ИКОНОМИКАТА, ДЪРЖАВАТА И ИЗБОРИТЕ

Завършил е ВИИ „К. Маркс“ (УНСС), докторантура в Москва и специализация в Германия. Преподавател в ЛТУ — София. Работи по проблемите на общата икономическа теория, както и по проблемите на държавата и държавния сектор в съвременната икономика. В последните години е публикувал 4 книги по микроикономика, макроикономика, икономика на публичния сектор и счетоводство, както и множество статии.
Природа на съвременната смесена национална икономика

Проблемът

Икономическата теоретична мисъл във всичките си направления дефинира съвременната национална икономика като смесена. Не се оспорва, че икономиката е съставена от два основни сектора — частен и публичен. В това е единомислието. Но щом в дневния ред се включи въпросът за ролята на публичния, по-специално на държавния сектор в икономиката, позициите на специалистите веднага се разграничават. Според икономистите-неолиберали, например, частният сектор и пазарът имат приоритет в смесената икономика, като държавното участие е ограничено. Неокейнсианците пък, без да подценяват частния сектор и пазара, защитават становището, че активното участие на държавата в икономиката е обективно обусловено, а в периоди на криза (поне в краткосрочен период) това участие е от решаващо значение.

Погледнем ли в учебната литература, където е изложена квинтесен­цията на значимите постижения в науката, ще видим, че почти навсякъде съвременната икономика се определя като частно-пазарна, а участието на държавата, доколкото има такова, става наложително предимно при провали на пазара (1). Това означава, че държавата не се третира от всички автори като икономически агент на системата, а на нея се гледа по-скоро като на външен фактор за икономиката; фактор, който се включва в икономиката тогава, когато тя изпитва остри затруднения и не може да се справи сама с тях. Отдавна има авторитети като К. Макконъл, П. Самуелсън и др., които говорят за синтез на двата сектора, но въпреки това сред икономистите надделяват съмненията в този синтез (2). За тези съмнения способства немалко и самият държавен сектор, който в практиката нерядко се представя като лош стопанин на обществената собственост.

Икономическата наука е единна по отношение на формата на съвременната икономика, но не и по въпроса за природата й. Именно спорната природа дава основание темата да не слиза от дневния ред на икономическите изследвания. Тя е непреходно явление, системна човешка дейност; система в развитие. След като икономиката е система, кой е ключовият фактор за образуването и развитието на тази система? Каква е тази система и как се развива? Като под­система на икономиката, какво е естеството на държавния сектор и как той се развива?

Системният фактор в икономиката въобще

Икономиката въобще е системно организирана човешка дейност, свързана с производството, разпределението, размяната (от определен момент нататък) и потреблението на блага, способни да задоволят човешки потребности.

Системният характер на икономиката не е субективно решение на хората. Той е обективно обусловен. Икономическата система е продукт на действието на реален, независещ от човека, но проявяващ се именно в неговата дейност, системообразуващ фактор. Този системен фактор трябва да се търси в елементарната форма на икономиката, в нейното ядро, което като във фокус отразява икономиката и откъдето се подават „сигналите“ и „командите“ за промени навсякъде в нея (3). А това означава, че най-напред трябва да се изясни кое е ядрото, елементарната форма на икономиката въобще и какви са нейните отличителни характеристики.

Елементарната форма на икономиката въобще, това е отделният продукт или, както сполучливо го нарича Ал. Маршал, отделното благо, с което по един или друг начин, пряко или косвено, е свързана всяка част на човешката дейност в тази сфера. Благото се явява и цел на тази дейност на хората и средство за задоволяване на потребностите им. Но отделното благо е елементарната форма на икономиката само като обществено явление, като обще­ствено-икономическа категория. Тоест, като предметен носител на обществени отношения, като нещо, отличаващо се със специфични обществени свойства.

Факт е, че като обществено явление, всяко благо се отличава с две важни свойства. От една страна, обществото вижда в благото опредметен своя труд. Както е известно, природата не предлага или почти не предлага на хората блага в готов за употреба вид; всяко благо е резултат от упражнен човешки труд. Съще­временно благото е опредметен носител на способността да се задоволят една или повече човешки потребности.

Тези две обществени свойства на всяко благо са в единство, което прави благото едно монолитно цяло. Известно е, че хората нищо не предприемат, ако резултатът от дейността, т.е. продуктът на техните усилия, не им носи ползи. И обратното, почти няма потребности, които могат да бъдат задоволени без влагане на човешки труд.

Съгласно законите на диалектиката, т.е. на развитието, посочените две свойства на благото са не само в единство, а и в противоречие. Те съществуват заедно в благото, но са и в борба помежду си. Противоположности са, защото благото като опредметен труд е „разход“ за обществото, което влага усилия за производството му, а като опредметена способност за задоволяване на човешки потребности то е „приход“, т. е. реална полза за обществото. Тези противоположности са в борба, защото хората са заинтересовани от намаляване на разхода на труд за производство на благото, но това не води автоматично до пропорционално увеличаване на ползите, на които е носител благото и което също е в интерес на хората. Известно е също, че не всяко увеличение на труда в благото, води до съответ­стващо увеличаване на неговите потребителски способности и т.н.

Противоречието между основните свойства на благото е системообразуващият фактор на икономическата система въобще. В моменти на напрежение противоречието „подава сигнали“ на обще­ството за съответстващо пренастройване на икономическата система. Така тази система се развива и усъвършенства. В развитието на системата противоречието получава по свой образ и подобие нови превъплъщения, с които икономиката става по-сложна, но и по-продуктивна. За илюстрация на казаното нека вземем един факт от стопанската история, с който се внасят исторически промени в системата на икономиката — фактът на възникване на първото обществено разделение на труда.

Известно е от историята, че хилядолетия наред човешкият род, който в началото е твърде малък като брой население, се изхранва, търсейки готови съестни растения в природата. Изчерпването им на местоположението на рода или племето е причина за постоянната смяна на местоживеене. Но към определен исторически момент човешкият род се увеличава, а възможностите за смяна на местоживеене намаляват. В резултат рязко нараства недостигът на необходимите за изхранване съестни растения, което силно изостря противоречието, заключено в отделното съестно растение, т.е. в отделното благо. Разтваря се ножицата между опредметения труд, количеството на който става все по-голямо в благото (все повече усилия са необходими, за да се открие и намери съответното растение) и способността на това благо (растение) да задоволи потребностите от храна на увеличения брой хора в рода или племето. Напрежението между свойствата в отделното благо „подава сигнал“ на племето за промяна в системата на дейност в тази сфера. Като „чува“ този сигнал, за да разреши противоречието, първоначално племето въвежда нов вид дейност — охраняване на намерените съестни растения от конкурентите-потребители, дивите животни и птиците, а после преминава и към отглеждане на необходимите растения (към растениевъдство).

На още по-късен исторически етап противоречието в благото отново се изостря, тъй като специализирането в растениевъдството увеличава производителността на труда и намалява опредметения труд в единица благо, но същевременно по-голямото изобилие намалява потребителната способност на благото за рода, като за част от благата („относително излишните“) дори става нулева. Новото напрежение в противоречието изправя човешкия род пред необходимостта от радикална промяна на системата на икономиката и той я прави. Специализиралите се вече в растениевъдство и животновъдство племена включват в своята дейност простата размяна на относително излишните си блага, като така благото, предназначено за размяна, получава ново битие, битието на стока. Ново битие получават и основните свойства на благото, вече като потребителна стойност и стойност. Самите икономически агенти, двете племена, участващи в размяната, получават нови роли — на племе-производител и на племе-потребител. В размяната, която е първообраз на пазара, се появяват две нови, отделени една от друга сили — търсене и предлагане на блага.

В посочения пример измененията в икономическата система не са произволни, а следствие от напрежението при разрешаване на противоречието в благото. По същество те са нови по форма превъплъщения на противоречието и на неговите свойства. Благото се превръща в стока с две свойства, които по същество са превъплъщения на всяко от неговите свойства: опредметената потребителна способност в благото се превръща в потребителна стойност на стоката, а опредметеният труд в благото става негова разменна стойност. Икономическите агенти се обособяват; обособяват се и интересите им. От значение за племето-потребител вече е потребителната стойност на стоката, а за племето-производител — разменната стойност на стоката и т.н.

Природа на националната икономика

Националната икономика, като икономическа система, е историческо явление, възникнало сравнително неотдавна, което продължава да съществува и днес. Тя, подобно на всички предходни пренастройки и усъвършенствания на икономиката, също е извикана на живот от сигнали на системния фактор — противоречието в благото, явявайки се негово превъплъщение. За да открием природата й, вкл. тази от днешния ден, трябва да я разгледаме като „продукт“ на системния фактор на икономиката въобще.

Националната икономическа система е начин за намаляване напрежението в противоречието в благото, което възниква в по-късния средновековен свят. По това време стопанството все още е натурално и е раздробено на феодални имения. Икономическите връзки с другите стопанства и области са спорадични. Доколкото има пазарна размяна, тя се извършва на местни пазари. Това е, от една страна, по линията на опредметяването на труда на хората. От друга страна, нараства населението. Известно е, че в сравнение с населението на света от началото на новата ера (по някои изчисления около 250 млн.), към ХVIII в. то нараства 3 пъти. Увеличават се общностите от хора, които живеят на обща територия, имат общ език, обичаи, традиции, общо психическо устройство и пр. Тоест, оформят се нациите. В тези условия на предимно слабопроизводително натурално стопанство и рязко нараснало население, респ. човешки потребности, системното противоречие силно се изостря. Във феодалното стопанство не стоката като превърната форма на благото, а самото благо, самият натурален продукт на труда продължава да е елементарната форма на икономиката. А това благо става все повече предметен носител на увеличаващи се човешки усилия (на труд), като в същото време способността му да задоволи назрелите човешки потребности става все по-малка.

Организирането на икономиката като национална е начин на сваляне на напрежението в противоречието. Това става, като се ликвидира феодалната раздробеност и всички пазари в страната се обединят в общонационален пазар. Става още с въвеждане на капиталистическата организация на производството и потреблението, в която производителят и потребителят се обособяват като такива. И благото изцяло се превъплъщава в стока. А тази по-демократична държава, като представител на цялата общност от хора, като представител на нацията, се включва в икономическата дейност, за да защити интереса на това умножено число от хора именно като общност (като нация).

Още при зараждането си националната икономика е двояко явление. От една страна, тя е нова система за „опредметяване на труда на нацията“, т.е. на производство на национален продукт. Система, която чрез обособеното капиталистически организирано предприя­тие минимизира труда в стоката, а максимизира произведената продукция. От друга страна, тя е система, в която общността от хора, нацията, но именно като общност, вече получава (не веднага, а след известно време) реално място и роля в икономиката. Общността, нацията, се включва в икономическия живот като реален субект, в чийто интерес е максимизирането на потребителната способност на произвеждания и произведен национален продукт. Тази двояка природа на националната икономика е в основата на двете й отличителни свойства, дефинирани като

• ефективна национална икономика и

• справедлива национална икономика.

Националната икономика като система, която възниква на определен исторически етап вследствие на напрежението в системния фактор, се отличава именно с тези две свойства: ефективност и справедливост. Като правило, тя е ефективна, тъй като с новата си организация на производството минимизира разхода на труд в производството на блага и увеличава произведените блага. Тя е справедлива, тъй като чрез демократичната държава, която единствено може да представлява нацията, се преразпределят доходите и се намалява неравенството в потреблението в обществото, за да се извлече много по-голяма потребителна способност от произведения национален продукт.

Поради отсъствието на общоприето определение на понятието справедливост, нерядко възникват недоразумения, които могат да се появят и във връзка с горепосоченото свойство на националната икономика да бъде справедлива икономика, поради което се налага да уточним понятието. В икономическата литература справедливостта най-често се употребява във връзка с недопускане на голямо неравенство в разпределението на доходите (4). Това е правилно, но е само част от справедливостта в икономиката. Огромното неравенство в доходите съсредоточава голямо количество блага у малко хора, а е известен принципът на намаляващата пределна полезност — тяхната реална потребителна способност, в сравнение с потенциалната, остава твърде малка. Така обществото е ощетено. Но максимизирането на потребителната способност на националния продукт от гледна точка на нацията не се постига само чрез преразпределение на доходите от страна на държавата. Известно е, че обособените производители нямат интерес от производството на много блага, нужни обаче на хората (сигурност, ред, отбрана и т.н.), а спирането им от производство също е в ущърб на населението и е несправедливо.

Но несправедливо от гледна точка на нацията е не само изоставянето на това производство; несправедливи са и бедите, които носят провалите на пазара. Известно е, че по едни или други причини те са чести. В пазарната икономика има монополи; немалко пазари са незавършени; в работата на други се намесват странични, т.нар. външни и вътрешни ефекти; често участниците в пазара не поддържат рационално поведение поради недостъпност на информацията и т.н. Тези преодолими в голямата си част провали на пазара също нанасят вреди, поради което е несправедливо да бъдат допускани.

Справедливостта в икономиката не е понятие, свеждащо се само до недопускане на огромно неравенство в доходите. То е понятие за обозначаване на всички дейности в националната икономика за максимизиране на потребителната способност, носител на която е националният продукт. То е понятие за максимизиране на общественото благосъстояние.

Разгледаните свойства — ефективност и справедливост, са по принцип характерни за националната икономика като система, с която система се сваля напрежението в икономиката на определен исторически етап. В практиката обаче тази система на националната икономика не се установява отведнъж. Опитът показва, че в началото едното от основните свойства на националната икономическа система, справедливостта, не се разкрива напълно. Например, в Англия (но не само там), акцентът в системата пада на ефективността на икономиката. Именно в този период (ХVIII в.) класиците начело с А. Смит разработват учението за свободния пазар и дават живот на знаменитата фраза на Венсан дьо Гурне (1712-1759) „икономика, направлявана от невидимата ръка на пазара“. Нерядко се пише, че класиците, а по-късно и неокласиците (които почти не се занимават с държавата), са против държавата в икономиката, което ще рече, против справедливата икономика. Това не е вярно. Смит не отхвърля, а минимизира държавното участие, защото по онова време държавата е все още старата, феодална, централизирана държава, която не иска доброволно да слезе от историческата сцена. Тази феодална държава съвсем не е организираната представителка на нацията, необходима като интегрирана подсистема на системата на националната икономика, за която по принцип се говори по-горе. С тази феодална държава по онова време се води остра борба и е логично ролята й да бъде отхвърляна. На националната икономическа система отговаря демократичната държава.

В сравнение с времето отпреди два и повече века, днес нещата са значително променени. В развитите страни държавата е демо­кратична и са свалени всички пречки националната икономика като система да прояви своята зрялост.

Националната икономика смесена икономика

Свойствата на икономиката се реализират чрез действията на конкретни икономически агенти. А кои са тези агенти в националната икономика?

Стана ясно, че справедливостта в икономиката се осъществява чрез конкретни действия на демократичната държава. Тя е тази, която има власт да преразпределя доходите, да отстранява провали на пазара и да организира необходими, но нежелани от други икономически агенти производства (отбрана, сигурност, инфраструктура и пр.). Като представител на общността, на нацията, тя единствена е заинтересована от максимизирането на потребителната способност, заключена в произведения национален продукт, именно като общ продукт на нацията и на общественото благосъстояние. Ако днес държавата в немалко случаи не изпълнява изискваното от икономиката, то причината не е в природата на националната икономика като система, а в погрешно избрани механизми за поддържане в съответствие интересите на нацията, от една страна, и на държавата като организационна структура на нацията, от друга.

Другото свойство на икономиката, ефективността, се реализира чрез действията на „обособените частници“, на отделните фирми и домакинства. В националната икономическа система феодалът, господар на своето задоволяващо почти изцяло потребностите си имение, е сменен от предприемчивия капиталист, който работи за пазара и се интересува единствено от реализираната печалба. А максимизирането на неговата печалба е възможно преди всичко, като се минимизират разходите за производство. Подобно е поведението на обособения потребител, който като правило се старае да максимизира полезността, получена от закупените с дохода му блага. Тоест, при изразходването на всяка единица от дохода си, той се стреми да си достави максимум ползи.

Дейността на всеки от посочените два икономически агента, чрез която те реализират свойствата на националната икономика, на практика са специфични сектори на икономическа дейност. А тези сектори са известни — частният и държавният. Заедно, като единство, в каквото единство са и свойствата, които се реализират в тях, те правят националната икономика. И тази национална икономика не е нищо друго освен смесена икономика. Нещо повече, може да се каже, че понятието национална икономика е синоним на понятието смесена икономика.

Националната икономика — единство и противоречие на свойствата.

Развитие на системата

Разгледаните свойства на националната икономика — ефективност и справедливост, са в единство, което прави икономиката монолитно и устойчиво цяло. Взети поотделно и ефективността, и справедливостта не могат да осигурят устойчивостта на системата. Ако националната икономика се ръководи само от ефективността, ако в нея действат само обособените производители и потребители, т.е. частният сектор и пазарът, ако държавата не изпълнява функциите си за намаляване на неравенството в обществото чрез преразпределение на доходите или за осъществяване на неизгодни за частните производители, но значими за обществото дейности, рано или късно това ще предизвика социалното недоволство и ще доведе икономиката до крах. Същата съдба очаква икономиката и ако справедливостта има изцяло приоритет. Междувпрочем, в близкото минало, в икономиката на източноевропейските страни се случи нещо подобно. Но единството на свойствата на икономиката не означава, че те са в пълно съгласие. Те са противоположности и поради това са в противоречие. Противоречие, което в определен момент излиза на преден план и чрез чието разрешаване националната икономическа система се усъвършенства и развива. Подготвяйки условията, когато сегашните или утрешните поколения ще направят нов скок в организацията на икономическата дейност.

Противоречието между ефективността и справедливостта, като свойства на националната икономика, е очевидно. То се забелязва в конфликтите между държавата и частния сектор. Честото взаимно недоволство не е емоционален изблик, а сблъсък на интереси. Засилване на дейността на държавата в преразпределението на доходите с оглед на установяване на повече справедливост в обществото и за обществото, например, влиза в противоречие с интереса на обособените частни производители, чиято грижа е личната им изгода, накърнена от това преразпределение, което е за тяхна сметка. Естествено, последните губят интерес към производството, а така страда ефективността в националната икономика. Фактът, че те са в противоречие е ясен, по-важно е, обаче, да се поговори за противоречието като фактор за усъвършенстване на икономическата система.

Всяка национална икономическа система е изменяща се система, която се стреми да достигне до своята зрялост. Това е факт. А факторът е напрежението в противоречието между ефективността и справедливостта в икономиката, противоречието между държавата и обособените производители и потребители, противоречието между държавния и частния сектор. Като доказателство нека всеки сам да си отговори на следните въпроси:

Какво и кой извика на живот още през втората половина на ХIХ век, най-напред в Германия, социалните програми, които днес са неразделна част от националните икономически системи? Алтруизмът на канцлера Бисмарк? Или случайно хрумване?

Защо в края на същия този ХIХ в. монополът върху отделни производства законодателно бе ограничен най-напред в Америка, а после и в другите държави? Очевидно не поради това, че предприемачите монополисти са несимпатични на политиците.

Публичните (бюджетните) разходи във всички икономики непрекъснато нарастват, като в проценти тези разходи в някои страни, напр. скандинавските, достигат половината и повече от произведения брутен вътрешен продукт (БВП). Коя е причината? Това абсолютно нарастване съвсем не е случайно, защото е постоянно и характерно за икономическата система. Въпроси поражда не само миналото, а и развиващите се около нас събития. Защо днес, в неотдавна разразилата се финансова, а вече и икономическа криза, американската и другите държави, в т.ч. държавите от ЕС с такъв жар се захванаха с общи пари на нацията да помагат на частния бизнес? Заради самите фалиращи банки? Явно, не. Отговорът на всички подобни въпроси в крайна сметка се свежда до преодоляване на напрежението между ефективността и справедливостта в икономиката. Днес например, в условията на кризата, очевидно то е изключително силно. Както се вижда, ефективността на националната икономика рухва, а обществото съвсем не е склонно да загуби общественото си благосъстояние. Дори е морално готово да позволи на правителството си да задели от общите пари огромни суми, за да подкрепи частния сектор и така да възстанови ефективността на икономиката.

Очевидно и в миналото, и днес, усъвършенстването на националната икономика като система е следствие от намаляване на напрежението между ефективността и справедливостта, между частния сектор и държавата. Тук е мястото да добавим, че на фона на казаното опитите за количествено определяне или за количествено ограничаване на държавния сектор изглеждат екзотични; а такива опити в теорията и практиката има немалко. Известно е колко често се говори за „малко държава в икономиката“, „за много държава в икономиката“ и пр. Тези фрази нямат смисъл, защото държавният сектор, както и частният, във всеки исторически момент трябва да бъдат толкова големи, колкото изисква свалянето на напрежението между ефективността и справедливостта в националната икономика.

Природа на държавния сектор и публичните избори

Двете основни свойства на националната икономика, респ. поведението на двата икономически агента — „обособените частници“ и държавата, не са изучени равностойно от икономическата наука.

От столетия се изследват частният сектор и пазара и за тези обекти на изследване икономическата наука е натрупала много знания. Но активните изследвания на публичния сектор (който почти се изпълва от държавния), датират от няколко десетилетия. С напредъка в изучаването му от няколко десетилетия се оформи цяло научно направление под названието „икономика на публичния сектор“, което се опитва да реши основните въпроси (5). Въпреки постигнатото, голяма част от тях остават открити. А това е една от най-съществените причини държавата често да се представя като лош стопанин в икономиката, да допуска рецидиви, към които обществото е особено чувствително, като корупция, кражби, волунтаризъм в решенията, бездействие и др.

Очевидно, въпреки че националната икономика е на няколко столетия, все още са недостатъчни познанията за природата на държавния сектор в нея и най-вече за природата на публичните избори, които са икономическите избори в този сектор. За да се разкрие природата на сектора и преди всичко на публичните избори, трябва да се тръгне отново от системния фактор в икономиката, който е системообразуващ фактор не само на икономиката като цяло, а и на отделните нейни подсистеми.

Системният фактор, например, е системообразуващ за частния сектор в националната икономика. За това се спомена, но нека още веднъж да се подчертае. В този сектор противоречието в благото, което се превръща в стока, се проявява като противоречие между обособените две сфери: на производство и на потребление. Т.е. като разделяне на икономическите агенти на обособени производители и обособени потребители. Техните икономически избори се явяват избори на производители и избори на потребители, респ. на силите, които действат в обмена (пазара) между производителите и потребителите, които се проявяват като търсене и предлагане.

Държавният сектор в системата на националната икономика, съответно публичните избори, не могат да правят изключение. Те също са рожба на системообразуващия фактор, т.е. на противоречие­то в благото. Прилагайки този подход, вече може вярно да се разкрие природата им. И да се преодолеят наслоени неверни представи за политическия процес в масовото обществено съзнание като за някакъв пряк избор на хора или на групи от хора, които да ни управляват. А. Смит отбелязва, че основно свойство на човека е „от люлката до гроба“ да се грижи да живее по-добре, така че дали се грижи за придобиване на необходимите му блага като „частник“ или заедно с другите хора в рамките на политическия процес, няма разлика. За да добрува, на всеки човек са му потребни блага, така че те са мотивът на неговото поведение и на обикновения пазар и в политическия процес.

Подобно на частния сектор, секторът в икономиката, където действащият икономически агент е държавата, също е разделен на две сфери — на сфера на производство, но не на частни, а на публични блага и на сфера на потребление. Един приет нормативен акт, например закон; един градоустройствен план на населеното място; тунел, свързващ отдалечен квартал с централната част на града; метрото в столицата и т.н., това са публични блага, „произведени“ и доставени на хората от държавата. Така че в държавния сектор на икономиката има сфера на производство. Но има и сфера на потребление. Тези блага влизат пак в личното потребление на отделния човек, само че по-голямата част от тези блага в онази му част, в която то, личното потребление, се осъществява заедно с другите хора. Да вземем за пример нормативния акт, закона. Законът е публично благо. Той се изработва и приема само заради изгодата, която ще донесе за общественото благосъстояние. Тоест, с него се задоволява потребност на обществото и, разбира се, обществото очаква максимизирано задоволяване. Но този закон се „произвежда“. За неговото „производство“ се правят разходи: за подготвянето на проекта, за приемането му, за реализирането му, за контрола за съблюдаването му и т.н. Както става ясно, от една страна, това публично благо се „произвежда“, следователно в сектора има сфера на производство. От друга, това благо се употребява лично от хората, но само че заедно, като общност. Тоест, в държавния сектор има и специфична сфера на потребление.

Логично следва въпросът за икономическите агенти и за икономическите избори в този сектор. По тези въпроси разлика с частния сектор има, но има и много общо. Разликата е, че в частния сектор производители и потребители са напълно обособени агенти, а в държавния сектор такова явно разграничаване не се наблюдава. В този сектор всичко принадлежи на общността (на нацията), респ. на държавата, като организационна структура на общността. Въпреки това тук също се наблюдават относително обособени икономически агенти на производител и потребител.

Държавата, като понятие, е обединително понятие. Започнем ли да разглеждаме дейността на държавата като икономически агент, веднага опираме до дейност на хората, защото дейността е човешки прерогатив. А тук, в съвременната държава на представителната демокрация, са ясно очертани три основни субекта, които упражняват дейност — гласоподавателите, избраните хора за техни представители за управлението на сектора и хората в държавната бюрокрация. Тези субекти не „играят еднакви роли“ в държавния сектор. Гласоподавателите нямат преки разпоредителни права по отношение на използването на общите ресурси. Те не утвърждават, например, проекта за построяването на тунел под връх Шипка или пък фирмата, която да го реализира. Но те са тези, които дават вота си и с избора си заявяват, че искат този тунел и поверяват разпореждането с общите ресурси на тази кандидатстваща за управлението политическа партия, която в своята програма предлага построяването на този национален обект. За разлика от гласоподавателите обаче, другите два субекта, групата на избраните народни представители (общински съветници на по-ниските нива на държавата) и тази на държавната бюрокрация имат правата да се разпореждат с общите ресурси, но да се разпореждат така, че да доставят на гласоподавателите необходимия им тунел.

В този пример гласоподавателите в държавния сектор са потребители. Явяват се потребители на публични блага, които в периодичните избори избират „производителя“ им. Избират политическата партия, която предлага да „произведе“ и достави желаните от тях блага, като й поверяват конкретното разпореждане с общите ресурси.

За разлика от гласоподавателите, обаче, групите на народните представители и тази на бюрокрацията не са потребители, а своеобразни производители на публични блага. На тях е поверено управлението на общите ресурси, но управление, което да се разпорежда с общите ресурси така, че да се доставят на потребителите, на гласоподавателите желаните публични блага. Примерно, да се построи желаният тунел, да се осигури защита при безработица, да се защитят спестяванията на гражданите при фалит на банката и т.н. Гласоподавателите, т.е. общността от хора, не получават публичните блага даром, а срещу заплащане на данъчна цена. Така пък се формират общите ресурси.

Зад понятието държава в икономиката стоят два относително обособени икономически агента — гласоподавателите, които се явяват потребители на благата на държавния сектор и групите (корпусите) на избраните народни представители и на държавната бюрокрация, които са „производителите“, доставчиците на тези блага. Очевидно, на държавно равнище това разделение на субектите на потребители и производители е превъплъщение на противоречието в благото в държавния сектор на икономиката.

Публичните избори също са двояко явление. Тази двояка природа на изборите е следствие на разликата в дейността в сектора на гласоподавателите и на групите на представителите и бюрокрацията. Изборите на гласоподавателите са избори на потребител. Есте­ствено, няма човешка дейност без цел, така че гласоподавателите имат цел. И тя за всеки от тях е да максимизира полезността от публичните блага в своето потребление срещу плащаната данъчна цена. Но тъй като изборът на желаните блага е общ, прави се заедно, мнозинството определя кои да са тези блага. Тоест, мнозинството с избора си посочва при какъв набор от публични блага смята, че е максимизирано общественото благосъстояние (6).

Изборите, които правят представителите и бюрокрацията, са избори на производител. Те решават как да се произведат желаните публични блага, с какви ресурси, в какви количества, по какъв начин да се доставят на хората, как да се разпределят между тях и пр. Отделният човек в тези две групи в своята дейност също се ръководи от личния си интерес за собствено благополучие, но тъй като бонусите, които ще получи лично за работата си зависят от реализирането на достатъчно от заявеното от гласоподавателите максимизирано обществено благосъстояние, а последното зависи от дейността на групите, поели управлението, той в мотивацията на собствените си действия дава приоритет на общата цел на групите — реализиране на достатъчното от заявеното от гласоподавателите обществено благосъстояние, което осигурява на групите преизбирането им в държавното управление.

Публичният избор е двояко явление. Подобно на частните избори, той е единство на избори на потребител и на производител. Двата избора са противоположности, които не могат един без друг и това е логично. Същевременно са в противоречие. Защото, докато гласоподавателите очакват да се сдобият с максимизирано (по тяхна преценка, по преценка на мнозинството) обществено благосъстояние, групите на народните представители и бюрокрацията имат за цел да реализират не непременно максимизираното, а достатъчното обществено благосъстояние, което би им осигурило преизбирането в държавното управление.

В заключение, предлаганият подход за изучаване на природата на съвременната национална икономика, както и природата на всеки от двата сектора, които я съставляват — частния и държавния, като резултат и превъплъщение на системния фактор, заключен в елементарната форма на икономиката — благото, е плодотворен подход. Той може да играе ролята на методологичен ключ за решаване на проблеми, които стоят открити и поради това пречат на развитието. А тези проблеми не са малко. Продължават споровете за справедливостта и ефективността в икономиката, за мястото на държавата в икономиката, за параметрите на държавния сектор, за това кой да определя приоритетите в националната икономика, а и въобще трябва ли да има приоритети, за естеството на публичните избори, за повишаване на ефективността на държавния сектор и много други. Липсата на правилно решение на въпроси като посочените е в лична изгода главно на единици или отделни групи от хора, но не и на цялото общество. Но също така е известно, че икономиката се осъществява от всички, следователно, би трябвало да е от полза за всички. В тази връзка е повече от уместно отново да се подчертае, че който и да е публичен избор не е волунтаристичен акт на множество индивиди или електорални единици, а логично следствие от степента на удовлетвореност от разрешаване на важни за обществото ни противоречия, определящи бъдещето на страната ни и нейното по-нататъшно развитие.

Цитирана литература и бележки:

(6) Въпросът за общественото благосъстояние се разработва в икономическата наука в „теорията на общественото благоденствие“, основоположник на която теория е В. Парето (1848—1923). Той е автор на теоретичния критерий за максимизирано обществено благосъстояние, а именно — когато разпределението на ресурсите повишава благосъстоянието на дадени хора или групи от хора в обществото, но без да се влоши положението на други. В тази теория се разглежда теоретично въпросът за компромиса между ефективността и справедливостта във връзка с общественото благосъстояние, който е условие за водене на рационална икономическа политика. Вж. в синтез тази теория примерно в книгите на Майбурд Е.М. „Введение в историю экономической мысли“, Дело, М., 2000, с. 419-424 и цит. Brown C.V., Jacson P.M, с. 29-45