Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е специалността “Българска филология” при СУ “Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, “Континент”, “Стандарт”, Радио “FM+” – Стара Загора, “Земя” ,”Сега” и “Република”. Сега е кореспондент на в. “Дума” за Старозагорска и Хасковска област. Автор е на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток”. Член е на СБЖ.
Когато на 22 март сложих за финал на хрониката си Йовковото : “Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!” заради поредните изцепки на културния министър Божидар Абрашев, и през ум не ми минаваше, че след броени дни, в навечерието на един от най-лъчезарните християнски празници, Цветница, България ще бъде връхлетяна от възможно най-страшното известие. За гибелта на 10 деца и изчезването на още две.
Вестта дойде в късните емисии на електронните медии. Първоначално във вид на тривиално съобщение за пътно-транспортно произшествие по пътищата на република Черна гора. Където автобус с българска регистрация и превозващ българи е паднал в пропаст.Последва уточнение, че пътниците са ученици от град Свищов.Завръщащи се от едноседмична екскурзия.
Призори на Цветница вече знаехме, че автобусът е потънал в ледените води на прииждащата река Лим. Смъртта си бяха намерили десет момчета и момичета. За други две имаше някаква надежда, че може би са успели да стигнат до отсрещния бряг./Тази надежда витае и до днес, макар с всеки отминал час да става все по-илюзорна.По подобие на искрицата, припламваща в душите на близките на моряците от потъналия край Босфора през март български кораб “Хера”./
Страната, в лицето на официалните й институции, онемя. Близките на жертвите напразно, часове наред през фаталната нощ диреха отговор на измъчващата ги неизвестност по телефоните на Министерството на външните работи.Никой не вдигнал слушалката. Отпосле чиновници се оправдаха, че нещо в комуникациите не било наред. Номерът, на който родителите звънели,бил погрешно изписан в грамата, разпратена месец по-рано на съответните полицейски управление в провинцията. Те, чиновниците, обаче не стояли със скръстени ръце. И дори умували дали да не пратят през нощта спасителни екипи и самолет.Дори кризисен щаб бил изграден.
Щях да напиша, че става дума за обикновен цинизъм, ако не се сетих, че нещо подобно се случи и през декември, м.г. , когато в далечен Ирак загинаха при терористичен удар върху база Индия български военнослужещи. Тогава отговорните фактори в Министерството на отбраната стоически мълчаха за броя на жертвите. И оправдаха мълчанието си с…желанието да не засегнат чувствата на близките.
Цинизмът обаче достигна върха си с умуването на премиера Сакскобурготски дали е уместно при смъртта на цивилни лица, които дори не са държавни служители, да се обявява …национален траур. Щото липсвал такъв запис в единния държавен протокол. И това от устата на министър-председател на страна, в която раждаемостта е на катастрофално ниско ниво?!
Добре поне, че жителите на двете съседни на мястото на катастрофата черногорски селца не се интересуваха от чиновническите разпоредби и чисто по човешки направиха и невъзможното да спасят от гибел колкото се може повече пострадали българи.Доказвайки за кой ли пореден път, че не религиите и принадлежността към един или друг етнос разделят или сближават хората.
Колко безхаберна държава сме разбрахме и на 8 април, когато 50-годишният обезкоствач в частна кланица Георги Хаджиниколов едва не изтрови 60 столичани, чакащи чинно на опашка за документи в приемната на КАТ-Дървеница.Като изпусна върху мозаечния под ампула с бойно-отровен газ от типа CS-1, по-известен с наименованието хлорпикрин.Газ, абсолютно забранен от десетилетие за ползване дори в армейските части, но кой знае защо и как промъкнал се за свободна продажба като средство за …самозащита. Трябваше да стане и това, за да се разбързат чиновниците и да вземат решение, по силата на което се създава спецзвено за защита на населението от химически атаки.
Че сме страна на чудесата си го знаехме и от по-рано, но чашата май преля изявлението на началника на Генералния щаб на БА Никола Колев, който обяви, че близо седмица не можел да се чуе с прекия си началник – военния министър Николай Свинаров. Не го знаел къде е!
При наличие на два мобилни оператора и платени над 250 млн. в зелено от бюджета за доставка на супермодерна техника за комуникация в армията, която за капак от тази година е вече част от НАТО! И то по време на Великденските празници, когато 460-те наши рейнджъри в Кербала бяха на прага на нова кървава трагедия.
Джордж Оруел и неговата политическа фантастика просто бледнеят пред комико-трагичната вакханалия, вихреща се по етажите на ведомството, призвано да осигури териториалната цялост на Република България. Какъв ти тук Оруел, просто министър Свинаров говорел с всеки, който знаел къде да го намери.Нямало проблем началникът на генщаба да си комуникира със замминистрите, докато титулярът е в разход.
През април научихме и още нещо: че съдбата на очакващите правосъдие в Либия български медици е изцяло в ръцете на полковник Моамар Кадафи. Не че не го знаехме и по-рано, но след поредното отлагане на присъдите им, сега за навръх Гергьовден, стана безпощадно ясно: България по времето на премиера Иван Костов и външната му министърка Надежда Михайлова е била всичко друго, но не и майка-орлица за изпадналите си в беда деца. Каза го не друг, а главният прокурор Никола Филчев. Странно защо едва сега висшият магистрат реши да бъде толкова откровен.И дали откровеността му има някаква връзка с течащите междувременно процеси в дясното политическо пространство, където Михайлова и Костов вече не са партньори, а врагове.Толкова откровени, че си контактуват единствено чрез нотариални покани за връщане на леки коли, джанти и бракувани компютри.
На фона на черните вести нямаше как да не се забележи и една блага: за номинирането на финансовия ни министър Милен Велчев за шеф на Международния валутен фонд. Вярно, номинацията се оказа дело на премиера Симеон Сакскобурготски и май ще е само пореден пиарски ход с прицел догодишните парламентарни избори, но все пак ти става драго.
Ето, наше момче, българче влиза в световните новини не заради терористичен акт или недай боже ограбване на културни ценности, а за уменията си в икономиката. Какво че според последното проучване на Центъра за изследване на населението към БАН и Агенцията по заетостта не само че сме цъфнали икономически, ами и май ще вържем, но при условие че намерим начин да …експортираме 600 000 нашенци. Или може точно заради това? Защото като започнем износа с Милен Велчев ще имаме за задача да намерим работа на само още… 599 000.
Що ли се сетих за един брадясал вече анекдот от времето на епохата Костов. Според който западен инвеститор искал да си купи България, но без българите! И премиерското указание било инвеститорското желание да бъде удовлетворено в срок и …качествено.
