Роден е през 1930 г. в гр. Пазарджик. Професор по естетика, доктор по филология, работил дълги години в института по философия на Българската академия на науките. Бил е политически помощник на акад. Тодор Павлов – през последните девет години от живота му, когато той е член на политбюро на ЦК на БКП. Автор на книгите “Естетичността”, “Естетизираният човек”, “Сравнителна естетика”, “Акад. Тодор Павлов научно-творческо и педагогическо дело” и др., на много статии, както и на художествено-документални произведения.
Спасител или съучастник в Холокоста
Обществено следствие
Борис III – Сакс-Кобургготски – от германски произход, е цар на България от 1918 до смъртта си през 1943. От 1935 управлява страната като диктатор с помощта на избран с полицейски насилия послушен парламент.
В края на 1940 Борис въвежда по собствен почин антиеврейски Закон за защита на нацията по подобие на нацисткото антиеврейско законодателство в Германия. Евреите са обявени за “врагове” на държавата, обложени с разорителни данъци и подложени на унизителна дискриминация.
На 1 март 1941 Борис III става съюзник на Хитлер. Германските войски влизат в България и от нейна територия нападат и покоряват Югославия и Гърция. Хитлер предоставя на Борис да администрира отнетите от България след предишните войни Македония и Беломорска Тракия. Същата година Борис обявява война на САЩ и Великобритания.
На 28 юли 1942 Борис подписва указ, с който дава право на назначаваното от самия него правителство да “уреди еврейския въпрос”,т.е. да се разправи окончателно с евреите, без да иска предварително съгласие от Народното събрание. Евреите са превърнати фактически в безправни роби и са задължени да носят отличителен знак – жълта шестоъгълна звезда.
На 22 февруари 1943 царство България сключва тайно споразумение с нацистка Германия да й предаде българските евреи.
На 3 март 1943 войската и полицията на цар Борис отвлича от домовете им първата партида от 20 000 евреи и ги отвежда в сборни пунктове за депортация. На 9 март подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев се противопоставя на депортацията. Публичният скандал заставя царя да освободи арестуваните 8 000 евреи от вътрешността на страната. На 15 март обаче царят казва на Филов, че “държи за твърд курс към евреите”. Затова останалите 11 400 евреи – жители на новоприсъединените територии Македония и Тракия – са депортирани в лагера “Треблинка”, където биват умъртвени.
На 15 април 1943 цар Борис заявява пред владиците от Светия синод, че “еврейският спекулативен дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите” и призовава Църквата да подкрепи кампанията срещу евреите. Както Църквата обаче, така и широката българска общественост се противопоставят на тази кампания.
В края на май 1943 царското правителство изселва
25 000 евреи от столицата София в провинцията с намерение веднага след това да ги депортира в Полша заедно с останалите български евреи. До смъртта си на 28 август 1943 обаче Борис не дава нареждане евреите от довоенните предели на страната да бъдат депортирани. Едни твърдят, че той е проявил благородство и го провъзгласяват за “спасител” на българските евреи, а други смятат, че не е посмял да даде такова нареждане от страх пред възмездието, с което го заплашват защитниците на евреите в страната и вън от нея.
В това “обществено следствие” за пръв път се сблъскват двете истини – в името на едната и единствена истина. Пълният текст на следствието се съдържа в подготвената за печат книга под същото заглавие. Тук то ще бъде възпроизведено накратко. Ще потърсим отговорите на два въпроса: първо, има ли Борис вина за погубването на евреите от Македония и Тракия, и, второ, кой спаси от депортация евреите от довоенните предели на България.
Има ли Борис вина за погубването на евреите от Македония или Тракия
ЗАЩИТНИКЪТ. Неотдавна излезе книгата на проф. Бар-Зоар “Извън хватката на Хитлер”. Тази книга, по която се направи и документален филм, получи широка известност, затова аз ще се позовавам често на нея.
Бар-Зоар твърди, че германците са имали по-голямо доверие на министър-председателя Богдан Филов, който е отявлен хитлерист, отколкото на Борис. Според него царят се е превърнал в пленник на своя министър-председател. Затова Борис само “послушно” е подписал приетия от парламентарното мнозинство Закон за защита на нацията, а след това също така “послушно” е подписал и правилника за приложението на закона, поднесен му от Филов.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Това са абсолютно неверни и наивни твърдения. Истина е точно обратното. Чуйте какво казва пред Народния съд след войната инспекторът на царските дворци Генчев: “Царят се месеше в работата на всички министерства и не прощаваше дори най-плахите възражения. Моето впечатление бе, че правителството на г-н Филов постепенно и напълно предаде властта в ръцете на царя и нищо не се правеше без предварителен доклад.” Хитлер има отначало и докрай най-голямо доверие на царя и контактува редовно с него, а не с Филов.
ЗАЩИТНИКЪТ. Ето какво казва в интервю за в-к “Демокрация” г-жа Шуламит Шамир – съпруга на бившия израелски премиер Ицхак Шамир, родена в София: “Според мен българската държава няма вина за депортирането на 11-те хиляди евреи от новоприсъединените земи, защото там реално са командвали нацистите.” И Бар-Зоар е на същото мнение: “Що се отнася до евреите от Беломорието, цар Борис не смята, че е във властта му да ги спаси… Статутът на Тракия и Македония би могъл да служи за извинение на Борис за ненамесата му срещу депортирането.”
ОБВИНИТЕЛЯТ. И пак Бар-Зоар, само два реда преди това казва: “Депортирането на тези 11 343 злочести хора и начинът, по който е осъществено то от български офицери, войници и полицаи, оставя мрачна, черна сянка върху българското минало.” Жалко, недостойно увъртане!
Пълна лъжа е, че в новоприсъединените земи се разпореждат германците и, че живеещите там евреи са “техни”. В тези територии действат всички български закони и цялата администрация е българска, там няма никакви германски власти, нито административни, нито окупационни, т.е. цялото население се намира под българска юрисдикция. В книгата си “Откупът” Нир Барух пита с пълно основание: ако евреите в новоприсъединените земи принадлежат на германците, тогава защо е трябвало Берлин да води преговори с българското правителство и да подписва специален договор за тяхното изселване? Защо в договора пише, че превозването им до Полша ще бъде платено от България и, че тя няма да иска връщането им обратно? Случайно ли царят в разговора с Рибентроп казва, че след протестите в София на 9 март е “дал съгласие” да бъдат депортирани само евреите от новите земи? Защо той ще дава съгласие, ако тези евреи не са български? И не е ли казаното от Борис всъщност самопризнание за съучастие в Холокоста?
Ето какво е казвал Борис на царицата – според неотдавна публикуваните нейни “Спомени”: “Ако нацистите победят окончателно, те ще ме свалят от власт. Те ще имат нужда от гаулайтер, а не от конституционен цар.” Борис, разбира се, не е могъл да се примири с перспективата да загуби короната и да бъде заменен с гаулайтер. Близко е до ума, че той, който не е славянин, а “ариец”, ще се постарае да докаже на Хитлер, че е достоен сам да бъде негов наместник на Балканите. Не затова ли умереният до войната антисемит сам подгонва евреите? Не затова ли той е безпощаден към евреите от новите области на “обединена България”, за които няма кой да се застъпи така твърдо, както за тези от вътрешността?
ЗАЩИТНИКЪТ. А помните ли, че през юли 2000 г. депутатът от СДС Дянко Марков размаха от трибуната на Народното събрание една американска по произход карта на Европа, на която е означено от коя страна колко евреи са унищожени? Там срещу името на България стои нула. Тоест, Западът не включва македонските и беломорските евреи в сметката на България!
ОБВИНИТЕЛЯТ. На този господин отговаря в “Дума” известният български учен-икономист и дисидент при Тодор Живков Бенджамен Варон. Ето какво пише той: “Въпреки американския й произход, тази карта е фалшива. Официалната научна географска карта на холокоста е изработена не в САЩ, а в Израел – от историка академик професор Аба Еван и тя е публикувана за пръв път през 1984 г. в неговата фундаментална книга “Наследството: цивилизацията и евреите”. В тоя исторически документ пронацистка царска България фигурира с депортация на 22% от еврейското население на страната.”
Кой спаси евреите от довоенна България
ЗАЩИТНИКЪТ. Равинът от Калифорния Хаим Асса е син на някогашния председател на еврейската община в гр. Бургас. Неговото семейство успява още по време на пронацисткия режим да емигрира – с помощта на висши царски чиновници, вероятно небезвъзмездна. Г-н Асса сега казва пред “Демокрация”: “Мнозинството от българските евреи в Израел са с червена психика и не са достатъчно интелигентни. Затова не защитиха паметната плоча на цар Борис. Те не проумяват, че ако царство България не беше станало съюзник на Германия, от евреите в България щеше да остане само пушек. Заслугата на цар Борис за нашето спасяване е най-голяма.”
ОБВИНИТЕЛЯТ. Тъй като г-н Асса смята себе си за достатъчно интелигентен, той трябва да знае, че нацистите са планирали унищожението на евреите от всички европейски страни, включително съюзните на Германия…
ЗАЩИТНИКЪТ. Г-н Асса сигурно има предвид, че в окупираните страни нацистите са ликвидирали евреите сами и без отлагане, докато за другите са разчитали на техните правителства да ги предадат. Т.е. оставяли са им известен шанс за оцеляване.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Това е вярно. Финландия например, която воюваше на страната на Хитлер, не му даде нито един от своите 2000 евреи. Унгария, също воюваща на Източния фронт, отказваше да предаде евреите си чак до пролетта на 1944 г., когато бе окупирана от германците. Царска България обаче бързаше. Тя единствена подписва споразумение за “изселване” (т.е. кремиране) на всички нейни евреи – най-позорният акт в историята на българската държава. И започва незабавно да го изпълнява, за което получава похвали от нацистите. Макар че при първата акция са депортирани само 11 400 от предвидените 20 000 евреи, гестаповският емисар Хофман докладва в Берлин: “Ако се вземе под внимание, че в Италия, Унгария, Испания и т.н. еврейският въпрос изобщо не е повдиган, респективно изселването на евреите още не е започнало, то трябва да се констатира, че българското правителство дейно работи за разрешаването на еврейския въпрос в България.” На една пресконференция през 1998 г. писателят Анжел Вагенщайн прочете няколко неизвестни дотогава секретни радиограми между Берлин и София. Те доказват неопровержимо, че самото царско правителство, т.е. дворецът, иска да бъдат депортирани евреите. Ето вербална нота от българското външно министерство до германското: “Българското правителство е особено удовлетворено от вашата помощ еврейският въпрос в България най-сетне да намери своето окончателно решение…” Така че ако престъпната ръка не беше спряна, от всички български евреи щеше да остане само пушек, независимо от това, че царство България беше станало съюзник на Германия.
ЗАЩИТНИКЪТ. В книгата си “Корона от тръни” биографът на Борис Трети Стефан Груев твърди, че след протеста на Димитър Пешев в Народното събрание именно царят е спасил арестуваните 8 000 евреи от вътрешността, като е заповядал да бъдат освободени само няколко часа преди да потеглят ешелоните.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Е да, нищо добро не е станало без намесата на царя, а всичко лошо е вършено зад гърба му или против волята му. Кого заблуждава Груев? Людмил Костадинов в “Работнически вестник” напомня нещо елементарно: “Заповед за разтоварване на влаковете е могъл да даде този, който е заповядал да бъдат натоварени.”
ЗАЩИТНИКЪТ. Както пише Филов в дневника си, след мартенските събития царят му е казал следното: “Ние трябва да вземем работоспособните (мъже евреи) в работни групи и по този начин да избегнем изпращането на евреи от старите предели в Полша.” Бар-Зоар намира тук най-силното доказателство за новата, “спасителна” политика на царя. Нещо повече – той твърди, че Борис е влязъл по този въпрос в “конфронтация” с Рибентроп ( “макар и обвита в мъгляви думи”), което било проява на смелост. На 1 април 1943 г. в резиденцията “Орлово гнездо” Рибентроп настоявал за незабавна депортация на българските евреи, а царят твърдо отказал под измисления предлог, че те му трябват за строеж на пътища. И му обяснявал, че българските евреи не са като другите – те са бедни и лоялни към държавата.
ОБВИНИТЕЛЯТ. За никаква конфронтация, “макар и обвита в мъгляви думи”, не може да става реч в случая. Това е разговор, нека да е спор – между единомишленици за тактиката на действие след (частичния) провал на акцията на 9 март. Борис прави характеристика на българските евреи, за да обясни защо българите не ги мразят и да мотивира необходимостта от по-гъвкава линия към тях.
ЗАЩИТНИКЪТ. Защо изключвате добри намерения у Борис, когато иска да задържи евреите в трудови лагери, вместо да ги депортира?
ОБВИНИТЕЛЯТ. Първо, защото той си дава сметка, че депортирането в момента, при тези протести, е опасно, рисковано за режима и лично за него; второ, защото съдбата на всички евреи под властта на Райха и без това е решена – тогава защо да не се използва трудът им преди да бъдат ликвидирани? За да повярваме в добрите намерения на Борис, трябва да ни уверят в три неща: а) че държавата всъщност тогава не е имала остра нужда от работна ръка; б) че Борис е единственият от антуража на Хитлер, който задържа евреи на работа, отклонявайки ги от газовите камери; в) че нацистите не виждат това, т.е. могат да бъдат лъгани.
Нито едно от трите не е вярно. Първо, държавата наистина има остра нужда от работна ръка, защото пътища не достигат, а мнозинството от българските мъже са мобилизирани във войската. Второ, Борис далече не е единственият, който използва евреите за работа преди да бъдат унищожени – това е обикновена практика на нацистите. В книгата си “Скици от битието на Кобургготите” Арон Абрамович забелязва, че гаулайтерът на Полша Франк изземва – дори влизайки в конфликт с Айхман – евреи за ръководени от него предприятия; че заводската управа на Цайс-Икон също отказва да депортира работещите в предприятието евреи. Никому обаче не е дошло на ум да вижда в това опит за “спасяване” на евреите от газовите камери. “Следователно, – заключава Абрамович – решението на цар Борис не е могло да направи особено впечатление на Рибентроп.”
ЗАЩИТНИКЪТ. В книгата си “Спасяването на българските евреи”, издадена от Университетското издателство в София, Христо Бояджиев също твърди, че цар Борис играе по този въпрос игра с Хитлер.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Това са фантазии! Обратно, евреите са затворени в трудовите лагери със знанието и одобрението на самите нацисти – за да не отидат при партизаните. Ето тук извадка от доклада на Бекерле до Айхман от 8 февруари 1943 г. Съгласен е с българския правителствен “комисар по еврейските въпроси” Александър Белев, че за успеха на акцията за изселване “трябва да бъде предотвратено преминаването на мъжете към комунистическите банди.” Ето защо трябва “незабавно да бъдат привлечени и вкарани в лагери.”
ЗАЩИТНИКЪТ. Е добре, ето едно съкрушително според Бар-Зоар доказателство за “спасителната”, “нова” политика на царя. На 20 май 1943 при него идва вътрешният министър Габровски и му носи два варианта на заповед или два плана – “А” и “Б”. Първият предвижда незабавно депортиране на всички евреи направо за Полша (Белев вече е осигурил шлепове на Дунава за първата партида), а вторият – изселване на софийските евреи в провинцията. Царят веднага приел втория вариант и така спасил евреите.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Бар-Зоар обаче не казва защо Габровски идва не с един, а с два варианта и откъде ги е взел. Зад гърба на нацистите ли са направени? Нищо подобно – самият Бекерле препоръчва на Белев да направи не един, а два варианта на действие при втория опит за депортация. Защо? Очевидно е, че нацистките представители искат не те, а царят да поеме отговорността за усложненията при един опит да се приложи план “А”. Работата е в това, че след 9 март в София и в страната вече е възникнал мощен граждански фронт в защита на евреите, който е в постоянно дежурство и готовност за действие.
ЗАЩИТНИКЪТ. Къде го виждате този фронт?
ОБВИНИТЕЛЯТ. Този фронт има своите будни щабове и центрове: еврейската консистория, Светият синод, парламентарната опозиция (събират се в дома на запасния полковник Дамян Велчев), писателите, (събират се в тяхното кафене), центровете на другите съсловни организации. Чуждите посолства (включително на сателитните на Хитлер държави) бдят за съдбата на техните поданици-евреи и информират света за ставащото в София. Разпространяват се гневни позиви на Съпротивата. Хората слушат “забранените” радиостанции, които бичуват нацистките масови убийци и техните български помагачи…
ЗАЩИТНИКЪТ. И какво е щяло да се случи, ако Борис санкционира вариант “А”?
ОБВИНИТЕЛЯТ. Какво ли? Може ли да има съмнение, че заедно с ужасените евреи на улиците ще излязат и хиляди техни български приятели, съседи, съграждани? Че митрополит Стефан ще изпълни заканата си да удари камбаните на “Александър Невски” и да отвори вратите на християнските храмове, за да бъдат приютени в тях евреите? Че бойните групи на Съпротивата в столицата и партизанските части около нея ще влязат в действие, приемайки в редиците си стотици евреи, за които вече няма друг избор, освен да продадат скъпо живота си?
ЗАЩИТНИКЪТ. Това са само предположения.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Да, но не само мои. Тези неща са “отчетени” и от противната страна. Ето какво пише пълномощникът на Гестапо Хофман до Берлин в края на май 1943 г.: “Онова, което попречи да бъде приет план “А”, беше липсата на достатъчно полиция, която да извърши операцията в кратко време (чрез блокада)”. Така че всъщност нацистите и царят нямат друг избор, освен вариант “Б”.
Ето го този прословут вариант “Б”, за който и Бар-Зоар ни убеждава, че доказвал “новата политика” на царя след 9 март. В него е записано черно на бяло:
“Задача: да се изселят вън от царството всички евреи…
Изселването в провинцията на софийските евреи ще отклони подозрението за изселването в Германия… Вдигането на евреите от провинцията при това положение ще включи и вдигането на изселените от София евреи.” Останалото са подробностите. Ето защо Белев, който при отмяната на депортацията на 9 март едва не побеснява от яд, сега не протестира, а се заема усърдно да приготвя по-”хитрата”, двуетапна акция.
ЗАЩИТНИКЪТ. Бар-Зоар има друго тълкуване на нещата. Той казва, че Борис е оставил Белев да си подготвя депортацията и да държи шлеповете на Дунава, но самият той вече е имал друго на ум. Той е решил, че евреите ще си останат там, където са… До 9 март царят е антисемит, но след бунта на Пешев осъзнава дълга си и става твърд защитник на евреите.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Такива метаморфози за една нощ стават само в приказките и във въображението на лъжеисториците. В реалния живот злодеите отстъпват само пред силата. Да видим колко е променил позициите си царят след 9 март. Кога той казва на Филов, че “държи за твърд курс към евреите”? На 15 март! Има предвид македонските и беломорските евреи, за които отказва пощада. Кога дава съгласие “да се бламира Пешев, за да бъде обезвреден веднъж завинаги”? На 23 март! Кога държи изпълненото с омраза срещу евреите слово пред владиците от Светия синод? На 15 април! А кога казва на Филов, че “одобрява мерките срещу евреите”? На 25 май! Има предвид разгонването на мирната им демонстрация на 24 май, арестуването на 400 от тях и на равините им, скоростното им изселване от София с по 30 кг багаж и целия останал терор над беззащитните хора.
ЗАЩИТНИКЪТ. Бар-Зоар твърди, че една от основните причини Хитлер да привиква Борис е да му иска обяснение за евреите.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Няма такова нещо! От тези срещи и от всички предишни няма никакви данни Хитлер да е поставял въпроса за евреите. Макар че, разбира се, е информиран за ставащото в България. Какво означава това? Само едно – че Хитлер няма претенции към Борис и, че е по-умен от Рибентроп, който не се досеща, че Борис е лично мотивиран да прави за “решаването на еврейския въпрос” всичко, което може.
Бар-Зоар обявява евреите за “спасени” с мълчаливия отказ на царя да ги депортира и не отваря дума защо не са депортирани след смъртта му. Защо той отминава този въпрос? Защото по силата на своята абсурдна логика ще трябва да провъзгласи за “спасител” и Богдан Филов, който поема фактически властта след Борис, но също не дава нареждане за депортация, и дори самия архиубиец Айхман, който изтегля своя емисар Данекер от България.
Истината е, че ако ги нямаше масовата солидарност на българите с евреите, бунтът на Българската православна църква (единствената християнска църква в света, която защити евреите!), мирната съпротива на демократичния обществен и интелектуален елит и въоръжената съпротива, ръководена от комунистите, цар Борис щеше да предаде всички евреи на нацистите…
ЗАЩИТНИКЪТ. През 2000 г. бяха изпратени от България протестни писма срещу издигнатата в Израел паметна плоча в чест на цар Борис III. По този повод президентът на Ционистката организация “Керен Каймет Леисраел” Аврам Бен-Яков пише до председателя на тогавашния български парламент, че авторите на “хулните” писма са “остатъци на комунистическата, антибългарска и антиционистическа номенклатура в България”.
ОБВИНИТЕЛЯТ. Трябва да се знае, че в този български парламент имаха мнозинство привържениците на сваления през 1944 пронацистки режим. Те реабилитираха Богдан Филов, Петър Габровски и другите палачи на евреите, почетоха паметта им със ставане на крака и едноминутно мълчание. Как откликнаха те на “възмущението” на г-н Бен-Яков? Снеха от поста му заместник-председателя на парламента академика-математик с европейска известност Благовест Сендов, понеже и той е подписал, макар и като гражданин, писмо срещу обявяването на цар Борис III за “спасител” на евреите. Само че въпросният господин Бен-Яков жестоко се мами, ако смята, че единствено комунистите са “хулители” на Борис и неговия режим. Академик Сендов е безпартиен депутат от Демократичната левица, а авторът на това “обществено следствие” е бивш комунист, но понастоящем ляв социалдемократ и убеден привърженик на евроатлантическата ориентация на България. Най-безпощадни “хулители” на цар Борис III и на Кобургската династия, която донесе на България само беди обаче, са големи прозападни български демократи като покойните Никола Мушанов, Никола Петков, акад. Петко Стайнов, екзарх Стефан и други. Не са комунисти и бившият президент на република България д-р Желю Желев, и посланикът на държавата Израел в София Емануел Зисман, които заявиха в различно време пред медиите, че “ако Борис беше жив, щеше да бъде съден като военнопрестъпник”. Нещо повече – нека г-н Бен-Яков си запише, за да не забрави, че не друг, а пронацисткият премиер на царство България след 1 юни 1944 Иван Багрянов е казал на Никола Петков: “Моето правителство трябва да се справя с последиците от трите престъпления на царя: че влезе в пакта на Хитлер, че обяви война на САЩ и Англия и, че преследваше евреите.” Това Петков го съобщава като свидетел пред Народния съд.
Борис обаче не беше сам – негови най-близки помощници бяха премиерът Филов и вътрешният министър Габровски, които проф. Бар-Зоар с право нарича “най-гнусни военнопрестъпници”, макар пак той да признава, че “те са фанатици, но не и луди” да вършат нещо на своя глава. Те бяха наказани със смърт от Народния съд, но през 1996 г. новият Върховен съд на България ги реабилитира, заедно с останалите осъдени пронацистки военнопрестъпници и мъчители на евреите. Ето защо ние искаме Международният съд в Хага да отмени тази реабилитация, която предизвиква целия демократичен свят!
Преди да произнесем окончателната си морална присъда над цар Борис III , трябва да вземем предвид няколко обстоятелства.
Първо. Вярно е, че като се присъедини към Хитлер и стана негов фактически съучастник в престъпния му поход срещу демократичния Запад и славянския Изток, както и в сатанинското масово унищожаване на евреите, Борис обрече България на ново поражение и на нова национална катастрофа. Както се вижда от дневника на Филов, Хитлер е възлагал на българската войска не само да бъде негов жандарм на Балканите, но и да посрещне удара на предстоящия съюзнически десант на българския беломорски бряг, което означава, че България е щяла да стане арена на най-опустошителни сражения, а след войната да бъде жестоко наказана от победителите. За щастие обаче това не се случи, защото събитията накараха съюзниците да дебаркират не на Балканите, а в Нормандия и защото Отечественият фронт организира антинацистка съпротива и българската армия взе участие в последната фаза на войната на съюзените народи срещу нацистка Германия.
Второ. Вярно е, че Борис беше на път да изпрати на заколение и останалите 50 000 български евреи, но и това не се случи. Все пак той отстъпи пред народния протест и пред заплахите на настъпващите съюзници. Ако беше някой фанатик като водача на пронацистките легионери ген. Христо Луков, той можеше и да не отстъпи, предизвиквайки непредвидими обществени сътресения и множество излишни жертви.
Трето. Смятам за смекчаващо вината на Борис обстоятелство неговата преждевременна смърт, която е почти равна на самоубийство. Защото царят умира от инфаркт, който получава след завръщането си от тежък разговор с Хитлер и след като веднага, може би нарочно, предприема непосилен поход в планината Рила. Без съмнение, неговата участ е трагична. Все пак, за разлика от Хитлер и другите от неговата шайка, Борис не е завършен изверг. Той е нормален човек, съпруг и баща, който затъва в престъпления, но не е съвсем лишен от съвест и чувство за вина. Дали обаче Борис Сакс-Кобургготски сам се е наказал, или Бог го е наказал – не е важно. Анатемата би била ненужна жестокост към падналия. Нека неговите потомци оплакват трагичната му участ и се молят за опрощение на греховете му. Всеки паметник и всяко публично възвеличаване на цар Борис III обаче оскърбява паметта на погубените с неговото съучастие невинни еврейски деца, жени и мъже, както и тази на падналите във войната срещу нацистка Германия и в антинацистката съпротива. Нещо повече – официалната власт на България и неговите наследници дължат извинение на държавата Израел, на пострадалите от неговия терор и на потомците на неговите жертви.
