БРУ­ТАЛ­НА­ТА ГЛО­БА­ЛИ­ЗА­ЦИЯ

0
268

Про­фе­сор Май­къл Шо­су­дов­с­ки пре­по­да­ва ико­но­ми­чес­ки на­у­ки в уни­вер­си­те­та в Ота­ва, Ка­на­да, и е един от ин­те­лек­ту­ал­ци­те – ак­ти­вис­ти на но­ви­те со­ци­ал­ни дви­же­ния, ро­ди­ли се след бит­ки­те от Си­а­тъл 1999 г. u Ге­нуа 2001 г. Той чес­то е гост-пре­по­да­ва­тел и в За­пад­на Ев­ро­па, Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка и Юг­oиз­точ­на Азия. Бил е съ­вет­ник на мно­го пра­ви­тел­с­т­ва и ин­с­ти­ту­ции в раз­ви­ва­щи­те се стра­ни и на Обе­ди­не­ни­те на­ции. Пре­би­ва­вал е в Со­ма­лия и Ру­ан­да, про­уч­вал е об­с­та­нов­ка­та в Ин­дия и Ви­ет­нам, из­с­лед­вал е съ­би­ти­я­та в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, в Рус­ка­та фе­де­ра­ция и в дър­жа­ви­те от бив­ша Югос­ла­вия.
След ера­та на Сту­де­на­та вой­на чо­ве­чес­т­во­то из­пад­на в ико­но­ми­чес­ка и со­ци­ал­на кри­за на не­би­ва­ло обед­ня­ва­не на го­ле­ми час­ти от све­тов­но­то на­се­ле­ние. Це­ли на­ци­о­нал­ни ико­но­ми­ки се сри­на­ха, без­ра­бо­ти­ца­та бър­зо се уве­ли­чи. В Аф­ри­ка, на юг от Са­ха­ра, в Азия и в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка из­бух­на­ха ре­ги­о­нал­ни глад­ни кри­зи. Гло­ба­ли­за­ци­я­та на бед­ност­та, ко­я­то за­ли­чи всич­ки по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти от лик­ви­ди­ра­не­то на ко­ло­ни­ал­на­та сис­те­ма след вой­на­та, за­поч­на в на­ча­ло­то на 80-те го­ди­ни с кри­за­та на зад­лъж­ня­лост­та на Тре­тия свят, с въ­веж­да­не­то на Но­вия све­то­вен ико­но­ми­чес­ки ред и с на­ла­га­не­то на ка­тас­т­ро­фал­ни­те изис­к­ва­ния на Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд на стра­ни­те-длъж­ни­ци.

Но­ви­ят све­то­вен ред е из­г­ра­ден вър­ху бед­ност­та на чо­ве­чес­т­во­то и вър­ху раз­ру­ша­ва­не­то на окол­на­та сре­да. Той по­раж­да со­ци­а­лен апар­тейд, раз­пал­ва ра­си­зъм, из­п­раз­ва от съ­дър­жа­ние пра­ва­та на хо­ра­та и про­во­ки­ра в мно­го стра­ни опус­то­ши­тел­ни ет­ни­чес­ки кон­ф­лик­ти. От 90-те го­ди­ни на­сам той раз­п­рос­т­ря же­ляз­на­та си хват­ка вър­ху всич­ки ре­ги­о­ни на све­та – от Се­вер­на Аме­ри­ка и За­пад­на Ев­ро­па през стра­ни­те от бив­шия со­ци­а­лис­ти­чес­ки ла­гер до но­ви­те ин­дус­т­ри­ал­ни “тиг­ри” на Юго­из­точ­на Азия и Да­леч­ния из­ток.

Нас­то­я­ща­та ико­но­ми­чес­ка кри­за е по-уни­що­жи­тел­на от та­зи през 30-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Тя се съп­ро­вож­да от гло­бал­ни ге­о­по­ли­ти­чес­ки ка­так­лиз­ми – ре­ги­о­нал­ни во­ен­ни кон­ф­лик­ти, раз­па­да­не на дър­жа­ви, а в ня­кои слу­чаи и от из­чез­ва­не на це­ли стра­ни. Тя е най-теж­ка­та ико­но­ми­чес­ка кри­за в мо­дер­на­та све­тов­на ис­то­рия.

Ре­це­си­я­та след Сту­де­на­та вой­на

Ико­но­ми­чес­ки­ят упа­дък, кой­то пре­жи­вя бив­ши­ят Съ­вет­с­ки съ­юз след 1989 г., бе­ше по-го­лям от то­зи през Вто­ра­та све­тов­на вой­на и е ди­рек­т­на пос­ле­ди­ца от ре­цеп­ти­те на МВФ. След вре­ме­на­та на пъл­на ра­бот­на за­е­тост и от­но­си­тел­на ста­бил­ност на це­ни­те през 70-те и 80-те го­ди­ни, след сри­ва на со­ци­а­лиз­ма ин­ф­ла­ци­я­та в Ру­сия ско­чи във ви­си­ни­те, ре­ал­ни­те до­хо­ди и за­е­тост­та ряз­ко пад­на­ха, а ни­во­то на здра­ве­о­паз­ва­не­то драс­тич­но се вър­на на­зад. Ка­то пос­ле­ди­ца от то­ва хо­ле­ра­та и ту­бер­ку­ло­за­та от­но­во се за­вър­на­ха в об­шир­ни ра­йо­ни на бив­шия Съ­вет­с­кия съ­юз.

По­доб­но ка­тас­т­ро­фал­но раз­ви­тие пре­жи­вя­ха ця­ла Из­точ­на Ев­ро­па и стра­ни­те от Бал­ка­ни­те. Ед­на след дру­га рух­на­ха тех­ни­те ико­но­ми­ки. В бал­тийс­ки­те ре­пуб­ли­ки (Лит­ва, Лат­вия и Ес­то­ния), как­то и в кав­каз­ки­те ре­пуб­ли­ки Ар­ме­ния и Азер­байджан, ин­дус­т­ри­ал­но­то про­из­вод­с­т­во спад­на с бли­зо 65 на сто. През 1997 г. пен­си­и­те в Бъл­га­рия се сри­на­ха до 2 до­ла­ра за ме­сец.(1) Све­тов­на­та бан­ка приз­на, че 90 на сто от бъл­га­ри­те жи­ве­ят под де­фи­ни­ра­ния от са­ма­та нея праг на бед­ност­та от 4 до­ла­ра на ден.(2) Час­ти от на­се­ле­ни­е­то на Из­точ­на Ев­ро­па и на Бал­ка­ни­те, ко­и­то ня­мат сред­с­т­ва да си пла­тят то­ка, во­да­та и тран­с­пор­та, са без­це­ре­мон­но изо­ли­ра­ни от об­щес­т­во­то.

Фи­нан­со­ва­та кри­за през 1997 г. в Из­точ­на Азия, пред­шес­т­ва­на от спе­ку­ла­тив­ни ата­ки сре­щу на­ци­о­нал­ни­те ва­лу­ти, в го­ля­ма сте­пен ста­на при­чи­на за ка­тас­т­ро­фа­та и с но­ви­те ази­ат­с­ки “тиг­ри” – Ин­до­не­зия, Тай­ланд и Ко­рея. Спо­ра­зу­ме­ни­е­то с МВФ за фи­нан­со­ва под­к­ре­па, склю­че­но не­пос­ред­с­т­ве­но след фи­нан­со­вия им срив, при им­пе­ра­тив­но на­ло­же­ни­те от фон­да ус­ло­вия, прак­ти­чес­ки още на след­ва­щия ден пре­диз­ви­ка ряз­ко спа­да­не в стан­дар­та на жи­вот. “Пос­ред­ни­чес­т­во­то” на МВФ в Ко­рея, пос­тиг­на­то след кон­сул­та­ции на ви­со­ко ни­во с най-го­ле­ми­те тър­гов­с­ки бан­ки на све­та, “до­ве­де до се­рий­ни фа­ли­ти – над 200 фир­ми на ден, и до ма­со­ви увол­не­ния – по 4000 ра­бот­ни­ци днев­но.” (3) По съ­що­то вре­ме след бур­ни улич­ни ек­с­це­си зап­ла­ти­те в Ин­до­не­зия пад­на­ха двой­но – от 40 на 20 до­ла­ра на ме­сец, а за бор­ба с ин­ф­ла­ци­я­та МВФ нас­тоя да се пре­мах­не об­вър­з­ва­не­то им с ин­дек­са на це­ни­те.

Ако Ки­тай бе из­пъл­нил пре­по­ръ­ки­те на МВФ, 35 ми­ли­о­на ра­бот­ни­ци щя­ха да бъ­дат зас­т­ра­ше­ни от увол­не­ние след при­ва­ти­за­ци­я­та или про­во­ки­ра­но­то фа­ли­ра­не на хи­ля­ди дър­жав­ни пред­п­ри­я­тия. Те щя­ха да се при­съ­е­ди­нят към 130-те ми­ли­о­на из­лиш­на ра­бот­на ръ­ка от сел­с­ки­те ра­йо­ни.(4) Прог­но­за­та, ко­я­то Све­тов­на­та бан­ка да­де през 1990 г., че след про­веж­да­не на “па­зар­ни­те ре­фор­ми” бед­ност­та в Ки­тай ще пад­не през 2000 г. на 2,7 на сто, днес зву­чи ка­то лош виц.(5)

Мер­ки­те за бю­джет­ни ико­но­мии, пред­п­ри­е­ти в раз­ви­ти­те за­пад­ни стра­ни още по вре­ме­то на лей­ди Та­чър, по­ло­жи­ха на­ча­ло­то на пос­те­пе­нен де­мон­таж на за­пад­на­та со­ци­ал­на дър­жа­ва, гор­дост­та на ев­ро­пейс­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция.(6) Не­о­ли­бе­рал­ни­те мер­ки за ико­но­ми­чес­ка “с­та­би­ли­за­ци­я” и бор­ба с ин­ф­ла­ци­я­та по­ни­жи­ха до­хо­ди­те на ра­бо­те­що­то на­се­ле­ние и от­с­ла­би­ха ре­гу­ла­тив­на­та ро­ля на дър­жа­ва­та. От 90-те го­ди­ни на­сам не­о­ли­бе­рал­ни­те ре­цеп­ти за оз­д­ра­вя­ва­не на сто­пан­с­т­во­то на мно­го раз­ви­ти ин­дус­т­ри­ал­ни дър­жа­ви съ­дър­жат съ­щи­те прог­ра­ми за струк­тур­ни ре­фор­ми, как­ви­то МВФ и Све­тов­на­та бан­ка пред­пис­ват и на стра­ни­те от Тре­тия свят и Из­точ­на Ев­ро­па.

В про­ти­во­по­лож­ност на раз­ви­ва­щи­те се стра­ни ре­фор­ми­те в За­пад­на Ев­ро­па и Се­вер­на Аме­ри­ка се про­веж­дат без пос­ред­ни­чес­т­во­то на МВФ. То­ва е та­ка, за­що­то нат­ру­па­ни­те в те­зи дър­жа­ви зна­чи­тел­ни об­щес­т­ве­ни за­дъл­же­ния да­до­ха в ръ­це­те на на­ци­о­нал­ни­те фи­нан­со­ви ели­ти от­лич­на­та въз­мож­ност и по­ли­ти­чес­ка власт са­ми да дик­ту­ват на сво­и­те пра­ви­тел­с­т­ва же­ла­на­та от тях сто­пан­с­ка и со­ци­ал­на по­ли­ти­ка. Под вли­я­ние на гос­под­с­т­ва­щия не­о­ли­бе­ра­ли­зъм нав­ся­къ­де об­щес­т­ве­ни­те раз­хо­ди бя­ха се­ри­оз­но сък­ра­те­ни, а со­ци­ал­ни­те прог­ра­ми оря­за­ни. Дър­жа­ва­та се от­ка­за от кон­т­рол­на­та си фун­к­ция над ико­но­ми­ка­та, де­ре­гу­ли­ра па­за­ра на тру­да, от­де­ли до­хо­ди­те от ин­дек­са на це­ни­те, раз­ре­ши на­е­ма­не­то на ра­бот­на си­ла на по­ча­со­ви тру­до­ви до­го­во­ри, поз­во­ли преж­дев­ре­мен­но­то пен­си­о­ни­ра­не по ус­мот­ре­ние на ра­бо­то­да­те­ля и “доб­ро­вол­ни­я” от­каз от до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния за спе­ци­ал­ни ус­ло­вия на труд.

В съ­що­то вре­ме на ос­во­бо­де­ни­те ра­бот­ни мес­та не се наз­на­ча­ват но­ви ра­бот­ни­ци, ко­е­то оз­на­ча­ва, че без­ра­бо­ти­ца­та рас­те и се прех­вър­ля на пле­щи­те на мла­ди­те хо­ра, ко­и­то още ня­мат тру­дов стаж и пра­во на по­мо­щи. По то­зи на­чин се зат­ва­ря дос­тъ­път на ця­ло ед­но по­ко­ле­ние до па­за­ра на тру­да. Крас­но­ре­чи­ви са слу­жеб­ни­те ука­за­ния на от­де­ли­те по тру­до­ви ре­сур­си в Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти: “Раз­бий­те проф­съ­ю­зи­те, нас­т­рой­те ста­ри­те сре­щу мла­ди­те ра­бот­ни­ци, ан­га­жи­рай­те стач­ко­из­мен­ни­ци, сък­ра­те­те зап­ла­ти­те и здрав­ни­те оси­гу­ров­ки, из­п­ла­ща­ни от ра­бо­то­да­те­ли­те.” (7)

От 80-те го­ди­ни на­сам го­ля­ма част от ра­бот­ни­ци­те в САЩ са из­т­лас­ка­ни от ста­ри­те си, доб­ре пла­те­ни и проф­съ­юз­но оси­гу­ре­ни ра­бот­ни мес­та на нис­коп­ла­те­на ра­бо­та. За­пад­ни­те гра­до­ве за­тъ­ват в ми­зе­рия, ус­ло­ви­я­та на жи­вот в аме­ри­кан­с­ки­те ге­та и бед­ни квар­та­ли го­нят рав­ни­ще­то на Тре­тия свят. До­ка­то ни­во­то на офи­ци­ал­на­та без­ра­бо­ти­ца в Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти през 90-те го­ди­ни бе­ле­жи спад, ско­ко­об­раз­но на­рас­т­ва бро­ят на хо­ра­та на нис­коп­ла­те­на и по­ча­со­ва ра­бо­та. Ако та­зи по­ли­ти­ка на ев­ти­ния труд про­дъл­жи, го­ля­ма част от ра­бо­тос­по­соб­но­то на­се­ле­ние на САЩ ще бъ­де из­х­вър­ле­но от па­за­ра на тру­да:“Най-бру­тал­на­та стра­на на ико­но­ми­чес­ка­та ре­це­сия в Аме­ри­ка за­ся­га об­щ­ност­та на но­ви­те ла­ти­но-емиг­ран­т­с­ки об­щ­нос­ти в ра­йо­на на Лос Ан­же­лис, къ­де­то без­ра­бо­ти­ца­та се е ут­ро­и­ла и къ­де­то лип­с­ва со­ци­ал­на мре­жа, ко­я­то да я по­е­ме. Те­зи хо­ра се на­ми­рат в със­то­я­ние на сво­бод­но па­да­не, тех­ни­ят жи­вот бук­вал­но свър­ш­ва, ако за­гу­бят и нис­ко пла­те­ни­те си ра­бот­ни мес­та.” (8)

Не­о­ли­бе­рал­ни­те ико­но­ми­чес­ки ре­фор­ми от­ва­рят дъл­бо­ки со­ци­ал­ни про­пас­ти меж­ду об­щес­т­ве­ни­те кла­си и ет­ни­чес­ки­те гру­пи. Кли­ма­тът в го­ле­ми­те мет­ро­по­лии е бе­ля­зан от со­ци­а­лен апар­тейд, а в пей­за­жа на гра­до­ве­те ве­че се усе­щат не­ви­ди­ми, но точ­но очер­та­ни ли­нии на раз­де­ле­ние меж­ду бо­га­ти­те и бед­ни­те квар­та­ли. За да ов­ла­дее со­ци­ал­но­то не­до­вол­с­т­во и граж­дан­с­ки­те въл­не­ния, дър­жа­ва­та ре­а­ги­ра с на­рас­т­ва­ща реп­ре­сия.

Въл­на­та от сли­ва­ния на фир­ми, ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не­то и зат­ва­ря­не­то на пред­п­ри­я­тия за­ся­га поч­ти всич­ки сло­е­ве на на­ем­ния труд. Ре­це­си­я­та дос­ти­га ве­че до до­ма­кин­с­т­ва­та и на сред­ни­те и доб­ре пла­те­ни­те сло­е­ве от на­се­ле­ни­е­то. Сък­ра­ща­ват се раз­хо­ди за на­уч­ни из­с­лед­ва­ния, увол­ня­ват се на­уч­ни ра­бот­ни­ци, ин­же­не­ри, ака­де­ми­ци, а ви­со­коп­ла­те­ни чи­нов­ни­ци и ме­ни­джъ­ри от сред­но уп­рав­лен­с­ко ни­во пред­с­роч­но се пен­си­о­ни­рат.

Со­ци­ал­ни­те пос­ти­же­ния, нас­ле­де­ни от ран­ни­те след­во­ен­ни го­ди­ни, в зна­чи­тел­на сте­пен се гу­бят за­ра­ди про­ме­ни­те в со­ци­ал­но­то оси­гу­ря­ва­не и за­ра­ди при­ва­ти­за­ция на пен­си­он­ни­те фон­до­ве. Зат­ва­рят се учи­ли­ща и бол­ни­ци и с то­ва се под­гот­вят ус­ло­ви­я­та за тях­на­та при­ва­ти­за­ция.

Без­си­ли­е­то на ико­но­ми­ка­та на ев­ти­ния труд

Ин­те­ре­сен фе­но­мен е, че гло­ба­ли­зи­ра­не­то на бед­ност­та ста­ва по вре­ме на ус­ко­рен тех­но­ло­ги­чен и на­у­чен прог­рес. И въп­ре­ки че то­зи нап­ре­дък не­и­мо­вер­но мно­го по­ви­ша­ва по­тен­ци­ал­ни­те въз­мож­нос­ти за про­из­вод­с­т­во на сто­ки и ус­лу­ги, уве­ли­че­на­та про­из­во­ди­тел­ност не во­ди до на­ма­ле­ние на гло­бал­на­та бед­ност. Ло­гич­ни­ят из­вод то­га­ва е, че наб­лю­да­ва­ни­ят спад в стан­дар­та на жи­вот съв­сем не е ре­зул­тат от не­дос­тиг на про­из­вод­с­т­ве­ни ка­па­ци­те­ти.

Нап­ро­тив. Тък­мо ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не­то в ико­но­ми­ка­та, прес­т­рук­ту­ри­ра­не­то на пред­п­ри­я­ти­я­та и из­на­ся­не­то на про­из­вод­с­т­ва в стра­ни от Тре­тия свят с ев­тин труд до­ве­до­ха до уве­ли­че­ние на без­ра­бо­ти­ца­та на За­пад и до зна­чи­тел­но по­ни­же­ние на до­хо­ди­те на град­с­ко­то и сел­с­ко­то на­се­ле­ние. Но­ви­ят све­то­вен ико­но­ми­чес­ки ред съ­щес­т­ву­ва от бед­ност­та и от ев­ти­на­та ра­бот­на ръ­ка. Ви­со­ка­та без­ра­бо­ти­ца как­то в ин­дус­т­ри­ал­ни­те дър­жа­ви, та­ка и в раз­ви­ва­щи­те се стра­ни, съз­да­ва въз­мож­ност за уп­раж­ня­ва­не на пов­се­мес­тен на­тиск за на­ма­ля­ва­не на ра­бот­ни­те зап­ла­ти. Без­ра­бо­ти­ца­та се ин­тер­на­ци­о­на­ли­зи­ра, а в пос­то­ян­но­то прес­лед­ва­не на мак­си­мал­на пе­чал­ба и в тър­се­не­то на нис­ко пла­те­на ра­бот­на ръ­ка ка­пи­та­лът се мес­ти от стра­на в стра­на. По дан­ни на Меж­ду­на­род­на­та ор­га­ни­за­ция на тру­да (МОТ) един ми­ли­ард хо­ра по це­лия свят, поч­ти ед­на тре­та от ра­бо­тос­по­соб­но­то на­се­ле­ние на зе­мя­та, са без­ра­бот­ни.(9)

И до­ка­то гос­под­с­т­ва­щи­те ико­но­ми­чес­ки уче­ния неп­ре­къс­на­то пов­та­рят те­за­та за “и­ко­но­ми­чес­ка ефек­тив­ност” при из­пол­з­ва­не на де­фи­цит­ни­те ре­сур­си на об­щес­т­во­то, гор­чи­ва­та ре­ал­ност ка­те­го­рич­но ги оп­ро­вер­га­ва. Зат­ва­рят се за­во­ди, мал­ки и сред­ни пред­п­ри­я­тия фа­ли­рат, ква­ли­фи­ци­ра­ни ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли се увол­ня­ват. В край­на смет­ка в име­то на “и­ко­но­ми­чес­ка­та ефек­тив­ност” при из­пол­з­ва­не на ре­сур­си­те на об­щес­т­во­то про­из­во­ди­тел­ност­та дейс­т­ви­тел­но рас­те, но чо­веш­ки ка­пи­тал и про­из­вод­с­т­ве­ни мощ­нос­ти из­ли­зат от упот­ре­ба и сто­ят не­о­пол­зот­во­ре­ни. На­тис­кът за “е­фек­тив­ност” на мик­ро­и­ко­но­ми­чес­ко ни­во во­ди до точ­но об­рат­ния ре­зул­тат на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ко рав­ни­ще. Из­г­леж­да, че ко­мер­си­ал­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм, дви­жен от стре­ме­жа за мак­си­мал­на пе­чал­ба, е на­пъл­но нес­по­со­бен ефек­тив­но да мо­би­ли­зи­ра не­о­пол­зот­во­ре­ни­те чо­веш­ки и ма­те­ри­ал­ни ре­сур­си в ин­те­рес на об­щес­т­во­то.

За­бо­га­тя­ва­не чрез спе­ку­ла и кри­ми­нал­на дей­ност

Гло­бал­но­то ико­но­ми­чес­ко прес­т­рук­ту­ри­ра­не до­ве­де до стаг­на­ция и в пред­ла­га­не­то на ек­зис­тен­ци­ал­но не­об­хо­ди­ми, но ев­ти­ни, сто­ки и ус­лу­ги и до пре­на­соч­ва­не на ин­вес­ти­ции към сил­но пе­че­лив­ша­та ин­дус­т­рия за скъ­пи и лук­соз­ни сто­ки. Но то­ва не е всич­ко. В стре­ме­жа си към мак­си­мал­на ка­пи­та­ло­ва до­ход­ност, вмес­то да се със­ре­до­то­чат вър­ху про­из­вод­с­т­во, ка­пи­та­лис­ти­те се об­ръ­щат все по­ве­че към бър­зи­те и го­ле­ми пе­чал­би от спе­ку­ла­тив­ни и из­мам­ни тран­сак­ции на ка­пи­та­ли и цен­ни кни­жа на све­тов­ни­те бор­си и от дес­та­би­ли­за­ция на меж­ду­на­род­ни­те и на­ци­о­нал­ните фи­нан­си.

По то­зи мно­го ефек­ти­вен, но неп­ро­из­во­ди­те­лен на­чин ед­но при­ви­ле­ги­ро­ва­но мал­цин­с­т­во ус­пя бър­зо да нат­ру­па ог­ром­ни бо­гат­с­т­ва за смет­ка на ос­та­на­ло­то на­се­ле­ние на све­та. Бро­ят на ми­ли­ар­де­ри­те са­мо в Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти на­рас­на от 13 за 1982 г. на 149 през 1996 г. до над 300 през 2000 г. Гло­бал­ни­ят клуб на ми­ли­ар­де­ри­те (с око­ло 450 чле­нове) при­те­жа­ва су­мар­но бо­гат­с­т­во, ко­е­то е по-го­ля­мо от брут­ния на­ци­о­на­лен про­дукт на най-бед­ни­те стра­ни с 59% от све­тов­но­то на­се­ле­ние.(10) Са­мо лич­но­то бо­гат­с­т­во (85 ми­ли­ар­да до­ла­ра) на се­мейс­т­во Уолтън от ща­та Ар­кан­зас, ко­е­то при­те­жа­ва тър­гов­с­ка­та ве­ри­га Wal-Mart и включ­ва нас­лед­ни­ца­та Алис Уолтън, бра­тя­та Робсън, Джон, Джим и май­ка­та Хелън, е двой­но по-го­ля­мо от брут­ния на­ци­о­на­лен про­дукт на Бан­г­ла­деш (33,4 ми­ли­ар­да до­ла­ра) с на­се­ле­ние 127 ми­ли­о­на ду­ши и го­ди­шен до­ход от 260 до­ла­ра на чо­век.

Как­то ве­че ста­на ду­ма, про­це­сът на нат­руп­ва­не на ка­пи­та­ли за­поч­на все по­ве­че да из­мес­т­ва ре­ал­на­та ико­но­ми­ка за смет­ка на вир­ту­ал­ни­те спо­со­би за ре­а­ли­зи­ра­не на пе­чал­ба: “З­на­чи­тел­но­то уве­ли­че­ние на броя на ми­ли­ар­де­ри­те през 1996 г. се дъл­жи глав­но на спе­ку­ла­тив­на­та тър­го­вия с ак­ции на бор­са­та за цен­ни кни­жа на Уол­с­т­рийт”.(11) За да из­бег­нат да­нъч­но­то об­ла­га­не, спе­ку­лан­ти­те от го­лям ка­ли­бър вла­гат при­хо­ди­те си в сек­рет­ни, ре­гис­т­ри­ра­ни са­мо под ко­дов но­мер бан­ко­ви смет­ки в 50-те да­нъч­ни оа­зи­са по це­лия свят. Спо­ред въз­дър­жа­на­та оцен­ка на аме­ри­кан­с­ка­та ин­вес­ти­ци­он­на бан­ка “Ме­рил Линч” бо­гат­с­т­во­то в лич­ни­те смет­ки на час­т­ни ли­ца в да­нъч­ни­те оа­зи­си въз­ли­за на 3,3 би­ли­о­на до­ла­ра(12), а МВФ из­чис­ля­ва със­то­я­ни­е­то на кон­цер­ни­те и на час­т­ни­те ли­ца там приб­ли­зи­тел­но на 5,5 би­ли­о­на до­ла­ра – су­ма, рав­на на 25 на сто от об­щия све­то­вен про­дукт.(13) Не­за­кон­ни­те бо­гат­с­т­ва на ели­ти­те от бед­с­т­ва­щи­те стра­ни на Тре­тия свят, вло­же­ни в бе­зи­мен­ни смет­ки, се оце­ня­ват на 600 ми­ли­ар­да до­ла­ра; 1/3 от тях са в Швей­ца­рия.(14)

“Па­зар­ни­те ре­фор­ми”, от своя стра­на, съз­да­до­ха ус­ло­вия за раз­рас­т­ва­не и ин­тер­на­ци­о­на­ли­зи­ра­не и на кри­ми­нал­на­та ико­но­ми­чес­ка ак­тив­ност, къ­де­то се ре­а­ли­зи­рат бас­нос­лов­ни пе­чал­би. Прес­тъп­ни­те син­ди­ка­ти в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка и Из­точ­на Ев­ро­па ус­пя­ха да из­пол­з­ват ини­ци­и­ра­ни­те от Све­тов­на­та бан­ка при­ва­ти­за­ци­он­ни прог­ра­ми, за да из­пе­рат ог­ром­ни ко­ли­чес­т­ва “м­ръс­ни па­ри” и да ги пре­вър­нат в ле­гал­на, “чис­та” час­т­на соб­с­т­ве­ност. По дан­ни на Ор­га­ни­за­ци­я­та на обе­ди­не­ни­те на­ции (ООН) до­хо­ди­те на тран­с­на­ци­о­нал­ни­те прес­тъп­ни ор­га­ни­за­ции от це­лия свят днес въз­ли­зат на един би­ли­он до­ла­ра, ко­е­то се рав­ня­ва на су­мар­ния бру­тен про­дукт на най-бед­ни­те стра­ни с на­се­ле­ние 3 ми­ли­ар­да ду­ши.(15) Те­зи дан­ни на ООН включ­ват тър­го­ви­я­та с нар­ко­ти­ци, оръ­жие и ра­ди­о­ак­тив­ни ма­те­ри­а­ли, как­то и пе­чал­би­те от кон­т­ро­ли­ра­ни­те от ма­фи­я­та ус­лу­ги: прос­ти­ту­ция, ха­зарт, об­мя­на на ва­лу­та и пр. То­ва, ко­е­то те­зи чис­ла не от­ра­зя­ват, е раз­ме­рът на кри­ми­нал­ни­те ин­вес­ти­ции в ле­гал­на­та ико­но­ми­ка и кон­т­ро­лът, кой­то те уп­раж­ня­ват вър­ху ней­ни­те пред­п­ри­я­тия. Чрез ле­гал­ни­те ин­вес­ти­ции прес­тъп­ни­ят биз­нес не са­мо до­би­ва въз­мож­ност да пе­ре па­ри, но и да т­руп­а бо­гат­с­т­ва из­вън сфе­ра­та на прес­тъп­на­та дей­ност. Спо­ред ня­кои наб­лю­да­те­ли “ор­га­ни­зи­ра­на­та кри­ми­нал­ност ве­че пос­ти­га в сво­и­те ико­но­ми­чес­ки струк­ту­ри по-доб­ри ре­зул­та­ти от­кол­ко­то гру­па­та “Fortune 500”, а пред­п­ри­я­ти­я­та й при­ли­чат по-ско­ро на “General Motors”, от­кол­ко­то на обек­ти на тра­ди­ци­он­на­та си­ци­ли­ан­с­ка ма­фия.” (16) Пред под­ко­ми­сия на аме­ри­кан­с­кия Кон­г­рес ди­рек­то­рът на ФБР Джим Му­у­ди обя­ви, че прес­тъп­ни­те ор­га­ни­за­ции в Ру­сия “ра­бо­тят пер­фек­т­но с чуж­дес­т­ран­ни кри­ми­нал­ни гру­пи­ров­ки от Ита­лия, Ко­лум­бия и т.н… Пре­хо­дът към ка­пи­та­ли­зъм (в бив­шия Съ­вет­с­ки съ­юз) съз­да­де въз­мож­нос­ти, ко­и­то не бя­ха про­пус­на­ти” (17) от тъм­ния биз­нес.

Кри­за­та на свръх­п­ро­из­вод­с­т­во­то и лик­ви­ди­ра­не­то на дреб­ни­те про­из­во­ди­те­ли

На­рас­на­ла­та ико­но­ми­чес­ка ефек­тив­ност на гло­бал­ния ка­пи­та­ли­зъм се дъл­жи ос­вен на тех­ни­чес­кия прог­рес и на ми­ни­ми­зи­ра­не на ко­ли­чес­т­во­то на­е­ти ра­бот­ни­ци и на тех­ни­те зап­ла­ти. Те­зи про­це­си оба­че ини­ци­и­рат ла­ви­но­об­раз­но раз­ви­тие на кри­за­та на свръх­п­ро­из­вод­с­т­во. По-мал­ко ра­бо­те­щи, с по-нис­ки зап­ла­ти оз­на­ча­ва на­ма­ле­ние на пла­те­жос­по­соб­ни­те пот­ре­би­те­ли на сто­ки и ус­лу­ги на па­за­ра. То­га­ва един ог­ро­мен про­из­вод­с­т­вен ка­па­ци­тет се оказ­ва из­п­ра­вен пред ог­ра­ни­че­на кон­су­ма­ция. Ре­зул­та­тът е дис­п­ро­пор­ция и свръх­п­ро­дук­ция с опас­ни раз­ме­ри. При то­ва по­ло­же­ние най-ефек­тив­ни­те пред­при­я­тия са в със­то­я­ние да про­дъл­жат сво­е­то па­зар­но съ­щес­т­ву­ва­не са­мо ако лик­ви­ди­рат из­лиш­ни­те про­из­во­ди­те­ли и кон­ку­рен­ти. Но ако пра­во­ли­ней­но се след­ва та­зи ло­ги­ка и до­пъл­ни­тел­но се зак­ри­ят но­ви ин­дус­т­ри­ал­ни сек­то­ри, ра­бо­те­щи­те в тях съ­що ще от­пад­нат от па­за­ра. То­зи про­цес на ла­ви­но­об­раз­на па­зар­на стаг­на­ция се раз­ви­ва в оп­ро­вер­же­ние на те­о­ре­ма­та на Jean Baptiste Says от гос­под­с­т­ва­ща­та ико­но­ми­чес­ка на­у­ка, че пред­ла­га­не­то само съз­да­ва сво­е­то тър­се­не. Още в ран­ни­те 80 го­ди­ни на ми­на­лия век про­це­сът на свръх­п­ро­дук­ция до­ве­де до спад на це­ни­те на сто­ки­те, с уни­що­жи­тел­ни пос­ле­ди­ци за про­из­во­ди­те­ли­те на су­ро­ви­ни и на го­то­ва про­дук­ция от Тре­тия свят.

Ка­то след­с­т­вие от из­пъл­не­ни­е­то на прог­ра­ми­те на Све­тов­на­та бан­ка и МВФ в раз­ви­ва­щи­те се стра­ни бан­к­ру­ти­рат це­ли ин­дус­т­ри­ал­ни сек­то­ри, ко­и­то пре­ди то­ва ус­пеш­но са ра­бо­те­ли за вът­реш­ния па­зар. В ре­зул­тат на де­вал­ва­ция на ва­лу­та­та им, на ли­бе­ра­ли­зи­ра­не­то на вно­са и на пре­на­си­ща­не­то на мес­т­ния па­зар с внос­ни (сил­но суб­вен­ци­о­ни­ра­ни) сто­ки от раз­ви­ти­те ин­дус­т­ри­ал­ни дър­жа­ви на­ци­о­нал­на­та им ико­но­ми­ка се под­ко­па­ва, пос­те­пен­но за­па­да и из­чез­ва. По то­зи на­чин бла­го­да­ре­ние на про­во­ки­ра­на­та сто­пан­с­ка раз­ру­ха в Съ­вет­с­кия съ­юз и ли­бе­ра­ли­зи­ра­не­то на вно­са в стра­ни­те от зат­во­ре­ния па­зар на бив­шия СИВ (Съ­ве­та за ико­но­ми­чес­ка вза­и­мо­по­мощ на со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те стра­ни), в аф­ри­кан­с­ки­те па­за­ри юж­но от Са­ха­ра и дру­га­де го­ле­ми­те ин­дус­т­ри­ал­ни кон­цер­ни се ос­во­бо­ди­ха от мес­т­ни­те кон­ку­рен­ти, ре­а­ли­зи­ра­ха зна­чи­те­лен ръст в про­даж­би­те си и уве­ли­че­ние на де­ла си на све­тов­ния па­зар. Но как­то ве­че се ка­за, то­зи бум е за смет­ка на зат­во­ре­ни­те мощ­нос­ти на ло­кал­ни, ре­ги­о­нал­ни и на­ци­о­нал­ни про­из­во­ди­те­ли. До­ве­де­ни ве­че до бан­к­рут, не е труд­но те да бъ­дат при­ну­де­ни да ра­бо­тят и пе­че­лят за го­ле­ми за­пад­ни дис­т­ри­бу­то­ри. Ос­вен то­ва мул­ти­на­ци­о­нал­ни­те ком­па­нии зав­ла­дя­ват мес­т­ни па­за­ри и чрез сис­те­ма­та за от­да­ва­не на ли­цен­зи. По то­зи на­чин те пе­че­лят кон­т­рол над чо­веш­ки­те ре­сур­си, ра­бот­на­та ръ­ка и мес­т­ния ико­но­ми­чес­ки елит и си прис­во­я­ват го­ля­ма­та част от при­хо­ди­те на мал­ки­те фир­ми и тър­гов­ци, пол­з­ва­те­ли на ли­цен­за. За мес­т­ни­те “не­за­ви­си­ми” про­из­во­ди­те­ли ос­та­ва да оси­гу­рят по-го­ля­ма­та част от раз­хо­ди­те по внед­ря­ва­не на ли­цен­зи­те.

По­до­бен про­цес се раз­ви­ва и в За­пад­на Ев­ро­па. По­ли­ти­чес­ки­те пре­об­ра­зу­ва­ния на Ев­ро­пейс­кия съ­юз в рам­ки­те на до­го­во­ра от Мааст­рихт об­ла­го­де­тел­с­т­ват все по­ве­че гос­под­с­т­ва­щи­те ев­ро­пейс­ки фи­нан­со­ви кръ­го­ве, ко­е­то оба­че е за смет­ка на един­с­т­во­то на об­щес­т­во­то. Дър­жа­ви­те сти­му­ли­рат съз­на­тел­но об­ра­зу­ва­не­то на час­т­ни мо­но­по­ли, а ед­ри­ят ка­пи­тал раз­ру­ша­ва дреб­ния биз­нес във всич­ки­те му фор­ми и про­я­ви. Чрез на­тиск за об­ра­зу­ва­не на един­ни ико­но­ми­чес­ки струк­ту­ри в Ев­ро­па и Се­вер­на Аме­ри­ка дреб­ни­те ло­кал­ни и ре­ги­о­нал­ни пред­п­ри­е­ма­чи са при­тис­на­ти до сте­на­та и с тях­но­то из­чез­ва­не ико­но­ми­чес­ки­ят жи­вот в гра­до­ве­те се про­ме­ня из ос­но­ви. “С­во­бод­на­та тър­го­ви­я” и ико­но­ми­чес­ка­та ин­тег­ра­ция пред­ла­гат на гло­бал­ни­те пред­п­ри­я­тия въз­мож­ност за по-го­ля­ма мо­бил­ност, до­ка­то чрез ин­с­ти­ту­ци­о­нал­ни ба­ри­е­ри гор­ни­те два фак­то­ра ог­ра­ни­ча­ват дви­же­ни­е­то на мал­кия, ло­ка­лен ка­пи­тал. По то­зи на­чин сто­пан­с­ка­та ин­тег­ра­ция, до­ми­ни­ра­на от го­ле­ми­те пред­при­я­тия, чес­то по­раж­да зад фа­са­да­та на по­ли­ти­чес­ко­то един­с­т­во со­ци­ал­ни про­ти­во­ре­чия и кон­ф­лик­ти сред от­дел­ни гру­пи и ико­но­ми­чес­ки су­бек­ти от об­щес­т­во­то на За­пад.

“Ми­рен” кон­сен­сус и во­ен­на при­ну­да

Всич­ки раз­г­ле­да­ни до­тук гло­бал­ни про­це­си се ба­зи­рат на фе­но­ме­нал­ния све­то­вен кон­сен­сус по от­но­ше­ние на ед­на ма­ни­пу­ла­тив­но на­ло­же­на иде­о­ло­гия – не­о­ли­бе­ра­лиз­мът. Той е до­бил хе­ге­мо­ния и без­п­ре­кос­лов­но се спаз­ва от пра­ви­тел­с­т­ва­та на поч­ти всич­ки стра­ни по све­та. Пов­се­мес­т­но и бе­за­пе­ла­ци­он­но те след­ват ед­ни и съ­щи не­го­ви ико­но­ми­чес­ки ре­цеп­ти. Под кон­т­ро­ла на Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд (МВФ), Све­тов­на­та бан­ка (СБ) и Све­тов­на­та тър­гов­с­ка ор­га­ни­за­ция (СТО) не­о­ли­бе­рал­ни­те па­зар­ни ре­фор­ми нав­ся­къ­де съз­да­ват бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за го­ле­ми­те, гло­бал­но опе­ри­ра­щи бан­ки и за тран­с­на­ци­о­нал­ни­те кон­цер­ни (ТНК). В дейс­т­ви­тел­ност оба­че и ду­ма не мо­же да ста­ва за ис­тин­с­ки “с­во­бод­ни” па­зар­ни от­но­ше­ния, как­то се вну­ша­ва от не­о­ли­бе­рал­на­та ре­то­ри­ка на МВФ и СБ. Тех­ни­те “п­рог­ра­ми за струк­тур­ни ре­фор­ми” не са ни­що дру­го ос­вен ул­ти­ма­тив­ни пред­пи­са­ния, ко­и­то, ако не се спаз­ват, во­дят до се­ри­оз­ни ико­но­ми­чес­ки сан­к­ции.

Съз­да­де­ни­те през 1944 г. в Бре­тън Уудс ин­с­ти­ту­ции на МВФ и СБ и ос­но­ва­на­та през 1995 г. СТО са бю­рок­ра­тич­ни, ре­гу­ли­ра­щи ин­с­ти­ту­ции, дейс­т­ва­щи под дър­жав­на зак­ри­ла в пол­за на мо­гъ­щи ико­но­ми­чес­ки и фи­нан­со­ви ин­те­ре­си. Зад те­зи гло­бал­ни ин­с­ти­ту­ции сто­ят бан­ке­ри­те от Уол­с­т­рийт и ше­фо­ве­те на най-го­ле­ми­те в све­та ком­па­нии. На тех­ни­те съ­ве­ща­ния при зак­ри­ти вра­ти при­със­т­ват още и пред­с­та­ви­те­ли­те на све­тов­но­то ико­но­ми­чес­ко ло­би:

Меж­ду­на­род­на­та тър­гов­с­ка ка­ма­ра (ICC);
Trans Atlantic Business Dialogue (TABD), кой­то ус­т­рой­ва на сво­и­те го­диш­ни съ­ве­ща­ния сре­ща на ръ­ко­во­ди­те­ли­те на най-го­ле­ми­те за­пад­ни кон­цер­ни и по­ли­ти­ци с пред­с­та­ви­те­ли на СТО;
United States Council for International Business (USCIB);
Меж­ду­на­род­ният ико­но­ми­чес­ки фо­рум в Да­вос (от яну­а­ри 2002 г. за пър­ви път в Ню Йорк);
• на­ми­ра­щи­ят се във Ва­шин­г­тон Institute of International Finance (IIF), кой­то пред­с­та­вя най-го­ле­ми­те бан­ки и фи­нан­со­ви ор­га­ни­за­ции на све­та.
Дру­ги важ­ни по­луп­рик­ри­то ра­бо­те­щи за по­ли­ти­ка­та на Но­вия све­то­вен ред ор­га­ни­за­ции са: Три­ла­те­рал­на­та ко­ми­сия, Бил­дер­бер­г­с­ка­та гру­па и The Council of Foreign Relations (CFR).

Мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки­те ре­фор­ми и неп­ре­къс­на­то ра­ди­ка­ли­зи­ра­що­то се ли­бе­ра­ли­зи­ра­не на меж­ду­на­род­на­та тър­го­вия, ко­и­то се на­ла­гат от то­зи мо­щен кон­г­ло­ме­рат от аген­ти на гло­ба­ли­за­ци­я­та, ма­ни­пу­ли­рат све­тов­на­та об­щ­ност за “мир­но и кон­сен­сус­но” ре­ко­ло­ни­зи­ра­не на све­та. Въп­ре­ки че за пос­ти­га­не­то на та­зи цел не е не­об­хо­ди­мо от­к­ри­то из­пол­з­ва­не на си­ла, без­пар­дон­но­то на­ла­га­не на не­о­ли­бе­рал­ни­те ико­но­ми­чес­ки кон­цеп­ции пред­с­тав­ля­ва фор­ма на во­де­не на вой­на. В то­зи кон­текст вой­на­та и гло­ба­ли­за­ци­я­та не са от­дел­ни, нес­вър­за­ни ед­но с дру­го яв­ле­ния.

Как­во се случ­ва със стра­ни, ко­и­то се про­ти­вят да се от­во­рят за за­пад­ни­те бан­ки и мул­ти­на­ци­о­нал­ни кон­цер­ни, как­то изис­к­ва Све­тов­на­та тър­гов­с­ка ор­га­ни­за­ция? Во­ен­ни­те и за­пад­ни­те тай­ни служ­би под­дър­жат доб­ри кон­так­ти с фи­нан­со­вия елит и от­лич­но зна­ят как да пос­тъ­пят в та­ки­ва слу­чаи. Меж­ду­на­род­ни­те фи­нан­со­ви ин­с­ти­ту­ции ра­бо­тят съ­що и с НА­ТО и не­го­ви­те “у­ми­рот­во­ри­тел­ни ми­си­и” по све­та, ка­то не про­пус­кат слу­чая да се вклю­чат във фи­нан­си­ра­не­то на след­ва­що­то не­из­беж­но въз­с­та­но­вя­ва­не на “у­ми­рот­во­ре­ни­те” ра­йо­ни.
В на­ча­ло­то на тре­то­то хи­ля­до­ле­тие вой­на­та и “с­во­бод­на­та” тър­го­вия вър­вят ръ­ка за ръ­ка. Во­ен­ни­те дейс­т­вия в из­вес­тен сми­съл пред­с­тав­ля­ват пос­лед­на­та ин­с­тан­ция на ед­но мул­ти­ла­те­рал­но ин­вес­ти­ци­он­но спо­ра­зу­ме­ние. Те раз­ру­ша­ват фи­зи­чес­ки то­ва, ко­е­то все още не е уни­що­же­но от де­ре­гу­ли­ра­не­то, при­ва­ти­за­ци­я­та и “па­зар­ни­те ре­фор­ми”. Пря­ко­то ко­ло­ни­зи­ра­не с во­ен­на си­ла и из­г­раж­да­не­то на за­пад­ни про­тек­то­ра­ти из­пъл­ня­ва де фак­то съ­ща­та за­да­ча, как­то МВФ, СБ и СТО – оси­гу­ря­ва на за­пад­ни­те бан­ки и тран­с­на­ци­о­нал­ни­те ком­па­нии без­п­ре­пят­с­т­вен дос­тъп до съ­от­вет­ни­те па­за­ри, та­ка че те да дейс­т­ват там гло­бал­но, ка­то на соб­с­т­ве­на те­ри­то­рия. “Дип­ло­ма­ци­я­та на ра­ке­ти­те” днес пов­та­ря “дип­ло­ма­ци­я­та на ка­но­нер­ки­те” от ХIХ век, ко­и­то съ­що тряб­ва­ше да оси­гу­ря­ват “с­во­бод­на­та тър­го­ви­я”. След опи­ум­ни­те вой­ни Ка­леб Къ­шинг е из­п­ра­тен през 1844 г. от Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти в Ки­тай, за да пре­го­ва­ря за от­ва­ря­не на ки­тайс­ки­те прис­та­ни­ща. В прав текст той пре­дуп­реж­да­ва им­пе­ра­то­ра на Не­бес­на­та им­пе­рия, че “от­ка­зът да се при­е­мат аме­ри­кан­с­ки­те ис­ка­ния мо­же да бъ­де тъл­ку­ван ка­то по­ка­на за вой­на”18 (По съ­щия на­чин пос­тъ­пи и Мад­лин Ол­б­райт със Сър­бия на пре­го­во­ри­те в Рам­бу­йе – бел. на прев. ).

Ра­зо­ръ­же­те Но­вия све­то­вен ред!

Иде­о­ло­ги­я­та на сво­бод­ния па­зар се под­дър­жа от но­ви бру­тал­ни фор­ми на дър­жав­на и свръх­дър­жав­на ин­тер­вен­ция, ко­и­то са ба­зи­рат на це­ле­на­со­че­на­та ма­ни­пу­ла­ция от си­ли­те на па­за­ра. Спо­ра­зу­ме­ни­е­то на СТО за сво­бод­на тър­го­вия в дейс­т­ви­тел­ност га­ран­ти­ра пра­ва­та са­мо на най-го­ле­ми­те све­тов­ни ико­но­ми­чес­ки су­бек­ти. В съ­що­то вре­ме граж­да­ни­те на от­дел­ни­те стра­ни са ли­ше­ни от пра­во­то си да учас­т­ват във взе­ма­не­то на важ­ни су­ве­рен­ни ре­ше­ния, тъй ка­то на­чи­нът, по ко­и­то меж­ду­на­род­но­то тър­гов­с­ко спо­ра­зу­ме­ние на СТО бе на­ло­же­но как­то на на­ци­о­нал­но, та­ка и на ин­тер­на­ци­о­нал­но ни­во, по ни­ка­къв на­чин не е де­мок­ра­тич­но ле­ги­ти­ми­ран. Спо­ра­зу­ме­ни­я­та със СТО ли­ша­ват от власт на­ци­о­нал­но­то об­щес­т­во за смет­ка на меж­ду­на­род­ния фи­нан­сов елит, ко­му­то се пре­дос­та­вят твър­де ши­ро­ки пъл­но­мо­щия за на­ме­са в сфе­ра­та на дър­жав­ния су­ве­ре­ни­тет. А не­о­ли­бе­ра­лиз­мът ка­то иде­о­ло­гия, с не­го­ва­та бла­гоз­вуч­на ре­то­ри­ка за доб­ро­то уп­рав­ле­ние (good governance) и за “с­во­бод­ния па­зар”, пред­с­тав­ля­ва за уп­рав­ля­ва­щи­те ели­ти твър­де проз­рач­но прав­но ос­но­ва­ние за взе­ма­не на по­ли­ти­чес­ки ре­ше­ния, ко­и­то за­ся­гат съд­ба­та на ця­ло­то об­щес­т­во.

Апо­ло­ге­ти­те на но­ви­ят све­то­вен ред, ос­но­ван на “не­о­ли­бе­рал­ния кон­сен­сус” на Ва­шин­г­тон и Уол­с­т­рийт, дос­та са­мо­на­де­я­но си прис­во­я­ват пра­во­то да на­ла­гат на све­та сис­те­ма­та на от­во­ре­ни­те па­за­ри ка­то един­с­т­ве­на ал­тер­на­ти­ва за из­бор на път към все­об­що­то бла­го­ден­с­т­вие на чо­ве­чес­т­во­то. За­то­ва на гло­ба­ли­за­ци­я­та на ка­пи­та­ла тряб­ва да се про­ти­во­пос­та­ви гло­ба­ли­за­ция на бор­ба­та за ра­зо­ръ­жа­ва­не на Но­вия све­то­вен ред.

Пре­вод и информация инж. Лю­бен Ала­джов
Под­бор Иван Ала­джов

––
Кни­га­та на Май­къл Шо­су­дов­с­ки “GLOBAL – BRUTAL”, пре­вод от въ­ве­де­ни­е­то на ко­я­то пред­ла­га­ме, е из­да­де­на до­се­га на 8 ези­ка и съ­дър­жа 7 час­ти (480 стр.) Пър­ва­та е “Г­ло­бал­-на­та бед­ност и мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки­те ре­фор­ми”, шес­та­та част е “Но­ви­ят све­то­вен ред”, а пос­лед­на­та – “Вой­на и гло­ба­ли­за­ци­я”. Ос­та­на­ли­те че­ти­ри час­ти раз­г­леж­дат пот­ре­-са­ва­щи по сво­я­та ан­ти­со­ци­ал­ност и ан­ти­-ху­ман­ност слу­чаи на не­о­ли­бе­рал­ни ре­фор­ми в стра­ни от Аф­ри­ка, Юж­на и Юго­из­точ­на Азия, Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, бив­шия Съ­вет­с­ки съ­юз и Бал­ка­ни­те.
На ос­но­ва­та на при­ме­ри от це­лия свят про­фе­сор Шо­су­дов­с­ки ид­ва до един и съ­щи из­вод: чис­то па­зар­но ори­ен­ти­ра­на­та гло­ба­ли­за­ция и “с­во­бод­ни­ят” тран­с­фер на сто­ки и ка­пи­та­ли не во­дят до ре­ше­ние на проб­ле­ми­те на чо­ве­-чес­т­во­то. Не­о­ли­бе­рал­ни­ят све­то­вен ико­но­ми­чес­ки ред га­ран­ти­ра ин­те­ре­си­те са­мо на бо­га­ти­те ин­дус­т­ри­ал­ни дър­жа­ви. Чрез не­го во­де­щи­те меж­ду­на­род­ни бан­ки по­лу­ча­ват уни­кал­на­та въз­мож­ност не­ог­ра­ни­че­но да пе­че­лят от сво­бод­но­то дви­же­ние на ка­пи­та­ли. С миг­но­вен­и ком­пю­тър­ни тран­с­фе­ри на све­тов­ни­те фи­нан­со­ви бор­си те прев­ръ­щат пла­не­та­та в ед­но ги­ган­т­с­ко ка­зи­но за ха­зарт с не­виж­да­ни по раз­ме­ри­те си за­ло­зи. Там те прис­во­я­ват всич­ко но­во­съз­да­де­но от све­тов­на­та ико­но­ми­ка и ре­а­ли­зи­рат ко­ло­сал­ни пе­чал­би. И ни­що чуд­но то­га­ва, че въп­ре­ки на­рас­т­ва­що­то с ня­кол­ко про­цен­та на го­ди­на про­из­вод­с­т­во на бла­га, чо­ве­чес­т­во­то ви­ди­мо обед­ня­ва, през пос­лед­ни­те го­ди­ни до­ри ве­че и в раз­ви­ти­те стра­ни. Це­ли­ят то­зи ужа­ся­ващ гра­беж се из­вър­ш­ва пред очи­те на ма­ни­-пу­ли­ра­на­та све­тов­на об­щес­т­ве­ност и се пред­с­та­вя ка­то “за­кон­на” прак­ти­ка, от­го­ва­ря­ща на пра­ви­ла­та на иг­ра­та.
Ги­ган­т­с­ки­те тран­с­на­ци­о­нал­ни ком­па­нии под на­тис­ка на пре­диз­-ви­ка­на­та от са­ми­те тях кри­за на свръх­п­ро­из­вод­с­т­во за­ла­гат оце­ля­ва­не­то си на па­зар­на­та ек­с­пан­зия към раз­ви­ва­щи­те се стра­ни, ко­е­то е въз­мож­но един­с­т­ве­но ако мес­т­на­та им про­миш­ле­ност бъ­де уни­що­же­на ка­то кон­ку­рент. Вто­ри­ят и Тре­ти­ят свят ико­но­ми­чес­ки се ре­ко­ло­ни­а­ли­зи­рат от Све­тов­на­та бан­ка, МВФ и СТО и се прев­ръ­щат в от­к­ри­ти те­ри­то­рии, без су­ве­ре­ни­тет и пра­во на ве­то.
Гло­бал­на­та ико­но­ми­чес­ка и еко­ло­гич­на кри­за, его­ис­тич­ни­ят ин­с­тинкт за са­мо­съх­ра­не­ние на во­де­щи­те ин­дус­т­ри­ал­ни дър­жа­ви и ал­ч­ни­ят на­гон към мак­си­мал­на пе­чал­ба ги пра­вят без­ми­лос­т­ни към бед­ни­те стра­ни. Те прев­ръ­щат и най-мал­ка­та им на­деж­да за из­ли­за­не от бла­то­то на ми­зе­ри­я­та и за до­гон­ва­що раз­ви­тие в не­о­съ­щес­т­ви­ма илю­зия. Гло­ба­ли­зи­ра­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм прев­ръ­ща све­та в жес­то­ка джун­г­ла, къ­де­то влас­т­ват за­ко­ни­те на со­ци­ал­дар­ви­низ­ма и оце­ля­ват са­мо най-хищ­ни­те.
А бла­гоз­вуч­на­та ре­то­ри­ка на про­по­вед­ни­ци­те на не­о­ли­бе­ра­лиз­ма за па­зар­на де­мок­ра­ция, за ра­вен шанс и за за­па­ден стан­дарт на жи­во­та е са­мо за на­ив­ни­те, ко­и­то все още мо­гат да вяр­ват в то­ва.

–––––

Бележки

(1)“The Wind in the Balkans”, The Economist, 08.02.1997
(2) Jonathan C. Randal, “Reform Coalition Wins Bulgarian Parlament”, The Washington Post, 20.04.1997
(3) Ко­рейс­ко сдру­же­ние на проф­съ­ю­зи­те, Unbridled Freedom to Sack Workers Is No Solution at All, Seoul, 13.01.98.
(4) Eric Ekholm, “On the Road to Capitalism. China Hits a Nasty Curve: Joblessness”, New York Times, 20.01,1998
(5) Све­тов­на бан­ка, 1990, World Development Report, Washington 1990.
(6) Не­о­ли­бе­ра­лиз­мът и со­ци­ал­де­мок­ра­ци­я­та са не­съв­мес­ти­ми. Не­о­ли­бе­ра­лиз­мът ос­во­бож­да­ва ико­но­ми­ка­та от ре­гу­ла­тив­на­та ро­ля на дър­жа­ва­та, а тя стои в ос­но­ва­та на со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка­та па­ра­диг­ма (бел. на пре­во­да­ча).
(7) Earl Silber, Steven Ashby, ЬAW and the “Cat” Defeat, in: Against the Current, Juli/August 1992
(8) Mike Davis, “Realities of the Rebellion”, in Against the Current, Juli/August 1991, P.7
(9) International Labor Organization, “Second World Emloyment Report”, Genf 1996
(10) Forbes Magazine, Го­диш­на лис­та на най-бо­га­ти­те хо­ра на све­та, www.forbes.com/tool/
(11) Charles Laurence, “Wall Street Warriors Force. Their Way Into the Billionaires Club”, Daily Telegraph, 30.09.1997
(12) “Increased Demand Transforms Markets”, Financial Times, 21.06 1995
(13) Fiancial Times, 07.06.1996
(14) Peter Bosshard, “Cracking the Swiss Banks”, The Multinational Monitor, November,1992
(15) “Proceedigs on the United Nations Conference on Crime Prevetion”, Kairo, Mai 1995
(Jean Herve Deiller “Gains annuels de 1000 milliards pour l’Internationale du crime”, La Presse, Montreal, 30.04.1996
(16) Daniel Brandt, Цrganized Crime Threatens the New World Order”, Namebase Newsline, Ohio, Nr.8, Januar/Maerz 1995
(17) Съ­об­ще­ние на Reuters, 25.01.1995
18 Мichel Chossudovsky, “Towards Capitalist Restoration, Chinese Socialism After Mao”, London 1986, P.134

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук