които и днес се използват за официални държавни церемонии.

Разбира се, особено автентично духът на войната с американците се усеща в прочутите тунели на виетнамската съпротива, прокопани откъм селцето Ку Чи, разположено на около половин час път от някогашния Сайгон. Това е уникален 187-километров лабиринт от подземни тунели и съоръжения, който достигал до самия Сайгон. Партизаните не просто са се придвижвали под земята и са изскачали на най-ненадейни места за своите нападения, изчезвайки после обратно по същия път, но и са поддържали функционирането на подземни болници, кухни, цехове за преработка на използвани американски боеприпаси и за пригаждането им за повторна употреба и т.н. Тунелите са прокопавани в продължение на 15 години буквално под носа на американците с най-примитивни селски мотики. Елементи от тяхната сложна и богато разклонена мрежа са и многобройните капани за врага, широко прилагани още по време на войната с французите.

Днес тунелите са неповторима туристическа атракция. Специално за гостите от САЩ и Европа диаметърът им, съобразяван навремето само с ръста на дребничките виетнамци, е бил разширен. Въпреки това често се случва някой по-едрогабаритен чужденец да се заклещи в тесните проходи. Тогава в спасяването му чрез издърпване с ентусиазъм се включва целият персонал, обслужващ днес комплекса Ку Чи. Не само заради прословутото азиатско гостоприемство, което повелява за добруването на госта да се полагат всякакви усилия, но и заради местното вярване, че докосването до корема на шишко носи щастие и благоденствие. Във Виетнам, където е практически изключено да срещнеш на улицата пълен виетнамец, щастието и благоденствието все още се свързва с охранената снага. Ненапразно и тъй популярните фигурки на Щастливия Буда задължително са с впечатляващи тумбаци…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук