РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТНОШЕНИЯТА НАТО – РУСИЯ

0
184

Инженер, генерал от запаса. Завършва военна академия (1978 г.). Работи в областта на управлението на войските, научноизследователската и развойната дейност и осигуряването на Българската армия с въоръжение и техника. До 1998 г. е на различни длъжности в армията, включително и началник на „Военно-икономически блок“ в Министерството на отбраната и старши съветник на министъра на отбраната.
Сътрудничеството между страните, членки на Северноатлантическия алианс и Русия, е важна част от общата политическа концепция за съдействието и опазването на мира и стабилността в Европа и света. Многостранните мероприятия в рамките на сътрудничеството помежду им, в които активно се включва и Русия, допринасят за по-нататъшното разширение на връзките им в областта на сигурността. Може да се каже, че всички страни в процеса добре разбират необходимостта от по-нататъшното развитие на стратегията за многостранно сътрудничество в областта на преодоляване на рисковете и международните действия по разширяване на конфликтите.

До формално решение за присъединяването на страната ни в НАТО, взето от българското правителство на 17 февруари 1997 г., България не можеше да участва в работата на Съвместния постоянен съвет – форум за консултации и сътрудничество, създаден в съответствие с основополагащия акт НАТО-Русия за взаимоотношенията, сътрудничеството и сигурността от 1997 г., който и стана официална основа за отношенията НАТО-Русия.

Днес сме свидетели и непосредствени участници във важен и отговорен етап от развитието на отношенията между НАТО и Русия. След подписване на Римската декларация през май 2002 г. НАТО и Русия си сътрудничат в новия Съвет като равноправни партньори. В това сътрудничество активно се включи и България след приемането й в Алианса през 2004 г., което се осъществява в такива области, като борба с международния тероризъм, издирване и спасителни операции в морето, противоракетна отбрана (ПРО) на театъра на военните действия (ТВД), повишението на оперативната съвместимост между Обединените въоръжени сили на НАТО и Въоръжените сили на Русия, неразпространението на оръжията за масово унищожение и други. Духът, в който преминават заседанията, радикално се измени след създаване на Съвета НАТО – Русия, на който държавите-членки на НАТО и Русия се срещат като равни във формат “27” вместо двустранния формат “НАТО+1”, какъвто съществуваше при Съвместният постоянен съвет.

Римската декларация, подписана от ръководителите на отделните държави и правителства на страните-членки на Северноатлантическия алианс и Руската федерация, откри нова страница в историята на техните отношения. Те показаха на целия свят, че независимо от съществуващите между НАТО и Русия различия в подходите при решаване на множество международни проблеми е възможно съвместно да се противопоставят на заплахите и предизвикателствата и да носят обща отговорност за съвместни действия на международната арена.

Ние, българите, добре разбираме, че от активното сътрудничество между НАТО и Русия до голяма степен зависи способността на това трансатлантическо общество да осигури мира и стабилността както в Европа, така и в глобален мащаб. Общите ни славянски корени, православие, писменост и географска и духовна близост с Русия налагат полагането на усилия и необходимостта за подпомагане на сътрудничеството помежду им да се развива в практическа плоскост на равноправна основа. Целта на натовско-руското сътрудничество ние виждаме в създаване на надеждна система за колективна европейска сигурност с механизми за предотвратяване на конфликти и преди всичко с мирни средства. България като страна и непосредствен участник в този процес трябва постоянно да допринася за засилване на отговорността и коректността на това партньорство. Само тогава ще могат да се поставят общи стратегически цели, обединяващи усилията за решаване на всякакви мироопазващи задачи в Европа и света.

Динамиката на процеса, характеризиращ общата обстановка в областта на сигурността, може да се определи като висока и може да нараства и по-нататък. Това сериозно се отрази на задачите, стоящи пред обединените въоръжени сили, техните структури, доктрини и оперативни планове. И наложи както в армиите на страните, членки на НАТО, така и в армията на Русия да протича процес на постоянна трансформация, който следва да ги приспособи към променящите се изисквания на обстановката в света. Пред НАТО и Русия стоят общи предизвикателства, което изисква и общи усилия за успешното им преодоляване. Но заедно с това, независимо от положителната динамика в развитието на отношенията помежду им, между тях съществуват и определени разногласия по принципни въпроси. Военната сила не напуска традиционното си място в системата на международните отношения. Забравиха се изминалите десетилетия, когато биполярната дисциплина работеше за незабавното решаване на назряващи кризи и военнополитическите отношения все по често се уреждаха с договори, прозрачни и предсказуеми. В последните години ставаме свидетели на обратен процес. Независимо от това, че на повечето от сесиите на НАТО се подчертаваше курсът на сътрудничество с Русия в интерес на глобалната сигурност, страните от Алианса изтъкваха необходимостта от прехода на НАТО към нова стратегия. А целта – превръщане на организацията в закрилница на международната сигурност в интерес на нейните членове. На някои от сесиите неофициални, но забележими антируски настроения бяха достатъчно очевидни. Особено явно това се отнасяше за представителите на Полша и Прибалтийските държави. САЩ се отказаха от Договора за ПРО от 1972 г., през 2009 г. изтича срокът на действие на Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-1) и преговори за преподписването му все още не са започнали, други вече подписани са в застой. Русия не променя позицията си по отношение на разширяване на НАТО въпреки заявените гаранции на командването на пакта от 1991 г. Сериозен проблем между Русия и САЩ могат да се окажат поредните кризи и политически хаос в Украйна и Грузия в опитите на американците да ги тласнат към НАТО. Такъв опит вече имаше и ако това се случи, отношенията между двете велики сили могат да придобият качествено друг характер. Русия смята, че този процес не спомага за укрепване на сигурността в Европа и установяване на общо и неделимо пространство на сигурност. Крайно сложна ситуация се създаде около Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), а ратификацията и встъпването в сила на адаптираното (модернизирано) Съглашение от 1999 г. не се състоя поради поставяне на допълнителни условия от западните партньори. В резултат на нарушаване на баланса на силите Русия обяви мораториум върху Договора и на 12 декември 2007 г. преустанови участието си в него. Русия не прие неаргументираните действия на САЩ за настаняване на елементи от националната си противоракетна отбрана в Европа и откриване на военни бази в България и Румъния на двустранна основа. Вярно, че това не се отнася към политиката на НАТО в Европа, но не може да се пренебрегне решаващата дума на САЩ в НАТО. В такъв случай е закономерен въпросът не се ли създава ,,излишък “от военна сила в Европа и не се ли готви някой да злоупотреби с нея? Следва да се напомни, че създаването на американска военна инфраструктура в Чехия, Полша, България и Румъния се явява в противоречие с положенията на основополагащия акт НАТО-Русия, изключващи разполагане на въоръжени сили на страните, членки на НАТО, на територията на новите членове на алианса.

За съжаление сигналите, които идват от авторитетни международни организации като Академията на военните науки на Русия, Международния институт за стратегически изследвания – Великобритания, Центъра за отбранителна информация от САЩ, Стокхолмския институт за изследване на мира (СИПРИ) и др. говорят за една обща завишена несигурност. Изводите, направени от политолозите и експертите по геополитика в тазгодишния доклад “Военен баланс-2006” са неутешителни – ситуацията в света е нестабилна и как ще се развиват събитията нататък, сега е невъзможно да се предскаже. В своите коментари специалистите отбелязват значителни трудности в последно време в отношенията Русия – САЩ за наличието на сериозни, а в много случаи и принципни разногласия в т.ч. контрол над ядрените арсенали, статута на Косово и др. Някои от тях определиха последните две-три години като “хладен период”, други като “нов етап” или “студен мир” в международните отношения. Заявените намерения на американската администрация да излезе от Договора за противоракетна отбрана, разширяването на НАТО, разполагането на части от своята противоракетна отбрана на териториите на Чехия и Полша, на свои бази в България и Румъния изостри рефлексите не само на Русия, а и на някои европейски страни. В отговор на тези американски инициативи в края на август м. г. Владимир Путин обяви амбициозен план за възраждане на руската военна мощ и възстановяване на нейната роля в света, в резултат на което се планира към 2015 г. половината от сегашната военна техника да бъде заменена с нова – нови системи междуконтинентални ракети, свръхзвукови бомбардировачи, авионосци и подводници. Доказателство за това бе и решението на Русия да възобнови след 17-годишна пауза полетите на стратегическата си авиация над Атлантическия, Тихия и Северния ледовит океан с възможност за нанася на ядрени удари срещу територията на САЩ.

За първи път в последните 10 години ударни корабни групи на Северният флот на Русия поеха бойно дежурство в Атлантическия, Тихия океан и Средиземно море.

Не може да не прави впечатление един относително нов феномен – международна въоръжена намеса под някаква форма под егидата на САЩ в предварително набелязана страна както за защита на международната сигурност, така и против нея. Както по-рано, така и сега въоръжени сили продължават да се използват в качеството на инструмент за постигане на политически и икономически цели на по-силни над по-слаби държави.

Растящото напрежение в Близкия изток и Централна Азия и изместването на напрежението по оста Запад-Изток превърнаха България във важен фактор в борбата срещу настоящи и очертаващи се бъдещи предизвикателства. Специално място на България се отрежда и поради реализиране на бъдещи енергийни проекти на територията й. Обвързването й с двустранни договори и настаняването на нейна територия на чужди войски би могло да въвлече страната ни в събития, които могат да се случат в други географски райони. А това не означава, че членството ни в НАТО би могло да бъде някаква гаранция за националната ни сигурност, като се имат предвид не само заканите на радикалния ислям и повишената терористична активност.

България като член на НАТО смята, че в годините на активно сътрудничество между Алианса и Русия е поставена добра основа за разбирателство и взаимодействие. Опирайки се на това, двете страни следва и в бъдеще да градят отношенията си така, че от това да спечелят и НАТО, и Русия, Европа, и светът като цяло. Нашата страна и в бъдеще ще трябва да прави необходимото за активизиране на политическия диалог, към задълбочаване на контактите, укрепване на доверието и подобряване на качеството и съдържанието на тези отношения. България в рамките на Алианса трябва да се стреми към създаване на възможности за участие на Русия във формиране на Европейската система за сигурност, съответстваща на стратегическата й тежест на нашия континент и в света, имайки предвид и нейния интерес. Интензификацията на двустранните отношения в областите на сътрудничество като междуправителствените консултации, срещите между министрите на отбраната, щабните преговори и сътрудничеството в различни области между армиите и правителствата биха били от интерес на всички страни в процеса. Продължаването на разговорите на всички равнища на основата на взаимното доверие и по-нататъшното укрепване на това доверие ще помогне да се преодолеят старите стереотипи и ще способства за по-голяма прозрачност на плановете и намеренията на двете страни.

За реализация на мирното партньорство в Европа и света в рамките на Съвета НАТО-Русия е нужна отговорност и коректност от двете страни в процеса. Глобалната сигурност може да бъде гарантирана не само с военнотехнически средства, за да защитиш самия себе си, а преди всичко да създадеш условия за безконфликтни отношения както със своите съседи, така и с по-далечни страни. Само тогава ще могат да се изпълнят успешно общите стратегически цели и задачи в интерес на добруването между народите от целия свят.

Като участник в този процес, България ще трябва да предлага инициативи и да способства за развитие на отношенията НАТО-Русия, за демилитаризация на международните отношения, което ще бъде и нашият принос за развитие на мирния процес в Европа и света. Нашите представители на форумите на Съвета следва да се ръководят от утвърдените от векове ценности между народите на България и Русия, да загърбват практицизма и изкушението, когато се решават многото и сложни въпроси на международното общуване.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук