Юрий Борисов е доктор по философия. Работил е като учител, университетски преподавател (1980-1990), народен представител (1991-1997), председател на Комисията по образование и наука на 37-то Народно събрание, политически наблюдател на в. “Земя”, изпълнителен директор и първи зам.- главен редактор на в. “Дума”.
Главен редактор на сп. “Ново време” и на българското издание на “Le Monde diplomatique”.
“Ако людоедът започне да се храни с нож и вилица, това прогрес ли е?”
“Невчесани мисли”, Станислав Лец
Днес макроикономическите показатели на България са чудесни. 6,1% ръст на БВП, 5,5% ръст на индустриалното производство, 11800 щ.д. БВП на глава от населението (по паритет на покупателната способност), близо процент бюджетен излишък (данните се за 2007 г.) (1). Левите ни ценности обаче ни приканват да отидем по-нататък. Защо?
Според показателя БВП на глава от населението една от най-богатите страни в света е Екваториална Гвинея (44 100 щ.д. при средна стойност за Европейския съюз – 31 000 щ.д.). И още – 12,7% ръст на БВП, само 5,5% инфлация, 14,1% ръст на промишленото производство, и най-впечатляващото – 51% бюджетен излишък (2)! В същото време детската смъртност е 87 на 1000 живородени (за света като цяло средната стойност е 43,5, за ЕС – 4,8, за България – 19), средната продължителност на живота в Екваториална Гвинея е 49,5 години (за света – 65,8 г., за ЕС – 78,7 г., за България – 72,6 г.), заразените от СПИН са 3,4% от населението, което гледа една-единствена национална телевизионна програма. Тази страна е известна също с масовата експлоатация на детски труд, като освен своите деца си прави и внос – от Бенин, Нигерия, Габон и Камерун. И това на фона на 30% -ната си безработица!
Макроикономическите показатели говорят за общото състояние на една страна, но не казват нищо за справедливостта и солидарността в нея. Левите ценности ни приканват да анализираме как се разпределят произведените блага, да търсим отговор на въпроса каква тенденция е заложена и каква тенденция като съуправляващи подкрепяме – на увеличаване или на намаляване на неравенствата (3). Такъв дебат в БСП все още нямаме, като изключим споровете, свързани с плоския данък. Затова, нека да отидем по-нататък.
При оценката на изминалите две десетилетия като безспорно завоевание и благо посочваме демокрацията. Тази “безспорност” произтича от факта, че на теория демократизирането възстановява и разширява фундаментални права, чрез които различните интереси на социалните групи отстояват себе си там, където се вземат управленските решения.
От гледна точка на демократичното представителство най-демократичната страна в света е Демократична република Конго (известна повече с предишните си имена Заир и Конго – Киншаса). В долната камара на Парламента – Националното събрание, състоящо се от 500 депутати, са представени 69 (шейсет и девет) партии. Освен партийните представители има и 63 независими депутати. В Сената пък (108 места) 18 партии имат по едно място (4). В същото време ДР Конго е най-бедната страна в света, ако използваме за критерий показателя БВП на глава от населението (300 щ.д.).Какъв е смисълът от тази демокрация? Кому служи тази демокрация? Отговорът на последния въпрос можем да намерим в числата, които показват разпределението на доходите в ДР Конго. Средното месечно възнаграждение в Сената е 1027 щ.д., а в Националното събрание – 1085 щ.д. Затова пък образователният и медицинският персонал взимат средно по 71,5 щ.д. на месец (5).
И така, кому служи демокрацията в ДР Конго? Явно на демократично избраните, а не на демократично избиращите. В този смисъл демокрацията е безспорна за 500 души и твърде спорна за останалото население от 66 милиона души.
Демократичното право на избор и на себеизразяване сами по себе си не са благо. Те не създават автоматично предпоставки за социален напредък. Те са средство, механизъм и могат да виреят сами по себе си на светлинни години от народовластието. Ако човек си купи трактор, сложи го в гараж и продължи да си обработва нивата с мотика, единственото безспорно нещо е, че е търпял лишения, без да направи живота си по-добър. А ако лудне, може с трактора да събори и къщата си.
Говорейки за демокрацията, трябва да отидем по-нататък. Поне левите ценности ни приканват за това.
Тези ценности ни приканват да подновим своя разговор и за собствеността. Вече не е достатъчно да се гордеем с плурализма на форми на собственост. Време е да формираме своето отношение към едно или друго притежание съобразно преценката ни за ефективността на собствеността при удовлетворяване на обществените потребности. Формата сама по себе си не дава достатъчно основания за оценка.
В действащата си партийна програма сме записали: “Социалното пазарно стопанство – това е смесена икономика, при която частната и държавната собственост функционират при еднакви правно икономически условия и са относително равностойни в създаването на брутния вътрешен продукт (п.а.)” (6). Тази равностойност не съществува отдавна не само благодарение на десницата. БСП на практика също отдавна не споделя тази своя програмна постановка. Нека отидем по-нататък. Изглежда, БСП няма нищо против и частния монопол. Няма как по друг начин да си обясним стартиралата приватизация на осемте предприятия на военноремонтния холдинг “Терем” (7). Защо го правим? Ако например ремонтирането на танкове в “Хан Крум” – Търговище, по принцип е непечеливша дейност, никой частник няма да купи предприятието. Ако тази дейност може да бъде печеливша, защо държавата ще я приватизира, при положение че това предприятие е монополист? Какво ще спечели обществото от тази приватизация? Нищо. Ще спечели единствено тезата, че “По принцип държавата е лош собственик”, теза доста далеч от левите ценности.
За обществото като цяло, за широките слоеве от населението няма нещо по-вредно и по-несправедливо от частния монопол. Частният монополист, освободен от притесненията на конкуренцията, винаги ще се стреми към максимална печалба при минимални разходи (разбирай минимално качество). Хората усетиха това на гърба си след приватизацията на електроразпределителните дружества.
Плурализъм на собственостите, свобода на частната инициатива, добре. Трябва обаче да отидем по-нататък. Трябва ли, в името на обществения интерес, държавата и общините да запазят собствеността си върху определени дейности? Кои са те? Има ли приватизации, които са недопустими? Има ли условия, при която е целесъобразно държавата (или общините) да прибегнат до възстановяване на собствеността си върху вече приватизирани предприятия? Кои са тези условия?
И тъй като по нашите географски ширини примерите с преуспелите по света имат директно доказателствено въздействие, ще преведа два примера – от Люксембург и от Дания. Люксембург е най-богатата страна в света (според показателя БВП на глава от населението – 80 800 щ.д.), а Дания е достатъчно богата, за да буди респект (37 400 щ.д.)
Със закон Люксембург решава от 2012 г. да вкара частната собственост в пощенските услуги (8). Държавата обаче ще продължи да продава пощенски услуги, защото е наясно, че частникът, стремейки се към максимална печалба, ще постави в неравностойно положение люксембуреца, решил да живее и работи в малко селище, отдалечено от атрактивните за бизнесцентрове. Държавата не само ще запази своя периметър в собствеността на пощенските услуги, но ще задължи частниците, с отчисления от своите печалби, да издържат държавната дейност! Държавата ще продължи да се грижи за нерентабилното, а частникът ще бъде така добър да помага в знак на благодарност, че е допуснат до рентабилното.
В Дания действат закони, които специално уреждат условията, при които е допустима експроприацията на частна собственост. В началото на април община Haderslev решава да експроприира 42 хектара частен земеделски имот и да го продаде на фирма, която ще строи завод за облекла. Общината прибягва до тази мярка, след като собственикът на имота и съответната фирма не успяват да се разберат за цена. Частната собственост е неприкосновена? Разбира се, но не във всички случаи. Общественият интерес също е неприкосновен. В Дания. На атаките, предприети от депутати, разглеждащи общинското действие за несправедливо и недопустимо (защото един частник се облагодетелства за сметка на друг), кметът Hans Geil отговаря спокойно: “Да, но новият завод ще разкрие 150 работни места”. Просто и ясно.
(1) Вж https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html#Econ
(2) Вж https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ek.html#Econ
(3) Нашият коефициент Джини е 31,6. Този коефициент показва степента на финансово неравенство в една страна. Ако всички домакинства имат еднакви доходи, коефициентът е 0; ако всички доходи са концентрирани в едно домакинство – коефициентът е 100. У нас 10-те % най – бедни домакинства прибират близо 3% от общите доходи, а 10-те % най-богати – над 25%. По показателя Джини ние сме толкова социална държава, колкото например Бангладеш, Етиопия, Ирландия, Казахстан, Канада, Монголия и Румъния; много по-социална от Гватемала, Мексико и Хаити и много по-малко социална от Албания, Австрия, Словения, Чехия, Швеция. Видно е, че няма пряка връзка между социалните неравенства в една страна и нейното богатство като цяло.
(4) Вж https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/cg.html#Govt
(5) Вж http://www.lepotentiel.com/afficher_article.php?id_article=62579&id_edition=4306 За да си представим покупателната сила на тези суми, трябва да ги умножим по две – такава е разликата между номиналния БВП и БВП по паритет на покупателна способност. В статията си “За социалното недоволство” от 11.04.2008 г. в. Le Potenciel цитира председателя на Сената Léon Kengo wa Dondo, който, говорейки за сегашните стачки в страната, заключава, че те “…парализират страната, блокират нейното функциониране, задушават икономиката и населението”. Явно за управляващия г-н Dondo злото е в стачките, а не в причините, които ги пораждат.
(6) http://www.bsp.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0323&n=&vis=
(7) Вж в. Капитал бр.14, 5-11 април
(8) Виж интервюто на Eugène Kirsch, председател на Националния синдикат на пощенските служители в Le Quotidien от 31.03.т.г. (http://www.le-quotidien.lu/Edition/default.asp?AxeId=0&EditionId=313)
(9) Вж статията “MPs call for expropriation limits”(Депутати призовават към ограничения за експроприацията), The Copenhagen Post, 03.04.08. – http://www.cphpost.dk/get/106502.html
Юрий Борисов