Сенчестите страни на социалистическите социални програми
Повече от 170 години конят препускаше надясно, тогава обаче тази посока престана да подхожда на господаря. Той здраво пое юздите и се погрижи незабавно за смяна на посоката. От година и половина животното се движи само наляво — и заедно с жребеца, както това иска неговият господар, трябва и целият венецуелски народ да смени посоката.
Левият завой на животното от националния герб, който прокара Уго Чавес през март 2006 г. в парламента, е само едно от странните действия, които съпътстват политиката на венецуелския президент. Но Чавес няма защо да се опасява от упрека, че има риск символичната политика да замени реалната: след като той беше избран за пръв път и встъпи в президентската длъжност през 1998 г., той промени толкова основно политическия пейзаж, както нито един политик преди него.
Рецептите на МВФ и на Световната банка остават безплодни
Имаше достатъчно причини да се преосмисли досегашната политика не само във Венецуела, но и в почти всички страни на Латиноамериканския субконтинент. Под натиска на планината от дългове и на стремително нарастващия процент на инфлацията рецептите на МВФ и на Световната банка в преобладаващата си част се оказаха безплодни. Особено катастрофално беше положението в Аржентина, където в началото на новото хилядолетие кризата достигна своя връх, въпреки че страната следваше добросъвестно указанията на МВФ и на Световната банка. Вярно е, че двете финансови институции вече сами бяха разбрали, че предлаганите мерки не даваха очаквания ефект: „Резултатът от нашия ангажимент не е история на реалния успех“, заяви през май 2001 г. тогавашният изпълнителен директор на МВФ Хорст Кьолер.
Във Венецуела жизненият стандарт постоянно намаляваше. Бедните слоеве на населението се бореха с липсата или недостатъчната прехрана, безработицата се увеличаваше, и то при положение, че страната разполага с гигантски петролни запаси. Трябва да се прибави и сблъсъкът на Венецуела, както и на повечето латиноамерикански държави, с проблемите на корупцията и на вероломството.
Върху такава почва можеха да виреят радикални реформи и Чавес преследва това от години с непреклонна сила. През май тази година той обяви излизането на Венецуела от МВФ и от Световната банка, след като благодарение на петродоларите страната съумя изцяло да погаси своите дългове. Сега трябва да се основе една BANCO DEL SUR, Банка на Юга, финансирана също чрез приходите от търговията с петрол.
През изтеклите месеци и Бразилия, Аржентина и Еквадор вече сложиха край на своето сътрудничество с двете финансови институции. Сега вече не съществуват стриктни правила за финансови резерви и освободените пари трябва усилено да потекат за социални разходи. Боливия, Никарагуа и Чили със своите водачи Ево Моралес, Даниел Ортега и Фидел Кастро имат на върховете на властта блестящи фигури на новата и на старата латиноамериканска левица, които ще се срещнат в своята „собствена“, освободена от данъчно облагане, банка за развитие. Всички те симпатизират на проекта на Чавес, наречен Alternativa Bolivariana para las Americas: една политика на обединена, социалистическа Латинска Америка, насочена срещу заклеймената „неолиберална“ икономическа политика на Севера.
Парите за новата политика са заложени в недрата на Венецуела: огромните петролни резерви вече трябва да се използват без досегашното участие на чуждестранни предприятия. Още през май Чавес пое контрола върху петролните полета на басейна Ориноко, които до неотдавна се управляваха от фирми на САЩ.
Трябва да се национализират и секторите на съобщенията и електроенергията. От това Чавес очаква спестявания, за да направи възможни по-нататъшни инвестиции в социалната държава. Така например във Венецуела трябва да се създаде безплатно публично здравеопазване. С помощта на изпратени 20 000 кубински лекари и медицински персонал в бедняшките квартали и в провинцията започна осъществяването на една програма, която трябва да осигури основни грижи за най-бедните. Освен това правителството планира обширна система за осигуряване, до която в бъдеще ще имат достъп всички, неразполагащи досега с такава възможността.
Скоро и училищното образование трябва да стане безплатно, а държавата иска да финансира и публичните библиотеки. Извикани на живот бяха и големи социални програми от рода на Mision Robinson, чрез която се стимулира ограмотяването на страната.
Амбициозна програма преследва и Mision Alma Mater: с нейна помощ в страната трябва да се създадат общо 50 нови университета. А чрез Mision Mercal беше изградена държавна верига от супермаркети, които предлагат хранителни стоки на субсидирани цени. Чавес полага усилия да превърне в действителност социалистическите мечти. Това става чрез съмнителни идеи от рода на планираното съкращаване на работното време: изискването е за в бъдеще работниците да не работят повече от 6 часа на ден и повече от 36 часа седмично.
Рогът на изобилието още не е пресъхнал
Но колко дълго ще могат да се финансират такива програми? Остра заплаха за ситуацията не съществува: венецуелският петрол — основата на всички проекти за благосъстояние, още дълги години ще продължи да блика. След като Чавес дойде на власт през 1998 г., цените на петрола на световния пазар се увеличиха седемкратно — един добър подарък за държава, която получава 50% от приходите си от своето най-важно подземно богатство. Наред с това Чавес си осигури контрол върху централната банка чрез конституционна промяна, тъй като увеличението на социалните разходи не можеше да става при възражение на Директорския съвет. Оттам бяха направили предсказанието, че социалните програми ще ускорят движението на инфлационния индекс нагоре. Сега той е 17% и с това — най-високият в Латинска Америка.
Чрез търговията с петрол към Венецуела сега текат толкова пари, че Чавес може да насочи рога на изобилието и към други страни: два до три милиарда долара ежегодно отиват в Куба, Аржентина получава кредити в обем от около 5 милиарда долара, Боливия, Еквадор и Ямайка получават помощ при изграждане на индустриалната инфраструктура. В Никарагуа Чавес подпомага изграждането на около 200 000 къщи, както и обновяването на системите на здравеопазване и образование.
Но покрай тези помощи държавният шеф забравя индустрията в собствената си страна по фатален начин. В ключовата индустрия за добиване на петрол след 1998 г. производството е спаднало с една четвърт, а управляваните от държавното петролно дружество Petroleos de Venezuela SA количества за същия период са намалели почти два пъти. Първоначално това не предизвика тревога, тъй като ръстът на цените не само изравни, а надхвърли намаляващите производствени количества. Толкова по-тревожни обаче са причините за ограниченото производство: липса на ноу-хау и недостатъчни инвестиции в нови производствени съоръжения. Когато през 2003 г. сътрудниците на петролния концерн се вдигнаха на стачка срещу предаването на ръководството на концерна на доверени на президента лица, Чавес уволни половината от тогавашните 40 000 служители. Голяма част от тях заминаха за чужбина, а с тях страната напусна и ценно техническо знание.
Южноамериканският стил на управление: авторитарен или социален?
За Чавес са добре дошли мълчанието и изчезването на противниците. След като през декември 2005 г. опозицията бойкотира парламентарните избори, президентът може да управлява необезпокояван. Той иска да консолидира привържениците си около една линия чрез новосъздадената Обединена социалистическа партия на Венецуела. По данни на партията над 5 милиона души са заявили вече желание за участие.
За да знаят другарите как трябва да мислят, Чавес закрива нежелани информационни източници. Това показва например отказът да се продължи лиценза на частния предавател RADIO CARACAS TELEVISION, тъй като се твърди, че тази медия е подкрепила неуспешния опит за преврат през 2002 г. На честотите на предишния предавател сега действа държавната медия TELEVISORA VENEZOLANA SOCIAL (Социална Венецуелска телевизия), по която всяка неделя в свое шестчасово предаване „Ало, президентът!“ държавният шеф разяснява какво трябва да се разбира под понятието „социализъм на ХХI век“.
И в други страни на региона правителствените шефове настройват политическата система по свое усмотрение. Преди да бъде избран за президент през януари 2007 г., в договорка със своя предшественик Даниел Ортега набързо промени избирателната система. Съгласно тази промяна, за да стане президент, са нужни минимум 40% подадени гласове или само 35%, ако други кандидати са получили минимум 5% по-малко гласове. Докато, от една страна, той симпатизира на Хуго Чавес и с удоволствие приема паричните му благословии, партията му (Националноосвободителният фронт на сандинистите) води интензивна търговия с фирми на САЩ от рода на предприятието RICELAND, чиято продукция в голям обем се внася в Никарагуа. По този начин селяните — производители на ориз в собствената си страна, които не са конкурентоспособни, закъсват със своята продукция.
Свой политически стил налага и аржентинският президент Нестор Кирхнер. Външните дългове, които надхвърляха 100 милиарда долара, той не обслужваше, докато през 2005 г. доверчивите не показаха готовност да се откажат от 70% от своите претенции.
Тъй като той забрани увеличаването на цените в доминирания предимно от чуждестранни фирми сектор на инфраструктурата, тези фирми инвестираха парите си на други места. Като резултат от това вече не се поддържат електроцентрали, електро— и газови мрежи, улици и мостове, което затруднява снабдяването. Едновременно с това държавните разходи бяха увеличени с 50% в сравнение с предишната година.
Все едно дали с радикални или с умерени пароли, много латиноамерикански държавни и правителствени шефове, прикрито или открито, водят авторитарен курс. Техните програми подпомагат, разбира се, бедните, но това може да става само дотогава, докогато може да се финансира социалната политика. Във Венецуела това може да продължи по-дълго, но в другите страни политиката се прави на вересия.
Още известно време конят ще кара в тръст наляво. Следващите ездачи ще трябва да констатират доколко смяната на посоката е довела до края.