В ИРАК ШИИТИТЕ ТРЪГНАХА ПО ПЪТЯ НА ВЛАСТТА

0
151


Шиитската общност, представляваща 60% от населението и успяла да създаде общ фронт под знамето на Обединения иракски алианс, извоюва убедителна победа на изборите от 30 януари. Тя не успя да получи абсолютно мнозинство (48,1%), но напълно ще контролира новата преходна Асамблея, тъй като получава 140 места от 275 благодарение на пропорционалната система, която облагодетелства най-силния.

Вдъхновена от аятолах Али Ал-Систани, листата 169, известна още под името “Шиитската къща”, осъществи реванш на мнозинството от иракския народ, отстранено за осемдесет години от властта, след като отказа да участва през февруари 1924 г. по време на английската окупация в изборите за учредителна Асамблея. Многократно репресирани и избивани от режима на Хюсеин шиитите с цялата си тежест ще властват при конституиране на новите институции на Ирак и най-вече при създаване на новата конституция – главната цел на бъдещата преходна Асамблея.

Кюрдите, както се очакваше, печелят втора позиция с 25,7% от гласовете. Това ще им позволи да играят важна арбитражна роля в Асамблеята. Още преди публикуване на резултатите от Независимата изборна комисия на 13 февруари, неделя, Джалал Талабани от Патриотичния съюз на Кюрдистан предяви претенции или към поста президент на републиката, или към поста на министър-председател.

Ценно предимство

Освен добър национален резултат кюрдите спечелиха абсолютно мнозинство (58,4%) на изборите за провинциален съвет на Таамин, чийто главен град е Киркук. Този резултат представлява ценно предимство, тъй като автономната област Кюрдистан има претенции към този мулти-етнически град и към петролните полета, с които той граничи.

Големият губещ в тези първи за последните петдесет години многопартийни избори е временният министър-председател Ияд Алауи, предпочитаният от американците кандидат, който успя да събере едва 13,8% от гласовете. Въпреки сериозните суми, инвестирани в неговата кампания, и стодоларовите банкноти, щедро раздавани сред избиратели, Малкият Саддам, както го наричат критиците му заради славата му на човек със силна ръка, не успя да се наложи. Логично е Алауи да отстъпи мястото си в преходното правителство, което ще ръководи съдбините на страната до изборите в края на годината, които трябва да дадат на Ирак окончателните институции.

Другите големи губещи са сегашният временен президент Гази Ал-Яуар, който получава само пет места, и Комунистическата партия, която в миналото представляваше солиден и добре структуриран блок, въпреки репресиите на Саддам Хюсеин. Тя ще има само двама депутати.

В крайна сметка само 12 листи от състезаващите се 111 ще бъдат представени в Асамблеята. И въпреки че бяха необходими две седмици, за да се установят резултатите от това историческо гласуване, този пръв демократичен опит в една страна, раздирана от насилие, е значим успех – 8 456 266 избиратели се явиха пред урните (59% от имащите право на глас). Разбира се, те са значително по-малко от 72 %, обявени доста прибързано на следващия след изборите ден, но са достатъчни, за да засвидетелстват ентусиазма на иракчани по повод на тази електорална среща. Тя ще бъде подновена преди 15 октомври, за да бъде одобрена чрез референдум конституцията, чийто срок за създаване е преди 15 август. Между другото, отсега нататък 30 януари ще бъде неработен ден, за да се чества решителният етап, на който тази дата е символ.

Лавина от жалби

Още в самото начало новата Асамблея ще избере свой председател и двама заместник-председатели, преди да избере с мнозинство от две трети държавния глава и неговите двама заместници. След това президентският съвет има на разположение петнадесет дни, за да посочи министър-председател и да конституира временен кабинет, който трябва да получи одобрението на обикновеното мнозинство на Асамблеята. Логично е новият изпълнителен шеф да е от средите на листа 169. Вероятно нейните представители ще избират между сегашния финансов министър Адил Абдул Махди, един от двамата вицепрезиденти в оставка, Ибрахим Джаафари и Хюсеин Чахрастани, който през юни 2004 г. отказа този пост. Кой от тези трима мъже ще спечели? Изборът може да предизвика напрежение в шиитската листа. Това, което е ясно обаче, е фактът, че бъдещият силен човек на Ирак трябва да бъде консенсусна фигура както за кюрдите, така и за сунитите – големите губещи, които решиха да бойкотират изборите.

“Le Monde”
Превод Юрий Борисов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук