(При наличието на Закон за корпоративния вътрешен одит, сривът през януари 2008 г. на Българската фондова борса щеше да е много по-незначителен)
Последните дни на януари 2008 г. бяха белязани с всеобща нестабилност на световните финансови и стокови пазари. Независимо че цената на барел петрол се върна на нива около 90 $, след като в първите дни на Новата 2008 г. инцидентно премина психологическата бариера от 100 $ за барел суров петрол, то цените на златото направо „полудяха“ и в края на януари достигнаха до своя сегашен пик – 933 $ за 1 тройунция. Една от най-големите френски банки „Сосиете женерал“ отбеляза рекордни близо 5 млрд. евро загуби. Доста странно вината за това бе „стоварена на плещите“ на един неин служител – брокера Жером Кервиел. Това в условията на съвременното банкиране е невъзможно и френската прокуратура и съдът ще трябва да намерят доказателства за много по-сложна схема на умели финансови машинации, в която са замесени далече по-високопоставени лица от банката, а може би и други финансови и политически кръгове. Френският брокер със склонност към хазартния риск бе обявен от някои френски и европейски медии за финансов гений, спасил човечеството от глобална финансова криза. Според някои анализатори той е предотвратил разпространението на кризата с ипотечните облигации в САЩ и в останалата част на света и в частност в ЕС, като едва ли не е „отрезвил“ финансовите пазари и особено тези в континентална Европа. По презумпция това твърдение е донякъде правдоподобно, тъй като поуки могат да се направят и в конкретната обстановка. Логичен е въпросът, дали резкият спад на борсовите индекси са начало на нова глобална финансова криза, или той е инцидентно явление? Втората хипотеза е по-вероятна, поне засега, и то поради обстоятелството, че съвременните финансови пазари стават все по-малко зависими от случващото се в САЩ. Налице е влиянието и на новите големи финансови и стопански колоси, като: Китай (Хонконг, където е една от най-големите фондови борси в света, от 1999 г. също е част от тази огромна страна) и Индия, а в никакъв случай не трябва да се подценява и Русия, която натрупа през последните години след рязкото поскъпване на горивата няколкостотин милиарда евро валутен резерв. В посочените страни засега криза не се очертава и светът едва ли ще бъде обхванат от такава само под въздействие на кризата с ипотечните облигации в САЩ от лятото на 2007 г.
Какви бяха последствията от този финансов катаклизъм и какво загубиха инвеститорите в акции, облигации и други финансови деривати от водещите страни в ЕС? Но докато немският индекс DАХ на 21 януари 2008 г. се понижи с 8,6%, британския FTSE загуби 5,5% от стойността си, а френският Сас – 40 – 6,8%, то българският СОФИКС загуби цели 32,34% от най-високото му равнище (1952,40), регистрирано през октомври 2007 г. и се върна на нивата си отпреди около една година. На 24януари индексът СОФИКС бе едва 1321,01 пункта. Капитализацията на БФБ, която преди срива бе около 25 млрд.лв., бе намалена с около 1/3, което за сравнително млад и нов капиталов пазар, като българския, може да се оцени като извънредно силен финансов удар по българските инвеститори в ценни книжа. Изтеглиха се крупни чуждестранни портфейлни инвеститори от Българската фондова борса.
На практика случващото се на българския фондов пазар е перифраза на познатото ни правило от предишни финансови кризи, че когато на Уолстрийт (свързан е с фондовата борса и централите на най-големите банки в Ню Йорк) започнат „да кихат“, то „играчите“ на фондовите пазари в развитите европейски страни започва да „ги втриса“, а в някои нови и неукрепнали фондови пазари, като българския – започват „да боледуват от тежка пневмония“. Подобен катаклизъм на Българската фондова борса (БФБ) можеше да се предвиди и без да е налице криза на световните финансови пазари. Посочено бе, че той през последната 2007 г. отбеляза огромен ръст, а малко по-малък той бе през 2006 и 2005 г. Рано или късно трендът на фондовата ни борса щеше да се забави, после да спре, а при някаква външна причина, като неотдавнашната финансова криза и настъпи срив, който за млад и неукрепнал пазар като българския е твърде болезнен. За по-малко от седмица 1/3 от капитализацията на емитентите на БФБ „изчезна в небитието“, но повечето от тях продължиха да се търгуват на борсата и това да не се отразява на договорите им с останалите им контрагенти и на стопанските им резултати, както става в по-развитите страни от България. Сякаш на БФБ нищо не се е случило, което показва, че търговията там се извършва от емитентите повече за имидж, а не за основен източник за набиране на капитал.
Междувременно през последните 3-4 години Комисията за финансов надзор (КФН) издаде лиценз за упражняване на дейност на около 50-60 взаимни фонда (повечето от тях, търгуващи с акции и облигации, емитирани на БФБ) и още толкова дружества със специална инвестиционна цел. Почти всички инвестиционни посредници (доскорошни финансово-брокерски къщи) създадоха по един-два, а някои от тях по три-четири взаимни фонда, а други – дружества със специална инвестиционна цел, инвестиращи в недвижими имоти или земеделски земи. Последните закупиха десетки, а някои стотици хиляди декара първокласна земя и се превърнаха в крупни земеделски собственици. Мащабни проекти на моллове, логистични и складови центрове, бизнесцентрове, луксозни жилищни комплекси от затворен тип, спа-центрове, голфигрища и селища край тях и др. се строят или са в проект, собственост на дружества със специална инвестиционна цел. Същевременно няколко десетки компании решиха да емитират ценни книжа и под формата на IPO да излязат на БФБ. Сред тях имаше и такива, които, без да притежават някакви по-съществени материални активи, чрез добра реклама и наемане на успешни брокери събраха на БФБ огромен капитал. Най-негативен пример в това отношение е старозагорската фирма за пътно строителство „Трейс“, която за по-малко от два месеца реализира продажби на ценни книжа като IPO над 1 млрд.лв. Независимо че КФН глоби няколко инвестиционни посредника, които правеха заявки на акциите на посочената компания на нереално високи цени и по този начин манипулираха фондовия ни пазар, то в крайна сметка фирма „Трейс“ не бе подобаващо санкционирана (както би станало в САЩ, Великобритания или Германия. В някои от изброените страни тя ще бъде „свалена“ от пода на фондовата борса незабавно) и ценните й книжа продължиха да се търгуват на БФБ. Едва след събиране на посочения огромен капитал, фирма „Трейс“ насочи част от него за покупка на активи и за около 4 млн. лв. закупи няколко асфалтови бази.
Основателен е въпросът ефективен ли е упражняваният външен финансов надзор върху публичните дружества и инвестиционните посредници у нас от Комисията за финансов надзор, предвид защитата на интересите на хиляди, в т.ч. и дребни акционери? Непосредствено свързан с него е и въпросът ефективен ли е вътрешният одит в тях, ако изобщо има такъв.
В случай, че публичните дружества, „играчи“ на БФБ имаха корпоративен вътрешен одит (както публичните компании в Германия, Великобритания и Франция) неминуемо загубите им щяха да бъдат по-малки. С оглед минимизиране на евентуалните бъдещи подобни загуби е наложително за всички публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователни компании (в някои като „Алианц, България“, „ДСК Гаранция“ и др. има вътрешен одит, но в други няма), пенсионно-осигурителни дружества, взаимни фондове и дружества със специална инвестиционна цел според мен задължително трябва да бъдат изградени звена за вътрешен одит. Само по този начин ефективно ще бъдат защитени интересите на стотици хиляди дребни инвеститори в тези публични компании у нас.
През първото полугодие на 2006 г. бяха приети от 40-то НС три закона в областта на финансовия контрол в публичния сектор, които бяха изготвени от екипа на бившия министър на финансите Милен Велчев в периода 2001 – 2005 г.: Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор, Закон за вътрешния одит в публичния сектор и Закон за държавната финансова инспекция. Независимо от някои недотам обосновани текстове и постановки, останали само като добри пожелания (напр. в министерствата, общински съвети и другите субекти в публичната сфера все още не са изградени одитни комитети и комитети за финансово управление и контрол от външни експерти по финанси и одит) реформата в тази област в публичната сфера бе осъществена. Бе оказан и известен натиск за ускоряването й от страна на Генерална дирекция „Бюджет“ при ЕК. Същевременно експерти от нея и от програма „СИГМА“ оказаха значителна методическа помощ за изготвяне на посочените закони. Близо две години над 1000 вътрешни одитори в публичния сектор упражняват тази нова за България професия, независимо че на редица места няма разбиране от страна на преките им ръководители за какво по същество са назначени, повечето от тях се справят с поставените им от законодателя функции и задачи. В някои публични организации междувременно се извършиха трансформации на дирекции „Вътрешен одит“, като в държавното предприятие в системата на Министерството на транспорта „Транспортно строителство и възстановяване“, в което с промяна на устройствения му правилник от началото на 2008 г. бе закрита едноименната дирекция. Друга слабост е недокомплектоването (свободни незаети бройки) на създадени дирекции и звена с вътрешни одитори. Според мен в едно бъдещо изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор (то следва да се осъществи още през първото полугодие на 2008 г.) е необходимо да се прецизират значително по-детайлно в кои ведомства от публичния сектор трябва да има звена за вътрешен одит и колко вътрешни одитори да се назначават за съответния обем дейност, като: оборот, ако е държавно или общинско предприятие (напр. на 10 млн. оборот); размер на държавната субсидия (напр. на 5 или 10 млн.лв. субсидия); размер на контролираните средства по оперативните програми на ЕС; численост на персонала или някакви други обективни критерии. С изменение на посочения закон следва да се вмени като задължение на дирекция „Вътрешен контрол“ при Министерството на финансите, респ. и на министъра на финансите, да предоставят съгласието си при изменение от страна на административните ръководители на устройствените правилници на организациите в публичния сектор, в които законодателят е постановил наличието на дирекции или звена по вътрешен одит, за да не се допуска закриване, съкращаване или други трансформации на съществуващите. Ако не се приемат предложените промени, професията „вътрешен одитор“ ще остане не особено престижна и недооценена у нас от повечето административни ръководители. Има редица ръководители от публичния сектор, които не разбират същността на Закона за вътрешния одит в публичния сектор и дори не могат да схванат защо им се полагат в щатното им разписание вътрешни одитори.
В корпоративния сектор, освен в банките, където е налице задължението по силата на Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките, не е изготвен и приет специализиран нормативен акт (закон или наредба към Търговския закон) за корпоративния вътрешен одит. В редица големи предприятия у нас, като телекомуникационните компании (БТК) и мобилните оператори „Глобул“ и „Мобилтел“; „Петрол холдинг“ и т.н., както и в повечето от застрахователните дружества и др. са изградени звена (дирекции или управления) за вътрешен одит. Някои от тях са част от големи чуждестранни корпорации, в които в компаниите-майки отдавна има специализирани звена за вътрешен одит (вътрешният одит е възникнал първоначално в САЩ през 1941 г., а след Втората световна война във всички силно развити западноевропейски страни са създадени специализирани органи за вътрешен одит. Над 100 000 вътрешни одитори членуват в международната одиторска организация Институт за вътрешните одитори, със седалище в гр. Алтамонте спрингс, САЩ, а тези от Европа са членове и в Европейския институт на вътрешните одитори, чиято централа е в Брюксел). У нас бе създаден преди няколко години Институт на вътрешните одитори в България (ИВОБ) (в него членуват над 350 одитори от корпоративния и от публичния сектор), който по силата на своя устав защитава техните права и отговаря за обучението и квалификацията им (от 2007 г. и администрира провеждане на четирите нива на международно признатия одиторски сертификат CIA).
Вътрешните одитори в корпоративния сектор се ръководят единствено от издадени и утвърдени от управителните, респективно от надзорните съвети на съответните фирми правилници и наредби. Те по принцип следва да съответстват на Етичния кодекс за вътрешен одит на визираните международни организации, който е възприет от Института на вътрешните одитори в България. Това обаче е крайно недостатъчно. Необходим е специализиран закон в тази област, където задължително трябва да бъдат регламентирани и двете основни задачи на корпоративния вътрешен одит:
1. Оценка, анализ и управление на риска в корпорацията в условията на силно конкурентна пазарна среда.
2. Добавяне на стойност към тази, която заработва понастоящем предприятието. Прилагат се също и основните принципи на финансовия контрол за: икономичност, ефикасност и ефективност в съответната корпорация.
Следва да си отговорим на въпроса и защо е наложително да има вътрешен одит в корпоративния сектор, респективно ясна регламентация, която понастоящем у нас липсва? Това особено е необходимо за публичните компании, които се листват на фондовата борса, а в тях са акционери понякога хиляди дребни инвеститори. Особено е актуален този въпрос при наличието на неотдавнашния срив на Българската фондова борса, който бе отражение в голяма степен на срива на световните фондови борси.
Комисията за финансов надзор, оторизирана от законодателя с техния надзор, с подзаконов нормативен акт, като наредба или указания, не е в състояние да принуди визираните няколкостотин публични дружества у нас, да създадат специализирани звена за вътрешен одит и в повечето от тях няма такива. Ето защо е наложително изготвянето и приемането от Народното събрание на специализиран Закон за корпоративния вътрешен одит. Той следва да регламентира обхвата (изброените публични компании, в които са съсредоточени парите, а те са няколко десетки милиарди лева, на стотици хиляди български и чуждестранни граждани); основните принципи, правомощия, функции и задължения на вътрешните одитори от корпоративната сфера. В името на сигурността на своите инвеститори българският бизнес ще бъде натоварен с допълнителни разходи за издръжка на звено от вътрешни одитори, но определено си заслужава с оглед избягване на катаклизми, каквито бяха налице през януари 2008 г.
Водещите практики в областта на вътрешния одит, като модела КОСО и др. методи и способи за оценка на корпоративния риск също следва да влязат в бъдещата корпоративна одиторска дейност у нас. По този начин ще приключи изцяло реформата в областта на финансовия контрол, която бе започната само за публичния сектор през 2006 г.
Реформа е наложителна, според мен, и по отношение на дейността на КФН. Със Закона за Комисията за финансов надзор по време на управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски бяха обединени трите надзорни органа, осъществяващи дотогава надзор върху търговията с ценни книжа, застраховането и допълнителното и задължителното пенсионно осигуряване. Докато обединяването на последните два бе оправдано, тъй като по същество тяхната дейност е твърде близка и взаимно се допълва, то не така стои въпросът с надзора върху търговията с ценни книжа, който бе „прикачен“ към тях, а Министерството на икономиката и енергетиката „абдикира“ от най-общия надзор (по-скоро поглед), който имаше дотогава над търговията с ценни книжа. В повечето от развитите страни в света надзорът върху търговията с ценни книжа е отделна надзорна институция, която разполага със значително по-широки правомощия върху дейността на инвестиционните посредници, борсите, брокерите и инвестиционните банки. Те разполагат и със значителен апарат от професионалисти в тази област, получаващи адекватни за своя висококвалифициран труд възнаграждения.
Необходимостта от привеждане на надзорните и контролните правомощия, функции и задачи към тези в страните с развито и модерно пазарно стопанство на надзорния орган у нас, оторизиран с надзора върху търговията с ценни книжа, е повече от наложителна. В този си вид Комисията по финансов надзор не е достатъчно ефективна и резултатна, а към съвместимите надзор върху застраховането и надзор върху допълнителното и задължителното пенсионно осигуряване неестествено е „прикачен“ надзорът върху търговията с ценни книжа. Последният, който в развитите страни обикновено е водещ, у нас не е с достатъчно добре очертани функции и задачи.
Независимо че в Закона за Комисията за финансов надзор е предвидено да се разкрият регионални поделения на комисията, досега в своята няколкогодишна дейност тя не е разкрила нито едно. Необходимост от такива има във Варна (в най-голяма степен), в Пловдив, Бургас и Русе, но досега тя не е реагирала адекватно.
Ето защо, предвид несъвместимостта между визираните три дейности на КФН и подценяването на надзора върху търговията с ценни книжа, липсата на ясна стратегия в ръководството на КФН за бъдещето на БФБ (досега от нея се интересуваха инвеститори от Скандинавската фондова борса, Франкфуртската фондова борса, Атинската фондова борса и др., но в крайна сметка няма подадена оферта за закупуването й, нито е поканен водещ чуждестранен мениджър да поеме ръководството й, което може би е по-рационално засега), както и неособено професионалната дейност на КФН по предоставяне на лицензи, без задълбочено проучване на посочените в обзора различни стопански субекти, е по-разумно да настъпят следните трансформации, в т.ч. и в българското законодателство:
1. Надзорът върху пенсионното осигуряване и застрахователния надзор да продължат да се упражняват от един надзорен държавен орган.
2. Надзорът върху търговията с ценни книжа да се обособи в друг самостоятелен надзорен орган. Според мен той трябва да има достатъчно на брой служители, които да осъществяват оперативен контрол върху всички субекти, подаващи заявление за лиценз за упражняване на дейност, както и в действащите на пазара IPO, инвестиционни посредници, взаимни фондове, дружества със специална инвестиционна цел и др. субекти, търгуващи с ценни книжа на БФБ. В противен случай интересите на многобройните крупни, а и на по-дребните държатели на ценни книжа у нас няма да бъдат адекватно защитени, а в българските медии ще са налице „литературни упражнения“ на тема: „Българската борса балон ли е или не?“