“ПАЗАРНО СТОПАНСТВО – ДА, ПАЗАРНО ОБЩЕСТВО – НЕ!“

0
181


Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос не возкресе", на редица статии в периодичния печат.

Крилатата фраза на Лионел Жоспен “Пазарно стопанство – да, пазарно общество – не!” решава по един кратък, елегантен и ефектен начин спора в левицата “за” и “против” пазара. Като изключим крайните проявления на лявото, което отрича частната собственост и формулира борба за нейното унищожаване, целият спектър на левицата приема за вярна формулировката. Лесното приключва дотук.
Трудното започва в момента, в който се опитаме да очертаем

поведенческото разнообразие на борбата за непазарно общество

Най-очевидни и класически са примерите с достъпността на образованието и здравеопазването. Ако човек може да се учи и лекува независимо от своето материално състояние, значи обществото е извадило от хватката на пазара тези потребности. Неслучайно в социално-икономическата програма на БСП този въпрос заема подчертано важно място. Дали и доколко е възможно да бъдат осигурени средства за такова непазарно отношение на обществото към гражданите е друг въпрос, който не бих се наел да обсъждам.

По-малко очевидни са примерите, свързани със защитата на обществения характер на редица жизненоважни услуги. Под последното разбирам услуги, от които човек не може да се лиши, независимо от своите доходи – например ползването на електричество и вода.

МВФ и СБ ни наложиха тотална приватизация, включително и приватизация на монополи в обществените услуги. Ярък пример е разпродажбата на електроразпределителните дружества. При тях няма конкуренция, пазарът е осигурен и печалбата е гарантирана. Чуждият собственик винаги ще бъде склонен да удовлетворява своя интерес в ущърб на интересите на българските потребители. Да не говорим, че от гледна точка на обществения интерес е абсолютно непонятна логиката да се продават тези монополи на друга държава.

Същото се отнася за продажбата на такива държавни монополи като БТК и “Булгартабак”. Частният монопол по определение е опасен и потенциално антисоциален. Държавният монопол може да бъде контролиран чрез механизмите на представителната демокрация. Да защитиш потребителя от антисоциалното поведение на чуждия монопол, да омекотиш потенциалния пазарен удар срещу същия този потребител, означава да увеличиш непазарния характер на обществото.

Друг пример със значително по-малка степен на очевидност. Той е от сферата на отношението “капитал – наемен труд”. СМИ ежедневно поднасят информация за работнически протести в държавни предприятия заради неизплатени заплати. От гледна точка на пазара няма нищо ненормално. Предприятията са на загуба, а държавното субсидиране е нежелателно. Който иска да напусне, който иска да чака. Тази неравнопоставеност между държавния капитал и наемния труд е рожба на пазара. Ако една политическа сила се бори за решаването на този проблем, примерно чрез създаването на съответен гаранционен фонд, то тя се бори за укрепването на непазарните елементи на обществото.

Подобна е ситуацията с взаимоотношенията държава/община – частни фирми. Кандидатите за т. нар. средна класа чакат милостта на държавата или общината, за да им се издължат за положен труд и инвестирани капитали. Неизплатени фактури залежават с години. Така е при необезпокоявания пазар. Ако могат и ако искат, ще платят. Какво става обаче, ако частникът откаже да плати своите данъци, защото има материални затруднения? Всички знаем какво става, ако държавата реши да се прибере парите. Отказът да се приеме тази неравнопоставеност е борба в името на непазарното общество.

Пример за друга неравнопоставеност. Тя е между икономическите субекти, към които държавата се отнася строго, и тези, за чиито задължения тя си затваря очите. В края на миналата година Агенцията за следприватизационен контрол изнесе следните данни: в резултат на неизпълнени задължения на купувачи през 2003 г. държавата е ощетена с над 84 млн. лв. и близо 15 млн. щ.д.; дължимите неустойки и лихви за забавяне върху просочените задължения са съответно над 38 млн. лв. и близо 12 млн. щ.д.; договорените инвестиции са за над 810 млн. лв., а отчетеното неизпълнение е за над 268 млн. лв. Начислените неустойки са за над 132 млн. лв. Процентът на събираемост на неустойките е 0,11. (За повече подробности виж статията «Корупция в България? Дайте доказателства!”, сп “Ново време”, бр 5-6, 2004 г.).

Какво е отношението на тези факти към дилемата “пазарно стопанство – непазарно общество”? Винаги, когато държавата губи пари, възможностите й да обуздава негативните ефекти на пазара върху гражданите намаляват. Намаляват нейните възможности и за социална защита, и за достъпно образование, и за достъпно здравеопазване.

Ограничавайки се до тези няколко национални примера, ще се пренеса на международна плоскост.

Зрелите социалдемократически партии в Европа отдавна залагат в своите документи констатацията, че пълноценната борба за левите ценности не е възможна, ако бъде затворена в национални рамки. Изключителната мобилност на капитала и доминирането на спекулативния капитал над производствения правят невъзможно ограничаването на неговата стихия с лостовете на националната държава. Това означава, че адекватната поведенческа защита на непазарното общество е

защита на глобално равнище

Макар вяло и твърде епизодично, ние недоволстваме от политиката на МВФ и СБ спрямо България. Тези две институции се интересуват от финансовата стабилност у нас, но не се интересуват от предпоставките за растеж и увеличаване на заетостта, например. Тази политика обаче е световна политика. Тя може да бъде променена само на глобално равнище. И борбата се води. Борба, чиито шансове за успех днес не могат да бъдат преценени и чиито хоризонти не се виждат.

Може би точно затова нашата левица не се интересува от тази борба. Може би ние сме много прагматични. Още утре обаче, ако спечелим изборите, ще се сблъскаме с изискванията на МВФ. Искрено ли обещаваме индексация на доходите, съобразена с инфлацията и растежа на БВП? Знаем, че МВФ няма да приеме такава политика. Какво следва? Отказ да следваме външните рецепти или обяснение пред обществото, че сме срещнали непреодолими препятствия пред изпълнение на обещаното?

Участието ни в световната борба за промяна на политиката на световните финансови институции не може да даде резултат в обозримо бъдеще. Борбата обаче за непазарно общество е борба не само за и в рамките на деня, но и борба за бъдещето, включително и далечното бъдеще.

Същите разсъждения са приложими и към борбата срещу офшорните зони, които изсмукват ресурс, включително и от българската икономика.

Друг пример за борба, която има пряко отношение към усмиряване на пазарната стихия, е борбата за облагане с данък на финансовите транзакции–

т. нар. данък “Тобин”

Специалистите изчисляват, че чрез този данък могат да бъдат акумулирани средства от порядъка на 700 млрд. долара годишно. В глобален мащаб това ще бъдат средства за укрепване на елементите на непазарното общество. Една част от средствата ще бъдат усвоявани директно от държавите, на чиято територия се извършват транзакциите. От друга страна, облагането на спекулативния капитал с този глобален данък би могло да намали риска от финансови кризи, които за броени седмици помитат социалните защити в засегнатите страни – достатъчен е примерът с финансовата криза в Югоизточна Азия през 1997 г.

Други примери:
• създаване на международно трудово законодателство;
• съставяне на кодекси за международните инвестиции;
• участие на представителни организации на работниците в регионалните и международните институции (за подробности виж статията на Франсоа Утар “Възможни алтернативи на глобалния капитализъм”, сп. “Ново време”, бр 3, 2001 г.).

От глобално равнище нека се пренесем на европейско. Днес в

европейската левица ври и кипи по повод проекта за Европейска конституция

Френските социалисти проведоха вътрешнопартиен референдум, на който конституцията спечели едва 59 % одобрение. Казвам едва, въпреки че френските привърженици на Евроконституцията квалифицираха победата като внушителна. Самият факт, че я квалифицират така, говори колко горещи са били споровете. Вътрешнопартиен референдум готвят и белгийските социалисти. 40 депутати лейбъристи в Англия обявиха, че започват кампания срещу Проекта.

Имат ли тези спорове отношение към проблема пазарна икономика – пазарно общество? Отношението е пряко. Противниците на проекта за Европейска конституция твърдят, че след като тя стане факт, защитата на публичните услуги ще бъде застрашена; че перачниците на пари, чрез които се укриват данъци, ще бъдат увековечени; че проблемът със заетостта ще бъде силно подценен; че европейските социалисти ще се простят с надеждата си да бъде реализиран данъкът “Тобин” и пр., и пр. С една дума, този проект е победа на неолибералното мислене. Победа на свещената и необезпокоявана конкуренция над социалната защита, солидарността и растежа. Победа на капитала над наемния труд. Власт на пазара над цялото общество. “Либерализмът е гравиран върху мрамора!” – възкликва Лоран Фабиус, бивш френски министър-председател и едно от знамената на отрицанието на Проекта сред европейските социалисти.

Къде сме ние?

Ние не обсъждаме бъдещата Европейска конституция. Това означава, че сме вън от европейския спор за пазарната икономика и непазарното общество. Може би причината отново е в самооценката, че “тази лъжица не е за нашата уста”. Или “Те бяха така добри, едва склониха да ни определят срок за прием, а ние ще тръгваме да оспорваме последната голяма европейска гордост!”

В този случай обаче не може да бъде приложено обяснението, че сме много малки и твърде слаби, за да се занимаваме с проблема, какъвто е случаят с МВФ, СБ, СТО и промяната на световните правила. Утре ще станем пълноправен член на Европейския съюз. В България това се квалифицира освен като нови шансове, и като загуба на суверенитет. По-точно е да се каже като трансфер на суверенитет към общоевропейските институции. Ще бъдем длъжни да спазваме закони, директиви и регламенти, изработвани извън България.

Ние твърде слабо осъзнаваме, че след 2007 г. ще придобием качествено нова независимост, защото ще има трансфер на суверенитет от силните европейски страни към нас. Англия, Франция и Германия например няма да могат да извършат промени в общата финансова, отбранителна и външна политика без съгласието на България. В редица области решенията ще се взимат с консенсус, което означава, че няма да бъдем нито малки, нито слаби.

Ако осъзнаваме това сега и ако разбираме, че спорът за Европейската конституция е спор и за пазарната икономика и за непазарното общество, нямаме право да не я обсъждаме.

Възможно е да се възрази, че Европейската конституция ще бъде факт, когато ние влезем в Европейския съюз. С една дума “Това е положението!”.

Може и така да е. За социалиста обаче не е естествено обяснението “Това е положението”.

Социализмът е борба със статуквото.

Социализмът е способност да формулираш градивни утопии, които дават сили на поведението в защита на солидарността и справедливостта.

Много утопии са се превръщали в банална реалност благодарение на лявата борба за непазарно общество.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук