Ивайло Диманов е роден през 1956 година в София. Завършил е руска филология във ВПИ – Шумен. Като журналист е работил във вестниците “Народна младеж” и “Пулс”. Гл. редактор на сп. “Виж”, сп. “Арт”, сп. “12 1/2”. В момента завежда отдел “Култура” във в. “Земя”. Автор на стихове и песни. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, с Булат Окуджава. Първата му стихосбирка “Площад Гарибалди” бе преиздадена и взе награда на “Южна пролет”.
Попитали сто журналисти какво търсим в Ирак.
Петрол, отговорили трийсет и осем от тях.
Брадясалите предизборни обещания на Симеон, смятат други двайсет и двама.
На Джордж Буш оная работа, отговорили трима американофили.
Вероятно имат предвид воловарската гега на тексаския каубой.
Всички останали не знаят какво точно търсим в Ирак.
Дори Свинаров не знае и чака някоя къртица да му подскаже.
Но аз зная и ще ви кажа.
Години наред световната прогресивна общественост води люта миротворческа битка с тероризма по всички кътчета на планетата.
Води битка и в Ирак.
И ще я води, докато все още има петрол, пардон, патрони.
Разглезени дезертьори взеха да се изнизват един по един.
Най-напред испанците, после филипинци, поляци, украинци, холандци.
И ква стана тя?
Уж коалиция, уж целият прогресивен свят, а накрая само американци и ний ще останем насред пустинята.
Стрелци и мишени.
Сега и италианците щели да си ходят.
Жабари страхливи! Да си ходят.
Но ние оставаме. Форевър, както казва Паси.
Дори американците да се изтеглят, ние оставаме.
Ако трябва на инат.
Българинът винаги остава верен на своя боен пост.
До край, като Гюро Михайлов.
Как иначе ще ни забележат?
В Народното събрание се чуват смели интернационални възгласи. Кюркчиев и още неколцина депутати искат да идат доброволци в Ирак.
Много добра идея.
С много ползи.
Хем сунити и шиити ще видят чешити, хем и ний хаир ще видим.
Родният депутат е добре охранен и никак няма да затрудни евентуален приятелски огън.
Скъпи родни депутати, скъпо управляващо мнозинство!
Идете в Ирак, моля ви!
Идете и хич не се връщайте.