12 ноември 2007
Тази бележка ни връща към елементи на бележката на фондация „Жан Жорес”, публикувана през 2004 г. заедно с Пиер Боби, Жак Фурние и Жил Савари. Тя впрочем е близка с първата част на бележката на Шарл Фитерман.
Досега френските социалисти често са се произнасяли по икономически проблеми чрез позоваване на типа стоки и услуги, които са предлагали. Като се смята, че колкото повече се предлага продукция, идваща от обществения сектор, толкова повече се постъпва по социалистически. Едва през 80-те години на миналия век начинът на мислене еволюира, без обаче да се промени радикално. Приватизациите и/или лицемерните аргументи в стил „нито/нито” произтичат от същия анализ: основните неща стават в сферата на предлагането и на производството.
Противно на това разбиране целите на социализма, струва ни се, се съдържат в подход, концентриран върху търсенето или по-точно върху нуждата. Без да подхващам тук подробности от тезите на Амартия Сен (индийски икономист, Нобелов лауреат от 1998 г. по икономика – енциклопедия Уикипедия – бел. прев.), смятам, че това, което характеризира левицата и социалистите, се състои във волята да се отговори справедливо на следния въпрос: Как всеки един да стане „способен” да задоволи „основните си нужди”, като му бъдат дадени на разположение „полезните стоки и услуги”?
Оттук нататък въпросите за търговското и не търговското, за общественото и частното получават други измерения. Става дума за дебат, който поставя въпроса за средствата, с които да се постигнат целите, произтичащи от търсенето. За да останем верни на двамата цитирани автори, ще се спрем на пет основни термина, които очертават рамка на анализ за целите и за средствата на дадено обществено действие в смисъла на икономика на нуждите: Терминът „справедливост” обозначава волята да се предприеме действие, което да не е стриктно уравниловъчно, но което да е „справедливо” от позиция на политическите принципи, които обществото е възприело демократично;
Терминът “равенство” визира факта, че не е достатъчно да се разпределят поравно стоките или средствата, за да бъдат постигнати целите на социалната справедливост. Понякога се случва да се прави „позитивна дискриминация” (примери: ZEP (Зона за образование с приоритет), социалните такси за училищните столове и дворни пространства, безплатният транспорт за търсещите работа…), за да се постигне това равенство, т. е. да се установи истинско равенство на достъп, като се премахнат неравенствата на първоначалните ситуации;
Терминът „нужди” позволява да се види, че човек търси да се сдобие със средствата, чрез които да задоволи „основни” нужди, свързани с неговото развитие;
Терминът „блага” и по-конкретно „обществени блага” обозначава благата, които са предназначени да удовлетворяват основни нужди.
Терминът „възможности” обозначава, че не всички граждани имат възможност да използват блага и по-конкретно всички обществени блага (най-простият пример е отдалечеността).
Това означава, че е уместно не само тези блага да бъдат на разположение на всички, но и всички да бъдат поставени в условия, при които да „са в състояние” да ползват тези блага.
Петте термина, които са продукт на съвременното мислене, очертават глобална рамка на намеса на обществените сили върху голяма част от икономиката. Те позволяват да се излезе от вече споменатите дилеми на ХІХ и ХХ век, защото петте термина засягат въпроса за целите.
Те позволяват също да бъдат определени модерни критерии за оценка какво искаме да направим в сферата на икономиката. Първо трябва да определим кои са основните нужди, които трябва да бъдат задоволени. Те не са задължително нуждите, формулирани през миналия век. Например днес достъпът до финансови източници или до средства за информация и комуникация са почти толкова важни, колкото способността да се произвеждат на ниски цени храни от първа необходимост и със сигурност по-важни от производството на евтини индустриални стоки.
Това означава, че трябва да възприемем – и да преориентираме – общественото действие в услуга на тези нужди, превърнали се в приоритетни цели. По такъв начин универсална финансова услуга или широка услуга за задоволяване на жилищни нужди се оказва много по-важна от голяма част от обществените посредничества, познати от втората половина на ХХ век.
По същия начин размисълът какъв да бъде един нов модел на намеса би трябвало да ни позволи да определим това, което трябва да идва от обществените предприятия или от нетърговския сектор и онова, което може да бъде от компетенцията на частната дейност.
Важно е следователно да се определи в светлината на увеличаващия се растеж кои са положителните външни (за дадено производство или потребление – енциклопедия Уикипедия – бел. ред.) икономически въздействия, които могат да оправдаят използването на услугите на обществени предприятия, които не реализират печалба или понасят известни загуби, но които осигуряват съвкупност от положителни резултати.
И обратно, очевидно е, че големите конкурентоспособни обществени предприятия, които са се настанили на широко отворените пазари, не е нужно да бъдат подкрепяни с обществени пари, нито да останат в обществения сектор.
Накрая от момента, в който се поставя въпросът за целите в светлината на основните нужди, за необходимите блага за тяхното задоволяване и за способността на едните и на другите да приложат подходящите политики, възникват два ясни въпроса: за индивидуалното „наследство” и за индивидуалните премествания от едно място на друго: наложителна става необходимостта често да се прибягва до политиката на т. нар. позитивна дискриминация или до „неравноправния достъп”, за да се установи истинско равноправие, при което наследството или различни трудности стават причини известен брой хора да не са в състояние да използват всеобщо установените блага, нужни за задоволяване на основните им потребности;
Въпросът за териториите: проблемът за отдалечеността също е важен съставен елемент от трудността за достъп до блага. Прилагането на политика за справедливо териториално планиране също трябва да бъде приоритет на социалистически проект, чрез използването на намиращи се наблизо обществени услуги. Тук, както и по други въпроси, прагматизмът се налага, за да се модернизира съвкупността.
В някои случаи базовите обществени услуги трябва да бъдат обединени, за да са приложими по най-добър начин на териториално равнище. В други случаи ще е подходящо да се предпочете да се делегират обществени услуги, които имат предимството да не вредят на начина на производство на нужни стоки и услуги, но да запазват ръководната обществена роля.
Казаното тук, разгледано в национален аспект, е валидно естествено дори в по-голяма степен за цяла Европа. От съществено значение днес е на това ниво да се изгради логика на обществените блага, като услугите от обществен интерес или услуги от всеобщ интерес (в смисъла на френското схващане) могат да доведат до консенсус европейската левица на базата на предходния анализ. Целта трябва да бъде да се извадят от стриктните правила на пазара стоките и услугите, които имат отношение към основните нужди, без това да предизвика сътресения на европейско ниво.
Световният модел, който тепърва трябва да бъде развит, също се ситуира в перспектива извън рамките на националния и европейския избор: проблематиката за „световните обществени блага” и за способността да се мобилизират обществените играчи, за да се подкрепи равенството на достъп до тези блага, за в бъдеще имат вече стратегическо значение.
Превод Методи Кръстев
