Професор, доктор по история. Работи в областта на българо-руските и българо-съветските връзки. Автор е на книгите “Българо-руски революционни връзки 1885-1917 г.”, 1965 г.; “Г.В. Плеханов и социалистическото движение в България”, 1978 г.; “Ленин и България – Биохроника”, 1980 г. (две издания); “Честване на Октомврийската революция в България 1918-1944 г.” в съавторство с проф. Цанко Николов; “Революционна България и революционна Русия” 1987 и др.
185 години от рождението на Карл Маркс
Заедно с други Марксови произведения “Капиталът” изигра огромна роля в идейния живот на БКП. Много поколения от нашата прогресивна интелигенция и на първо място българските комунисти бяха закърмени с идеите на комунизма чрез Марксовия “Капитал”. Тази книга направи идеен преврат в съзнанието на много български интелигенти и приобщи много честни патриоти към комунистическата партия. Ето защо издаването и разпространението на тази книга в България, както и нейната роля в идейния живот на партията, заслужава да бъде обект на специални научни проучвания и изследвания.
Някога Маркс се зарадвал много, когато му съобщили, че “Капиталът” е преведен на руски език. Ние на свой ред също така бихме казали, че не по-малко би се зарадвал Маркс, ако той е знаел, че неговият “Капитал” е намерил такъв широк прием и в България. А как ли би погледнал на факта, че през следващия век, през 1999 г. в анкета на Би би си, той ще бъде посочен за мислител на 2-рото хилядолетие? Но нека се върнем към българската биография на “Капиталът”.
Неговите политико-икономически произведения бяха известни на редица дейци и от предосвобожденска България.1 В издавания в Цариград в.”Право” името на Маркс се сочи като “прочутий немец”, главатар на тази … партия, която иска преобразование на обществото чрез подготовката на един общ политически и обществен преврат, и негови последователи – бележи по-нататък вестникът – са повечето от ланските съучастници в Парижката комуна.”2
“Капиталът” на Маркс е бил познат и на нашия безсмъртен и велик революционер Христо Ботев. Още при споменаването на този факт изниква въпросът, как и откъде би могъл “той” да попадне в ръцете на Ботев. Българската историческа наука документално вече е установила близките връзки на Христо Ботев с руските народоволци в Румъния.3 Особено близки връзки Ботев е поддържал с известния руски революционер-народоволец д-р Никола Константинович Судзиловски, който е бил личен приятел и познат на К. Маркс. И най-вероятното е, че ботевият екземпляр от първия том на “Капиталът” е получен от неговите руски приятели по време на емиграцията му в Румъния. Може да се предполага, че след героичния подвиг на Христо Ботев неговият близък приятел Стамболов, идвайки в България заедно с руските войски, е счел за свой първостепенен приятелски дълг да вземе със скромния си багаж и любимата и скъпа настолна книга на своя приятел. Ботевите съвременници пишат, че “той я четеше и се възхищаваше от нея”.4
Заслугата за откриването на този Ботев екземпляр принадлежи на Иван Клинчаров, който той открива в семейството на министър Дренков, зет на Христо Ботев. Днес външната корица на “Капиталът”, който е носил подписът на Ботев, е откъсната.5
Както вече казахме, името на Маркс е било споменавано у нас и в предосвобожденския печат, но то започва по-често да се появява по страниците на нашия печат едва след Освобождението на България.
Едно твърде радостно и щастливо обстоятелство е, че Димитър Благоев, основоположникът на научния социализъм в България, е първият от българските марксисти, който се запознава с “Капиталът” на Маркс. Под негово влияние той оформя и своя марксистки мироглед още в Петербург. “Капиталът” даде възможност на първите пионери на социализма в България да докажат, че тя е тръгнала вече по пътя на капитализма и следователно в страната се създава и почва за социалистическите идеи.
Трябва да се каже, че българските революционни марксисти се запознават още в най-ранните си години с идеите на “Капиталът”. За това особено убедително говорят публикациите на откъси от “Капиталът”, поместени още в първите наши социалистически вестници и списания. Особено активна в това отношение е била редакцията на сп. “Социалдемократ” подготвено в Женева и издавано в Севлиево. Двама от неговите редактори – Стоян Ноков и Кръстю Раковски, са били даже лично познати с верния другар и съратник на Маркс – Фридрих Енгелс.6
Особено активна дейност по превеждането, издаването и разпространението на “Капиталът” на К. Марк развива Г. Бакалов след завръщането си от Женева /1894 г./. След Д. Благоев, Г. Бакалов има най-големи заслуги по издаването, разпространението и популяризирането на “Капиталът” в България. Така например още през 1895 г. в сп.”Дело” той помества откъси от “Капиталът” на Маркс под заглавието “Тайната и първоначалното натрупване”.7
През същата година Бакалов издава и брошурата на Маркс “Наемен труд и капитал” като издание на библиотека “Работнически другар”. Органът на партията тогава в. “Социалист” помести обширна рецензия за тази брошура и широко я препоръча на своите читатели.8 Виждайки големия интерес към това произведение на Маркс, партията решава то да бъде издадено в най-скоро време. И не случайно с неговото превеждане и издаване се заема лично Д. Благоев. Най-напред той издава “Критика на политическата икономия”, като сам написва предговора. Това е било издание на Иван Г. Игнатов в Пловдив през 1904 г, в обем от 191 стр. Големият интерес към тази книга принуждава Благоев да побърза със своя превод на “Капиталът”. Необходимостта от един цялостен български превод се е чувствала все по-твърдо и остро.Ето защо първият свитък от благоевия превод на “Капиталът” през 1905 г. е посрещнат с голям интерес и приветстван от тогавашния социалистически печат.9
Върху най-значителния си превод – том I на “Капиталът”, Д. Благоев работи в продължение на 5 години с голяма любов, трудолюбие и добросъвестност. Издаването на “Капиталът” Благоев е считал за свое първостепенно партийно задължение, като важна и отговорна партийна задача. Излизането на том I се осъществява, както е известно, едва през 1910 г., когато излиза от печат пълният превод в един необичайно голям за времето си тираж- 2 500 бр.
Благоевият превод е направен по руското издание на П. Струве и е сравнен с оригинала според IV немско издание на Фр. Енгелс и според френския превод, прегледан специално от Маркс. Трябва да кажем, че през същата година “Капиталът”, т. I излиза и в превод от Г. Бакалов, издаден в Стара Загора в 2000 тираж.
Бакалов прави своя превод по последното руско издание под редакцията на А. Богданов. За продължителната и трудна работа по издаването на “Капиталът” свидетелстват и много съвременници на Благоев. Ето какво си спомня старият партиен деятел Драгой Коджейков: “От личните ми наблюдения в края на 1908 г. аз се убеждавах, че Дядо работи над превода на “Капиталът” не като обикновен преводач. Отнасяше се с най-голяма сериозност и работеше с голямо търпение, с амбицията да даде един добър превод на нашите партийни кадри… Единствен нещатен помощник в тази му работа беше др. Иванка Маринова /бъдещата другарка на Антон Иванов/. Тя му помагаше при сравняване на текстовете. В края на 1909 г. имах случая да видя как тя четеше ръкописа му, а той следеше руския текст, като много често казваше: “Чакай да видим пак как е на немски” и търпеливо сверяваше още веднъж превода”.10 Ето какво си спомня и самата Иванка Маринова: “През годините 1909-1914 бях студентка и всеки ден след лекциите отивах при Дядо в редакцията. По това време той превеждаше “Капиталът” от Маркс. При превода той се ползуваше от френски и от немски, но най-вече от руския. След като излезе книгата от печат, в знак на признателност той ми подари един екземпляр. По-късно този екземпляр попадна в Централния затвор за ползуване от политзатворниците и там беше унищожен.11 По-късно Благоев не забравя да изкаже благодарност на своята помощничка. “Другарката студентка Иванка Маринова, на която дължа голяма благодарност за голямата й услуга по коригирането на Капитала”.12
Издаването на благоевия превод, както и този на Бакалов, се посреща с небивал интерес и внимание от нашата социалистическа интелигенция. Доказателство за това се както отзивите в тогавашния социалистически печат, така и бързото изчерпване на книгата. По този повод сп.”Ново време”публикува следния текст: “Трябва тук да споменем – се казва – че изтеклата 1910 г. е важна дата в историята на българското социалистическо движение, понеже през нея се издаде на български “Капиталът”. Но още по-знаменателно е, че с излизането “Капиталът” бе разпространен по подписка и с предплата в повече от 1 500 екземпляра. Това е рядък случай в историята на международната социалдемокрация; едно работническо социалистическо движение от 4-5 хил. души разпространява в своя среда “Капиталът” за едно късо време в 1500-1600 екземпляра. Преводът на първия том е направен от най-добрия теоретик и основател на българската революционна социалдемокрация Д. Благоев. Той се е отнесъл с всичкото внимание, което заслужава това класическо и гениално произведение на научния социализъм”.13 Подобен отзив е поместен и на страниците на партийния орган “Работнически вестник”.14 Положителни рецензии и отзиви се появяват и за превода на Г. Бакалов. “Бихме желали книгата да намери най-широк прием между сериозно четящата публика, за да получи преводачът кураж да издаде по-скоро и другите томове.”15
“Капиталът” на Маркс става бързо едно от най-главните и основни произведения, по които се изучава марксизмът в България и по-специално марксическата политическа икономия.16 Появата на “Капиталът”, както вече подчертахме, е било важно идейно събитие в живота на партията. Ето защо, както в устната, така и в печатната пропаганда се дават методически указания как по-лесно да се изучат сложните проблеми на марксическата политическа икономия. “Този, който не може да преодолее първите няколко глави – четем в “Работническа България”, – нека чете по-нататък и като се запознае с някои популярни изложения на Марксовото учение … изобщо схващането смисъла и пълното разбиране на такава книга, каквато е “Капиталът”, не е дело на един напън … Ние пожелаваме на своите български читатели, особено на българския работник да си даде труд да проникне в Марксовия “Капитал”, колкото се може по-надълбоко, защото употребеното за това време не ще бъде загубено време.”17
Лично ръководителите на партията изнасят беседи, в които разясняват най-трудните проблеми на “Капиталът” и посочват как да се изучава. Известна е в това отношение статията на Благоев “Към марксизма – упътване за изучаване на Марксовото учение”. Това упътване Благоев написва една година само след излизането на “Капиталът”.18
По времето на фашизма книгите на Маркс, в това число и “Капиталът”, се изземват навсякъде, където се намират, от частни лица, от читалища, от обществени библиотеки, и се унищожават. Но произведенията на класиците намират стотици канали, за да стигнат до своите читатели, до жадните за социалистическо слово български работници, до младежта, на която те отварят очите и просветляват умовете. Огромният интерес към “Капиталът” довежда до бързото му изчерпване, като се прибави към това и изземването му от полицията. Много скоро то е вече библиографска рядкост.
Така се стига до второто поправено и допълнено издание под редакцията на Т. Павлов, излязло от печат през 1930 г. в 4-хиляден тираж. Това издание е придружено от два предговора – от Д. Благоев и от Т. Павлов. Ето какво си спомня по повод на това издание собственикът на партийното издателство Стоян Стоименов: “С издаването на “Капиталът” в три тома се зае Тодор Павлов през 1930 г. Току-що излязъл от Софийския централен затвор. Уреди се въпросът за намиране на “Капиталът” и за нашата печатница, т.е. съдържателят на печатницата да бъде готов да укрие изданието в случай, че полицията се опита да го конфискува. Трябваше да се реши в какъв превод да излезе том първи. Някои другари смятаха, че е нужно да се направи нов превод, защото преводът на Благоев уж бил остарял. Реши се, че в този исторически момент от голямо политическо значение е “Капиталът” да излезе именно в превод на създателя и вожда на партията Димитър Благоев. Така се появи том първи на второто и поправено издание на “Капиталът” от К. Маркс под редакцията на Т. Павлов. Известно е, че от том II на “Капиталът” можаха да излязат по-късно само два свитъка, а от том трети – нищо”.
”Идеята на Т. Павлов – писа сп.”Червена трибуна” – да издаде сега, разчитайки на подкрепата на всички марксисти-социалисти и комунисти, целия “Капитал” е повечето от навременна и трябва да се посрещне с радост”. Както се вижда, читателите настояват да се преведат останалите два тома, които са се очаквали с голям интерес, но поради жестоките условия на фашистката цензура от том II на “Капиталът” излиза само един свитък – “Процесът на обръщение на “Капиталът”.”
Марксовото икономическо учение и по-специално идеите на “Капиталът” в България проникват не само от оригинал, а и от по-достъпни и популярни изложения. Така например още в началото на века е било издадено от Г. Бакалов съкратено изложение на “Капиталът на К. Маркс” от Габриел Девил. Малко преди това Бакалов е издал и “Икономическите учения на Карла Маркса. В популярно изложение”. По-късно партийната книжарница към кооперация “Освобождение” малко преди 9 юни издава “Капиталът – общодостъпно издание на трите тома” от Юлиан Борхард, в превод от немски, в размер на 426 страници. По-късно, през 1932 г., изданието на Борхард е било преиздадено.
Големи заслуги за популяризирането на икономическите идеи на Маркс има и известният наш учен академик Жак Натан. Интересно е неговото популярно изложение на икономическото учение на Маркс в книгата му “Основни въпроси на Икономическата наука”. По този повод Ж. Натан пише: “ … Много трудно беше да се прокара през цензурата книга, в която да се изложи Марксовото учение за принадената стойност. При това чувствуваше се голяма нужда да се издаде популярно изложение на Марксовия “Капитал”. Реших въпреки тежките цензурни условия да намеря формата да издам пособие по политическа икономия. Съставих книга под названието “Основни въпроси на икономическата наука”, която фактически беше популярно изложение на основните въпроси на политическата икономия, разгледани в “Капиталът” на Маркс”.
Неувяхващото произведение на Маркс се изучаваше жадно от българските комунисти и ремсисти в марксистко-ленинските кръжоци, в затворите, в партизанските отряди. “Капиталът” неведнъж е приписван на ръка. Не са малко случаите, когато прогресивни хора попадаха в затворите или арестите, ако се разбере, че в техните библиотеки е Марксовото произведение.
Често пъти, за да не буди подозрение у полицията, младежите проявяваха изобретателност, като разпространяваха “Капиталът” в подвързия с корицата на Библията.
В концлагерите и затворите комунистите търсеха и намираха различни форми за изучаване безсмъртното произведение на Маркс. Ето какво си спомня Жак Натан: “Съставени бяха в лагера Еникьой, кръжоци за изучаване на “Капиталът”. Аз ръководех един такъв. Разполагахме с първи том на български език и допълнителна литература, с каквато се снабдявахме нелегално … Освен кръжочна дейност ние организирахме и лекции пред цели отделения. Това ставаше обикновено вечер след проверката. Поставяхме постове пред вратата на групата. Изнасяхме доклад, по който ставаха оживени разисквания.” Като скъпа семейна реликва партизани и политзатворници пазеха екземпляри от “Капиталът”. Твърде интересна в това отношение е статията на известния български публицист Неделчо Ганчовски, публикувана на 11 септември 1967 г. във в. “Работническо дело” в която той изнася интересни данни как екземплярът на Г. Димитров от “Капиталът” се е изучавал и минавал от ръка на ръка сред членовете на Централния комитет на Комсомола в годините на въоръжената борба. По него и до днес се пазят следите от задълбоченото четене и изучаване на Марксовите идеи.
