Двайсет години след падането на Берлинската стена и седем и половина години след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон безпрецедентна финансова и икономическа криза отново преобръща международната геополитика. Всеки ден до нас достигат новини за един разтърсен свят: залез на американската империя, напредък на Китай и Индия, завръщане на Русия. Дали изживяваме преход от „хиперсилата“ към полицентризма?
Как да се ориентираме в обстановката, как да разберем настоящите промени, как да направим нов прочит на събитията? Благодарение на глобалния си и същевременно прецизен подход към изменящия се свят поредният Атлас на „Монд дипломатик“ носи отговор на тези въпроси.
От миналия месец списание „Ново време“ започна да публикува части от този уникален справочен труд, който съдържа 87 синтезирани текста, написани от специалисти в най-различни области (икономисти, социолози, политолози, демографи, историци, еколози…), повече от 300 карти, схеми, графики и обширна библиография.
Статията „Финансиаризация се римува с глобализация“ е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Глобализацията на търговския обмен и в още по-голяма степен тази на капиталите води до интеграция на световната икономика и е съпътствана от все по-голяма финансиаризация, която изостря нейната нестабилност, както показва днешната криза.
Глобализацията на търговския обмен се изразява в по-бързото увеличаване на международната търговия, отколкото на световния брутен вътрешен продукт (БВП). Между 1983 и 2006 г. обемът на търговията нарастваше с 4,9% годишно, а световният БВП — само с 2,7%. През този период делът на китайския износ се увеличи от 1,2% на 7,5% от световния. Това засилване на търговския обмен е съпътствано от нарастваща интернационализация на капиталите. Тя касае както продуктивните инвестиции (преки инвестиции в чужбина), така и финансовите капиталовложения.
През 2006 г. преките инвестиции в чужбина бяха в размер на 1,216 млрд. долара, което е около 3% от световния БВП. Въпреки че в голямата си част (84%) те идват от развитите страни, делът на развиващите се страни постепенно се увеличава (от 10% между 1995 и 2000 г. до 14% през 2006 г.), а това е знак за промяна в посоката на движение на нетните парични потоци (от Юга към Севера) и за все по-голяма регионална интеграция на страните, какъвто е случаят в Азия.
Преките инвестиции в чужбина са насочени предимно към развитите страни. През 2006 г. двупосочното движение на инвестиции между страните от Севера представлява около 55% от техния общ обем. Европейският съюз изглежда много по-добре интегриран в световния пазар от САЩ. В периода 2000-2006 г. постъпилите в страните членки преки чужди инвестиции представляват средно 22% от вътрешните частни инвестиции срещу 8% в САЩ. Двете световни сили са нетни износителки на капитали, но излизащите от тях средства са само малка част от частните инвестиции — съответно 3% за ЕС и 1% за САЩ.
ЕФЕКТ НА БУМЕРАНГА
По-ново явление е бързият растеж на инвестиционните потоци към бързоразвиващите се страни, а експертното проучване на „Ърнст и Янг“ ни дава обяснение за него. През 2007 г. 221 компании от бързоразвиващите се страни — 117 от които разположени в Бразилия, Русия, Индия или Китай — са сред най-преуспяващите 1000 предприятия в целия свят и представляват 19% от тяхната обща борсова капитализация срещу 5% през 2000 г. Оборотът на компаниите от бързоразвиващите се страни нараства с по-голяма скорост, средната им оперативна печалба е по-висока (25% в бързоразвиващите се страни срещу 14% в западните), а борсовият им курс се покачи два пъти по-бързо между 2001 и 2007 г. Това е ефектът на бумеранга от глобализацията, който поставя под съмнение господството на многонационалните компании от Севера.
Малка част от движенията на международни инвестиции става под формата на делокализации в тесния смисъл на думата (преместване на вече съществуващо производство): според Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд с тези делокализации се обяснява премахването на по-малко от 6% от работните места, наложено от структурните реформи. Според Националния институт по статистика и икономически изследвания (INSEE) броят на засегнатите от съкращаването на работни места е между 15 000 и 34 000 души на година във Франция, докато френската икономика е създавала около 200 000 работни места годишно в сферата на търговията през последното десетилетие.
По-подробни проучвания показват обаче разширяване на това явление в областта на новите технологии и услугите, което впрочем не засяга само страните с ниски доходи. Трудно е да се преценят цялостните последици от глобализацията върху заетостта, защото те се проявяват най-вече косвено чрез „нелокализацията“, която представлява осъществяване на нови инвестиции в чужбина.
Глобализацията се изразява в поставянето в условия на конкуренция на работещите от целия свят, което допринася — както наскоро посочиха Международният валутен фонд и Европейската комисия — за почти всеобщото понижаване на дела от БВП, отделян за възнаграждение на трудещите се. Дисбалансът се увеличава с промяната в посоката на движение на нетните парични потоци (инвестиции и капиталовложения) и с това, че бързоразвиващите се държави финансират основната част от търговския дефицит на САЩ.
Тези два фактора — присвояване на генерираните от финансовите доходи средства и външен структурен дисбаланс — са в основата на финансиаризацията. Финансите всъщност изпълняват двойна функция: те рециклират неинвестираната печалба и гарантират баланса по плащанията. Но са източник също и на постоянна нестабилност и доведоха до последователните финансови сътресения, разлюлели редица страни през последните 15 години и предизвикали всеобща криза в банковия, хранителния, енергийния и социалния сектор.
Превод Ивайло Буров
