ПРЕГОВОРИТЕ ЗА СТАТУТА НА КОСОВО – ПОРЕДЕН КРЪГ НА БЕЗИЗХОДИЦАТА

0
151


Преговорите за статута на Косово във Виена започнаха на 20 февруари 2006 г. при ясни позиции на Сърбия и Косово и при неясни на ООН, ЕС, НАТО и САЩ.

Албанският триъгълник, който обхваща територията на Косово, Западна Македония и Южна Сърбия, е основният дестабилизиращ фактор на Балканите. Протичащите там процеси са обясними, но никой не иска да посочи истинските причини и действащите фактори за неговата нестабилност. Един от тези фактори е т.нар. мит за Велика Албания. За съжаление в този мит няма нищо мистериозно, защото е реалност и е ясно дефиниран в двата призненски документа (от 1887 г. и от 2001 г.).

Какво стои зад мита „Велика Албания”?

Първо. Това е целта на Призненската лига от 1887 г. – всички албанци в една държава, но това е обективна идея, породена от процесите на разпадане на Османската империя. Тогава претенциите към териториите на Македония, Гърция и Сърбия са били много по-скромни.

Второ. Зад този “мит” се прикриват разнопосочни цели. От вътрешнополитически – за териториите, населени с албанци, до външнополитически – за САЩ, Русия, НАТО, ЕС и ОССЕ.

Трето. Подържането на “мита” прави невъзможни стабилизирането и сигурността на Балканите.

Четвърто. Западните Балкани не могат да бъдат стабилни, за да решават политическите и икономическите си проблеми.

Пето. С този “мит” албанските политически лидери в Македония и Косово целят да получат много повече от това, което са усвоили. В момента те са капризното дете на Европа, което заявява, че ще скочи от първото стъпало, ако не му дадат играчката, а играчката е цялата територия, населявана с албанци в Западните Балкани.

Благосклоността на Карла Дел Понте към албанските косовски лидери, обвинени за престъпления спрямо човечеството, им дава възможност да шантажират европейската общественост с възможни ексцесии. Двойният стандарт на Трибунала в Хага дава възможност на албанците в Косово и Македония да се държат в определени случаи безотговорно не само към световната общественост, но преди всичко към собствения си народ, когото обричат на бедност и омраза в името на неясни и необосновани претенции за територии и влияние върху съдбата на държавите, в които живеят.

Такъв е случаят с предлагането на един албански лидер на АНО за посланик в България, който доказва доколко македонските албански политици се съобразяват с приетите световни дипломатически норми. Стремежът им е да поставят македонското правителство в много неудобна позиция спрямо Европа и България. Събитията в Куманово през миналата година и изострената обстановка в Южна Сърбия засега имат една стратегическа цел – албанското влияние да обхване достатъчно широк коридор, пресичащ международната автострада Атина – Белград – Будапеща – Виена до Централна Европа

Шесто. Този “мит” много сериозно влияе върху политическите амбиции на Тирана. Албанските правителствени и политически институции са поставени между “чука” Косово и “наковалнята” евроинтеграция на страната. В последно време Албания явно е строго посъветвана от НАТО и ЕС да престане да приема албанските малцинства по границите си като елемент на вътрешната си политика. Правителството на Сали Бериша напоследък открито застава зад искането на Косово за пълна независимост, като по този начин се опитва да оказва подкрепа на косовското правителство и натиск над преговарящите.

Не решаването на статута на Косово и още по-важно неизяснените позиции на основните участници в този процес ще рефлектират много сериозно върху стабилността на държавата. Особените политически и дипломатически отношение на Албания с Гърция, Македония и Сърбия и Черна гора я правят един от факторите на нестабилност на Балканите, защото за нея тези отношения се определят от “албанския въпрос”. Привидно Албания ще приеме, че Косово е извън сферата на нейната вътрешна политика и задължителен атрибут на външната й, а в действителност ще бъде основен фактор в процесите, протичащи в Албанския триъгълник. Като в момента осъществява активен дипломатически демараш между Прищина и Белград.

Седмо. От кого се финансира “митът”? Кой друг има интерес от неговото реализиране или изваждане на политическата сцена в определени моменти? Защо беше легализирана карта на Македония с територии от Гърция и България, както в средата на 80-те години на миналия век карта на “мита Велика Албания”. Ако в началото на 80-те години тази карта изглеждаше митична, то в началото на ХХI век тя е почти завършена. Можем да предположим, че е започната подготовката и за новата македонска карта, защото на Балканите интересите на външните фактори са били решаващи през миналото столетие. Да се надяваме, че в това столетие балканските държави в рамките на Европейския съюз ще намерят начин в името на този съюз да се преборят с центробежните сили на полуострова. Колкото и “далече” от ЕС да изглеждат Балканите за някои политици, те много скоро ще разберат, че тяхната сигурност и икономическа стабилност зависят и от стабилността на региона.

Територията, включваща Косово, Южна Сърбия и Западна Македония, образува албанско етническо пространство, в което протичат динамични процеси на консолидация и сепаратизъм по отношение на Република Македония и Сърбия и Черна гора.

Македония упорито и последователно се води към подялба, за да се стигне до такава териториална и етническа конфигурация в страната, която ще удовлетвори заинтересуваните страни.

В случая нямам предвид само албанските политически и военни групировки, но те ще поддържат в т.нар. Западни Балкани напреже-нието, което е необходимо и на сили извън Балканите.

Това са много съществени въпроси, от чийто отговор зависи и степента на реализация на “мита” или на част от него при определена политическа ситуация, каквато има в момента, а именно:

• смъртта на косовския президент Ибрахим Ругова;
• завършил първи кръг на преговорите във Виена за статута на Косово, на които е постигнато само това, че се срещнаха и както се казва, не се разбраха;
• смъртта на Слободан Милошевич в Хага.

Стабилността в Западните Балкани и по-конкретно в Албанския триъгълник няма да се реши и с установяването на статута на Косово, а ще продължи с Македония, Сърбия и Черна гора. Албанският въпрос е задача с много неизвестни и с много последователни решения до изчерпването му. За да се реши този непрекъснат процес за “албанския въпрос”,

ООН, ЕС, НАТО и Русия трябва да стопират дестабилизирането на държавите, в които живеят албанци

Да сложат строги рамки на албанските претенции за територии и привилегии, без двойни стандарти, в зависимост от политическата целесъобразност за една или друга вътрешна политическа сила или международна такава.

Започналите преговори показаха преди всичко неподготвеността на международната общност да представи цялостна концепция както за тяхното протичане, така и за разрешаването на проблема.

Преговорите трябва да се водят на основата на Решение 1244 на ООН, в което ясно са указани параметрите на косовския проблем. Според доклада на ООН преговорите за статута на Косово трябва да доведат до:

Първо, стабилност в региона, да не се провокират в бъдеще конфликти на Балканите. В настоящия момент двете страни стоят на твърди противо-положни позиции и всяко решение, наложено им от международната общност, ще доведе до дестабилизация на региона, оттам и на Балканите.

Второ, решението трябва да гарантира участието на всички общности в управлението на областта, което да се осъществява чрез плана за децентрализация. Това райониране не е извършено и не може да се представи на преговарящите, защото и по него има големи противоречия. Така че една от най-съществените предпоставки за някакво разбирателство не е реализирана. Повече от шест години ръководителите на протектората на ООН не намериха време да подготвят децентрализацията на областта. През това време управляващото косовско правителство се постара да доведе докрай етническата чистка в повечето смесени населени места. Там, където не можа с “мирни средства”, приложи сила, каквито бяха въоръжените стълкновения през 2005 г. Албанската администрация изработи такива държавообразуващи документи и структури, в които няма място за малцинствата. След войната от 1997 г. до преговорите косовските албанци предприемаха всички възможни действия, за да доведат положението в областта до такова ниво на функциониране, което да им даде преимущество във воденето на преговорите и да постигнат ранга си на самостоятелна държава.

Преговорите започнаха, преди да бъдат изпълнени стандартите за Косово, изисквани от международната общност, и преди Прищина да подобри положението на малцинствата. Барозу призова също сръбското малцинство в областта да вземе участие по въпроса за статута на областта и да прекрати бойкота на косовските институции.

Трето,решаването на въпроса да стане чрез диалог и да не се налага решаването му от трета страна. Третата страна доказва до този момент, че не може и не иска да се съобрази както с историческите дадености, така и с реалностите. Двойният стандарт по отношение на Сърбия и нейната област Косово доведе до изостряне на позициите и до тяхната непримиримост. Не може да се подценява държавният приоритет за сметка на една област, независимо от демографския бум на малцинството в нея. Постановката за 90% албанско население в областта е главният мотив да й се даде самостоятелност, но тя не може да се разглежда откъснато от демографската структура на Сърбия.

И тук е големият въпрос – ако всички малцинствени групи в една държава живеят компактно, това повод ли ще е да искат независимост до откъсване от държавата. Според мен именно тези ситуации водят до демократичното децентрализиране на такива области с оглед спазване правата на малцинствата, от една страна, и от друга, запазване целостта на държавата. Защо Босна и Херцеговина може да бъде една държава за три националности, живеещи в самостоятелни анклави- нещо, което им бе наложено от международната общност, а косоварите не могат да живеят в една държава като Сърбия и Черна гора. Просто отново двоен стандарт. В същото време упорито се работи за разпадането на този съюз, за да се постигнат цели, които определено водят до дестабилизация на държавността в двете държави и на Балканите като цяло.

Четвърто, спазването на решението за ненарушимост на границите в Европа ще стане първият препъни-камък в преговорите за решаване на косовския проблем. Ако то не бъде спазено в случая, ще бъде прецедент, който ще доведе до верижна реакция в много европейски страни и не само там. Ако ООН, ЕС и НАТО не спазват своите решения, какво остава за преговарящите страни.

От казаното се вижда, че преговарящите страни са изправени пред много бариери и е много важно как ще се опитат да ги преминат, без да нарушат стабилността на разговорите. Тук е голямата роля на посредниците в тях.

Смъртта на Ибрахим Ругова ще се отрази сериозно на преговорите, за което говорят и бързите смени на министър-председателя с Агим Чеку, призован от Хагския трибунал, и на председателя на парламента с Кол Бериша. Тези смени показват, че косовската страна търси изостряне на обстановката на преговорите, дълбоко убедена, че не може да постигне крайните си цели бързо и трайно.

От друга страна, смъртта на Милошевич поставя под въпрос компетентността и целесъобразността на трибуналав Хага. Трите смъртни случая със сръбски лидери в Хага ще позволят на сръбската общественост да се усъмни в неговата компетентност, както и в тази на посредниците във Виенските преговори. На тази основа може да се засили отказът на обществеността в Сърбия да приеме призива на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за “щедри компромиси по време на разговорите за бъдещия статут на областта”.

Сериозни опасения за ефективността на преговорите предизвикват различните изказвания на политици и организации, които нагнетяват напрежението между преговарящите страни: “Вашингтон не е съгласен с промяна на границите на Балканите”, “САЩ са против подялбата на Косово”, “Косово става независимо до юни”, “Евентуално присъединяване към друга територия“ или “Условната независимост на Косово е може би единственото възможно решение” и още редица подобни констатации. Терминът “условна независимост” все по-често се използва от политици, анализатори и журналисти. Все още обаче никой не му е дал дефиниция, а това означава, че той ще бъде използван в преговорите, за да прикрие определени тенденции в тях и ще води до неопределеност. Тази многостранност в терминологията показва, че ЕС не е изработил единно мнение, което да лансира пред преговарящите страни, с което засилва съмнението в успешния им ход.

Има ли на тези преговори решение на Косовския проблем, което да удовлетвори двете страни и да бъде трайно?

По мое скромно мнение всеки уважаващ себе си специалист по Балканите би подходил твърде скептично и би заложил на бъдещето за неговото решаване. При така сложилата се действителност всяко силово решение ще издигне още по-голяма стена между сърби и косовари.

Преговорите във Виена трябва да водят към укрепване на доверието между преговарящите страни и към международната общност, като сбор от организации, способни да походят към проблема не от позиция на силата, а от позиция на реалностите и стабилността.

Интересите в този регион са големи и разнопосочни – от чисто човешки до корпоративни, от културни до религиозни, от геостратегически до регионални, от търговски до икономически, от мирни до военни и т. н.. Те обаче би трябвало да се подчинят на един интерес – стабилността на държавите на Балканския полуостров.

Еднозначно решение в полза на едната страна ще означава засилване на напрежението на Балканите, и най-вече в Албанския триъгълник. Нестабилността в този триъгълник ще се отрази и на съседните държави. Това означава, че ще има негативни последици и за България.

От решението за статута на Косово ще се определят процесите на консолидация на косоварите в Албанския триъгълник и стабилността на Сърбия и Македония.

Позицията на българското правителство, изразена от Сергей Станишев пред участниците в консултациите на тази тема от Социалистическия интернационал., е, че е нужно трайно решение за Косово и че ЕС и НАТО трябва да бъдат гаранти за стабилността на Балканите. Тази позиция отговаря на нашите интереси да играем стабилизираща роля в региона.

14.03.2006г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук