Историческите данни са категорични, че в древна Гърция за времето на един продължителен човешки живот от около седемдесет години, не се е случвало нищо ново. Живее си човекът и просто нищо ново и необикновено не се случва в рамките на неговия живот. Но в последните двадесет години, сме свидетели, съвременници на бурни и остри политически, икономически, социални, духовни промени и сривове, на необикновена човешка мизерия, на главоломни глобални трансформации.
В края на 80-те години на ХХ век СССР и страните от социалистическата общност загубиха класическата студена война, която започна през март 1946 г., след прословутата реч на Чърчил във Фултън. След краха на европейската социалистическа общност, изглеждаше, че победата над СССР, над Русия, е окончателна и безвъзвратна, че започва „вечната” ера Pax Americana, а наложеният неолиберален политико- икономически модел е победител и че това по думите на Фукуяма е „краят на историята”. Не беше нужно много време, за да разберат и светът, и обикновеният човек, че неолибералната програма за всеобщо благоденствие е най-несъстоятелната теоретическа и практическа утопия, че тя е програма на ограниченото малцинство. Историята ни показа, че еднополярният сезон продължи недълго.
Трансформацията на социализма в капитализъм през 90-те години се оказа изключително странно явление, а някои изследователи го определят и като „антиисторическо”. Но всъщност в края на 80-те години на ХХ в. приключи лявата фаза на световния исторически цикъл или епохата, в която бедните воюваха за своите социални права, а народите за своята национална независимост. Тя започна още през 1848 г. с началото на демократичните и освободителни революции в Европа, продължи 150 години и бе задушена от неоконсервативната, неолибералната вълна през последните две десетилетия на ХХ век. Тогава официална Русия се присъедини и сподели новите идеи на неолиберализма, на презрение към бедните и потиснатите. Тогавашният руски елит, както се питат и мнозина руски учени – „странно защо реши да поддържа този толкова чужд за Русия реванш и идеология.”
Науката и народите тепърва ще преосмислят и оценяват трансформирането на социализма в капитализъм. Засега компетентните твърдят, че правният статус на новите богати в Русия е твърде неустойчив. А правото на такава собственост, както разкрива вече съществуващият опит в Русия, може да бъде оспорено дори в рамките на приетите и действащи решения (стига само да има воля и обществена атмосфера затова). Експерти твърдят, че почти всяко такова голямо богатство, носи тежестта на „шлейф от граждански, наказателни и икономически престъпления”. А реформаторите от 90-те години на ХХ в. , по думите на руските политически изследователи и анализатори, „превърнаха Руската федерация в зона на бедствията”.
Едновременно с това, човешките загуби в строителството на капитализма дори само в Русия превишават два пъти общите загуби от най-кръвопролитната война в нейната история – Втората световна война. А духовните загуби от човешките драми и деградация са още по-големи и неизмерими.
След 1989 г. традиционният Запад преживя период не само на морален, политически, но и на геополитически триумф. Същевременно се извърши мащабно преразпределение на икономическия и човешкия ресурс, на бурно „изтичане на мозъци” в посока на Запад. Промените стимулираха ръста на икономическото развитие в тези страни, но те, според специалистите и изследователите, отказаха да извършват структурни и финансови реформи и промени. Резултатите от това в последно време са очевидни и драматични.
Днес либерално-демократичният модел е в криза, а в съревнованието печелят „младите” държави, с доминиращо държавно участие и роля в управлението, където същевременно се осъществяват социални реформи, напълно съвместими с пазарната икономика, но в интерес на мнозинството.
След бомбардировките над Югославия, нахлуването и войната в Ирак и Афганистан, САЩ (а и не само те) започнаха да губят първенството в икономическия ръст и развитие, а едновременно с това поради неспособността и нежеланието адекватно да се оценят глобалните промени, те все по-отчетливо губят ролята си на интелектуален и морален лидер. Всъщност след бомбардировките над Югославия, Ирак и Афганистан, американската демокрация е наричана „бомбохвърляща”, а от това, както разбираме (дори от изборите за президент на САЩ), полза няма нито американската, нито и европейската демокрация. Заради всичко това в света се разгръща не елитарна, а масова идеология на антиамериканизма. Срина се световната илюзия от 90-те години на ХХ в., че САЩ е обречен да бъде едноличен световен лидер и хегемон.
Възстановяването на Русия съвпадна с отслабването на страните от стария Запад, намаляване на тяхната привлекателност и външнополитическите им възможности. Фиаското на САЩ в Ирак, проблемите на Европейския съюз, породени от поредната системна криза, ги предизвика към действия, които да не допуснат по-нататъшното отслабване на собствените им позиции и превъзходство. Всичко това се съчетава със събитията и процесите в Латинска Америка, които разкриват новия подход и социални реформи на ХХІ век – за независимо решаване на социалните и националните проблеми в един многополюсен свят.
Главните причини за всичко това са дълбоки, естествени и диалектически. А Русия се превръща в символ на тези мощни размествания в световната политика и икономика. Днес на нея подражават много общества, изостанали от бедност, хаос и чужда национална зависимост. В началото на ХХІ в. историята я изтласка в центъра на новата конкурентна борба, на съревнованието между социално-икономическите модели, при които се изработват и нови „правила на играта”, а едновременно с това и за световен политически и военен баланс в света. Тези две съревнования, според световните експерти, до голяма степен ще определят бъдещето на света в прехода към една друга, по-добра фаза от развитието на човечеството.
В тази обстановка Русия изведнъж стремително и неочаквано започна да се възражда, за разлика от Китай, който извършва своите промени планомерно и последователно в продължение на три десетилетия. След 2000 г., след поемането на държавната власт от Вл. Путин, Русия наложи строг контрол на собствените си ресурси, категорично отстоя своето единство и неделимост, преодоля хаоса, спря социалния срив и от невръстен ученик на западната демокрация се превърна в самостоятелен участник в международните отношения.Русия ускорено върви по пътя на всестранната модернизация, без да разчита единствено на енергийните и природните дадености. Страната вижда своето бъдеще в иновационната икономика и най-вече в икономиката на знанието, и то още в близките години.
Постепенно в Русия бе постигнат обществен консенсус, че страната трябва бързо да се раздели с „наследството от 1991 г.”, с идеите за „цивилизационното превъзходство на Запада” и с „необходимостта да се заимстват от него миражите на съвременността, атлантическите ценности, доктрината за правата на човека и пр.” Потребителската страст, довела човечеството до днешната финансова и икономическа криза, душевно е чужда за много народи (особено на славянските, православните). А руски интелектуалци още преди години предупреждаваха, че непомерната страст към потребление е смъртна опасност за човечеството и че тя може да доведе до неговия летален изход. Предвижданията се сбъднаха…
Същевременно Москва открито и без общоприетата дипломатическа усмивка започна да преразглежда правилата на играта, установени в годините на хаоса и полуразпада в Русия през 90-те години на ХХ век. Засили се нейната готовност и способност да отстоява своите интереси, така както ги разбира, което е особено нежелано за някои страни, свикнали да гледат на Русия през последните повече от две десетилетия като на слаба, безволева и победена.
В същото време непредубедените се убедиха, че в годините на Студената война доминираше идейното, идеологическото противопоставяне, след това вече то отсъстваше, но геополитическото се оказа не по-малко и не по-слабо. Проблемът е в това, както твърдят някои автори, че всъщност геополитическият проблем е в основата на конфронтацията, а идеологическият отдавна отсъства.
Интересното и странното е, че за Европа Русия е едновременно защитник и заплаха. Така е от столетия, навярно така ще бъде и занапред. В продължение на столетия Русия предпазва и спасява Европа от татарите, от османските нашествия, от нацистите, а в съвременността Русия (въпреки предизвиканата от Украйна криза) е „най-надеждният сред твърде ненадеждните” едри доставчици на енергия за Европа.
Историята на човечеството доказва, че светът никога не може да бъде такъв, какъвто е бил преди. Но несъмнено съществуват народопсихологически особености и традиции, които определят облика и същността на народите и държавите. Същността на руската идея, на руския архетип от столетия е защитата на слабия, на бедния, стремежът да се върне неговото човешко достойнство. Това е нравственият максимализъм „всеки да бъде спасен, нахранен, обут, облечен и да се издигне на по-висока степен духовното развитие.”
Днес Русия по конституция е социална държава, а човекът е в центъра на политиката. Конституцията на Руската федерация гарантира свободата, справедливостта, защитата на етнонационалната държава, на семейството и децата. Управляващите в Русия акцентират върху хуманизма, солидарността на обществото и формиране на общество от свободни хора. А неотдавна руският президент Дмитрий Ан. Медведев напомни забраната „да се демонстрира социалното превъзходство”.
Тази изострена социална чувствителност е в основата на оценката на мнозина руски учени и политици, че „капитализмът в Русия е закъснял завинаги” и че опитът в Китай, в Латинска Америка да се извършват социални реформи в интерес на мнозинството, са напълно съвместими с пазарната икономика.
За историческото развитие на Русия е характерно, че тя винаги е била на страната на слабите. И нейната външна политика е силна тогава, когато поддържа освободителното движение на народите, когато тръгва да отвоюва свободата на други, както това става по време на Руско – турската война, на Втората световна война и т.н.
В годините на неолиберализма Русия се оказа самотна, когато руските управляващи кръгове смениха идентичността на страната си. Тогава Русия загуби всички свои съюзници и приятели в Европа, Азия, Африка, Латинска Америка, арабските страни.
Днес Русия има и друга външна политика, и най-вече защото и коренно промени концепцията за държавното, националното , социалното и духовното развитие, върна се към историческите си корени и руската идея. А нейните хора винаги са били убедени в първичността и необходимостта от доминацията на духовното над материалното. Затова несъмнено руски специалисти, учени, експерти отново са в Африка, в Латинска Америка, в Азия.
Преди повече от столетие и половина големият руски дипломат, общественик и поет Фьодор Ив. Тютчев пише, че „с ум Русия не може да се разбере”. Тези думи продължават да удивляват със своята точност. Същевременно преценката е най-близка и разбираема за славянската душевност и чувствителност. В това се убеждава и всеки българин (който не се е отрекъл или забравил славянската си принадлежност през последните двадесет години), посетил възраждаща се Русия, особено в последно време.
След поемането на държавната власт от Владимир Путин в навечерието на 2000 г., в Русия бе сложено началото на дълбоки обновителни процеси, възраждане на страната – политическо, икономическо, социално, културно и духовно. С разумни действия и с усилия Русия върна мощта и мястото си в международните отношения, в решаването на международни, регионални и етнически проблеми. Тя отново е страна, с която всички се съобразяват. Политиката й е насочена към икономическата, социалната, технологичната и пр. модернизация. А народът й, уморен, отблъснат и стреснат от преживяната бездуховност, отново се връща към своите духовни устои, към великите си културни традиции и достижения, и уверено се отдръпва от ръба на пропастта.
Днес руското общество е единно за необходимостта от възраждане на Русия, на народния дух, за отстояване на хуманизма, на общочовешките ценности и традиции, на единството на нацията. Главната задача е възстановяването, модернизацията на страната и превръщането й в първокласна държава на ХХІ век. Това се вижда от съвременното руско изкуство, литература, кино, от официалните телевизионни канали. Основна ценност отново са семейството, семейните традиции, грижата и възпитанието на децата, духовното здраве на хората, патриотизмът. А по думите на Дм. Медведев – „ще направим всичко светът да стане по-справедлив и безопасен” и същевременно многополюсен.
Едновременно с това в съвременния глобален свят, в който Русия е една огромна част, едва ли у някого от мислещите и патриотично настроени руски граждани предизвикват симпатия олигарсите и корумпираният капитализъм в страната. Но мнозина в Русия са категорични, че проблемът е в това, че в отношението към съвременна Русия и в антируската политика се критикува и воюва не срещу пороците на руския капитализъм, а против засилваща се Русия, против нейната модернизация и трансформация в новите условия.
Всички тези процеси и събития ние съпреживяваме и ни вълнуват не с любопитството и сметките на западноевропееца, а с увлечението и искреността като за нещо близко и родно. Защото такива са многовековните духовни връзки и традиции на българския народ, на българската интелигенция. Не само не сме забравили, но и всяко поколение се убеждава в правотата на думите на един голям български учен и общественик, изречени в началото на ХХ век, че: „Има ли силна Русия, има и България.”
В продължение на около двадесет години в България, в духа на глобалните ценности, се проповядваше, че Русия е напълно и безвъзвратно победена. А български политици, историци и експерти (щедро дарявани от американски фондации) произнасяха шизофренични речи срещу традиционното българско русофилство, срещу СССР и Русия.
Не бе пощадено и православието, тази духовна, многовековна и доказана връзка между славянските народи, между България и Русия, в името на която Ф. Ив. Достоевски и цялата прогресивна руска интелигенция призоваваше за война срещу османска Турция за освобождението на българите и останалите православни християни на Балканите. В духа на това дори по Българското национално радио, програма „Хоризонт”, от водещата Емилия Антова слушателите чуха: „Православието нито е право, нито е славно.” (5 май 2008 г., 16 ч. 50 мин., в разговор с Божана Апостолова).
В продължение на около двадесет години контактите между народите на България и Русия бяха прекъснати. Връщането днес ни разкрива една толкова различна Москва, толкова различна само от преди десетилетие. Многомилионният град е изключително красив, чист, обновен, модерен, достолепен, но същевременно приветлив, гостоприемен и спокоен. Столицата впечатлява не само с новото огромно строителство, с опасалите я нови мостове, естакади и модерна инфраструктура, които скъсяват разстоянията и облекчават движението на огромния град, но и с поддържаните, сякаш току-що реставрирани и боядисани многовековни сгради, с блестящите куполи на стотиците си храмове, с невероятната чистота и усещането за някаква грижовна ръка, която поддържа реда, уюта, сигурността и спокойствието, прекрасните паркове и градини, блясъка на този древен и модерен град. Московчани се гордеят с всичко това и с удоволствие разказват, че при московския климат през пролетта в градините цъфтят поляни от лалета, а през лятото очите и душата радват на изключителните килими от бегонии.
Към тези прекрасни впечатления може да се добави нещо, пряко свързано с българите. Навсякъде можеш да срещнеш сърдечното отношение и откритата топлота към нас – на летището, в хотела, в музеите, на улицата, навсякъде. Тези близки и искрени отношения между двата народа не могат да бъдат заличени нито от волята на политици, нито от времето, нито от прекъснатите връзки и контакти в продължение на две десетилетия.
Тази дълбока, невидима, а за някои и неразбираема духовна, историческа връзка между двата народа, намира непрестанни потвърждения.
Съвременна Москва е забележителна и с отношението си към културно-историческото си наследство. Съвременна Москва използва всички възможности, за да напомня на своите граждани и гости, че всяка нейна педя земя е история, отстоявана и обичана от нейните бранители през вековете – в периодите на вражески нашествия и агресия.
Освен блясъка на всички сгради, храмове, нови въздействащи паметници, улици (незабравимата „Пречистенкая”) могат да се видят и възстановените и обновени дворци в Царичино от ХVІІІ в., от времето на Екатерина ІІ. Впечатляващ е и подходът към оформлението и използването на пространството около културните паметници. Така в Царичино възстановените дворци са разположени в прекрасен парк с пеещи фонтани, които са не само част от руската история и култура, но и чудесно и привлекателно място на московчани и гостите за отдих.
Москва днес е така различна отпреди 1999 г. Сега тя е наистина величествена, модерна, спокойна и много по-удобна за живот. Трудно е да се забрави руското общество през 1999 г. Тогава то беше в очакване на нещо по-добро, на важни и дълбоки политически промени, които само месеци след това се случиха с идването на власт на Владимир Путин. С което приключи „десетилетието на унижението на Русия”.
През август 2008 г. се чувстваше изненадата, загрижеността и опасенията на хората от нова война, но и една сигурност и увереност, че Русия ще се справи с кризата, че държавното ръководство е в състояние и в готовност да преодолее проблемите. В тези няколко дни рухна окончателно системата на международното право, същевременно се промени решително ролята на Русия в международния живот. Станахме свидетели на събития, които разделиха света . А някои руски наблюдатели твърдят, че това, което за САЩ бе 11 септември 2001 г. , за Русия беше 8 август 2008 г.
След преживените катаклизми в междудържавните ни отношения, в Русия разграничават българския народ от управляващите през последните две десетилетия. Всъщност и в това няма нищо ново, защото така е било и в десетилетията след Освобождението, по време на Първата световна война, така е било и по време на Втората световна война.
