Роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломна квалификация във Виена и Хановер, специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в областта на корпоративното право. Автор на поредица от статии в немските списания “Икономика и право в Източна Европа”, “Източноевпропейско право” и “Годишник на източното право”. Работи като юрист на свободна практика в Хановер.
Hяколко години продължи приватизиранетo на Българската телекомуникационна компания. И все повече наподобявашe несръчно режисирана пиеса, отколкото пресметнат икономически жест.
Българската общественост и до днес не е наясно защо държавно предприятие с годишна печалба от 200 млн. лв. (!) непременно трябвашe да бъде продадено. Нямашe качествен купувач, а световната пазарна конюнктура в бранша бе възможно най-лошата в момента. А цена от 235 млн. евро за 65% собственост бе цинична. Подобни предприятия обикновено се търгуват 10-12 пъти по-високо от годишната печалба (за БTK 1.100.000.000 евро). Припрянaтa paзпродажба за 1/3, от която България загуби, има логично обяснение с външен натиск, упражняван от хегемоните на новия световен ред над българското правителство. Но те постъпват така навсякъде по света. И тъкмо в такива периоди България се нуждаешe от достойни политици, които да не сервилничат пред чуждестранните ментори, а достойно да защитят интересите на страната и народа.
Съдбата на БТК до голяма степен бе предопределена от драматичния развой на събитията в световния телекомуникационен бранш през последните 10-15 години. Какво и защо се случи през тези бурни години?
Телекомуникационните услуги са стар бизнес. Телефонът, въпреки модните истерии на рекламата за уникалност, е изобретен през ХIХ век. Т.е. хората са го използвали още преди 120 години. Впечатляващите технически постижения от последното десетилетие и медийната им разгласа създадоха в световната общественост измамната представа, че човечеството се намира едва ли не на прага на качествено нова златна ера на телефонните комуникации.
Тези еуфорични очаквания по-късно се превърнаха в основния стимулатор за инвестиране и експанзия в телекомуникационния бранш. Обхванати от инерцията на първоначалните си успехи, инвеститорите пропуснаха момента, в който трябваше да намалят темпото, преиграха в пазарното разширение на този сектор и бързо надхвърлиха световните потребности от съобщителни услуги. Опиянението от бума на 90-те години на ХХ век отстъпи място на болезнено отрезвяване. Разрази се типична криза на свръхпредлагане в най-модерния отрасъл на развитите индустриални държави. Бяха засегнати лошо водени телекомуникационни компании, които в момента се намират в реанимацията на глобалната икономика с една и съща фатална диагноза – свръхкапацитети, унищожителна конкуренция и огромна задлъжнялост. Сред тях са американският гигант “Уърлдком”, германският “Телеком”, френският телеком, “Лусент текнолоджи”, японският “НТТ докомо” и стотици други.
Само в САЩ за последните две години са банкрутирали няколко десетки такива фирми, като най-зрелищен е фалитът на “Уърлдком”, компания с борсова стойност от 100 млрд. долара. Въпреки внушителната си мощ само за няколко месеца този гигант престана да съществува. Любопитното при този фалит е, че докато хилядите акционери на “Уърлдком” загубиха своите вложения, управляващите босове се облагодетелстваха от банкрута. Месеци преди него те съзнателно фалшифицираха финансовия баланс на компанията и завишиха печалбите с близо 10 млрд. долара. По този начин цените на акциите й на борсата отскочиха нагоре и позволиха на добре запознатите с фаталната перспектива мениджъри да продадат нищо не струващите свои акции дори с печалба.
Подобни балансови фалшификации и мегаизмами не са рядкост в страната на неограничените манипулации. Същият сценарий се разигра и при фалита на най-големия американски енергоснабдител “Енрон”. Съвсем логично възниква въпросът, след като само тези две огромни компании, представляващи по 1% от БВП на страната, са изградени на фалшиви финансови отчети, какъв е тогава делът на фантомната икономика на САЩ. Експерти я оценяват на 1/3 от БВП!
Да се върнем към проблемите на телекомуникационния бранш. От фалит е заплашена и една друга компания в САЩ, най-големият производител на телекомуникационен хардуер “Лусент текнолоджи”. Вече трета година тя приключва с големи загуби и се опитва да се спаси с цената на масови уволнения (досега над 500 000 служители).
Но не само в САЩ ситуацията с дерегулираните съобщения не е добра. В Европа трудно избегнаха фалита френският концерн “Виател” и холандският “KPN”. Само от март 2000 г. до декември 2002 г. от борсовата стойност на европейските телекомуникационни компании са се изпарили над 700 млрд.долара, а сумарният дълг на 7-те най-големи европейски телекома надхвърля БВП на Белгия!
Германският “Телеком” е фирмата с най-голяма задлъжнялост в индустриалната история на Германия. Интересен е фактът, че този висок пасив е прикрит при приватизацията на фирмата чрез нереално завишение на цените на притежаваната от нея недвижима собственост. Положителният балансов отчет повишава цената на приватизационната емисия акции, държавата си прибира парите, а последният неизбежен борсов срив от 80% на акциите е изцяло за сметка на обикновените акционери. Това е само един от многобройните трикове за манипулативно ограбване от “казино”- капитализма. Не по-различна е ситуацията в телекомуникационния бранш и в другата част на земното кълбо, в Япония. Нейният най-голям джиесем-оператор, компанията “НТТ докомо” само за периода февруари – декември 2002 г. губи 180 млрд. от борсовата си стойност.
Всички тези факти неминуемо пораждат логичния въпрос – коя е причината за това катастрофално развитие? Защо телекомуни-кационните компании се превърнаха в перфектни машини за унищожаване на огромни финансови средства? В световен мащаб това е гигантската сума от 1500 млрд. долара!
Процесите, които доведоха до тази драматична ситуация в сектора на съобщенията, започнаха преди десетина години в САЩ и Англия със старта на приватизацията на техните телекомуникационни компании.
Допреди 10-15 години съобщителните услуги в почти целия свят бяха монопол, предимно в ръцете на държавата с известни национални нюанси. Така например в САЩ този монопол се държеше от частната компания “Америкън телефон енд телеграф”, но се контролираше от държавата. В Европа подобните ПТТ-монополи по традиция си бяха държавни, а в бедните страни и в Третия свят системата беше смесена, с превес на частния монопол.
Какво беше положението на ползвателите на съобщителните услуги по времето на монопола в бранша?
В богатите и развитите страни от Европа, Северна Америка, Япония и др. държавните монополи не преследваха реализиране на максимална печалба, по-скоро имаха за критерий телефонизирането на най-голям брой домакинства на поносими цени. Градските разговори, които бяха от значение за обикновения потребител, бяха евтини, а междуселищните и международните – значително по-скъпи. Държавните монополи изпълняваха и допълнителни социални функции: ниски тарифи за инвалиди и социално слаби граждани, а също така осигуряваха голям брой добре платени и защитени работни места.
Друга е картината в бедните страни и тези от Третия свят. Навсякъде в Африка, Азия и Латинска Америка инсталирането на телефонен пост е много скъпо и е по възможностите само на малка част от градското население. Затова телефонните мрежи покриваха главно градовете.
В страните от Третия свят тази ситуация е наследена от времето на колониализма, когато съобщенията са обслужвали предимно колониалната администрация и военните. След освобождението бившите колонии обаче не разполагат с необходимите средства за разширяване на телефонната инфраструктура. Където монополът е частен, също липсва стимул за това, тъй като населението е толкова бедно, че подобни инвестиции не се рентират.
Първите наченки за разбиване на монопола в съобщенията се появиха през 70-те и 80-те години в САЩ. Натискът дойде, от една страна, от фирми, които са големи производители на електронна и комуни-кационна техника и желаят да се включат в бизнеса, а от друга – от големи фирми-потребители на съобщителни услуги, които очакваха либерализацията на пазара да разнообрази предлаганите услуги и да понижи цените им. Пробивът се осъществи най-напред в междуселищните и международните мрежи, ползвани предимно от големите национални и транснационални компании. В резултат от допускането на нови оператори цените на тези разговори чувствително се понижиха. Същите големи американски компании настояват за глобализиране на американския модел и в останалите страни по света. В това отношение те активно са поддържани от правителството във Вашингтон, от Световната банка, от Международния валутен фонд и от Световната търговска организация.
Големият шанс за глобална либерализация в телекомуникациите се разкри обаче след 1990 г., след промените в Източна Европа. Тогава избухна истинската битка за световните телекомуникационни пазари. На съобщителния фронт започнаха огромни сливания и обединения, в които водеща роля играят американските компании. Докато през 1987 г. общата стойност на обединилите се фирми от бранша възлиза само на 100 млрд. долара, то през 2000 г. тази цифра нараства на астрономическите 11 400 млрд. долара! От началото на раздържавяването на държавните съобщителни монополи през 1984 г. до средата на 1999 г. са продадени участия в тях за 244 млрд. долара, а в 90 от 189-те страни, участнички в Международния телекомуникационен съюз (ITV), съобщенията са напълно или частично приватизирани.
Процесът на приватизацията допълнително се ускорява след сключената в рамките на СТО международна спогодба за хармонизиране на условията за приватизация в бранша, която отваря безпре-пятствено възможност за поглъщане на националните телеком-предприятия от транснационалните гиганти. Водещите компании влизат в безмилостна конкурентна борба помежду си и хвърлят огромни средства за разширяване на мрежите си и за техническо усъвършенстване на съобщителния хардуер. Интернет и мобилните комуникации се превръщат в масов продукт за развитите страни.
Очакванията на всички са, че телекомуникациите ще се превърнат в непресъхващ извор на огромни печалби и водени от подобна визия, големите в бранша не жалят средства да купуват съобщителни фирми на всяка цена. “Уърлдком” плаща нереалистични суми за поглъщането на “Ем Си Ай”, а британският “Водафон” – за германския мобилен оператор “Д-2”. Германският “Телеком”, обхванат от стадна еуфория и утопичната фиксидея на своите мениджъри за превръщане в глобален телекомуникационен играч, прахосва неоправдано много средства, за да стъпи на американския пазар, закупувайки прескъпо “Воисистрийм”. Тази безумна гигантомания подготвя всъщност кризата на световния пазар за телекомуникации, за която стана дума по-горе. Един от най-големите динозаври, който си счупи гръбнака в тази вакханалия, бе американският “Уърлдком”, освен него пропадат и десетки други. Германският “Телеком” все още съществува, но с 90% срив в борсовия курс на акциите.
Тук трябва да отбележим, че един от главните катализатори за разгаряне на инвестиционния пожар се оказа финансовата криза през 1997/98 г. в страните на Азия (най-вече в Индонезия). Огромният капитал, напуснал района по това време, започва да търси ново поле за доходоносно инвестиране и бързо го намира – либерализирания телекомуникационен бранш, който в момента е на върха на вълната.
Приливът на големи средства създава условия за интензивно изкупуване на акции на всяка цена. Курсовете им непрекъснато растат и въпреки това всяка нова емисия се пласира безпроблемно. Фирмите от бранша се къпят в пари и ги инвестират в сателити, наземни мрежи, предаватели и приемници, финансират се скъпи технически разработки, изкупуват се конкуренти.
За известно време трескавата експанзия функционира и дори носи печалби, но наблюдателните анализатори долавят вече признаци на настъпваща криза. Когато тя взема първите си жертви, мениджърите на големите компании не искат да повярват, че е възможно да секне потокът от пари. Тласкани от желанието да игнорират този факт, те започват хазартно да фалшифицират финансовите отчети на своите предприятия, създавайки на борсите илюзията, че бизнесът им е в брилянтно състояние. Курсът на акциите им се задържа висок, но това вече е измама, не е истинска борсова търговия с реални участия, а търговия с имагинерни очаквания, с криминални фалшификати.
В крайна сметка балонът на илюзиите се пука, големите инвеститори панически се оттеглят от този бизнес и настъпва катастрофа на борсите. Акциите се сриват с 85 до 99% и никой не е готов да инвестира дори и 1 долар в този отрасъл. Останали без ликвидни средства, компаниите фалират, а оцелелите отчаяно се опитват да се спасят с масови уволнения. Тези дегенеративни процеси водят до спадане на качеството на услугите и до повишаване на цените им.
Катастрофални са последиците от този крах за хората в бедните страни. Милиони от тях се отказват от това толкова старо изобретение, защото нямат пари да устоят на растящите цени и такси за услугата.
Това е историята на телекомуникационната сага от последното десетилетие – блестящ пример за същността на турбокапитализма. За това как приватизацията, либерализацията и хищната жажда за максимална печалба превръщат здравословната конкуренция в чудовищен канибализъм.
Но нека се върнем отново към българския телеком. Много малко вероятно е при тази конюнктура той да бе приватизиран в полза на България, дори и в идеалния случай на компетентен, неподкупен и национално отговорен управляващ страната ни елит. Още повече че купувачът на БТК не e измежду водещите компании в бизнеса, а някакъв слабо известeн в международния телекомуникационен бранш венчър-капиталист.
И за обикновения българин, свикнал вече да се отказва от лекарства, парно отопление и дори от ток, приватизацията на БТК може да означава, че той ще трябва вероятно да се откаже и от това старо изобретение – телефона. Тогава нашият народ окончателно ще се приравни по стандарт на живота с хората от Третия свят и едва ли някой от новите ни покровители ще се трогне от товa.
