Професор, доктор на юридическите науки. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” и аспирантура в Лайпциг – ГДР. Работил е в Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието, а след това като научен сътрудник в Института за науките за държавата и правото при БАН. От 1990 до 2001 г. е народен представител. Автор на 7 монографии по правни проблеми и четири книги публицистика. Председател на Комитета по правата на човека. Почетен председател на Българския антифашистки съюз.
Няма никакво съмнение, че Хагският наказателен трибунал за бивша Югославия не притежава необходимите правни основи. Той бе създаден с резолюция на Съвета за сигурност, а Съветът за сигурност, както това следва от простия преглед на разпоредбите на Хартата на ООН, няма правомощието да създава правосъдни органи. Съгласно чл.29 от Устава на ООН Съветът за сигурност може да създава единствено помощни органи, т.е. органи, които да го подпомагат в собствената му дейност.
Възможно е, разбира се, правото понякога да се окаже недостатъчно развито, за да може да уреди всички изискващи уредба случаи. В тези случаи става необходимо да прибегнем до решения, основаващи се не на правото, а на морала. Възможно е да се окажем в ситуация, която да не е правна, но да е все пак морална и на това основание да й окажем своята подкрепа. Това трябва все пак да е възможно само когато моралът е толкова категорично изявен, че в него да можем да видим едно бъдещо право. С други думи, използваният като регулативен способ морал, без да е право днес, трябва да е право утре. Във всички случаи тук трябва да намери приложение категорическият императив на Кант “Действай така, че правилото на твоето поведение да може да се превърне във всеобщо правило”. Морал, който не може да бъде предложен като морал на всички, т.е. като общочовешки морал, не е морал. Той е пряко негово отрицание.
Би могло да се предположи, че Хагският трибунал, макар и лишен от правни основи, има все пак своите морални основи, че е морална необходимост. Такова предположение би било обаче съвършено несъстоятелно. Моралните основи на една институция имат своя източник в морала на онези, които са я създали. За съжаление ръководителите на държавите, на които преди всичко се дължи създаването на Хагския трибунал, са лишени от всякакъв морал. Те нямат морал, имат единствено и само интереси – лични и групови. По този начин, лишен от своите морални основи, се оказва и самият Хагски трибунал. Невъзможно е съдът, създаден от престъпници, да има друга характеристика освен характеристиката, която имат самите престъпници. Той няма да преодолява престъпленията, той ще ги утвърждава. В най-добрия случай той би бил една имитация на съд и следователно една неприкрита гавра с правосъдието.
Тезата, че ония, които създадоха Хагския трибунал, са напълно лишени от морал, и следователно лишени от правото да създават същински правосъдни органи, се подкрепя от два основни довода.
Първият довод. Не е възможно да предпоставим морал у хора, които безогледно нарушават най-съществените норми на международното право – ония норми, в които е съсредоточен морал от най-високо естество, т.е. общочовешкият морал.
Международното право забранява воденето на агресивни войни. Никоя война не може да започне без санкцията на Съвета за сигурност. Такава война се оказва агресия и следователно тежко международно престъпление. Въпреки това САЩ и другите държави от НАТО започнаха агресивна война срещу Югославия. Избити или ранени бяха хиляди невинни граждани, разрушени бяха десетки предприятия, болници, училища, медийни централи. Тази война започна в нарушение на само на Устава на ООН, доколкото нямаше санкция на Съвета за сигурност, но дори и на самия Северотлантически договор.
САЩ заедно с някои държави от НАТО – Великобритания, Италия и др., започнаха война и срещу Република Ирак – отново без да имат санкцията на Съвета за сигурност. За да оправдаят своята агресивна война срещу суверенната държава, членка на ООН, САЩ и техните съюзници използваха изцяло измислени основания. Ирак бе окупиран, а неговият народ – вече две години – подложен на изтребление.
Международното право забранява воденето на войни със средства и способи, които излизат извън обичайните норми за воденето на война.
В хода на войните срещу сръбския и иракския народ САЩ и техните съюзници нарушиха всички установени в тази насока забрани. Бяха използвани бойни средства (например обеднен уран), които поразяват преди всичко гражданското население. Народът на Ирак по същество е подложен на геноцид – досега са избити над сто хиляди иракчани. Масово се извършват престъпления против човечеството и военни престъпления. Извършват се и редица други действия, изрично забранени с Женевските конвенции от 1949 г. за защита на жертвите от войните, Конвенцията за защита на гражданското население по време на война, Хагската конвенция от 1945 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.
Драстично се нарушават Конвенцията за отношението към военнопленниците и Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода. Медиите съобщиха за чудовищни издевателства над задържаните в затвора «Абу Гариб» иракчани. Можем да си представим какво става и със задържаните в американската военна база в Гуантанамо лица. Навсякъде и във всичко войниците от армията на САЩ показват съвършено безогледно отношение към човешката личност. Жестоко отношение спрямо военнопленниците са проявявали и английски военни.
Изключително низкият морал на военнослужещите от държавите-окупаторки е отражение на морала на техните военоначалници и държавни ръководители. Едно е жестокостта, проявена в гражданската война, където поведението се ръководи преди всичко, ако не единствено от чувството за мъст, друго е жестокостта, проявена във военнопленническите лагери и затвори, намиращи се напълно под контрола на съответните военни власти. В този случай се проявява жестокостта не толкова на отделната личност, колкото на системата и на онези, които я представляват и ръководят.
Неизбежен е въпросът как е възможно лица, проявили толкова грубо пренебрежение към общопризнати норми на международното право и към заложения в тях общочовешки морал, извършили по този начин най-тежки престъпления против мира и човечеството, да създават международни наказателни трибунали за съденето на лица, обвинени в извършване на такива именно престъпления. Това е проява на невероятен цинизъм. Ако някои трябва да бъдат съдени за престъпления против мира и човечеството, това трябва да са преди всичко ръководителите на САЩ и на другите държави от НАТО. Едва след като те бъдат изправени пред съда, е възможно да се помисли дали и някои други лица не би трябвало да бъдат привлечени към наказателна отговорност за извършването на такива престъпления.
Вторият основен довод. Международната общност създаде през 1998 г. Международния наказателен съд, към чиято компетентност е отнесено разглеждането на най-тежките международни престъпления: агресия, геноцид, престъпления против човечеството, както и военните престъпления. По-голяма част от държавите ратифицираха Римския статут за учредяването на този съд. Правителството на САЩ обаче отказа да ратифицира Римския статут. Нещо повече. Те започнаха да упражняват груб натиск върху държавите, ратифицирали Римския статут, за да ги заставят да се откажат от приложението му.
Изправени сме отново пред изключителна проява на цинизъм. Какво наблюдаваме? Една държава, която с цялата си настървеност иска гражданите на други държави да бъдат изправяни пред международни съдилища за извършване на предполагаеми от тях престъпления, отказва нейните собствени граждани да бъдат изправяни пред същите тези или подобни съдилища за същите тези престъпления. В това поведение няма и следа от правовост. Правото е обща мярка. То не търпи двойните стандарти. Онзи, който за себе си прилага една мярка, а за другите – друга, няма нищо общо с правото. Но той няма нищо общо и с морала. Всъщност преди да наруши правото, едно такова поведение нарушава морала. Само напълно лишеният от морал може да съди другите за това, за което той самият отказва да бъде съден.
Така по категоричен начин се налага изводът, че Хагският трибунал е наистина лишен както от правни, така и от морални основи. Той е същинско раково образувание в тъканта на правото и морала и съставлява сериозна опасност за правното и моралното здраве на международната общност. Всеки ден от неговото съществуване трови социалната атмосфера в света, поради което той трябва да бъде незабавно разпуснат. Ако по отношение на някои от обвиняемите лица продължава да съществува все пак обоснованото предположение, че са извършили едно или друго международно престъпление, тези лица следва да бъдат предадени за наказателно преследване или на националните съдилища, или на легитимния Международен наказателен съд.
Хагският трибунал, този изначално неправов и неморален орган, още повече задълбочава характеристиката си чрез поведението на членовете от неговия състав. Все по-очевидно става, че тези “съдии” не правосъдят, а линчуват. Те имат задачата не да приложат нормите на международното наказателно право, а да изпълнят указанията на онези, които са ги назначили. Те грубо нарушават както нормите на обективното право, така и субективните права на подсъдимия Милошевич, проявявайки изцяло некоректно, напълно лишено от човечност отношение към подсъдимия Милошевич. Като го държат вече години наред в един несъвместим със здравословното му състояние режим, те очевидно търсят неправосъден изход от този неправосъден процес. Имаме всичките основания да се безпокоим, че преди да го осъдят, те ще го убият. Историята няма да им прости този грях, това престъпление.