Двайсет години след падането на Берлинската стена и седем и половина години след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон безпрецедентна финансова и икономическа криза отново преобръща международната геополитика. Всеки ден до нас достигат новини за един разтърсен свят: залез на американската империя, напредък на Китай и Индия, завръщане на Русия. Дали изживяваме преход от „хиперсилата“ към полицентризма?
Как да се ориентираме в обстановката, как да разберем настоящите промени, как да направим нов прочит на събитията? Благодарение на глобалния си и същевременно прецизен подход към изменящия се свят поредният Атлас на „Монд дипломатик“ носи отговор на тези въпроси.
От миналия месец списание „Ново време“ започна да публикува части от този уникален справочен труд, който съдържа 87 синтезирани текста, написани от специалисти в най-различни области (икономисти, социолози, политолози, демографи, историци, еколози…), повече от 300 карти, схеми, графики и обширна библиография.
Статията “ Крах или нов тласък на Вашингтонския консенсус“ е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Неуспявайки да скрият своя провал, Световната банка и Международният валутен фонд заявяват, че са изоставили Вашингтонския консенсус. Отслабени от появата на нови действащи лица и на новаторски инициативи в Източна Азия и Латинска Америка, управляваните от Г-7 институции се стремят да се възползват от кризата, за да заемат отново централно място на международната сцена.
През 2007 г. принудителната оставка на президента на Световната банка Пол Уолфовиц и преждевременното напускане на главния директор на Международния валутен фонд (МВФ) Родриго де Рато още повече подкопаха доверието в тези две организации. Рецептите им, съдържащи се във Вашингтонския консенсус (приватизации, премахване на регулирането и на митническите протекции, ограничаване на социалните бюджети и т. н.), са критикувани навсякъде.
От 2004 г. насам голямото увеличение на цените на основните продукти предизвика чувствително повишение на валутния резерв на развиващите се страни. През 2008 г. той бе 3 пъти по-голям от този на Япония, Западна Европа и Северна Америка взети заедно. Редица страни от Юга използваха този свой резерв, за да се издължат предсрочно на Световната банка, МВФ и Парижкия клуб, ограничавайки по този начин зависимостта си. Отпуснатите от МВФ заеми, които възлизаха на 107 млрд. долара през 2003 г., паднаха до 16 млрд. през 2007 г. Решението на Китай за отпускане на фондове не излизаше толкова скъпо и бе освободено от условията, наложени от институциите от Бретън Уудс.
Други събития също свидетелстват за отслабването на тези традиционни кредитори:
• в Източна Азия основните икономически сили подписаха в Чианг Май споразумение за сътрудничество между централните банки, за да могат да се справят заедно с евентуална криза. Именно подобен тип споразумение Вашингтон успя да блокира в разгара на кризата от 1997-1998 г.;
• суверенните фондове представляват нов източник на държавен капитал за частните компании в страните от Юга и конкурират Международната финансова корпорация, клон на Световната банка, специализиран в този сектор;
• в Латинска Америка много регионални инициативи притесняват големите сили. Благодарение на Петрокарибе Венецуела продава своя нефт на петнайсетина страни от региона на по-ниски цени от тези на световния пазар и така подобрява възможностите им за рафиниране. Боливарската алтернатива за страните от Америка (АLBA) — съвместно споразумение, подписано от Венецуела, Куба, Боливия и Никарагуа — функционира отчасти на разменни начала: например 20 000 кубински лекари предоставят безплатни здравни услуги на населението на Венецуела, в резултат 50 000 операции на очите са извършени в Куба срещу петрол, без венецуелските пациенти да поемат никакви разходи. През 2007 г.
седем държави от Латинска Америка (Аржентина, Боливия, Бразилия, Еквадор, Парагвай, Уругвай и Венецуела) създадоха Южната банка, въпреки че известни различия в позициите на отделните правителства забавиха началото на дейността й.
Други подобни събития са: поемането отново от страна на Венецуела, Боливия и Еквадор на контрола над някои от собствените им природни ресурси; излизането на Боливия от Международния център за уреждане на инвестиционни споровете (съд на Международната банка в областта на инвестициите); започване на дискусии за създаване на подобен център за страните от Юга; без да забравяме изгонването от страна на Еквадор на постоянния представител на Световната банка и изготвянето на цялостна ревизия на държавния дълг на страната.
Въпреки че са окуражаващи, тези инициативи не променят правилата на играта. Подписаните от Китай споразумения облагодетелстват интересите на Пекин при експлоатацията на природни ресурси. Централните банки на развиващите се страни продължават масово да купуват американски съкровищни бонове. Би било по-добре те да използват своя валутен резерв, за да финансират собствените си нужди и да избегнат тегленето на нови заеми. И макар че някои страни от Юга намалиха външния си дълг, вътрешният им силно нарасна, а това ги принуждава да отделят между 20% и 30% от бюджета си за неговото изплащане.
Ако достатъчно правителства не въведат нова международна система, основана на международния договор от 1966 г. за икономическите, социалните и културните права, както и на декларацията на Обединените нации за правото на развитие от 1986 г., Световната банка и МВФ ще бъдат в състояние да преодолеят кризата, възползвайки се от евентуално ново понижаване на цените на основните продукти, придружено от увеличаване на лихвите.
Превод Ивайло Буров
