В СЛО­ВЕС­НА­ТА ДЖУН­Г­ЛА НА БЪЛ­ГАР­С­КИ­ТЕ ПО­ЛИ­ТИ­ЦИ

0
189

Егений Гиндев е про­фе­сор, док­тор на тех­ни­чес­ки­те на­у­ки. Ав­тор на око­ло 160 на­уч­ни пуб­ли­ка­ции, от ко­и­то 14 мо­ног­ра­фии в об­ласт­та на сис­тем­ния ана­лиз, из­с­лед­ва­не на опе­ра­ци­и­те, ки­бер­не­ти­ка­та, ма­те­ма­тичес­ко­то мо­де­ли­ра­не. През пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни ос­нов­ни­те му те­о­ре­тич­ни ин­те­ре­си са на­со­че­ни към на­уч­ни­те проб­ле­ми на на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност.
НАРЪЧНИК НА ЧИТАТЕЛЯ (Слу­жи ка­то по­со­бие за че­те­не на ре­чи, из­каз­ва­ния или ста­тии на по­ли­ти­ци,со­ци­о­ло­зи, по­ли­то­ло­зи,ан­т­ро­по­ло­зи и дру­ги по­доб­ни)

Към мно­го­то прес­тъп­ле­ния сре­щу чо­веш­кия ра­зум, из­вър­ше­ни през т.нар. пре­ход, мо­гат да бъ­дат до­ба­ве­ни, и то ка­то осо­бе­но опас­ни: про­мя­на­та на сми­съ­ла на ду­ми­те и тер­ми­ни­те, не­раз­би­ра­е­мо­то сло­вот­вор­чес­т­во, из­в­ра­ща­ва­не­то и из­важ­да­не­то от кон­тек­с­та на це­ли сло­во­съ­че­та­ния, про­фа­ни­зи­ра­не­то на на­уч­ни па­ра­диг­ми и ме­то­до­ло­гии, т.е. то­ва, ко­е­то ака­де­мик Л.И. Мен­дел­щам на­ри­ча “не­раз­би­ра­е­мо фи­ло­соф­с­т­ва­не за не­раз­б­ра­ни не­ща”. Но­ви­те “де­мок­ра­ти” не са ори­ги­нал­ни, но бла­го­да­ре­ние на раз­ви­ти­е­то на ко­му­ни­ка­ци­и­те та­зи на­паст прие гран­ди­оз­ни и опас­ни раз­ме­ри.

Днес у нас поч­ти ця­ла­та лек­си­ка, из­пол­з­ва­на в ме­ди­и­те, и до­ри в пуб­ли­ка­ции, пре­тен­ди­ра­щи за на­уч­ност, е де­фор­ми­ра­на, двус­мис­ле­на и мно­го чес­то не­вяр­на. Ду­ми ка­то де­мок­ра­ция, то­та­ли­та­ри­зъм, цен­нос­ти, на­ци­о­на­ли­зъм, пат­ри­о­ти­зъм, на­род, на­ция, ет­нос, хи­по­те­за, про­ект, ми­сия и дру­ги обик­но­ве­но са ли­ше­ни от ис­тин­с­кия им сми­съл. Са­моп­риз­на­ли се до­мо­рас­ли ек­с­пер­ти, по­ли­то­ло­зи, со­ци­о­ло­зи и шо­у­ме­ни уп­раж­ня­ват вър­ху ос­та­тъ­ци­те от бъл­гар­с­кия език сво­е­то сла­бо­у­мие и не­ве­жес­т­во.

Ме­ди­и­те за­гу­би­ха бъл­гар­с­кия си об­лик и е прос­то не­въз­мож­но да се че­тат. Ре­чи­те на дър­жав­ни­ци и по­ли­ти­ци са или не­раз­би­ра­е­ми за обик­но­ве­ни­те хо­ра, или скуч­ни, за да се из­с­лу­шат докрай. Ето за­то­ва е то­зи кра­тък На­ръч­ник на чи­та­те­ля, кой­то мо­же да по­мог­не в раз­би­ра­не­то на ус­т­на­та и на пи­са­на­та реч. За от­дел­ни ду­ми на­ръч­ни­кът пред­ла­га об­що­ут­вър­де­ния сми­съл, а за дру­ги ду­ми и сло­во­съ­че­та­ния да­ва тъл­ку­ва­ния как­во всъщ­ност е ис­кал да ка­же ав­то­рът.

Ди­а­лог – раз­го­вор на две или по­ве­че ли­ца (про­из­вод­на­та ду­ма – гла­го­лът, е ди­а­ло­ги­рам, си­реч, пра­вя раз­го­вор, учас­т­вам в раз­го­вор);
Де­бат – ра­зис­к­ва­ния, пре­ния, об­съж­да­не, пре­пир­ня вър­ху не­що (про­из­вод­на­та ду­ма е де­ба­ти­рам, си­реч, пра­вя де­бат, учас­т­вам в де­бат);
Дис­курс – сло­во, реч, трак­тат вър­ху из­вес­тен пред­мет (про­из­вод­на­та ду­ма тряб­ва да бъ­де дис­кур­си­рам, си­реч, пра­вя дис­курс, учас­т­вам в дис­курс, но на­ши­те по­ли­ти­ци не я из­пол­з­ват);
Дес­к­рип­ция – опи­са­ние;
Па­ра­ноя – умо­по­бър­к­ва­не, мъч­но из­ле­чи­мо или не­из­ли­чи­мо ду­шев­но раз­с­т­ройс­т­во с пър­вич­ни нат­рап­чи­ви мис­ли или ха­лю­ци­на­ции. Удоб­на ду­ма, за да ка­жеш, че един чо­век е луд;
Оп­ция – из­бор по же­ла­ние (без да те би­ят);
Он­то­ло­гия – за ес­тес­т­во­то на всич­ко съ­щес­т­ву­ва­що (из­пол­з­ва се, за да се по­ка­же вла­де­е­не на ви­со­ка­та фи­ло­со­фия, при ко­е­то не те въл­ну­ват би­то­ви­те проб­ле­ми);
Ру­ди­мент – не­до­раз­вит, в за­ча­тъч­но със­то­я­ние (на би­тов жар­гон – ма­ло­ум­ник);
Кон­фи­ден­ци­ал­но – по­ве­ри­тел­но (не ти тряб­ва да зна­еш);
Иде­ал – въ­об­ра­жа­ем и не­дос­ти­жим об­раз на съ­вър­шен­с­т­во (не знам как­во е, но вяр­вам, че е ху­ба­во);
Ау­ти­зъм – глу­хо­ня­мо­та;
Ког­ни­ти­вен – поз­на­ва­те­лен;
Сек­вен­ция – пос­ле­до­ва­тел­ност (обик­но­ве­но ха­рак­те­ри­зи­ра по­зи­ци­и­те на днеш­ни­те бъл­гар­с­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии);
Ин­хи­би­ращ – за­ба­вящ ак­тив­ност­та (об­рат­но­то на ви­аг­ра);
Ли­те­рат – не­що на­пи­са­но;
Иден­ти­тет – не­що ка­то са­мо­лич­ност (да се от­к­ро­иш от дру­ги­те);
Ре­ле­ван­т­но – от­но­си­тел­но;
Фас­ци­на­ция – въз­тор­же­ност, въз­торг. Про­из­вод­но­то е фас­ци­ни­ран, т.е. въз­тор­жен;
Про­ви­ден­ци­а­ли­зъм – от, на про­ви­де­ни­е­то; су­е­ве­рие;
Бук­ва­ли­зи­ра – пи­ше с бук­ви;
Пос­т­де­кон­с­т­рук­ти­ви­зъм – дър­ве­на гла­ва (об­рат­но­то на кон­с­т­рук­ти­виз­ма, са­мо че “пост”) ;
Пре­вен­ция – из­п­ре­вар­ва­щи и пре­дуп­реж­да­ва­щи дейс­т­вия (виж се­гаш­на­та по­ли­ти­ка на Дж. Буш);
Су­гес­ти­вен – кой­то се на­ла­га и дейс­т­­ва вну­ши­тел­но (при­мер е по­ли­ти­ка­та на НДСВ);
Не­по­ти­зъм – об­ла­го­де­тел­с­т­ва­не на род­ни­ни, мо­же и на при­я­те­ли. Си­гур­но про­из­хож­да или е близ­ко по сми­съл на не­пу­ки­зъм (виж уп­рав­ле­ни­е­то на ОДС и НДСВ);
Пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во – (от­г­ла­гол­но съ­щес­т­ви­тел­но, про­из­ли­за от пре­диз­вик­вам) не­оп­рав­да­на пос­тъп­ка, ко­я­то има за цел да раз­сър­ди ня­ко­го и да въз­бу­ди кон­ф­ликт; опит за раз­пал­ва­не на враж­да. В ус­та­та на по­ли­ти­ци­те при­до­би­ва сми­съ­ла на “ще ти раз­п­ла­ча ма­ми­ца­та”
На­ци­о­нал­но от­го­вор­но – на­ци­я­та ня­ма ни­що об­що;
По­ли­ти­чес­ка от­го­вор­ност – об­рат­но­то на на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност: за ни­що не от­го­ва­рям и с ни­що не от­го­ва­рям;
По­ли­ти­чес­ко ре­ше­ние – ре­ше­ние, из­с­му­ка­но от пръс­ти­те, про­из­вол­но, не­о­бос­но­ва­но ре­ше­ние. Из­пол­з­ва се от по­ли­ти­ци­те, ко­га­то ня­ма как­во дру­го да ка­жат за свое оп­рав­да­ние. Осо­бе­но ло­шо ста­ва, ко­га­то по­ли­ти­чес­ко­то ре­ше­ние се оп­ре­де­ля и ка­то на­ци­о­нал­но от­го­вор­но;
Елек­то­рат – тъл­па от граж­да­ни пред ур­ни­те за гла­су­ва­не (из­пол­з­ва се са­мо при из­бо­ри);
Ло­би – гру­па за хо­да­тайс­т­во (ло­би­рам = хо­да­тайс­т­вам);
Лип­са на ком­пе­тен­т­ност – та­ка обик­но­ве­но от­го­ва­рят на не­у­доб­ни въп­ро­си влас­ти­ма­щи­те. Оз­на­ча­ва, че пи­та­щи­ят не знае как­во мис­лят по въп­ро­са Дж. Буш или рим­с­кият па­па;
Дър­жав­но (со­ци­ал­но) уп­рав­ле­ние – на­чин да на­ка­раш хо­ра­та да пра­вят не­що, ко­е­то не са и по­мис­ли­ли да пра­вят;
Меж­ду­на­род­на об­щ­ност – САЩ и тех­ни­те ва­са­ли;
Пред­ви­дим съ­юз­ник – са­те­лит­на дър­жа­ва;
Ко­а­ли­ци­он­на кул­ту­ра – трай да те оби­чам;
Ясен сиг­нал – чуй ме как­во ти ду­мам;
При­я­тел­с­ки огън – бий сво­и­те, та да му мис­лят чуж­ди­те;
Път­на кар­та – пра­ви как­во­то ти каз­вам;
Кон­со­ли­ди­рам – на­сил­с­т­ве­но обе­ди­ня­вам;
Обек­тив­ни при­чи­ни – ви­на има, ви­нов­ни ня­ма;
Пре­пот­вър­ж­да­вам – дрън, дрън яри­на (та­ка­ва ду­ма в бъл­гар­с­кия език ня­ма. Мо­же би по­ли­ти­ци­те се мъ­чат да ка­жат, че от­но­во и от­но­во, и от­но­во … пот­вър­ж­да­ват не­що?);
Ев­ро­ат­лан­ти­чес­ки цен­нос­ти – да зна­еш це­на­та на всич­ко и да не зна­еш цен­ност­та на ни­що;
Ци­ви­ли­за­ци­о­нен из­бор – май­му­на­та из­ли­за от пе­ще­ра­та и прог­леж­да;
Раз­го­во­ри в от­к­ро­вен дух – ка­ра­ни­ца на тих глас;
Реп­ли­ки­ра уни­що­жи­тел­но – псу­ва на май­ка;
Стра­хо­ви­та ква­ли­фи­ка­ция – на­ри­ча ме пе­де­раст;
Кон­т­ра­пункт – про­тив­но на то­ва, ко­е­то мис­ля или пра­вя;
Кли­ши­ра­но мис­ле­не – мис­ле­не, из­тър­ка­но от дъл­га упот­ре­ба;
Ко­рек­т­но – как­то аз си го мис­ля;
Мас­ку­ли­ни­за­ция – омъ­жес­т­вя­ва­не, прев­ръ­ща­не на жен­с­ко в мъж­ко
Ин­кар­на­ция – въп­лъ­ще­ние;
Ва­лиди­за­ция – оп­ре­де­ля­не на ефек­тив­ност­та, ефи­кас­ност­та и ико­но­мич­ност­та на да­ден про­цес. Пър­во­на­чал­но, ка­то под­ход, е въз­ник­на­ла в пе­да­го­ги­ка­та;
Кон­с­те­ла­ция – съз­вез­дие, при раж­да­не­то на чо­ве­ка – по­ло­же­ние на звез­ди­те, от ко­е­то за­ви­си съд­ба­та му; пре­нос­но – вза­им­о-от­но­ше­ние на дър­жа­ви;
Ак­се­ал­на прес­к­рип­ция – бук­вал­но оз­на­ча­ва “о­се­во пред­пи­са­ние”. В ка­къв сми­съл се из­пол­з­ва в кон­к­рет­ния текст е без зна­че­ние, за­що­то обик­но­ве­но не зна­чи ни­що;
Ди­на­мич­ни­ят свят на ду­ми­те – ду­ми, ко­и­то се прес­ка­чат ед­на дру­га;
По­ли­ти­чес­ко зло­мис­лие – то­ва, ко­е­то си мис­ли по­ли­ти­чес­ки­ят про­тив­ник;
Мо­дер­ни­зи­рам – раз­ру­ша­вам;
Мо­дер­на иро­ния – бъ­зи­кам те;
Мо­дер­но мис­ле­не – мис­ле­не по вре­ме на мод­но ре­вю;
Мо­дер­но об­щес­т­во – бар­дак;
Доб­ро­на­ме­ре­на иро­ния – ле­ко те бъ­зи­кам с пер­це;
Пре­ко­мер­на чув­с­т­ви­тел­ност – на­ли­та на бой;
Не­га­тив­на сво­бо­да – сво­бо­да, ко­я­то не е баш сво­бо­да;
Тар­гет гру­па – гру­па, ко­я­то е обект на ма­ни­пу­ли­ра­не;
Кул­тур­на мо­бил­ност – кул­ту­ра, ка­че­на на “Мер­це­дес”;
Де­ма­го­гия на храб­рост­та – не зна­чи ни­що, но зву­чи доб­ре;
Влас­тов ре­сурс – би­я­чи­те на уп­рав­ля­ва­щи­те за­ед­но с без­п­лат­ни­те кюф­те­та;
Ико­но­ми­чес­ка ло­ги­ка – без­це­ре­мо­нен, на­гъл, бан­дит­с­ки на­чин за из­в­ли­ча­не на ико­но­ми­чес­ка об­ла­га за чуж­да смет­ка;
Смис­ло­ви фи­гу­рал­нос­ти – ку­киш;
Дис­цип­ли­ни­ращ па­тос – ди­ри­жи­ра­на раз­чув­с­т­ва­ност в по­ли­ти­ка­та, ко­га­то тряб­ва да се из­ра­зи съп­ри­час­тие;
По­ли­ти­чес­ка тем­по­рал­ност – ние сме в по­ли­ти­ка­та и по­ли­ти­ка­та е в нас;
Трай­на се­ди­мен­та­ция – трай­но нас­ло­ен (не­що ка­то стар сан­д­вич);
Оце­нъч­на ин­к­рус­та­ция – оцен­ка за чо­век или за пред­мет чрез увър­та­ния и раз­к­ра­ся­ва­не. Из­пол­з­ва се от по­ли­ти­ци­те за оп­рав­да­ва­не на дейс­т­ви­я­та им;
Граж­дан­с­ки оце­нъ­чен фик­синг – сло­во, съ­че­та­ва­що блуд­с­т­во, тав­то­ло­гия, глу­пост. Бук­вал­но тряб­ва да оз­на­ча­ва граж­дан­с­ко оце­ня­ва­не чрез не­под­виж­но зак­реп­ва­не.

Упът­ва­ния за упот­ре­ба­та на на­ръч­ни­ка

За да се раз­бе­ре по-доб­ре упот­ре­ба­та на на­ръч­ни­ка, ще раз­г­ле­да­ме един при­мер. То­ва са из­вад­ки от дек­ла­ра­ция на Ста­ни­мир Ил­чев, пред­се­да­тел на ПГ на НДСВ в 39-ото На­род­но съб­ра­ние, по по­вод реп­ли­ка на бив­шия пре­ми­ер Си­ме­он Сак­с­ко­бург­гот­с­ки, че той е ми­нис­тър-пред­се­да­тел са­мо на те­зи, ко­и­то са гла­су­ва­ли за не­го (ци­татът е по в. “Се­га” от 28.10.2004 г.).

“В пос­лед­ни­те дни ста­ва­ме сви­де­те­ли на пре­лю­бо­пи­тен епи­зод от бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка ис­то­рия, та­ка­ва, как­ва­то я пи­ше на­ша­та пре­ка­ле­на чув­с­т­ви­тел­ност, неп­ре­о­до­ли­ма пред­на­ме­ре­-ност в мис­ле­не­то на опо­зи­ци­я­та и не­о­бяс­ни­мо пред­по­чи­та­ние към стра­хо­ви­ти ква­ли­фи­ка­ции… По­ли­ти­чес­ко­то зло­мис­лие се от­к­ри­ва с прос­то око в опи­ти­те ду­ми­те на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля да бъ­дат па­ке­ти­ра­ни ка­то не­що дру­го…Доб­ро­на­ме­ре­на­та иро­ния ви­на­ги е би­ла пес­те­лив, но ярък цвят в кар­ти­на­та на мо­дер­но­то об­щес­т­во. Ние без из­к­лю­че­ние твър­дим, че мо­дер­ни­зи­ра­ме Бъл­га­рия, но про­дъл­жа­ва­ме да се гле­да­ме су­ро­во, да се реп­ли­ки­ра­ме уни­що­жи­тел­но, да си под­ла­га­ме крак при все­ки удо­бен слу­чай, да от­ри­ча­ме и ве­ро­ят­ност­та ед­но крат­ко из­ре­че­ние да съ­дър­жа мо­дер­на иро­ни­я.”

Пър­во­то, с ко­е­то се за­е­ма­ме, е да под­чер­та­ем ду­ми­те и сло­во­съ­че­та­ни­я­та, ко­и­то ни­що не ни го­во­рят. След то­ва ги тър­сим в На­ръч­ни­ка. Ако ги от­к­ри­ем, пре­пис­ва­ме бъл­гар­с­ко­то им зна­че­ние нап­ра­во в тек­с­та. Те­зи, ко­и­то ги ня­ма, за­мес­т­ва­ме с как­во­то ни дой­де наум, сти­га ня­как си да се връз­ва с дру­ги­те ду­ми. След то­ва про­чи­та­ме по­лу­ченото и го из­г­лаж­да­ме, т.е. при­да­ва­ме му ня­как­ва смис­ле­на фор­ма. Ето как­во се по­лу­ча­ва:

“В пос­лед­ни­те дни ста­ва­ме сви­де­те­ли на ин­те­рес­на случ­ка от бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка ис­то­рия, та­ка­ва, как­ва­то я пи­ше на­ше­то же­ла­ние неп­ре­къс­на­то да на­ли­та­ме на бой, да си мис­лим ло­шо­то и да се на­ри­ча­ме пе­де­рас­ти. С прос­то око се виж­да, че опо­зи­ци­я­та из­к­ри­вя­ва ду­ми­те на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля… Ле­ко­то бъ­зи­ка­не с пер­це ви­на­ги е би­ло ярък цвят в съв­ре­мен­ния бар­дак. Ние без из­к­лю­че­ние твър­дим, че раз­ру­ша­ва­ме Бъл­га­рия и за­то­ва про­дъл­жа­ва­ме да се гле­да­ме на кръв, да се псу­ва­ме на май­ка, да си под­ла­га­ме крак при все­ки удо­бен слу­чай и да от­ри­ча­ме ве­ро­ят­ност­та ед­но крат­ко из­ре­че­ние да съ­дър­жа обик­но­ве­на бъ­зик­ня”.

След ка­то сте ус­во­и­ли ос­но­ви­те на пре­во­да, мо­же­те да пре­ми­не­те към по-слож­ни тек­с­то­ве. За до­маш­но мо­же­те да се уп­раж­ни­те вър­ху от­къ­си от лек­ци­я­та на Ах­мед До­ган на те­ма: “За днеш­ния и ут­реш­ния ден на ли­бе­ра­лиз­ма в Ев­ро­пейс­кия съ­юз и за ли­бе­рал­ния по­ли­ти­чес­ки дис­курс в Бъл­га­ри­я”, из­не­се­на в за­ла “С­ре­дец” на хо­тел “Ше­ра­тон” пред бъл­гар­с­ки и ев­ро­пейс­ки ли­бе­ра­ли (ци­татът е по в. “Се­га” от 12.04.2005 г.).

“А­ко раз­г­ле­да­ме за­дъл­жи­тел­на­та брач­на връз­ка “с­во­бо­да и от­го­вор­ност” в спал­ня­та на то­ле­ран­т­ност­та, се по­лу­ча­ва из­к­ри­вя­ва­не на ли­бе­рал­на­та цен­нос­т­на оп­ти­ка, ко­е­то во­ди в край­на смет­ка до су­бек­тив­на не­у­ве­ре­ност и обек­тив­но де­фек­ти­ра­не на тях­но­то со­ци­о­кул­тур­но оп­ред­ме­тя­ва­не… Раз­во­ят на ли­бе­рал­ни­те идеи от лич­нос­т­но­то на­ча­ло до се­лек­тив­но­то и оттам до пла­не­тар­но­то в гло­бал­ния свят се раз­гър­на тол­ко­ва бър­зо, че към днеш­на да­та лич­нос­т­но­то на­ча­ло с не­го­вия его­цен­т­ри­зъм и ко­лек­тив­но­то – да ре­чем, на рав­ни­ще ет­но­цен­т­ри­зъм, се въз­п­ри­е­мат с ус­мив­ка ка­то ру­ди­мен­ти на ли­бе­рал­ни­те цен­нос­ти… Мул­ти­кул­тур­ност­та на пос­т­мо­дер­низ­ма на­ме­ри под­хо­дя­ща ме­та­фо­ра в съ­дър­жа­ни­е­то на ши­коз­ния из­раз за “ц­вет­на­та гра­ди­на” на ЕС, ко­я­то пре­вър­на мно­го­об­ра­зи­е­то на един­с­т­во­то в стра­те­ги­чес­ки при­о­ри­тет на ев­ро­пейс­ка­та по­ли­ти­чес­ка те­о­рия и прак­ти­ка… То­ва ка­те­го­ри­ал­но пре­об­ръ­ща­не на при­о­ри­те­ти­те и фак­ти­чес­ка аси­мет­рия в те­о­ре­тич­ни­те кон­с­т­рук­ти пре­вър­на плу­ра­лиз­ма в до­ми­ни­ра­ща он­то­ло­гия на ак­ту­ал­но­то по­ли­ти­чес­ко би­ти­е.”

Ус­пех в труд­но­то на­чи­на­ние! Но ко­га­то за­вър­ши­те, ще по­чув­с­т­ва­те ог­ром­но об­лек­че­ние, че сте раз­б­ра­ли един ве­лик ум.

Вто­ро­то уп­раж­не­ние е от сло­вот­вор­чес­т­во­то на жур­на­лис­та Мар­тин Кар­бов­с­ки. То но­си от­ра­же­ни­е­то на не­го­ва­та ек­ран­на лич­ност ка­то учас­т­ник в бив­ше­то по­пу­ляр­но сед­мич­но пре­да­ва­не “В­ся­ка не­де­ля”. Ако ве­че сте пре­о­до­ле­ли Ах­мед До­ган, ед­ва ли ще срещ­не­те се­ри­оз­ни труд­нос­ти (ци­татът е по в. “Т­руд” от 2.05.2004 г.).

“Пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­ки­ят ли­те­рат се от­ли­ча­ва със со­ци­а­лен ау­ти­зъм, рет­рог­рад­но мис­ле­не, па­то­ло­гич­на не­ис­к­ре­ност и един на­ис­ти­на нез­д­рав пе­си­ми­зъм, дъл­жащ се на ате­ис­тич­но­то въз­пи­та­ние и хор­мо­нал­ния дис­ба­ланс. Пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­ки­ят ли­те­рат е бе­ля­зан от ар­гу­мен­та­тив­ни сек­вен­ции, ин­хи­би­ра­щи тер­за­ния и ког­ни­ти­вен ди­со­нанс.”

Пре­дуп­реж­да­ва­ме чи­та­те­ли­те да бъ­дат осо­бе­но вни­ма­тел­ни при сре­ща с тек­с­то­ве­те на Ев­ге­ний Дай­нов, Ди­мит­ри Ива­нов, Ха­ра­лан Алек­сан­д­ров, Йор­дан Еф­ти­мов, Ани Ил­ков, Иво Бе­ров. Все­ки от тях си има осо­бе­нос­ти. Чи­та­те­лят тряб­ва да ги знае и да се гот­ви за труд­на­та бит­ка, за­що­то кол­ко­то един ав­тор е по-сложен за раз­би­ра­не, тол­ко­ва е по-се­ри­о­зен. При Ди­мит­ри Ива­нов нап­ри­мер чи­та­те­ли­те тряб­ва да имат под ръ­ка и ан­г­ло-бъл­гар­с­ки реч­ник, тъй ка­то глав­на­та за­да­ча на г-н Ива­нов е да учи чи­та­те­ли­те на ан­глийс­ки език. При Ев­ге­ний Дай­нов (с пар­ти­зан­с­ко име Юджийн), са нуж­ни поз­на­ния по кла­си­чес­ка и фи­ло­соф­с­ка ли­те­ра­ту­ра, тъй ка­то Юджийн мно­го оби­ча да съ­об­ща­ва на чи­та­те­ли­те как­ва но­ва се­ри­оз­на кни­га не са­мо е про­чел, но е и раз­б­рал. С Ани Ил­ков труд­нос­ти­те са в поз­на­ва­не­то на съв­ре­мен­ния ули­чен език и на ка­ру­цар­с­ки­те епи­те­ти.

Дру­га ин­те­рес­на про­фе­си­о­нал­на гру­па са со­ци­о­ло­зи­те. Чи­та­те­ли­те ще си спес­тят вре­ме и нап­раз­ни уси­лия, ако изоб­що не им об­ръ­щат вни­ма­ние и не ги че­тат.

От по­ли­ти­ци­те, ос­вен ве­че спо­ме­на­ти­те Ах­мед До­ган и Ста­ни­мир Ил­чев, тряб­ва да се имат пред­вид бив­ши­те и нас­то­я­щи на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли Ан­то­ния Пър­ва­но­ва, Ма­ри­на Ва­си­ле­ва, Кла­ра Пет­ро­ва, Ата­нас Ще­рев, Це­ров­с­ки, Ни­ко­лай Сви­на­ров, си­ни­те ти­та­ни на ми­съл­та Фи­лип Ди­мит­ров и Пе­тър Сто­я­нов. Има и ед­на но­ва звез­да – д-р Ни­ко­лай Ми­хай­лов, но той стои от­дел­но, член е на ДСБ и ос­вен то­ва е пси­хи­а­тър. Уди­ви­тел­ни­ят бъл­га­ро-чужд фе­но­мен Со­ло­мон Па­си изис­к­ва от чи­та­те­ли­те за­дъл­бо­че­ни поз­на­ния в об­ласт­та на ме­та­фо­ри­те и пред­с­ка­за­ни­я­та на Нос­т­ра­да­мус. За по­ли­цейс­ка­та пи­ко-те­ра-ме­га-ки­ло-су­пер­з­вез­да Бой­ко Бо­ри­сов е лес­но – той го­во­ри глав­но с меж­ду­ме­тия. Още по-ле­сен е бив­ши­ят ми­нис­тър-пред­се­да­тел – той изоб­що не го­во­ри.
Осо­бе­на пре­лест имат тек­с­то­ве­те на Ни­ко­лай Ми­хай­лов. Вир­ту­оз­но­то му бо­ра­ве­не с бъл­гар­с­кия език тряб­ва да се поз­на­ва, за­що­то ка­то де­пу­тат той има на раз­по­ло­же­ние и пар­ла­мен­тар­на­та три­бу­на. Ето под­б­ра­ни час­ти от ед­но не­го­во ин­тер­вю (в. “Се­дем” от 24-30.01.2007 г.):

“По­ли­ти­чес­ка­та уто­пия за пъл­но­та, за ер­зац рай е най-вред­на­та от всич­ки ви­до­ве ко­лек­тив­ни фан­та­зии, из­точ­ник на рит­мич­ни ре­во­лю­ци­он­ни прис­тъ­пи, буйс­т­ва и кръ­во­из­ли­я­ния…

Тре­вож­ност­та е не­из­беж­но жиз­не­но ус­ло­вие, съд­ба на прос­тос­мър­т­ни­те. Всич­ки сме уче­ни­ци в учи­ли­ще­то на тре­во­га­та, за жи­ви­те не е пред­ви­ден окон­ча­те­лен по­кой. Въп­ро­сът е как­во пра­вим с та­зи “ин­тим­на под­роб­ност”. Пер­со­на­ли­за­ци­я­та на чо­ве­ка е в пря­ка за­ви­си­мост от сте­ре­о­ти­пи­те за спра­вя­не с ус­ло­ви­е­то на тре­во­га­та и от ре­пер­то­а­ра на “у­те­ши­тел­ни­те” сред­с­т­ва. Ма­со­ви­ят, но мно­го лош из­бор е за­ся­да­не в тре­вож­но­то чув­с­т­во с ар­се­на­ла на хи­ми­чес­ка­та ве­се­лост, с тур­шия. В та­зи пер­с­пек­ти­ва проб­ле­мът с ак­ци­за на ра­ки­я­та при­до­би­ва ха­рак­те­ра на ек­зис­тен­ци­ал­на дра­ма, на по­ли­ти­чес­ко по­ку­ше­ние сре­щу ед­но фол­к­лор­но тайн­с­т­во. Би­то­во­то опи­я­не­ние е ма­со­ва хе­до­нис­тич­на ли­тур­гия…

Бъл­га­ри­нът жи­вее със сък­ра­те­но въ­об­ра­же­ние и без ре­ли­ги­оз­на вя­ра, пуст от­към ми­рог­лед­ни въл­не­ния. Има­ме чал­га, но ня­ма­ме стил, ако не при­е­мем, че тя е “сти­лът”. Чал­га­та е на­ша­та ма­со­ва нор­мал­ност, от­к­ро­ве­на­та и ус­ла­ди­тел­на пос­ред­с­т­ве­ност на ра­зиг­ра­ни­те та­лии. Във всич­ко то­ва има уют на бе­зус­лов­но­то раз­пи­щол­ва­не, на наг­ла “пре­о­цен­ка на цен­нос­ти­те”. Чал­га­та е пот­на жиз­не­ност, еро­ти­чен рев от “ни­зи­ни­те”…

Ем­пи­рич­ни­ят на­род, се­га жи­ве­е­щи бъл­га­ри, ня­мат по­ня­тие за пат­ри­мо­ни­у­ма, за ду­хов­но­то нас­лед­с­т­во на пред­ци­те…

“Е­ли­тът” е ан­т­ро­по­ло­ги­чес­ко ус­ло­вие на съв­ре­мен­на Бъл­га­рия, то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во не под­ле­жи на ко­рек­ци­я.”

Чи­та­те­лят не тряб­ва да се стъ­пис­ва пред та­къв текст, той не е по-тру­ден от бе­се­да очи в очи с пси­хи­а­тър, кой­то ис­ка да ви омае с пър­вия се­анс, а е ве­че “за­ра­зен” от соб­с­т­ве­на­та си про­фе­сия. Ако тряб­ва къ­со да се из­ра­зи същ­ност­та на ци­та­та, д-р Ми­хай­лов ис­ка да ви ка­же:

“Вие всич­ки сте жи­вот­ни, го­ве­да, чи­е­то съ­щес­т­ву­ва­не е са­мо секс (“пот­на жиз­не­ност”, “е­ро­ти­чен рев”), стре­меж към плът­с­ко­то (“ра­зиг­ра­ни­те та­ли­и”), къ­де­то един­с­т­ве­но се чув­с­т­ва­те доб­ре (“у­ют на бе­зус­лов­но­то раз­пи­щол­ва­не”). Жи­ве­е­те с пър­во­бит­на­та тре­во­га на оце­ля­ва­не­то и се спра­вя­те с нея, ка­то пи­е­те ка­то сви­не (“ар­се­на­ла на хи­ми­чес­ка­та ве­се­лост с тур­ши­я”), без да се въл­ну­ва­те от ви­со­ки чув­с­т­ва и идеи (“без ми­рог­лед­ни въл­не­ни­я”), и то­ва е ва­ша те­лес­на същ­ност, ко­я­то не мо­же да се про­ме­ни (“ан­т­ро­по­ло­гич­но ус­ло­вие, не под­ле­жа­що на ко­рек­ци­я”).”

Е, има тук-там не осо­бе­но точ­ни по­па­де­ния и за тях ще по­мог­нем.

Ма­со­ва хе­до­нис­тич­на ли­тур­гия тряб­ва да оз­на­ча­ва ма­со­во сбо­ри­ще, на ко­е­то хо­ра­та се от­да­ват не на слу­же­не на бо­га (ли­тур­гия), а на нас­лаж­де­ния и нас­ла­ди (хе­до­низ­мът е уче­ние на древ­ног­ръц­кия мъд­рец Арис­тип, че удо­вол­с­т­ви­е­то и нас­ла­да­та са най-ви­со­ко­то бла­го в чо­веш­кия жи­вот). Тук оба­че об­ща­та кул­ту­ра на пси­хи­а­тъ­ра го е под­ве­ла. Пър­во­то (ори­ги­нал­но) зна­че­ние на гръц­ка­та ду­ма ли­тур­гия е “го­диш­на фи­нан­со­ва те­го­ба за бо­га­ти­те атин­с­ки граж­да­ни”. Из­ли­за, че сбо­ри­ще­то на чо­ве­ко-жи­вот­ни е всъщ­ност сбо­ри­ще на бо­га­ти­те хо­ра (“е­ли­та”), ко­и­то чрез не­о­буз­да­ни ве­сел­би из­пъл­ня­ват сво­и­те за­дъл­же­ния към об­щес­т­во­то. Ако то­ва Н.Ми­хай­лов е имал пред­вид, е прав.

Пат­ри­мо­ни­ум – пре­во­дът на ла­тин­с­кия тер­мин е “ба­щи­но нас­лед­с­т­во или дос­то­я­ние, ба­щи­ния”. Тук пси­хи­а­тъ­рът съв­сем е за­мъг­лил не­ща­та и пре­во­дът тряб­ва да се тър­си по сми­съл. Ако ние, днеш­ни­те хо­ра, сме жи­вот­ни, би тряб­ва­ло и на­ше­то нас­лед­с­т­во да е жи­во­тин­с­ко (от жи­вот­но – жи­вот­но). Ако пък на­ши­те пред­ци са би­ли хо­ра, а ние сме жи­вот­ни, пси­хи­а­тъ­рът тряб­ва да по­яс­ни как е ста­на­ла та­зи дег­ра­да­ция, ос­вен ако той не се при­чис­ля­ва към нас – жи­вот­ни­те, тъй ка­то е от ДСБ.

Ав­то­рът се на­дя­ва, че при­ве­де­ни­те при­ме­ри са дос­та­тъч­ни за на­чал­но ори­ен­ти­ра­не в “сло­вес­на­та джун­г­ла” на бъл­гар­с­ко­то по­ли­ти­чес­ко и об­щес­т­ве­но прос­т­ран­с­т­во. С упо­ри­тост, нас­той­чи­вост и мал­ко по­мощ все­ки бъл­га­рин с на­чал­но об­ра­зо­ва­ние мо­же да пос­тиг­не “дъл­бо­ка­та дъл­бо­чи­на” в мис­ли­те на по­ли­ти­ци, дър­жав­ни­ци и всич­ки дру­ги, ко­и­то из­б­ро­их­ме.

Уп­раж­не­ния за по­ддър­жа­не на фор­ма­та

Мо­ля, уп­раж­ня­вай­те се ре­дов­но вър­ху при­ло­же­ни­те крат­ки тек­с­то­ве, за да сте ви­на­ги в кон­ди­ция.

1. Ев­ро­пейс­ки­ят съ­юз пос­та­вя пред Бъл­га­рия но­ви пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва.
2. При въз­ник­на­лия ди­а­лог бе­ше де­ба­ти­ра­на бъ­де­ща­та ко­а­ли­ция в от­к­ро­вен дух и без стра­хо­ви­ти ква­ли­фи­ка­ции.
3. На­ше­то съв­ре­мен­но бъл­гар­с­ко мо­дер­но об­щес­т­во изис­к­ва от нас и мо­дер­но мис­ле­не.
4. След ка­то сме нап­ра­ви­ли на­шия нов ци­ви­ли­за­ци­о­нен из­бор с въз­п­ри­е­ма­не­то на ев­ро­ат­лан­ти­чес­ки­те цен­нос­ти, ние пре­пот­вър­ж­-да­ва­ме на­ше­то ис­к­ре­но же­ла­ние да бъ­дем пред­ви­дим съ­юз­ник.
5. Оп­ре­де­ле­ни­е­то “бе­зог­ле­ден” за­ни­ма­ва­щи­ят се със сти­лис­ти­ка на се­кун­да­та би оп­ре­де­лил ка­то емо­тив­на дес­к­рип­ция.
6. Ние взех­ме на­ци­о­нал­но от­го­вор­но ре­ше­ние и за не­го по­ех­ме по­ли­ти­чес­ка от­го­вор­ност.
7. Ре­зул­та­тът от влас­то­вия ре­сурс към де­ня на из­бо­ри­те не­ви­на­ги е оно­ва, ко­е­то се очак­ва ка­то елек­то­ра­лен ре­зул­тат.
8. Ди­фу­зи­я­та и дис­пер­си­я­та на дру­гост­та тор­пи­ли­рат ста­ри­те тра­фа­ре­ти и уп­рав­лен­с­ки ру­ти­нер­с­т­ва.
9. Мо­дер­ност­та из­с­т­рел­ва ви­со­ко в ак­си­ал­но-прес­к­рип­тив­ни­те не­бе­са и сак­ра­ли­зи­ра Тру­да ка­то фун­да­мен­тал­но зна­чим (есен­ци­а­лен и ек­зис­тен­ци­а­лен) мо­дус в ста­ту­са и па­то­са на чо­веш­ка­та съд­ба.
10. Про­мис­ку­и­те­тът на не­о­ли­бе­рал­на­та вер­бал­ност е не­у­дър­жим и ся­каш не­на­ка­зу­ем, свойс­ки дър­жащ се и вся­чес­ки то­ле­ри­ран и фа­во­ри­зи­ран, да­же в ле­ви сре­ди. Кон­ку­ин­би­на­тът на ней­на­та се­ман­ти­ка е ос­та­вил се­ме­то си в ут­ро­ба­та на по­ве­че­то от би­ту­ва­щи­те днес по­ли­ти­чес­ки и иде­о­ло­ги­чес­ки го­во­ри и реч­ни­ци.
11. За да се раз­бе­ре при­чи­на­та за шо­ко­во­то вди­га­не на це­ни­те, е нуж­на се­ри­оз­на ком­пе­тен­т­ност.
12. Бъл­гар­с­ко­то “ля­во” е всъщ­ност “дяс­но”, а бъл­гар­с­ко­то “дяс­но”-”ля­во”. То­ва е нон­сенс в “нон­сен­с­на дър­жа­ва”.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук